Дами с мисия палят нежна революция в Стария град
Пространство, в което няма разделяне, злоба, политика и война. В което всеки добавя другия с гения и характерността си, а всички дружно са движени от красивата концепция светът да върви напред.
Звучи утопично, само че и доста свястно, когато е изречено от дейни персони с задача - тъкмо като София Марков и Елисавета Новакова - пловдивчанки, прекарали дълги години в Германия и завърнали се под тепетата, с цел да открият културен център „ Елизиум “.
Той се обитава в реновирана къща под Стария град с римската стена от 1. век., открита в подземната й част. Софи и Ели замислят да изпълнят античното пространство с изложения, концерти, тематични събития, спортни действия като йога и пилатес, уъркшопове за здравословно хранене и здравословен метод на живот, пречистващи практики и да го трансфорат в място за продан сред хора на духовността и другите генерации. Затова и освещаването му бе на емблематичната дата 1 ноември.
Средището носи името на митичните Елисейски полета,
където в древногръцката митология блаженстват душите на героите и спечелилите. Там цари безконечна пролет, а праведните, попаднали в него, прекарват дните си без горест и паника. Вдъхновител и кръстник на „ Елизиум “ е 17-годишният наследник на София, който приключва образованието си в Берлин. Чете Макиавели, Библията и „ Моби Дик “ по едно и също време и е много напреднал в заниманията с криптовалути. Дъщерята на Софи, която е на 11, също е надарено и будно дете. И двамата към момента живеят с татко си юрист в Германия, само че са решили до няколко месеца да се завърнат за непрекъснато в родината и да подкрепят активността на фондацията. По образеца на Елисавета, която идва с децата и брачна половинка си още през 2015-а.
Елисавета Новакова
„ Следвахме дружно в Щутгарт. Преди това аз, още 18-годишна, отпътувах да изучавам право във Франция. Озовах се в Германия без една дума немски и Ели доста ми оказа помощ. После отпътувах за Берлин, там приключих, само че си останахме приятелки “, споделя София, която е прекарала десетки години зад граница. Завършва Икономика и развива независим бизнес в региона на здравословното хранене. Създава онлайн магазин за сурова храна от български производители. Другата й активност е обвързвана с турове, на които води чужденци по планините в България. Обожава да им споделя какъв брой е прелестна страната ни. Изгражда и нравствен център в село Ситово, на 30 км от Пловдив. Още преди време татко й строи хижа там, наречена „ Копритско борце “. Но с това заниманията й надалеч не се изчерпват. София е състезател, пее в интернационалния хор на Йордан Камджалов " Единство ", свири на флейта...
Главна роля за духовното й проглеждане има нейната баба,
която всяка вечер й разказвала истории. Тогава Софи си мислела, че това са приказки. Чак по-късно схванала, че са претворени по понятен метод книги от международната класика. Мъдрата й баба отворила очите й освен за литературата, само че и за учението на Петър Дънов.
Софи Марков
С цялото си сърце тя се стреми да разпространява България, тази прелестна страна, за която хората не знаят съвсем нищо. „ Чужденците си мислят, че сме изостанали, само че в действителност ние сме доста напред. Ролята на България е духовна “, уверена е пловдивчанката, довела тук туристи от целия свят. Някои от тях се връщат по няколко пъти и даже влагат у нас.
При едно от прибиранията си вкъщи среща инцидентно Елисавета и схваща по какъв начин от няколко години приятелката й се пробва да се опълчи на неправдите в системата тук. Решават да обединят напъните си и да основат фондация. Скоро по-късно аплайват с планове по стратегия „ Еразъм + “ и към Национален фонд „ Култура “.
„ След като се върнахме в България, децата ми - през днешния ден към този момент на 15 и 17 години, се сблъскаха с доста компликации в просветителната среда. Написахме европейския план с концепцията да предизвикваме немско-български клуб за младежи, които учат немски и желаят да следват в Германия и Австрия, и техни немскоговорещи връстници в България. Ученици и студенти ще могат да вземат участие в тематични пътувания и да осъществят езиков и културен продан. Надяваме се самодейността да продължи и след края на плана. В рамките на лагер-школи желаеме да изградим умения за модериране в онлайн среда и да съпоставим просветителни практики в трите страни “, изяснява Ели, която знае от персонален опит, че за децата е доста объркващо, когато сменят средата и системата на образование.
„ Смятаме да обърнем внимание на това, какво се случва с децата на работещите в Европейския съюз мигранти. Преподавателите могат да употребяват езиковите знания на децата и към този момент развитите им умения в границите на обучителния развой. Това сигурно ще обогати съучениците им, ще се отрази на мотивацията за учене. Всичко е в ръцете на учителите и зависи от желанието им да тестват нови способи и практики в час “, изяснява Ели. Тя прецизира, че в България липсва механизъм за образование по майчин език на деца на работещи мигранти. Децата са с поданство на друга страна от Европейския съюз и живеят в България, тъй като родителите им работят тук. „ Съгласно Европейска инструкция от 1977 година Министерството на образованието би трябвало да провежда езиково образование взаимно с посолствата, само че това не се прави.
С създадените планове целим да разбудим обществото и да насочим вниманието към правата на децата. Очакваме изпълнителната власт да свърши работата си “, споделя Ели, която е уверена, че персоналният опит е мотор и основа за създаване на тактика за смяна. „ Нещо като нежна гражданска война - по този начин както ние я разбираме “, добавя я София.
Мечтата им е
да върнат младежи с българско родословие назад вкъщи.
„ По света сме просто работна ръка - оценена материално, само че не получила нужното самопризнание. В България пък често липсват механизми за поддръжка при развиването на личността, които на Запад се възприемат за даденост “, показва Ели. Пример за това са нейните лични младежи, които след завръщането си у нас са се отказали от заниманията си.
„ Дъщеря ми, която се занимава с музика от 4-годишна, към този момент не желае да свири на цигулка. Системата тук е доста консервативна и елитарна - или се опитваш да поддържаш високо равнище, или нямаш среда за развиване. В немскоговорещите страни децата още от дребни могат да се запишат на групови занимания по инструмент както в огромните, по този начин и в дребните обитаеми места, и се развиват дружно. Тук се опитваш да се развиваш самичък и в един миг се отказваш “, не крие съжалението си пловдивчанката.
Звучи утопично, само че и доста свястно, когато е изречено от дейни персони с задача - тъкмо като София Марков и Елисавета Новакова - пловдивчанки, прекарали дълги години в Германия и завърнали се под тепетата, с цел да открият културен център „ Елизиум “.
Той се обитава в реновирана къща под Стария град с римската стена от 1. век., открита в подземната й част. Софи и Ели замислят да изпълнят античното пространство с изложения, концерти, тематични събития, спортни действия като йога и пилатес, уъркшопове за здравословно хранене и здравословен метод на живот, пречистващи практики и да го трансфорат в място за продан сред хора на духовността и другите генерации. Затова и освещаването му бе на емблематичната дата 1 ноември.
Средището носи името на митичните Елисейски полета,
където в древногръцката митология блаженстват душите на героите и спечелилите. Там цари безконечна пролет, а праведните, попаднали в него, прекарват дните си без горест и паника. Вдъхновител и кръстник на „ Елизиум “ е 17-годишният наследник на София, който приключва образованието си в Берлин. Чете Макиавели, Библията и „ Моби Дик “ по едно и също време и е много напреднал в заниманията с криптовалути. Дъщерята на Софи, която е на 11, също е надарено и будно дете. И двамата към момента живеят с татко си юрист в Германия, само че са решили до няколко месеца да се завърнат за непрекъснато в родината и да подкрепят активността на фондацията. По образеца на Елисавета, която идва с децата и брачна половинка си още през 2015-а.
Елисавета Новакова
„ Следвахме дружно в Щутгарт. Преди това аз, още 18-годишна, отпътувах да изучавам право във Франция. Озовах се в Германия без една дума немски и Ели доста ми оказа помощ. После отпътувах за Берлин, там приключих, само че си останахме приятелки “, споделя София, която е прекарала десетки години зад граница. Завършва Икономика и развива независим бизнес в региона на здравословното хранене. Създава онлайн магазин за сурова храна от български производители. Другата й активност е обвързвана с турове, на които води чужденци по планините в България. Обожава да им споделя какъв брой е прелестна страната ни. Изгражда и нравствен център в село Ситово, на 30 км от Пловдив. Още преди време татко й строи хижа там, наречена „ Копритско борце “. Но с това заниманията й надалеч не се изчерпват. София е състезател, пее в интернационалния хор на Йордан Камджалов " Единство ", свири на флейта...
Главна роля за духовното й проглеждане има нейната баба,
която всяка вечер й разказвала истории. Тогава Софи си мислела, че това са приказки. Чак по-късно схванала, че са претворени по понятен метод книги от международната класика. Мъдрата й баба отворила очите й освен за литературата, само че и за учението на Петър Дънов.
Софи Марков
С цялото си сърце тя се стреми да разпространява България, тази прелестна страна, за която хората не знаят съвсем нищо. „ Чужденците си мислят, че сме изостанали, само че в действителност ние сме доста напред. Ролята на България е духовна “, уверена е пловдивчанката, довела тук туристи от целия свят. Някои от тях се връщат по няколко пъти и даже влагат у нас.
При едно от прибиранията си вкъщи среща инцидентно Елисавета и схваща по какъв начин от няколко години приятелката й се пробва да се опълчи на неправдите в системата тук. Решават да обединят напъните си и да основат фондация. Скоро по-късно аплайват с планове по стратегия „ Еразъм + “ и към Национален фонд „ Култура “.
„ След като се върнахме в България, децата ми - през днешния ден към този момент на 15 и 17 години, се сблъскаха с доста компликации в просветителната среда. Написахме европейския план с концепцията да предизвикваме немско-български клуб за младежи, които учат немски и желаят да следват в Германия и Австрия, и техни немскоговорещи връстници в България. Ученици и студенти ще могат да вземат участие в тематични пътувания и да осъществят езиков и културен продан. Надяваме се самодейността да продължи и след края на плана. В рамките на лагер-школи желаеме да изградим умения за модериране в онлайн среда и да съпоставим просветителни практики в трите страни “, изяснява Ели, която знае от персонален опит, че за децата е доста объркващо, когато сменят средата и системата на образование.
„ Смятаме да обърнем внимание на това, какво се случва с децата на работещите в Европейския съюз мигранти. Преподавателите могат да употребяват езиковите знания на децата и към този момент развитите им умения в границите на обучителния развой. Това сигурно ще обогати съучениците им, ще се отрази на мотивацията за учене. Всичко е в ръцете на учителите и зависи от желанието им да тестват нови способи и практики в час “, изяснява Ели. Тя прецизира, че в България липсва механизъм за образование по майчин език на деца на работещи мигранти. Децата са с поданство на друга страна от Европейския съюз и живеят в България, тъй като родителите им работят тук. „ Съгласно Европейска инструкция от 1977 година Министерството на образованието би трябвало да провежда езиково образование взаимно с посолствата, само че това не се прави.
С създадените планове целим да разбудим обществото и да насочим вниманието към правата на децата. Очакваме изпълнителната власт да свърши работата си “, споделя Ели, която е уверена, че персоналният опит е мотор и основа за създаване на тактика за смяна. „ Нещо като нежна гражданска война - по този начин както ние я разбираме “, добавя я София.
Мечтата им е
да върнат младежи с българско родословие назад вкъщи.
„ По света сме просто работна ръка - оценена материално, само че не получила нужното самопризнание. В България пък често липсват механизми за поддръжка при развиването на личността, които на Запад се възприемат за даденост “, показва Ели. Пример за това са нейните лични младежи, които след завръщането си у нас са се отказали от заниманията си.
„ Дъщеря ми, която се занимава с музика от 4-годишна, към този момент не желае да свири на цигулка. Системата тук е доста консервативна и елитарна - или се опитваш да поддържаш високо равнище, или нямаш среда за развиване. В немскоговорещите страни децата още от дребни могат да се запишат на групови занимания по инструмент както в огромните, по този начин и в дребните обитаеми места, и се развиват дружно. Тук се опитваш да се развиваш самичък и в един миг се отказваш “, не крие съжалението си пловдивчанката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ