Младите българи купуват повече фалшиви продукти и продължават да ползват незаконно съдържание
Проучването за интелектуалната благосъстоятелност и младежта за 2022 година, оповестено през днешния ден от Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност (EUIPO), дава настояща информация за държанието на младежите във връзка с нарушаванията на правата върху интелектуалната благосъстоятелност в интервала след пандемията.
Проучването преглежда двете страни на нарушаването на интелектуалната благосъстоятелност: трендовете при младежите, които купуват фалшифицирани артикули, и достъпа до пиратско наличие, като се правят оценка трендовете от 2016 година насам.
Повече от половината (52 %) от участвалите в изследването младежи са закупили най-малко един подправен артикул онлайн през миналата година, съзнателно или инцидентно, а една трета (33 %) са употребили нелегално наличие онлайн.
Закупуване на фалшификати
Новото изследване се концентрира върху интервала след пандемията и откри, че 37 % от младежите са закупили съзнателно един или няколко подправени продукта, което съставлява доста нарастване спрямо предходните резултати (14 % през 2019 г.). Данните варират доста по страни, като най-високият % е в Гърция (62 %), а най-ниският - в Чехия (24 %).
Фалшифицираните артикули, които младежите най-често купуват съзнателно, са облекла и аксесоари (17 %), следвани от обувки (14 %), електронни устройства, (13 %), хигиенични, козметични артикули, артикули за персонална хигиена и парфюми (12 %).
Младите хора обаче са и подвеждани, с цел да закупят имитации: непреднамереното закупуване на подправени артикули също възлиза на 37 %, а респондентите признават, че е мъчно да се разграничат истинските от фалшифицираните артикули. 48 % не са закупили такива артикули или не са сигурни дали са го създали, или не.
Онлайн пиратство
Що се отнася до цифровото наличие, потреблението посредством законни източници набира известност измежду по-младите генерации. 60 % декларират, че през миналата година не са употребявали, играли, изтегляли или излъчвали наличие от противозаконни източници спрямо 51 % през 2019 година и 40 % през 2016 година, което удостоверява наклонността.
Умишленото пиратство обаче остава устойчиво, като 21 % от младите консуматори (всеки пети) признават, че умишлено са имали достъп до пиратско наличие през последните 12 месеца. Значителна част от младежите са подведени да употребяват нелегално наличие. 12 % са употребили нелегално наличие инцидентно, а 7 % не знаят дали това им се е случвало Основният тип пиратско наличие са филми (61 %) и телевизионни сериали (52 %), следвани от музика (36 %), като се употребяват най-вече профилирани уеб страници, приложения и канали в обществените медии.
В светлината на новите резултати изпълнителният шеф на EUIPO Кристиан Аршамбо съобщи: Третото издание на изследването за интелектуалната благосъстоятелност и младежта, оповестено по време на Европейската година на младежта, удостоверява трендовете, открити в предходни издания, и предлага по-богата информация за усещанията и настройките на младежите. В миг, когато електронната търговия и цифровото ползване нарастват доста, увеличението на преднамереното и
непреднамереното закупуване на подправени артикули е тревожна наклонност. Що се отнася до пиратството, то не понижава, макар че младите консуматори от ден на ден избират наличие от законни източници. Този нов разбор дава скъп инструмент в помощ на заинтригуваните страни, основателите на политики, преподавателите и организациите на гражданското общество при формулирането на начинания за повишение на осведомеността в поддръжка на осведомения избор на нашите млади жители и консуматори.
Основни фактори за закупуване на имитации и достъп до пиратско съдържание
Въпреки че цената и наличността не престават да бъдат главните аргументи за закупуване на подправени артикули и за предумишлено прилагане на пиратско наличие, обществените въздействия, като да вземем за пример държанието на фамилията, приятелите или познатите, получават забележителна тежест.
Други фактори включват неналичието на интерес дали продуктът е подправен (или източникът на наличие е незаконен), неналичието на усещане за разлика сред истинските и подправените артикули, както и лесното намиране или поръчване на подправени артикули онлайн. Един от всеки 10 респонденти загатва рекомендации от авторитетни персони или известни хора.
Какво кара младежите да се замислят?
По отношение както на продуктите, по този начин и на цифровото наличие младежите показват персоналните опасности от киберизмами и киберзаплахи като значими фактори, които биха лимитирали тяхното държание. Също по този начин по-доброто схващане на негативното влияние върху околната среда или върху обществото към този момент се загатва по-често от интервюираните младежи.
Проучването преглежда двете страни на нарушаването на интелектуалната благосъстоятелност: трендовете при младежите, които купуват фалшифицирани артикули, и достъпа до пиратско наличие, като се правят оценка трендовете от 2016 година насам.
Повече от половината (52 %) от участвалите в изследването младежи са закупили най-малко един подправен артикул онлайн през миналата година, съзнателно или инцидентно, а една трета (33 %) са употребили нелегално наличие онлайн.
Закупуване на фалшификати
Новото изследване се концентрира върху интервала след пандемията и откри, че 37 % от младежите са закупили съзнателно един или няколко подправени продукта, което съставлява доста нарастване спрямо предходните резултати (14 % през 2019 г.). Данните варират доста по страни, като най-високият % е в Гърция (62 %), а най-ниският - в Чехия (24 %).
Фалшифицираните артикули, които младежите най-често купуват съзнателно, са облекла и аксесоари (17 %), следвани от обувки (14 %), електронни устройства, (13 %), хигиенични, козметични артикули, артикули за персонална хигиена и парфюми (12 %).
Младите хора обаче са и подвеждани, с цел да закупят имитации: непреднамереното закупуване на подправени артикули също възлиза на 37 %, а респондентите признават, че е мъчно да се разграничат истинските от фалшифицираните артикули. 48 % не са закупили такива артикули или не са сигурни дали са го създали, или не.
Онлайн пиратство
Що се отнася до цифровото наличие, потреблението посредством законни източници набира известност измежду по-младите генерации. 60 % декларират, че през миналата година не са употребявали, играли, изтегляли или излъчвали наличие от противозаконни източници спрямо 51 % през 2019 година и 40 % през 2016 година, което удостоверява наклонността.
Умишленото пиратство обаче остава устойчиво, като 21 % от младите консуматори (всеки пети) признават, че умишлено са имали достъп до пиратско наличие през последните 12 месеца. Значителна част от младежите са подведени да употребяват нелегално наличие. 12 % са употребили нелегално наличие инцидентно, а 7 % не знаят дали това им се е случвало Основният тип пиратско наличие са филми (61 %) и телевизионни сериали (52 %), следвани от музика (36 %), като се употребяват най-вече профилирани уеб страници, приложения и канали в обществените медии.
В светлината на новите резултати изпълнителният шеф на EUIPO Кристиан Аршамбо съобщи: Третото издание на изследването за интелектуалната благосъстоятелност и младежта, оповестено по време на Европейската година на младежта, удостоверява трендовете, открити в предходни издания, и предлага по-богата информация за усещанията и настройките на младежите. В миг, когато електронната търговия и цифровото ползване нарастват доста, увеличението на преднамереното и
непреднамереното закупуване на подправени артикули е тревожна наклонност. Що се отнася до пиратството, то не понижава, макар че младите консуматори от ден на ден избират наличие от законни източници. Този нов разбор дава скъп инструмент в помощ на заинтригуваните страни, основателите на политики, преподавателите и организациите на гражданското общество при формулирането на начинания за повишение на осведомеността в поддръжка на осведомения избор на нашите млади жители и консуматори.
Основни фактори за закупуване на имитации и достъп до пиратско съдържание
Въпреки че цената и наличността не престават да бъдат главните аргументи за закупуване на подправени артикули и за предумишлено прилагане на пиратско наличие, обществените въздействия, като да вземем за пример държанието на фамилията, приятелите или познатите, получават забележителна тежест.
Други фактори включват неналичието на интерес дали продуктът е подправен (или източникът на наличие е незаконен), неналичието на усещане за разлика сред истинските и подправените артикули, както и лесното намиране или поръчване на подправени артикули онлайн. Един от всеки 10 респонденти загатва рекомендации от авторитетни персони или известни хора.
Какво кара младежите да се замислят?
По отношение както на продуктите, по този начин и на цифровото наличие младежите показват персоналните опасности от киберизмами и киберзаплахи като значими фактори, които биха лимитирали тяхното държание. Също по този начин по-доброто схващане на негативното влияние върху околната среда или върху обществото към този момент се загатва по-често от интервюираните младежи.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ