Българите все повече не вярват на приказките на политиците!
Публичното говорене у нас от ден на ден губи смисъла си. Има сериозен проблем с доверието на хората към това, което се приказва в общественото пространство, записва в последния си експресен сондаж социологическата организация "Галъп интернешънъл ".
Над 1.8 милиона са пълнолетните българи, за които може да се счита, че са срещали вест, която считат за подправена или погрешна, единствено в последната седмица на юли, показват социолозите. Те са интервюирали по телефона 800 души в интервала 30 юли – 1 август.
34% от запитаните настояват, че в последната седмица са срещали подправени вести или вести, чието наличие считат за погрешно. Това се равнява условно на над 1.8 милиона пълнолетни българи.
"Числото е респектиращо и разсънва още повече паника на фона на забележимия взрив на подправени вести в последните дни. Дори и респондентите да преувеличават, това също демонстрира висока степен на подозрение в цената на обществената информация у нас изобщо ", считат социолозите.
Според тях това може би е и част от обяснението за общото съмнение към сведенията за чума по животните в Странджа. 37% имат вяра, че чума е имало, само че 48% не имат вяра. Останалите се двоумят. На този декор, както може да се чака, болшинство от 68% считат, че управляващите не си правят работата добре в проблема със Странджа, а 26% считат, че я правят добре. Останалите се двоумят.
"Данните разкриват сериозен по размери проблем с доверието към всяка обществена информация у нас. Стои въпросът дали към този момент е допустимо институциите да убеждават жителите в нуждата от непопулярни ограничения, даже и тези ограничения да са правилни и нужни ", считат социолозите от "Галъп ".
Въпреки изказванията в общественото пространство, че митингът на майките на деца с увреждания се употребява за политически цели, хората са уверени, че зад него стои действителен обществен проблем.
"Протестът на майките и други обществени митинги в последните седмици се възприемат ясно като знак за действителен проблем, а не като функционалност на политически упоритости (каквито тълкования имаше) ", разясняват от "Галъп ".
69% от интервюираните са съгласни, че този вид митинги са удостоверение по-скоро за действителни проблеми. 8% намират политическите упоритости за водещи, а 18% признават, че не са задоволително осведомени. Останалите се затрудняват да отговорят.
Въпреки че не имат вяра на институциите и обществените представители, жителите въпреки всичко утвърждават някои техни основни дейности.
Скорошното прекъсване на договорката с ЧЕЗ от Комисията за защита на конкуренцията се харесва (мнозинство от 64% го одобрява).
Още повече се харесва апелът на Корнелия Нинова за повече страна в стопанската система, насочен посредством "Визия за България ". Той образува одобрително болшинство от 73%.
"Резултатите от този сондаж, както и от доста други проучвания на "Галъп интернешънъл ", демонстрират, че преходът фактически е засегнал надълбоко възприятието за държавност у нас. Вместо да се отстраняват нездравословните функционалности на страната (ненужни регулации, например), съгласно българите очевидно са отстранени значими такива - предотвратяването на монополи; действия, които засягат сигурността и т. н., показват социолозите.
Най-много утвърждение в последните дни събира ветото на президента Радев над поправките в закона за приватизация, които се считат за лобистки в интерес на Кирил Домусчиев (75%).
Ниско е утвърждението към повдигането на акциза на бездимните цигари – 45% утвърждават, само че 47% не го поддържат.
"Явно е, че българите чакат надалеч по-убедителна работа от страна на органите на властта и насърчават решителната интервенция на страната, само че без да губят ориентир за това кои са областите, където страната би трябвало да се намеси, и кои – не. Отстояването на националния и публичен интерес се поддържа, само че не и непотребните регулации и тежести, да вземем за пример ", разясняват анализаторите от "Галъп ".
Над 1.8 милиона са пълнолетните българи, за които може да се счита, че са срещали вест, която считат за подправена или погрешна, единствено в последната седмица на юли, показват социолозите. Те са интервюирали по телефона 800 души в интервала 30 юли – 1 август.
34% от запитаните настояват, че в последната седмица са срещали подправени вести или вести, чието наличие считат за погрешно. Това се равнява условно на над 1.8 милиона пълнолетни българи.
"Числото е респектиращо и разсънва още повече паника на фона на забележимия взрив на подправени вести в последните дни. Дори и респондентите да преувеличават, това също демонстрира висока степен на подозрение в цената на обществената информация у нас изобщо ", считат социолозите.
Според тях това може би е и част от обяснението за общото съмнение към сведенията за чума по животните в Странджа. 37% имат вяра, че чума е имало, само че 48% не имат вяра. Останалите се двоумят. На този декор, както може да се чака, болшинство от 68% считат, че управляващите не си правят работата добре в проблема със Странджа, а 26% считат, че я правят добре. Останалите се двоумят.
"Данните разкриват сериозен по размери проблем с доверието към всяка обществена информация у нас. Стои въпросът дали към този момент е допустимо институциите да убеждават жителите в нуждата от непопулярни ограничения, даже и тези ограничения да са правилни и нужни ", считат социолозите от "Галъп ".
Въпреки изказванията в общественото пространство, че митингът на майките на деца с увреждания се употребява за политически цели, хората са уверени, че зад него стои действителен обществен проблем.
"Протестът на майките и други обществени митинги в последните седмици се възприемат ясно като знак за действителен проблем, а не като функционалност на политически упоритости (каквито тълкования имаше) ", разясняват от "Галъп ".
69% от интервюираните са съгласни, че този вид митинги са удостоверение по-скоро за действителни проблеми. 8% намират политическите упоритости за водещи, а 18% признават, че не са задоволително осведомени. Останалите се затрудняват да отговорят.
Въпреки че не имат вяра на институциите и обществените представители, жителите въпреки всичко утвърждават някои техни основни дейности.
Скорошното прекъсване на договорката с ЧЕЗ от Комисията за защита на конкуренцията се харесва (мнозинство от 64% го одобрява).
Още повече се харесва апелът на Корнелия Нинова за повече страна в стопанската система, насочен посредством "Визия за България ". Той образува одобрително болшинство от 73%.
"Резултатите от този сондаж, както и от доста други проучвания на "Галъп интернешънъл ", демонстрират, че преходът фактически е засегнал надълбоко възприятието за държавност у нас. Вместо да се отстраняват нездравословните функционалности на страната (ненужни регулации, например), съгласно българите очевидно са отстранени значими такива - предотвратяването на монополи; действия, които засягат сигурността и т. н., показват социолозите.
Най-много утвърждение в последните дни събира ветото на президента Радев над поправките в закона за приватизация, които се считат за лобистки в интерес на Кирил Домусчиев (75%).
Ниско е утвърждението към повдигането на акциза на бездимните цигари – 45% утвърждават, само че 47% не го поддържат.
"Явно е, че българите чакат надалеч по-убедителна работа от страна на органите на властта и насърчават решителната интервенция на страната, само че без да губят ориентир за това кои са областите, където страната би трябвало да се намеси, и кои – не. Отстояването на националния и публичен интерес се поддържа, само че не и непотребните регулации и тежести, да вземем за пример ", разясняват анализаторите от "Галъп ".
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ