Публикация на Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление „Емисионно“,

Публикация на Калин Христов, подуправител на Българска народна банка, управляващ ръководство „ Емисионно “, в изданието „ Views. The EUROFI Magazine “, което се популяризира в границите на „ The Eurofi High Level Seminar 2018 “, извършен в София.

Банковият съюз бе основан в отговор на банковата рецесия и рецесията с държавните задължения в еврозоната. Въпреки че е невероятно изцяло да предотврати възникването на банкови рецесии в бъдеще, един добре построен Банков съюз би трябвало да минимизира вероятността за възникването на такива рецесии и тяхното влияние върху банковите системи в Европейския съюз (ЕС).

Банковият съюз бе иницииран в границите на еврозоната, само че защото се основава на законодателството на Европейски Съюз и би трябвало да съблюдава целостта на единния пазар, остана отворен за присъединяване на страни – членки отвън еврозоната. Но последните към този момент не демонстрират никакъв интерес. Ето в резюме аргументите, обясняващи за какво.

Главна цел на Банковия съюз бе да форсира интеграцията на банковия контрол и по този метод да понижи фрагментирането на пазара. Друг главен претекст бе да се подсигурява по-ефективен контрол на национално равнище, невъзпрепятстван от ненадзорни съображения, произлизащи от напън на банковата промишленост върху надзорните органи.

Тези предстоящи преимущества на Банковия съюз обаче пораждат разнообразни гледни точки в страните – членки отвън еврозоната.

Първо, известна степен на фрагментиране/диференциране на пазара може да бъде „ здравословна”. Такава диференциация, наред с останалото, е отражение на рисковете, свързани с съответна национална стопанска система или банкова система. Винаги съществуват характерни за обособените страни опасности. Те би трябвало да бъдат разграничавани, а не притъпявани, да се оставят пазарните сили да играят своята дисциплинираща роля.

Второ, аргументът срещу „ завладяването “ на регулатора от поднадзорните лица може да обхване и един уеднаквен контрол. Един банков индивид единствено с локално значение надали може да оказва въздействие върху наднационален контролен орган, само че нещата не стоят по този начин с огромните трансгранични банки.

Освен това съществуват очевидни непривлекателни фактори, заложени в „ тясното сътрудничество” – механизмът, предопределен за страни членки, чиято парична единица е друга от еврото, за включване в Единния контролен механизъм.

Страна с „ тясно сътрудничество” ще бъде изправена пред извънредно асиметрично отнасяне:

- Ще остава изключена от окончателното взимане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ);

- Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи отвън еврозоната, ще би трябвало да бъдат възпроизвеждани с актове на локалния контролен орган. Последният ще носи отговорност при спорове;

- Ще остава без достъп до ликвидна поддръжка от ЕЦБ;

- Няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като евентуален източник на средства за директна и непряка рекапитализация на банките.

Асиметриите и неравнопоставеността сред страните членки от еврозоната и тези отвън нея в допълнение се задълбочават в Единния механизъм за преструктуриране, в който включилата се към Единния контролен механизъм с „ тясно сътрудничество” страна автоматизирано се включва.

Горепосоченото изяснява за какво включването с „ тясно сътрудничество” в Банковия съюз преди участие в еврозоната е рисково.