Проф. д-р Елисавета Наумова, дмн: Имаме пациенти с имунен отговор една година след прекарана COVID инфекция
ПРОФИЛ: Проф. доктор Елисавета НАУМОВА, дмн, е шеф на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови кафези и началник на Експертния център по редки заболявания - първоначални имунни дефицити, в УМБАЛ " Александровска ", както и началник на Катедрата по клинична имунология в Медицинския факултет на Медицинския университет - София. Тя е ръководител на Българската асоциация по клинична имунология; дълготраен народен съветник по клинична имунология и президент на Европейската федерация по имуногенетика от 2015 до 2018 година Носител е на голям брой награди, сред които за изключителни достижения и повсеместен принос в региона на здравната просвета и процедура на Медицинския факултет на МУ - София, Златен почетен знак I степен на Министерството на здравеопазването за извънреден принос за здравната просвета и процедура и основни достижения в региона на клиничната имунология, Награда за просвета " Питагор " от Министерството на образованието и науката. Има над 170 научни изявления в авторитетни наши и непознати списания и над 1000 цитирания. Автор и съавтор е на 35 глави от монографии и учебници, оповестени у нас и в чужбина. Има приети 1 откритие, 2 рационализации и 2 потребни модела. Пази ли ни имунната ни система от COVID-19? Защо някои хора не развиват никакви признаци, а други прекарват заболяването толкоз тежко?
Имунната система е главната ни отбрана против разнообразни патогени - вирусни, бактериални, паразитни, гъбични и други, само че силата на имунния отговор, в това число и към вируса SARS-CoV-2, зависи и от доста други фактори.
Как да разберем дали имунитетът ни е добър? И какво съставляват вроденият и добитият имунитет?
Защитата против всевъзможни инфекции се реализира на две равнища от имунната система. Te са тясно свързани и взаимно се контролират. Това са така наречен натурален, или присъщ, имунитет и характерен, или добит, имунитет. Първата линия на отбрана включва разнообразни механични бариери, които са свързани с лигавиците, и това има огромно отношение и към SARS-Cov-2, който се придвижва и навлиза в организма през тях. Те имат извънредно доста съоръжения, които потискат или обезпечават хомеостазата на организма и неспособност за нахлуване на тези патогени в организма. Също по този начин има и кафези като макрофаги, дендритни кафези и кафези естествени убийци, които са значими в първата отбрана против патогените, както и разнообразни разтворими артикули като интерферони, провъзпалителни цитокини и други Това е първата линия на отбрана и доста постоянно навлизането на инфекцията в организма се предотвратява точно от нея. Затова има хора, които са били в доста непосредствен контакт с заболели от ковид, само че не се разболяват. Те нямат клинична демонстрация, тъй като вирусът се локализира единствено в избрана част на организма и не се позволява да навлезе по-навътре. Това значи, че в действителност организмът се е справил на равнище присъщ имунитет и не е провокирал клинични, параклинични и имунологични последици.
Втората линия на отбрана е по-специфична. Адаптивният имунен отговор е по-бавен и са нужни няколко дни, с цел да бъде задействан. Но един път задействан, той съумява по-ефективно да ограничи инфекцията и да унищожи клетките, инфектирани с вирус.
Защо е належащо провеждането на имуномодулация?
Провеждането на имуномодулация е един много сложен развой. Първо би трябвало да се откри, че имунната система има някакъв недостатък. Този недостатък може да бъде количествен, може да бъде и първокласен, т.е. функционален - броят на съответните кафези или тяхната функционалност са нарушени. Нарушението в имунитета може да бъде вродено, или това са първичните имунодефицити, само че може да бъде и вторично проявено. Така че инспекцията на имунитета е извънредно значимо да се прави в границите на една профилактика.
Как става това?
Назначават се профилирани кръвни проучвания в имунологичните звена, които имат компетентността и опцията да изследват имунната система. В взаимозависимост от това дали има някакви недоволства се включват и по-специфични проучвания, с цел да може действително да се оцени компетентността на имунната система както във връзка с развиването й в динамичност с възрастта, по този начин и във връзка с отбраната против вируси, бактерии, гъбички и други Ако се откри някаква смяна или дефицит в едно от звената на имунната система, тогава към този момент се прибягва към имуномодулация или имуносубституция според от това кое звено на имунната система е нарушено.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства Какво съставлява имуномодулацията, с какви средства и за какъв брой време съгласно вас е належащо да се прави, тъй като в действителност стана доста съвременно да се употребяват имуномодулатори от най-различен тип?
Имуномодулацията е развой, при който се насочва имунната система в една или друга посока. Тя може да бъде към възстановяване образуването на антитела или укрепване на Т-клетъчния отговор. Имуномодулацията се употребява освен за " да се укрепи имунната система ", само че тя може и да я потисне, с цел да предотврати изявата на някоя патология. Този развой е извънредно тънък и внимателен и би трябвало да се ползва единствено когато се познават статусът на имунната система, пациентът и клиничните прояви, следва да се назначава от доктор, който познава в елементи метода, по който може да се модулира имунната система. Както всички лекарства, по този начин и имуномодулаторите имат своя механизъм на деяние. Те не трябва да се ползват безсистемно. За страдание след зараза, която нормално лекуват с антибиотици и не може да се доизлекува, а пациентът дълготрайно време се усеща изнемощял, сътрудници споделят, че имунитетът е нарушен и би трябвало да се одобряват имуномодулатори, с цел да се оправи. Това не всеки път дава отговор на истината. Има артикули, минали през клинични изследвания, а точно медикаменти, които използваме в практиката и в действителност оказват помощ, само че това не може да се каже за всички артикули, които са на пазара.
Споменахме, че имуномодулацията е доста тънък развой, и по тази причина запитвам за какъв брой време би трябвало да се ползва?
Всичко зависи от положението на пациента, само че когато приказваме за имуномодулация, медикаментите се ползват за по-продължителен интервал от време - сред 1 и 3 месеца, в някои случаи 6 месеца, в друга доза, с шпации на отмора според от положението на пациента и от медикамента. Трудно е да се даде единна формула за всички имуномодулатори.
Какви са наличните проби, които демонстрират отбрана против COVID-19 след имунизация или преболедуване?
Имунният отговор след експозиция и имунизация съставлява сериозен интерес. През последните месеци се появиха много изследвания, а и ние натрупахме прочут опит. Наблюдаваме огромно многообразие в имунния отговор при другите хора. Не бих споделила, че е обвързван с възрастта, което доста ни учуди, тъй като при възрастните хора чакаме по-слаб имунен отговор заради особеностите на остаряване на имунната система. Нашите наблюдения обаче ни демонстрират, че при тях се образува добър имунен отговор след имунизациите, с които към този момент имаме опит. Имаме обаче младежи, които са се срещали с вируса, даже са преболедували с леки признаци и имат извънредно невисок до изчезнал имунен отговор.
Имунната система е главната ни отбрана против разнообразни патогени - вирусни, бактериални, паразитни, гъбични и други, само че силата на имунния отговор, в това число и към вируса SARS-CoV-2, зависи и от доста други фактори.
Как да разберем дали имунитетът ни е добър? И какво съставляват вроденият и добитият имунитет?
Защитата против всевъзможни инфекции се реализира на две равнища от имунната система. Te са тясно свързани и взаимно се контролират. Това са така наречен натурален, или присъщ, имунитет и характерен, или добит, имунитет. Първата линия на отбрана включва разнообразни механични бариери, които са свързани с лигавиците, и това има огромно отношение и към SARS-Cov-2, който се придвижва и навлиза в организма през тях. Те имат извънредно доста съоръжения, които потискат или обезпечават хомеостазата на организма и неспособност за нахлуване на тези патогени в организма. Също по този начин има и кафези като макрофаги, дендритни кафези и кафези естествени убийци, които са значими в първата отбрана против патогените, както и разнообразни разтворими артикули като интерферони, провъзпалителни цитокини и други Това е първата линия на отбрана и доста постоянно навлизането на инфекцията в организма се предотвратява точно от нея. Затова има хора, които са били в доста непосредствен контакт с заболели от ковид, само че не се разболяват. Те нямат клинична демонстрация, тъй като вирусът се локализира единствено в избрана част на организма и не се позволява да навлезе по-навътре. Това значи, че в действителност организмът се е справил на равнище присъщ имунитет и не е провокирал клинични, параклинични и имунологични последици.
Втората линия на отбрана е по-специфична. Адаптивният имунен отговор е по-бавен и са нужни няколко дни, с цел да бъде задействан. Но един път задействан, той съумява по-ефективно да ограничи инфекцията и да унищожи клетките, инфектирани с вирус.
Защо е належащо провеждането на имуномодулация?
Провеждането на имуномодулация е един много сложен развой. Първо би трябвало да се откри, че имунната система има някакъв недостатък. Този недостатък може да бъде количествен, може да бъде и първокласен, т.е. функционален - броят на съответните кафези или тяхната функционалност са нарушени. Нарушението в имунитета може да бъде вродено, или това са първичните имунодефицити, само че може да бъде и вторично проявено. Така че инспекцията на имунитета е извънредно значимо да се прави в границите на една профилактика.
Как става това?
Назначават се профилирани кръвни проучвания в имунологичните звена, които имат компетентността и опцията да изследват имунната система. В взаимозависимост от това дали има някакви недоволства се включват и по-специфични проучвания, с цел да може действително да се оцени компетентността на имунната система както във връзка с развиването й в динамичност с възрастта, по този начин и във връзка с отбраната против вируси, бактерии, гъбички и други Ако се откри някаква смяна или дефицит в едно от звената на имунната система, тогава към този момент се прибягва към имуномодулация или имуносубституция според от това кое звено на имунната система е нарушено.
Здраве Актуалните тематики от сезона, свързани със болести, лекувания и лекарства Какво съставлява имуномодулацията, с какви средства и за какъв брой време съгласно вас е належащо да се прави, тъй като в действителност стана доста съвременно да се употребяват имуномодулатори от най-различен тип?
Имуномодулацията е развой, при който се насочва имунната система в една или друга посока. Тя може да бъде към възстановяване образуването на антитела или укрепване на Т-клетъчния отговор. Имуномодулацията се употребява освен за " да се укрепи имунната система ", само че тя може и да я потисне, с цел да предотврати изявата на някоя патология. Този развой е извънредно тънък и внимателен и би трябвало да се ползва единствено когато се познават статусът на имунната система, пациентът и клиничните прояви, следва да се назначава от доктор, който познава в елементи метода, по който може да се модулира имунната система. Както всички лекарства, по този начин и имуномодулаторите имат своя механизъм на деяние. Те не трябва да се ползват безсистемно. За страдание след зараза, която нормално лекуват с антибиотици и не може да се доизлекува, а пациентът дълготрайно време се усеща изнемощял, сътрудници споделят, че имунитетът е нарушен и би трябвало да се одобряват имуномодулатори, с цел да се оправи. Това не всеки път дава отговор на истината. Има артикули, минали през клинични изследвания, а точно медикаменти, които използваме в практиката и в действителност оказват помощ, само че това не може да се каже за всички артикули, които са на пазара.
Споменахме, че имуномодулацията е доста тънък развой, и по тази причина запитвам за какъв брой време би трябвало да се ползва?
Всичко зависи от положението на пациента, само че когато приказваме за имуномодулация, медикаментите се ползват за по-продължителен интервал от време - сред 1 и 3 месеца, в някои случаи 6 месеца, в друга доза, с шпации на отмора според от положението на пациента и от медикамента. Трудно е да се даде единна формула за всички имуномодулатори.
Какви са наличните проби, които демонстрират отбрана против COVID-19 след имунизация или преболедуване?
Имунният отговор след експозиция и имунизация съставлява сериозен интерес. През последните месеци се появиха много изследвания, а и ние натрупахме прочут опит. Наблюдаваме огромно многообразие в имунния отговор при другите хора. Не бих споделила, че е обвързван с възрастта, което доста ни учуди, тъй като при възрастните хора чакаме по-слаб имунен отговор заради особеностите на остаряване на имунната система. Нашите наблюдения обаче ни демонстрират, че при тях се образува добър имунен отговор след имунизациите, с които към този момент имаме опит. Имаме обаче младежи, които са се срещали с вируса, даже са преболедували с леки признаци и имат извънредно невисок до изчезнал имунен отговор.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ