Психотерапевтът и психолог Калин Гайтанджиев е роден е през 1975

Психотерапевтът и психолог Калин Гайтанджиев е роден е през 1975 година в Тетевен. Завършил е „ Психология “ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “.
Специализира в Психотерапевтичен институт по обществена екология на личността. Работил е като психолог в Централния софийски затвор от 2004 до 2014 година. Бил е учебен психолог от 2014 година до 2021 година В изявление той дава отговори на доста въпроси, свързани с държанието на Аднрей, който затри на бул. „ Сливница “ Ани и Явор, написа Телеграф бг.
– Г-н Гайтанджиев, с оглед злополуката, при която 18-годишно момче умъртви двама души на бул. „ Сливница “, мислите ли, че психотестовете за брошура в действителност демонстрират положението на кандидат-шофьора?
– Психическото положение на човек не е константа, то се трансформира. Хората, които убиват, употребявайки колите за оръжие, сами по себе си не са убийци, само че правят закононарушение с лишаване на човешки животи.
Работил съм с такива всеобщи убийци в пандиза. Единият беше анихилирал семейство – мъж, жена и дете, на пешеходна пътека в кв. „ Дружба “. Другият беше умъртвил 4 индивида на спирка на бул. „ Цариградско шосе “.
Тези случаи са отпреди 25 – 30 година Тогава тези хора бяха всеобщи убийци, при които се гледаше оръжието на осъществяване – автомобил.
– Тези всеобщи убийци преднамерено ли са желали да газят и убиват, или е станало случайно? Каква е приликата сред тях?
– Не, не са желали. Вие търсите претекст, както и правораздавателните органи – какво е предиздвикало индивида да извърши обещано закононарушение. Но не всичко в живота ни предстои на логичност.
От работата ми в пандиза съм схванал какво кара килъра да убие, изнасилвача да изнасили, само че познавайки причинителите като хора. Не мога обаче да си отговоря на въпроса за какво този е умъртвил семейство, дори повече – анихилирал ги е. Анихилацията е цялостно изличаване, като холокост – цялостно изгаряне. Затова са кръстили изтреблението на евреите холокост.
Един от пандизчиите беше служител на реда от 4-то РПУ, карал с 2.5 промила и трябваше да схвана за какво го е направил. Затова започнах да го опознавам. И страшното беше, че някъде във вътрешността в него имаше едно безутешно дете, което е напомпано със самочувствие и самонадеяност, само че без себеуважение.
– Липсата на себеуважение при всички, които с колите си избиват хора, ли се следи?
– Хората, които правят този вид закононарушение, не са в контакт с умеенето да почитат себе си. Същото е годно и за тези, които правят всеобщи убийства.
Това е паралел със протичащото се в Сърбия, с това, което става в целия свят, и в България в това число. Всички желаеме децата ни да имат самочувствие, само че то е обвързвано с индивида, който отразяваме от вътрешната страна на открито.
– Кои са другите общи черти в убийците с изключение на неналичието на самочувствие, себеуважение, комплекси и самовъзвеличаване?
– Тези хора не почитат живота като полезност. Не почитат себе си и по тази причина няма по какъв начин да почитат най-голямата полезност – живота. Ще ви дам образец с романа „ Време разделно “.
Всички се възхищаваме на Момчил, само че не си даваме сметка кой е Караибрахим. Той е еничар, българин, лишен от фамилията си като дребен и трансфорат принудително в еничар. Това провокира у него горест, неутешим е.
Научил се е да почита себе си през умеенето да убива и когато е изпратен в родното си село да потурчва, той в действителност пробва да потуши тъгата, убивайки рода си.
– Как обаче да сме сигурни, че 18-годишният Адриан не почита себе си и не приема живота като полезност? Той е карал изтрезнял, без дрога в кръвта, само че бързо.
– Защото, карайки бързо, се е опитвал да си придава самочувствие и самонадеяност.
– Но е карал остаряла и евтина кола, по какъв начин да има самочувствие с такава? Не е някой комплексар с голям джип или лимузина.
– Да, само че се е чувствал важен, карайки с брутална скорост. И не убива скоростта, а индивидът. По този метод, придавайки си добавена стойност и нямайки знание за себеуважението, той не позволява, че висшата полезност е животът. Ще ви дам образец. Сутринта (б.р.- вчера) пресичах на „ Мария Луиза “.
В момента, в който светна алено, първо минаха две майки с колички, по-късно и двама пенсионери. Зеленото го изчакахме аз и още двама бежанци. Започнах да се чудя за какво. Допуснах, че е, тъй като те се опасяват, че ще бъдат задържани, нарушавайки закона.
Тези хора идват от места, където животът няма стойност и където биват избивани. Идвайки тук, те имат познанието за живота. Ще ви дам и позитивен образец.
– Какъв?
– Искате бърз отговор, само че той е като аналгин за израстък в мозъка. Примерът за 18-годишния водач може да се прегледа и като причинноследствени връзки. Нощ, празен бул. и може би той получава подтик да кара бързо. Въпросът е кое не съблюдава – разпоредбите или не почита живота и не позволява, че може да убие. Кое е претекст за закононарушението?
– Вие ми кажете?
– Ние като общество сме насочени към придаване на външна стойност, само че не гледаме вътре в нас какво се случва.
– Какво мислите за Георги Семерджиев, който умъртви две девойки с джипа си? Помните, че целият му дом беше окичен с икони, целият е татуиран с кръстове. Дали е набожен в действителност?
– Не мога да отговоря на този въпрос дали е набожен. Изпитвам позор и омерзение към хора, които правят такива закононарушения. Когато виждам негова фотография, изпитвам вътрешна гадност, омерзение и позор.
– Ученикът от Сърбия е дете на разведени родители, бил е първенец, свирил е на цигулка. Но, извинявайте, не всяко дете на разведени родители става палач или нарушител.
– Той е бил неутешим. Когато аз се сблъсках с моя яд и неустановеност, моят татко ми даде китарата. Инструментът, който е дал, с цел да се оправи с тъгата си и да бъде утешен, бащата на ученика от Сърбия, е револвер.
Той е ходил с него да стреля и в действителност е трансформирал детето в палач. Когато е понасял страданията от учебната среда, където са се гаврили с него, не е имало кой да го утеши.
– Как доктор ще трансформира детето си в палач?
– Като не му дава утехата, както не е утешен Караибрахим, Дарт Вейдър, Путин, Хитлер. Безутешният човек е този, който прави убийства.
Тъжният човек има потребност от разтуха. Дори да не убие някой различен, в случай че тази горест не бъде смекчена, той стартира да убива постепенно себе си и да поема извън във вътрешността.
А казусът в Сърбия има по-голям подтекст. Там страданието и безутешността стартират да заливат обществото към 100 година обратно.
Тяхната мегаидея да създадат Югославски съюз на всички славяни стартира леко да се реализира и принудително, събирайки разнообразни нации, те ги ръководят на правилото на диктатурата. Когато този съюз се разпада, тъй като е принудителен, хората го преработват, водейки брутални войни.
Помня, че се биха 5 години за футболен мач. Самите сърби се държат за мита, че са корави, здрави, само че са счупени от вътрешната страна. Именно този мит за здравото прави по този начин, че те да се счупят и този строшен народ, който страда вътрешно, продуцира убийци.
Това се случва и в Русия, и в Америка, и в Норвегия (случаят на Брайвик). Но разликата в развитите общества е, че там водещ принцип е демокрацията.
При диктатурите и постдиктатурите го няма. Демократичните общества имат уменията първо да го осъдят, по-късно да го асимилират и да създадат по този начин, че да не се преповтаря повече в такава степен.
– Кога съгласно вас сходни всеобщи убийства ще стартират да се случват и в България?
– Нека го разгледаме по-мащабно. Съвременните общества са с единия крайник в индустриалната епоха, двойките живеят настрана в апартамент и работят, а с другия – в цифровата епоха. Но тя не касае устройствата, а взаимоотношенията сред хората. Те стават студени.
Преди това сме живели в племена и родове, в които водещото е било общността, която е давала на своите членове да имат връзка, която да ги превежда през избрани положения. В рода тъгуваме, радваме се и се гневим.
Тогава всеобщите убийства са били единствено по време на война. Хората са губили живота си, защитавайки някаква политическа теория (примерно за царството), а втората е в името на Христа или Аллах.
– А в този момент?
– Сега се трансформираме в всеобщи убийци, тъй като нямаме кой да ни утеши.
– Какво ще стане съгласно вас оттук насетне с живота на тези убийци – ученика от Сърбия, 18-годишния Адриан?
– Мога да ви опиша какво съм претърпял в пандиза с деца убийци. Най-емблематичният образец е с Хари Потър. Срещнах се с него през 2004 година в „ Кремиковци “, а знаете, че той е строен на правилото на концлагер.
Вътре е мрачно, прашно, смърди извънредно и в едно малко помещение живеят 30 индивида. Спят на 3-етажни кревати, а денем ги водят да работят в комбината.
Във всяко помещение остава по един иконом, който пере и чисти на останалите. Когато влязох за първи път в такава колиба, видях Хари Потър, който е едно към едно с героя. Това е неговият прякор, който съответствува и с буквите му Х.П.
Той ми описа, че откогато се помни, единственото нещо, което е виждал и усещал, е по какъв начин татко му го смазва от пердах.
Действието се развива в дребен град в планината. Той към момента е в пандиза, само че е към края на присъдата. Майката се опитвала да го отбрани, само че бащата смазвал и нея.
– Бащата алкохолик ли е бил?
– Тук водещо е насилието. Хари Потър ми сподели: „ Скоро след рождения ми ден, когато станах на 14 година, той се прибра, смаза ни от пердах, аз не устоях и избягах. Изпих 1 литър ракия, взех брадвата и до момента в който спи, увит в чаршафите, го направих на пастет “.
10 минути удрял тази кървава маса, до момента в който види, че в нея няма живот. Когато вдигнал юргана, се оказало, че майка му и татко му са си сменили местата и той в действителност е умъртвил нея.
– Бащата е жив още?
– Да, и даже му идваше на рандеву, тъй като нямаше кой различен. Момчето имаше 15-годишна присъда. Кой е отговорен в тази ситуация? Кажете ми вие?
– Психиката на момчето, допускам, е повредена?
– През цялото време ми споделяше: „ Бъди спокоен, няма да се самоубия “. Обясни ми, че нямал мощ да го направи. Това е дете палач. Как можем да знаем дали детето от Сърбия, което е оставило писмо, че е умопобъркан, няма да посегне на живота си? То е написало, че е обезверено и тъжно.
– Тези деца убийци могат ли да живеят обикновено измежду хора, откакто им изтекат присъдите?
– Няма по какъв начин да знаем. Обществата ги осъждат до живот и те на процедура не излизат повече от пандиза. Ще забележим по какъв начин ще се развият нещата в Норвегия, когато Брайвик излезе на независимост. По-важното е да разберем за какво се случва, с цел да не го допуснем още веднъж.
– Какво би трябвало да се направи?
– Да имаме сетивото да забележим и да усетим страдащия, да го прегърнем и утешим. Ще ви дам образец с държавната политика в Исландия. Там влагат в ранна предварителна защита, която стартира от детските градини, като включват родителите в живота на институцията.
Майките и бащите стартират да си спомагат. Децата го виждат и понижават споровете между тях, ускорява се умеенето да поддържат връзка.
Другото е изрично да забранят използването на алкохол и цигари до 18 година възраст, както и рекламите за тях. Създават даже в най-малките градове закрити игрища по футбол. Резултатът е налице.
– Ние не сме Исландия обаче?
– Не, не сме и този модел няма да проработи. При нас казусът е, че сме деформирани от времето, което прекарахме в безвремие.
Тези 45 години, когато ни убеждаваха, че сме сходно на мравките и личността няма значение. За сметка на това мравунякът би трябвало да е построен, само че ние не сме мравки. Те се движат от феромони, а ние сме човешки същества.