Пролетните празници от народния календар са сред най-чаканите и обичаните

Пролетните празници от националния календар са измежду най-чаканите и обичаните в долината на река Тунджа. Век след век християнска и езическа традиция са се преплитали, с цел да преминат през времето и да разкрият жизнелюбието и колорита на хората от този край. Как е посрещан най-големият християнски празник в Ямболско, каква страст е носел и по какъв начин го е запомнила националната певица Донка Бумбалова описа самата тя пред кореспондента ни Даниела Костова.

Любимата на генерации национална певица Донка Бумбалова е родом от ямболското село Каравелово. То се намира сред Ямбол и Елхово и в края на 40-те години на предишния век, когато се ражда Донка Бумбалова, в него към момента се пазят националните обичаи. Седмица преди Лазаровден и Цветница девойките се приготвят за моминския бит Лазаруване, си спомня Донка Бумбалова:

„ Събирахме се в учебно заведение. Всички носехме цветя, правехме си венчета и песни пеехме и играехме. Ходехме от къща на къща да пеем и която ни води, целува ръката на стопанката и ѝ дават паричка ”.



Преди Великден девойките, взели участие в лазаруването разделяли поравно събраните парички, само че с тях мъчно можели да си купят, това което им се желае. 

Едно време нямаше играчки, ние си правехме. Аз да вземем за пример си бях направила кукла, споделя Бумбалова.  

Но пък те, децата от това време са имали други - „ живи играчки ”. 

„ Овце имахме и агънца, ходехме с другите деца отвън селото, на поляната, ги пасяхме и там си играехме ”, споделя Бумбалова. 

В спомените на националната певица боядисването на яйцата и замесването на на козунаците е обвързвано с багри и благоухание, а отиването на църква е било наложително.  

„ Нареждахме се и минавахме край попа и той с яйчицето – на челото кръстче ни поставяше! ”, спомня си певицата. 

Великденската софра е тази, която събира освен родственици, само че и хора от цялото село. 

„ Колехме агне, вино с каната се изнасяше- всеки носеше нещичко- агнешко от комшиите да кусаме, кой направил  кифлички, курабийки… беше доста радостно ”, връща се в атмосферата Донка Бумбалова. 

А нейните пожелания към слушателите са:

„ Да са живи и здрави, другото е бели ядове, както се пее в една ария такава, засмени, по ария да им върви и да обичат националната ария ! ”


Интервюто слушайте в звуковия файл.