Как се разболяваме сами
Провеждайки опити, учените откриват един необикновен факт, който може да аргументи гибел единствено за няколко минути. Емоционалните разтърсвания основават мощни и смъртоносни отрови. След инжектирането на опитни животни със серум от кръвни проби, взети от хора, преживяващи мощен боязън или яд, животинките умират за по-малко от две минути. Представи си тогава какво предизвикват тези отрови на личното ти тяло!
Всяка мисъл, която ти хрумва, за стотни от секундата довежда до промени в химическите процеси на организма. Помниш ли възприятието, когато се носиш с цялостна скорост по автомагистралата, и ненадейно огромният камион на двайсет метра пред теб набива внезапно спирачки. По цялото ти тяло минава вълна на смут. Умът провокира незабавни реакции в организма.
Токсините, които произвеждаме в положение на боязън, яд, изтощение и стрес, безусловно ни убиват. Не е допустимо да изпитваш боязън, паника и нервност и в това време да си здрав. Това е невероятно, не просто мъчно. Физическото ти здраве е отражение на твоето умствено здраве. От това следва, че най-често болестта е резултат от неразрешени вътрешни спорове, които с времето се демонстрират на физическо равнище.
Удивителен е и фактът по какъв метод здравето ни се оформя от подсъзнанието . Случвало ли се е да те заболи главата от изпитан боязън или яд? Подсъзнателният ни разум е в положение да ни разболее, с цел да се отървем от нежелано обвързване. Случвало ли се е да се разболееш в деня, в който не искаш да вървиш на учебно заведение? Или да пипнеш ларингит преди значима тирада?
Възможно е също да се разболеем под влияние на убежденията и упованията, които имаме. Достатъчно е шурей ти да каже: „ Пипнах ужасяващ вирус, тъй че несъмнено и ти ще се заразиш и ще останеш в леглото две седмици “, и неотложно ставаш уязвим за заболяването. Очакването също е една от аргументите да се разболяваме.
Съществуват доказателства, които навеждат на догатката, че е възможно да развием едно заболяване тъй като родителите ни са страдали от него и имаме вяра, че е „ обикновено “ и неизбежно ние също да заболеем. В мозъчните си кафези носим подсъзнателните модели и стратегии, които дефинират дали ще останем здрави или ще се разболеем. Чуваш някои хора да споделят „ Никога не простивам “ и в действителност се оказва по този начин. Други се оплакват „ Всяка година изкарвам минимум по две настинки “, което също дава отговор на истината. И това не е съвпадане.
Като дребни бързо научаваме, че един от методите да получим внимание е да се разболеем. При някои това е единственият метод. Когато сме заболели, приятелите и околните ни стартират да се суетят към нас, а ние се усещаме по-обичани и по-сигурни.
