Баклата гони сънливостта
Произходът на баклата се търси в Мала Азия и Средиземноморието. Днес тя е необятно публикувана в Европа и Азия. Според редица създатели и учени-археолози баклата е първото култивирано бобово растение, което се е употребявало за храна на индивида - потвърдено е, че баклата е отглеждана още от античните цивилизации.
Още 2000 година прочие Хр. гърци и евреи са се изхранвали с нея. Плиний Млади в І в. прочие Хр. споделя, че баклата се сее в Тесалия и Македония. Добавя, че тя тори почвата не по-лошо от оборския тор. За баклата се загатва и във византийския аграрни закон от VІІІ в. сл.Хр.
Освен че и до ден сегашен баклата е от главно значение за редица страни като стопанска просвета, тя има и доста здравословни изгоди. Сред тях обаче се откроява едно особено свойство на братовчеда на зеления боб - баклата гони сънливостта.
В състава на баклата главният съставен елемент е тираминът. Той съставлява вазоактивна аминокиселина, която един път попаднала в организма, подтиква освобождението на хормона норадреналин в основния мозък.
Това, от своя страна, работи възбуждащо и пречи на процеса на заспиване. Точно заради тези си свойства потреблението на бакла не е целесъобразна преди лягане.
Освен тази си специфична функционалност баклата е на едно от първите места по наличие на хранителни субстанции, спрямо останалите зеленчуци. Неузрелите ѝ бобчета съдържат 3.6% недопечен протеин, като при узрелите варира от 26 до 35%, 2.6% захари и 2.5 мг % витамин С. Освен това растението съдържа натриуретичният сътрудник L-допа, употребен при лекуването на заболяването на Паркинсон и надзор на хипертония.
За подготвяне на ястия с бакла по-често се употребяват зелените семена и младите зелени бобчета на баклата. Брашното от бакла, получено от зрелите семена, пък се употребява като добавка към пшениченото брашно или като съсредоточен фураж за селскостопанските животни.
Редица изследвания демонстрират, че фенолните съединения на баклата непосредствено потискат образуването на канцерогенните нитрозосъединения в стомашно-чревния тракт. В семената и пък се намират кондензирани танини от вида на проантоцианидините. Това значи, че могат да имат инхибиторна интензивност към ензимите.
Препоръчително е баклата да се употребява, до момента в който е още прясна и млада. Листата ѝ също са годни за изразходване както сурови, по този начин и варени, и се готвят като спанака.
