Как пътуването в космоса променя човешкия мозък
Проучване, финансирано от НАСА, документира по какъв начин галактическите пътувания въздействат върху положението на човешкия мозък , заяви Ройтерс.
Астронавтите, които са взели участие в задачи до Международната галактическа станция (МКС) или с галактическите совалки на НАСА в продължение на минимум шест месеца, са имали доста разширени мозъчни вентрикули .
Мозъчните вентрикули са кухини в основния мозък, които съдържат гръбначно-мозъчна течност. Тази безцветна и водниста течност защищава мозъка от неочаквани удари и отстранява отпадъчните субстанции.
Експертите сканираха мозъците на 30 астронавти и откриха, че цялостното възобновяване на вентрикулите след такива пътувания лишава три години . Това значи, че този период е належащ сред провеждането на по-дългите галактически задачи.
Осем от участниците в изследването са били в задачи на галактически совалки за към две седмици. Осемнадесет са били на задачи на МКС за към шест месеца, а четирима – за към година.
Обемът на мозъчните вентрикули измежду астронавтите, взели участие в по-кратки задачи, е минимално изменен или напълно същият. Уголемяването се следи при астронавтите след задачи, траяли шест или повече месеца.
Няма обаче разлика в размера сред тези, които са прекарали минималните шест месеца в космоса и тези, които са летели в продължение на една година. Фактът, че разширението не се е влошило след шестте месеца, е добра вест предвид на бъдещите задачи до Марс, при които е допустимо астронавтите да прекарат две години в микрогравитация по време на пътуването.
Условията на микрогравитацията провокират и други физиологични резултати заради пониженото физическо натоварване върху човешкото тяло. Това включва костна и мускулна недоразвитост, сърдечно-съдови промени, проблеми със системата за баланс навътре в ушите, както и синдром, засягащ очите . Проблем е и нарасналата заплаха от насърчаване на раково заболяване заради излагането на слънчева радиация, което се трансформира в по-опасен фактор, колкото повече астронавтите се отдалечават от Земята.
Астронавтите, които са взели участие в задачи до Международната галактическа станция (МКС) или с галактическите совалки на НАСА в продължение на минимум шест месеца, са имали доста разширени мозъчни вентрикули .
Мозъчните вентрикули са кухини в основния мозък, които съдържат гръбначно-мозъчна течност. Тази безцветна и водниста течност защищава мозъка от неочаквани удари и отстранява отпадъчните субстанции.
Експертите сканираха мозъците на 30 астронавти и откриха, че цялостното възобновяване на вентрикулите след такива пътувания лишава три години . Това значи, че този период е належащ сред провеждането на по-дългите галактически задачи.
Осем от участниците в изследването са били в задачи на галактически совалки за към две седмици. Осемнадесет са били на задачи на МКС за към шест месеца, а четирима – за към година.
Обемът на мозъчните вентрикули измежду астронавтите, взели участие в по-кратки задачи, е минимално изменен или напълно същият. Уголемяването се следи при астронавтите след задачи, траяли шест или повече месеца.
Няма обаче разлика в размера сред тези, които са прекарали минималните шест месеца в космоса и тези, които са летели в продължение на една година. Фактът, че разширението не се е влошило след шестте месеца, е добра вест предвид на бъдещите задачи до Марс, при които е допустимо астронавтите да прекарат две години в микрогравитация по време на пътуването.
Условията на микрогравитацията провокират и други физиологични резултати заради пониженото физическо натоварване върху човешкото тяло. Това включва костна и мускулна недоразвитост, сърдечно-съдови промени, проблеми със системата за баланс навътре в ушите, както и синдром, засягащ очите . Проблем е и нарасналата заплаха от насърчаване на раково заболяване заради излагането на слънчева радиация, което се трансформира в по-опасен фактор, колкото повече астронавтите се отдалечават от Земята.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ