Прокуратурата е смачкала проверката на свръхплащанията за пътища
Прокуратурата е претупала инспекцията по един от главните кавги от последните две години - допуснатото нелегално наддоговаряне на договорите за поддържане на пътищата в България. Държавното обвиняване въобще не е изследвало в елементи по какъв начин е позволено нарушаването на закона и възлагането на стотици милиони неприемливи разноски над в началото плануваното. Нещо повече - в постановлението, с което Софийската градска прокуратура (СГП) отхвърля да образува досъдебно произвеждане, се съдържат и погрешни изказвания.
Това излиза наяве от постановлението, с което е прекъсната преписката по подаден от служебните министри в предходното служебно държавно управление Асен Василев и Виолета Комитова сигнал за позволено погрешно консумиране на средства от държавния бюджет. Отказът на СГП да образува произвеждане в следствие бе доказан от апелативната и Върховната касационна прокуратура, като главният мотив за следващ път е съществуването на групова отговорност за взетите решения. Постановленията на прокуратурата по проблема, с които " Сега " се срещна, бяха изискани по Закона за достъп до социална информация от деятеля Николай Неделчев, като първи за тях писа.
Сигналът на Василев и Комитова
Според сигнала на Василев и Комитова управлението на Агенция " Пътна инфраструктура " е позволило нелегално възлагане на действия по 14 контракта над оторизации предел за оскъпяване от 50%. Законът за публичните поръчки разрешава първичната стойност на договорите да се надвишава при пораждане на непредвидени условия, само че изключителните разноски не могат да са над 50% от началната стойност. Допускането на изключителни разноски до 50% се прави със сключването на съглашение, което на собствен ред би трябвало да се разгласи пред организацията за публични поръчки до 30 дни след подписването му. Изменението на контракт с такова съображение предстои и на надзор от страна на АОП. Целта на всичките тези процедури е да не се позволява непозволено надвишаване на оптималните стойности на договорите, разясняват специалисти.
Нищо от това не е изследвано от СГП в границите на формираната кореспонденция по сигнала на Асен Василев и Виолета Комитова. Наблюдаващият прокурор обстойно и нашироко е аргументирал по какъв начин договорите са подписани след постоянно извършени поръчки. Подробно е проучен и реда, по който са вземани решенията за възлагане на спомагателните действия - колективно от Управителния съвет на АПИ, като парите след това са обезпечавани от държавния бюджет с разпореждане на Министерския съвет. Като съществено преимущество се акцентира, че в договорите било позволено да има надхвърляне на в началото заложените стойности.
В постановлението напълно пътем се признава, че законовото условие да се позволява наддоговаряне с 50% е нарушено, само че пък това било неотложно за застраховане на сигурността на пътищата.
През пръсти
За да укрепи това подстрекателство, прокурорът е изтъкнал погрешно събитие - че парите за изключителните разноски са обезпечени от запаса на държавния бюджет за непредвидени и или неотложни разноски. Тук числата са показателни. Проверката на прокуратурата удостоверява, че при 9 контракта е позволено нелегално надплащане над оторизации предел, като надплатеното в прорез със закона възлиза на обща стойност 277,5 млн. лева Това е доста над нормалния размер на запаса за непредвидени и/или неотложни разноски по държавния бюджет. За 2022 година да вземем за пример запасът за непредвидени и неотложни разноски е 81,4 млн. лева, като това е нормалният му размер в последните няколко години. Това число в действителност онагледява до каква степен съществено са нарушени разпоредбите, разясняват специалисти.
В едно само разпореждане, упоменато от прокуратурата, парите са взети от запаса за непредвидени потребности, само че става въпрос за дребна сума в размер на 14,5 млн. лева В останалите случаи, в които Министерски съвет е разрешило на АПИ да заплаща непредвидени разноски, парите са обезпечавани за сметка на преструктуриране, т.е. отпадане на други заплащания по централния бюджет.
Прокуратурата не се е вгледала изключително и в изказванията на АОП, че няма отношение към последващия надзор на осъществяването на договорите. Видно от закона, това не е правилно - АОП има отношение към споразуменията, с които се позволява надвишаване на цената на договорите. Не е тествано за какво АОП не е известена и имало ли е отчети в тази връзка в АПИ.
Колективна безнаказаност
Извън самото нарушение на закона, детайлите по което остават неуточнени, наблюдаващият прокурор акцентира нормалния мотив за преустановяване на такива производства - неналичието на лична виновност и съществуването на групово вземани решения. Нямало и доказателство, че ръководителят на УС на АПИ е работил при директен предумисъл, преследвайки специфична цел – да набави на себе си или другиго полза или да аргументи щета. Не е задоволително облагата просто да е налице като резултат от дейностите, а би трябвало да е потвърдено, че е целена, акцентира прокурорът. Длъжностните лица в АПИ не са нанесли съгласно прокуратурата щета, тъй като от самото начало спазвали ясна процедура и взимали решения след деликатен разбор, доказани в следствие и с постановления на Министерски съвет, и даже се грижели за обществото.
Все отново прокурорът Деян Захариев признава, че може да има осъществено административно нарушаване и разпорежда преписката да се трансферира на АДФИ. Апелативната и касационната прокуратура са удостоверили отхвърли за формиране на наказателно произвеждане по сигнала. С това завършва тематиката за търсене на наказателна отговорност за нарушение на служебни отговорности и превишаване на власт.
Това излиза наяве от постановлението, с което е прекъсната преписката по подаден от служебните министри в предходното служебно държавно управление Асен Василев и Виолета Комитова сигнал за позволено погрешно консумиране на средства от държавния бюджет. Отказът на СГП да образува произвеждане в следствие бе доказан от апелативната и Върховната касационна прокуратура, като главният мотив за следващ път е съществуването на групова отговорност за взетите решения. Постановленията на прокуратурата по проблема, с които " Сега " се срещна, бяха изискани по Закона за достъп до социална информация от деятеля Николай Неделчев, като първи за тях писа.
Сигналът на Василев и Комитова
Според сигнала на Василев и Комитова управлението на Агенция " Пътна инфраструктура " е позволило нелегално възлагане на действия по 14 контракта над оторизации предел за оскъпяване от 50%. Законът за публичните поръчки разрешава първичната стойност на договорите да се надвишава при пораждане на непредвидени условия, само че изключителните разноски не могат да са над 50% от началната стойност. Допускането на изключителни разноски до 50% се прави със сключването на съглашение, което на собствен ред би трябвало да се разгласи пред организацията за публични поръчки до 30 дни след подписването му. Изменението на контракт с такова съображение предстои и на надзор от страна на АОП. Целта на всичките тези процедури е да не се позволява непозволено надвишаване на оптималните стойности на договорите, разясняват специалисти.
Нищо от това не е изследвано от СГП в границите на формираната кореспонденция по сигнала на Асен Василев и Виолета Комитова. Наблюдаващият прокурор обстойно и нашироко е аргументирал по какъв начин договорите са подписани след постоянно извършени поръчки. Подробно е проучен и реда, по който са вземани решенията за възлагане на спомагателните действия - колективно от Управителния съвет на АПИ, като парите след това са обезпечавани от държавния бюджет с разпореждане на Министерския съвет. Като съществено преимущество се акцентира, че в договорите било позволено да има надхвърляне на в началото заложените стойности.
В постановлението напълно пътем се признава, че законовото условие да се позволява наддоговаряне с 50% е нарушено, само че пък това било неотложно за застраховане на сигурността на пътищата.
През пръсти
За да укрепи това подстрекателство, прокурорът е изтъкнал погрешно събитие - че парите за изключителните разноски са обезпечени от запаса на държавния бюджет за непредвидени и или неотложни разноски. Тук числата са показателни. Проверката на прокуратурата удостоверява, че при 9 контракта е позволено нелегално надплащане над оторизации предел, като надплатеното в прорез със закона възлиза на обща стойност 277,5 млн. лева Това е доста над нормалния размер на запаса за непредвидени и/или неотложни разноски по държавния бюджет. За 2022 година да вземем за пример запасът за непредвидени и неотложни разноски е 81,4 млн. лева, като това е нормалният му размер в последните няколко години. Това число в действителност онагледява до каква степен съществено са нарушени разпоредбите, разясняват специалисти.
В едно само разпореждане, упоменато от прокуратурата, парите са взети от запаса за непредвидени потребности, само че става въпрос за дребна сума в размер на 14,5 млн. лева В останалите случаи, в които Министерски съвет е разрешило на АПИ да заплаща непредвидени разноски, парите са обезпечавани за сметка на преструктуриране, т.е. отпадане на други заплащания по централния бюджет.
Прокуратурата не се е вгледала изключително и в изказванията на АОП, че няма отношение към последващия надзор на осъществяването на договорите. Видно от закона, това не е правилно - АОП има отношение към споразуменията, с които се позволява надвишаване на цената на договорите. Не е тествано за какво АОП не е известена и имало ли е отчети в тази връзка в АПИ.
Колективна безнаказаност
Извън самото нарушение на закона, детайлите по което остават неуточнени, наблюдаващият прокурор акцентира нормалния мотив за преустановяване на такива производства - неналичието на лична виновност и съществуването на групово вземани решения. Нямало и доказателство, че ръководителят на УС на АПИ е работил при директен предумисъл, преследвайки специфична цел – да набави на себе си или другиго полза или да аргументи щета. Не е задоволително облагата просто да е налице като резултат от дейностите, а би трябвало да е потвърдено, че е целена, акцентира прокурорът. Длъжностните лица в АПИ не са нанесли съгласно прокуратурата щета, тъй като от самото начало спазвали ясна процедура и взимали решения след деликатен разбор, доказани в следствие и с постановления на Министерски съвет, и даже се грижели за обществото.
Все отново прокурорът Деян Захариев признава, че може да има осъществено административно нарушаване и разпорежда преписката да се трансферира на АДФИ. Апелативната и касационната прокуратура са удостоверили отхвърли за формиране на наказателно произвеждане по сигнала. С това завършва тематиката за търсене на наказателна отговорност за нарушение на служебни отговорности и превишаване на власт.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ