Гешев пита Конституционния съд може ли да образува дела срещу президента
Прокуратурата разгласява настояването на Иван Гешев до Конституционен съд ден преди третата годишнина от встъпването в служба на Румен Радев.
© Юлия Лазарова Докъде се простират рамките на президентския имунитет и може ли прокуратурата да образува досъдебно произвеждане против президента и вицепрезидента, а незабавно по-късно да го спре и да го остави да стои " на трупчета " до момента в който изтече мандатът им. Това е всъщност питането, което новият основен прокурор Иван Гешев е изпратил до Конституционния съд (КС) в края на предходната седмица. По неговото искане Конституционен съд образува в понеделник първото си дело за тази година - за пояснение на текста на член 103 от Конституцията за президентския имунитет. (Питането на Гешев вижте тук)
Това е и първото искане до Конституционен съд на новия основен прокурор Гешев от началото на мандата му преди към месец и то няма по какъв начин да не прозвучи като откровена опасност против президента. На първо място, сега няма съответна причина да се прави такова запитване, тъй като няма обществено известни данни за осъществено закононарушение от президента или вицето му. На второ място, искане за пояснение на конституцонен текст се приема за възможно когато текстът е неразбираем или по него има спорна процедура на Конституционен съд. В случая няма такова нещо, само че е налице явен политически подтекст.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В актуалната властова настройка Румен Радев е единственият конкурент на Гешев по базисните въпроси за цялостния модел прокуратурата, за нейната неефективност и неяснота, за практическата безконтролност на основния прокурор и така нататък Всички тези въпроси Радев формулира още в края на ноември, когато бе заставен да подпише указа за назначение на Гешев за основен прокурор откакто вендъж отхвърли, само че Висш съдебен съвет му изпрати наново същото предложение. Тогава Раден изрази и своите запаси във връзка с избора на Гешев и анонсира необятен публичен спор за промени в Конституцията с фокус прокуратурата, като направи тази поръчка със знаково обръщение, че " отчетността на основния прокурор завършва с избора му ".
Всъщност дебатът за модела на прокуратурата и безконтролността на основния прокурор стои на дневен ред от повече от 10 години след решението на Съда в Страсбург по делото " Колеви против България ", в което се споделя, че в България не може да бъде извършено без значение следствие на Обвинител №1. Този спор бе възобновен изключително интензивно преди към година поради рекомендациите в отчетите по евромониторинга и резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа, че 10 години чака осъществяване на решението " Колеви " и предприемане на ефикасни ограничения за следствие на основния прокурор.
Какъв е въпросът? член 103 от Конституцията
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за дейностите, осъществени при осъществяване на своите функционалности, като се изключи държавна измяна и нарушаване на конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение минимум на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, в случай че повече от две трети от народните представители са дали своят вот за това.
(3) Конституционният съд преглежда обвиняването против президента или вицепрезидента в едномесечен период от внасянето на обвиняването. Ако бъде открито, че президентът или вицепрезидентът са направили държавна измяна или са нарушили конституцията, пълномощията им се приключват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат арестувани и против тях не може да бъде възбудено наказателно гонене.
Искането на основния прокурор всъщност се състои от две питания. Първият въпрос, който той слага, е що е " държавна измяна " и що е " нарушаване на конституцията " - двете учредения, на които може да се желае импийчмънт на президента и вицапрезидента. По Конституция президентът не може да бъде арестуван или против него да бъде формирано наказателно произвеждане, като за разлика от депутатския имунитет, който може да бъде свален, президентския имунитет е безспорен.
Според основния прокурор няма изясненост дали в тази ситуация " държавна измяна " се покрива с закононарушенията, визирани в раздел " Измяна " на глава първа от Наказаталния кодекс (престъпления против републиката) или има друг обсег. Той пита също по този начин каква е разликата сред държавна измяна и нарушаване на Конституцията по смисъла на конституционния текст предвид на това, че държавната измяна всъщност може да е нарушаване на конституцията.
Във втората част от питането се задава въпросът какво би трябвало да се направи, в случай че в границите на прокурорска инспекция бъдат открити данни за закононарушение, извършано от президента/вицепрезидента или пък такива данни бъдат открити при инспекция от различен орган. Дали в такива случаи президентският имунитет е съображение за прекъсване на производството (както се стопира произвеждане против народен представител, до момента в който му бъде свален имунитетът или му изтече мандатът) или пък би трябвало то да бъда прекъснато, пита основният прокурор. И дава своя отговор - в тази ситуация производството би трябвало единствено да бъде спряно до приключването на мандата на президента.
" Установявянето на касателство на президента, респ. вицепрезидента, към осъществяването на закононарушение в хода на формирано наказателно произвеждане, би следвало да има като само допустима последица прекъсването на това произвеждане, а не неговото преустановяване. Единствено такова схващане подхожда на логиката на законодателя. След като невъзможността за ангажирането на наказателната отговорност се препятства единствено до приключване на мандата, а не и отсега нататък (т.е. след приключването му), то разумно е да се схване решение, обезпечаващо основаването на опция за реализация на тази отговорност по-късно - при положение, че не са настъпили други прекратителни учредения. Не на последно място смятам, че единствено по себе си висящността на формираното наказателно произвеждане, в хода на което се събират доказателства за осъществено от президента, респ. вицепрезидента, закононарушение или образуването на произвеждане точно за следствие на осъществено от тези лица закононарушение, не е е противоконституционна. ", се споделя в питането на Гешев. " Очевидно е, че на тази времева дребнавост на имунитета (на държавния глава) най-пълно подхожда краткотрайното прекратяване придвижването на процеса, " написа още там.
Главният прокурор обрисува на процедура един механизъм за трупане на досъдебни производства против президента, които да си стоят с обещанието, че прокуратурата ще ги възобнови при приключването на мандата, без освен това да дължи някакви пояснение за хода на следствието по тях и за тяхната успеваемост.
Президентството изчаква мнението на Конституционен съд
Това наподобява като директна опасност против Радев, освен това единствено ден преди конференцията по случай третата годишнина от встъпването му в служба. От президентството към този момент избраха да запазят отдалеченост и реагираха с фиктивен отговор: " След като основният прокурор е сезирал Конституционния съд, чакаме развиване по формираното дело. Само Конституционният съд може да пояснява Конституцята ".
© Юлия Лазарова Докъде се простират рамките на президентския имунитет и може ли прокуратурата да образува досъдебно произвеждане против президента и вицепрезидента, а незабавно по-късно да го спре и да го остави да стои " на трупчета " до момента в който изтече мандатът им. Това е всъщност питането, което новият основен прокурор Иван Гешев е изпратил до Конституционния съд (КС) в края на предходната седмица. По неговото искане Конституционен съд образува в понеделник първото си дело за тази година - за пояснение на текста на член 103 от Конституцията за президентския имунитет. (Питането на Гешев вижте тук)
Това е и първото искане до Конституционен съд на новия основен прокурор Гешев от началото на мандата му преди към месец и то няма по какъв начин да не прозвучи като откровена опасност против президента. На първо място, сега няма съответна причина да се прави такова запитване, тъй като няма обществено известни данни за осъществено закононарушение от президента или вицето му. На второ място, искане за пояснение на конституцонен текст се приема за възможно когато текстът е неразбираем или по него има спорна процедура на Конституционен съд. В случая няма такова нещо, само че е налице явен политически подтекст.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики В актуалната властова настройка Румен Радев е единственият конкурент на Гешев по базисните въпроси за цялостния модел прокуратурата, за нейната неефективност и неяснота, за практическата безконтролност на основния прокурор и така нататък Всички тези въпроси Радев формулира още в края на ноември, когато бе заставен да подпише указа за назначение на Гешев за основен прокурор откакто вендъж отхвърли, само че Висш съдебен съвет му изпрати наново същото предложение. Тогава Раден изрази и своите запаси във връзка с избора на Гешев и анонсира необятен публичен спор за промени в Конституцията с фокус прокуратурата, като направи тази поръчка със знаково обръщение, че " отчетността на основния прокурор завършва с избора му ".
Всъщност дебатът за модела на прокуратурата и безконтролността на основния прокурор стои на дневен ред от повече от 10 години след решението на Съда в Страсбург по делото " Колеви против България ", в което се споделя, че в България не може да бъде извършено без значение следствие на Обвинител №1. Този спор бе възобновен изключително интензивно преди към година поради рекомендациите в отчетите по евромониторинга и резолюция на Комитета на министрите към Съвета на Европа, че 10 години чака осъществяване на решението " Колеви " и предприемане на ефикасни ограничения за следствие на основния прокурор.
Какъв е въпросът? член 103 от Конституцията
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за дейностите, осъществени при осъществяване на своите функционалности, като се изключи държавна измяна и нарушаване на конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение минимум на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, в случай че повече от две трети от народните представители са дали своят вот за това.
(3) Конституционният съд преглежда обвиняването против президента или вицепрезидента в едномесечен период от внасянето на обвиняването. Ако бъде открито, че президентът или вицепрезидентът са направили държавна измяна или са нарушили конституцията, пълномощията им се приключват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат арестувани и против тях не може да бъде възбудено наказателно гонене.
Искането на основния прокурор всъщност се състои от две питания. Първият въпрос, който той слага, е що е " държавна измяна " и що е " нарушаване на конституцията " - двете учредения, на които може да се желае импийчмънт на президента и вицапрезидента. По Конституция президентът не може да бъде арестуван или против него да бъде формирано наказателно произвеждане, като за разлика от депутатския имунитет, който може да бъде свален, президентския имунитет е безспорен.
Според основния прокурор няма изясненост дали в тази ситуация " държавна измяна " се покрива с закононарушенията, визирани в раздел " Измяна " на глава първа от Наказаталния кодекс (престъпления против републиката) или има друг обсег. Той пита също по този начин каква е разликата сред държавна измяна и нарушаване на Конституцията по смисъла на конституционния текст предвид на това, че държавната измяна всъщност може да е нарушаване на конституцията.
Във втората част от питането се задава въпросът какво би трябвало да се направи, в случай че в границите на прокурорска инспекция бъдат открити данни за закононарушение, извършано от президента/вицепрезидента или пък такива данни бъдат открити при инспекция от различен орган. Дали в такива случаи президентският имунитет е съображение за прекъсване на производството (както се стопира произвеждане против народен представител, до момента в който му бъде свален имунитетът или му изтече мандатът) или пък би трябвало то да бъда прекъснато, пита основният прокурор. И дава своя отговор - в тази ситуация производството би трябвало единствено да бъде спряно до приключването на мандата на президента.
" Установявянето на касателство на президента, респ. вицепрезидента, към осъществяването на закононарушение в хода на формирано наказателно произвеждане, би следвало да има като само допустима последица прекъсването на това произвеждане, а не неговото преустановяване. Единствено такова схващане подхожда на логиката на законодателя. След като невъзможността за ангажирането на наказателната отговорност се препятства единствено до приключване на мандата, а не и отсега нататък (т.е. след приключването му), то разумно е да се схване решение, обезпечаващо основаването на опция за реализация на тази отговорност по-късно - при положение, че не са настъпили други прекратителни учредения. Не на последно място смятам, че единствено по себе си висящността на формираното наказателно произвеждане, в хода на което се събират доказателства за осъществено от президента, респ. вицепрезидента, закононарушение или образуването на произвеждане точно за следствие на осъществено от тези лица закононарушение, не е е противоконституционна. ", се споделя в питането на Гешев. " Очевидно е, че на тази времева дребнавост на имунитета (на държавния глава) най-пълно подхожда краткотрайното прекратяване придвижването на процеса, " написа още там.
Главният прокурор обрисува на процедура един механизъм за трупане на досъдебни производства против президента, които да си стоят с обещанието, че прокуратурата ще ги възобнови при приключването на мандата, без освен това да дължи някакви пояснение за хода на следствието по тях и за тяхната успеваемост.
Президентството изчаква мнението на Конституционен съд
Това наподобява като директна опасност против Радев, освен това единствено ден преди конференцията по случай третата годишнина от встъпването му в служба. От президентството към този момент избраха да запазят отдалеченост и реагираха с фиктивен отговор: " След като основният прокурор е сезирал Конституционния съд, чакаме развиване по формираното дело. Само Конституционният съд може да пояснява Конституцята ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ