Провалите са част от космонавтиката. Рядко обаче се случва провалите

Провалите са част от космонавтиката. Рядко обаче се случва неуспехите да са в действителност зрелищни и изразителни – в доста от случаите експертите научават за неуспеха от получена телеметрична информация, или от неналичието на сигнал. Но в случай че проблем настъпи по време на първите стадии от полета – още до момента в който работи първата степен, неуспехите постоянно са зрелищни.

На 2-ри юли се случи тъкмо подобен неуспех. Ракетата “Протон-М ” със спътници “Глонас ”, част от навигационната сателитна мрежа на Русия, се отклони от курса си броeни секунди след началото на полета. Отклоняването от курса стартира незабавно след отделянето от стартовата площадка. Ракетата, вместо да следва общоприетата отвесна траектория, стартира да се върти неконтролируемо, обърна се и се насочи назад към Земята. Сблъсъкът с повърхността стана факт тъкмо 30 секунди след старта. При ударната вълна се образува кратер с размери 20 на 40 метра и дълбочина 5 метра. Изненадващо – не просто нямаше човешки жертви, само че и основни материални вреди. Ракетата на косъм пропусна да удари основната железопътна линия, свързваща стартовия комплекс с комплекса по подготовка на ракетата, а наоколо е имало още силоз с балистични ракети “УР-100 ”.

Мигове преди злополуката на 2 юни, ракетата “Протон ” се беше насочила към Земята. На този кадър се вижда по какъв начин отсекът с изкуствените спътници се е откъснал, дружно с четвъртата степен на ракетата. Снимка: ЦЭНКИ

Историята на ракетата “Протон ” е добре известна. В началото на 60-те години Съюз на съветските социалистически републики създава ракети “УР-500 ” за доставянето на нуклеарни бойни глави в околоземна орбита.  До 1965 година обаче проектите за потреблението на ракетите като бойни оръжия са изоставени. Разработката продължава, само че единствено с галактическа цел. На 16 юли 1965 година ракета “УР-500 ” излетява за пръв път, като полетът е сполучлив и извежда в орбита астрономически сателит. Той по-късно е наричан на “Протон 1 ”. По-късно до 1966 година са изстреляни сполучливо три спътника “Протон ”, а един е изгубен при неуспех.

Съветските експерти прибавят трета степен към извелата спътниците “Протон ” двустепенна ракета “УР-500 ” и от този миг самата ракета носи името “Протон ”. Първият вид – “Протон-К ” лети през март 1967 година, като изстрелването е сполучливо.

От този миг нататък ракетите “Протон ” стават главен тежкотоварен притежател на Съюз на съветските социалистически републики, а след 1991 година, и на Русия. Те са изстреляли в космоса редица спътници, както цивилен, по този начин и военни, междупланетни задачи до Венера, Марс и Халеевата комета, луноходи, модули за градежа на станциите “Мир ” и днешната “Международна галактическа станция ”.

Но ракетите “Протон ” в никакъв случай не са били изключително надеждни. Те държат връх за най-вече провали в границите на една година – през 1969 от 10 полета, осем приключват с неуспех и единствено два са сполучливи. Днес ракетите “Протон ” не престават да се провалят през избран интервал, като процентът на успеваемост е към 89% – това значи, че един от всеки 8-9 полета приключва с неуспех. И това си е обичайно.

Фенове на съветските ракети споделят, че до момента в който американски ракети са пример за качество – да вземем за пример “Делта 2 ” има десетки следващи сполучливи полети без неуспех, а при “Атлас 5 ” единствено един полет е приключил с неуспех, това е по този начин, тъй като американските ракети кардинално летят по-рядко, до момента в който за съветските непрестанно има поръчки и полетите им са чести. Независимо от това, честите провали на “Протон ” явно са дразнещи и в Русия с право се притесняват от спад в продажбите – изключително в зората на частната космонавтика, когато нови ракети се появяват на хоризонта. При неуспех, обвързван с ракета “Протон ”, най-често се провалят горните степени – да вземем за пример, “Бриз-М ” степен, прикачена към “Протон-М ”.

Но като цяло първите и вторите степени на “Протон ” са извънредно надеждни, а успеваемостта им (само на първите и вторите степени, без горните), възлиза над 95%. Защо на 2 юли имахме неуспех още на първа степен? Такива провали са редки – а единственият, документиран от този вид, е през 1969 година, когато ракета “Протон ” е трябвало да изведе в космоса сонда на път към планетата Марс – “Марс 1969 ”.

На тази черно-бяла фотография се вижда неуспехът на 2 април 1969 година, когато ракета “Протон ” се обръща и се разрушава на територията на космодрума. Както и през днешния ден, по този начин и тогава, ракетата е летяла единствено 30 секунди – поразително съвпадане. Тази ракета е била предопределена да изведе галактически уред към Марс. Снимка: Роскосмос

Веднага след неуспеха на 2 юли 2013, излиза наяве, че ракетата “Протон ” е изхвърчала 0.4 секунди преди плануваното време. Първоначално се считаше, че тъкмо това е обрекло ракетата – изстреляна по-рано, моторите към момента не са набрали нужната мощ, и по тази причина тя се е обърнала и паднала назад.

Но по-късно е открито, че даже и с тази особеност, тя въпреки всичко не е задоволителна за неуспех от този вид. Следователите, разравяйки останките от падналата на Земята ракета, откриват същинската причина – сензорите за ъгловата скорост (ДУС, сензор угловой скорости) са конфигурирани наопаки. Всеки един от тези датчици има стрелка, който би трябвало да сочи към върха на ракетата, само че доста от конфигурираните датчици на провалилата се ракета са били конфигурирани наопаки. Като резултат системите по надзор на полета на ракетата получили неправилна информация за местоположението на й и са се пробвали да “коригират ” полета, само че вместо това ракетата се е обърнала и аварирала.

Според Анатолий Зак от уеб страницата RussianSpaceWeb.com, следата от документите води до млад механик, който конфигурирал датчиците погрешно. Бихме могли да зададем следния въпрос – допустимо ли е това да стане? Отговорът, който дават експертите – да, допустимо е. При инсталацията на датчиците има шифтове, които оказват помощ при слагането им в вярно състояние и попречват слагането им в погрешно състояние. Но с известно използване на мощ, въпреки всичко е допустимо да се слагат датчиците наопаки. Нещо повече – допустимо е да се сложат и свързващите кабели към верните гнезда даже и при неправилно конфигурирани датчици.

Оттук насетне при по-нататъшната подготовка на ракетата е съвсем невероятно да се открие тази неточност и да се поправи навреме. Така че ракетата била изведена на стартовата площадка с недостатък и е била обречена авансово.

Материалите от заключенията към този момент са предадени в прокуратурата. На 19 юли вицепремиерът Дмитрий Рогозин заяви, че тези техници, които са обвинени като отговорни за повредата на ракетата, ще бъдат тествани с детектор на лъжата.

Според Роскосмос възобновяването на полетите на ракетите “Протон ” ще е допустимо да стане до септември. До края на годината към момента предстоят значими полети – като при едно от изстрелванията ракета “Протон ” ще би трябвало да достави модула МЛМ Наука в космоса за апаратура към “Международната галактическа станция ”.

По информация от: Interfax, lenta.ru, novosti-kosmonavtiki, russianspaceweb