Интервю с Нобеловия лауреат Стивън Уейнбърг
Професор Стивън Уейнбърг притегли вниманието на медиите откакто предходната година остро разкритикува Международната галактическа станция, наричайки я „ орбитална пуйка “, ненужна, детска стратегия.
Сам Динкин неотдавна разгласява в уеб страницата Космическа рецензия (thespacereview.com) изявление със Уейнбърг и към този момент даде разрешение да преведа изявлението на български. Интервюто е извънредно забавно. Приятно четене!
Да изследваме космоса с хора… Image Credit: NASA/JPL
Или да го изследваме с безпилотна техника. Image Credit: NASA/JPL-Solar System Visualization Team
(Credits: Sam Dinkin / thespacereview.com )
Сам Динкин (Космическа критика): Вие наричате Международната галактическа станция (МКС) „ орбитална пуйка “ и привлякохте вниманието на медиите. Мислите ли, че решението да построят МКС е неуместно като се има впредвид, че не са планували никаква научна активност за нея в първите години от плана?
Професор Стивън Уейнбърг: Да, аз мисля, че МКС е просто един образец за глупавото наблягане на пилотираната стратегия на НАСА. В началото МКС е била предвиждана да бъде платформа за бъдещи полети до Луната и Марс, само че по-нататък орбитата й беше изменена, с цел да поддържа съветските кораби. Имало е продължителни старания да оправдаят съществуването й заради науката, която се прави там. Но от моя позиция, която се крепи на съществена физика, астрономия и най-много космология, МКС не е съдействала с нищо в развиването на тази област. Ако беше аз щях да науча.
От друга страна аз съм чувал за напредък на кристали и биологични изследвания. Тук аз не съм способен да присъждам, по тази причина се обърнах към хора, на които вярвам. Така по същия метод узнавам, че станцията няма никакъв скъп принос.
КК: Тя не е почнала даже изследванията си в тази област. МКС не е дейна като лаборатория, само че аз съм склонен с теб че растежа на кристали и индустриалното опрощение за МКС наподобява едва. Но даже и да откриеш някакъв извънреден нов способ да произвеждаш нещо в орбита, в действителност коства ли си да построиш фабрика там като се има впредвид цената на доставката?
Уейнбърг: Да, това е неуместно. Факт е, и Робърт Парк го е споделил, цената да доставиш нещо от орбита със совалката е толкоз висока, че даже и да намериш метод да превърнеш олово в злато, няма да има никакъв смисъл – в дословния смисъл – тъй като коства 10 000 долара/паунд да доставиш нещо от орбита със совалката.
КК: Значи даже и да доставиш олово на МКС и да го върнеш назад под формата на злато няма да оправдае цената си. Това е доста занимателно.
Уейнбърг: Глупаво е.
Факт е, че президентът Буш разгласи своето виждане за отиването на Луната и Марс, след което НАСА разгласи, че дейностите на МКС ще бъдат лимитирани с цел да поддържат концепциите на Буш. От това което мога да следя, това би означавало тестване на оборудването в условия на микрогравитация. Аз съм склонен, че единствения метод да проучим тези резултати е да изкараме хората в космоса.
Това повдига по-голям въпрос: Струва ли си да вършим това?
КК: Може би по-добре е да влагаме в някоя евтина технология, която ще ни разреши да имаме изкуствена гравитация – като кабел сред два въртящи се обекта.
Уейнбърг: Аз не диспутирам за това. Бих желал да призная, че може би МКС е положително място, където можем да изследваме резултата от микрогравитацията върху хората, само че аз не се интересувам от това. Единствения смисъл човек да изследва това е в случай че има желание да продължи проучването на космоса от човек. Но през този век аз не виждам смисъла от това.
КК: Дори и да решим, че желаеме да продължим проучването и има неприятни резултати от престоя в микрогравитация, за какво би трябвало да изпратим в този момент човек като ще го открием и при идващия човек? Няма морално опрощение – не е като да решаваме казуса на милиони заболели до момента в който тестваме един човек като опитно зайче.
Уейнбърг: Има други опасности, доста по-належащи, като да вземем за пример галактически лъчения и слънчеви изригвания. Опасността от слънчеви изригвания е доста по-голяма по път към Марс в сравнение с МКС, тъй като Земното магнитно поле те пази даже и на МКС. Не виждам смисъла от МКС. Не, не.
Уейнбърг: Искам да покажа един случай, който демонстрира неуважението на НАСА към науката спрямо изпращането на хора в космоса. Има самодейност от Сам Тинг, Нобелист от Масачузетския институт, който построи инструмент, наименуван Алфа Магнетик Спектрометър. Целта на този апарат е да изследва галактически лъчи над земната атмосфера. Космическите лъчения с над избрана сила в наземни условия могат да бъдат проучвани единствено косвено като учим потоците от заредени частици, които те продуцират. Много е мъчно – губи се цялата информация за посоката от която те идват. Губи се и информация за състава на лъченията. Единственото нещо, което може да се заключи от потоците заредени частици е каква е силата им.
Инициативата цели за първи път да проучим високоенергийните лъчения над земната атмосфера. Спектрометъра бе издигнат за 1 милиард $. Парите не пристигнаха от източници на НАСА, а основно от Европа. НАСА даде обещание, че ще закара инструмента на МКС със совалката. И в този момент организацията не е изпълнила обещанието си. НАСА сподели, че не желае да отдели четвърт от товара на совалката си с цел да закара АМС към МКС – и просто обърнаха тил на самодейността.
КК: Дори и във връзка с микрогравитацията те обърнаха тил на Японците с тяхната центрофуга.
Уейнбълг: Което е доста смешно, тъй като единствения добър мотив с цел да построим МКС е, че ние сме поели заричане и би трябвало да го спазим. Те почитат обещанието да завършат градежа на МКС, само че не почитат обещанието да я употребяват по-късно!
КК: И по този начин ние ще имаме най-после огромна празна Международна галактическа станция.
Уейнбърг: МКС е единствено част от всичко това, МКС коства доста пари, само че спрямо визията на Президента за Луната и Марс това са малко пари. МКС, доколкото съм чувал коства сред 25 милиарда и 60 милиарда. Не знам, може да коства и 100 милиарда.
Мисията Луна-Марс – тя ще коства стотици миларди, няма да се учудя даже да са трилиарди! Трилиард тук, трилиард там, по този начин парите текат.
КК: Никой не приказва за финансиране в границите на година.
Уейнбърг: Така е.
КК: Дори и да финансираме с настоящия бюджет от 16-20 милиарда $, това отново би изхвърлило всяка друга стратегия, която НАСА прави.
Уейнбърг: (…) Има една стратегия, която се споделя Отвъд Айнщайн. Тя в началото се състоеше от разнообразни съставни елементи:
Един съставен елемент да учи тъмната сила.
Един съставен елемент да учи микровълновите лъчения, търсейки следствия от ефкета на гравитационната радиация.
Друг съставен елемент е да учи гравитационната радиация непосредствено – по този начин наречения сателит ЛИЗА който ще служи като изключителна вълнова антена в космоса
Още една стратегия наречена КОН-Х с цел да изследва рентгенови лъчения от източници като черните дупки.
Очевидно единствено един от тези планове ще продължи напред. Националното сдружение по проучванията предложило това да е плана за проучване на тъмна сила, за който аз мисля, че е най-хубавия. Другите също са скъпи. Хора са прекарали огромна част от кариерата си работейки върху тях. Те чакат, че ще продължат работата си по някаква методика. Няма аспект че различен с изключение на първия план ще бъде финансиран.
Има друга стратегия, наречена Експлорър, която извършва планове евтино. Такава цена, за която да вземем за пример WMAP коства. В началото се предполагаше, че ще има състезание сред планове Експлорър. Но в този момент цялата стратегия е замразена.
КК: Разочароващо.
Уейнбърг: Това се е случвало из цялата история на НАСА. Агенцията спря две задачи на Аполо – 18 и 19, които бяха особено отдадени на научна активност.
КК: Значи Аполо е била стратегия релативно бедна откъм научно отношение и науката предопределена за тези две задачи е била сериозна?
Уейнбърг: Не, по времето на Аполо астронавтите в действителност са вършели потребни неща. Те донесоха на Земята лунни проби. Те сложиха лазерен светлоотразител, който от този момент се употребява за проучване на придвижването на Луната с огромна акуратност. Това са неща, които е можело да бъдат свършени и от безпилотни ракети, само че през тези дни положението на компютрите и роботите не е било такова, каквото е през днешния ден.
Днес ние може да се оправяме чудесно с роботи. Ние не би трябвало да връщаме роботите на Земята. Спирит и Опортюнити работят на Марс. Те не желаят да се прибират назад.
Спирит и Опортюнити костват под 1 милиард $. Сега сравнете това с цената, която бихме дали да пратим човек на Марс – последната е хиляди пъти по-висока. Ние може да изпратим цялостен куп безпилотни задачи, които ще проучат цялата повърхнина на Марс за доста по-малко пари, в сравнение с в случай че изпратим човек, който ще изследва единствено един стеснен район. Ако това, което те намират не бе забавно, на кой ще му пука?
КК: Мислите ли, че НАСА се е трансформирала просто в следващия шеф?
Уейнбърг: Е, тя даже и преди е била, като всяка федерална стратегия, един шеф. Не, аз не мисля по този начин. Не бих споделил „ просто следващия шеф “. Лидерството на НАСА се осланя най-вече на човешкото проучване. Мисля, че настоящия админ на НАСА – Майк Грифин, е прекомерно прям по отношение на това. Той споделя, че ние се опитваме да създадем място за науката, само че науката не е единствената цел на НАСА. Буш е споделил – ние имаме желание да отидем до Луната и Марс. И това е, което имаме желание да вършим. Пилотираните полети съставляват задънена улица.
КК: Вие казахте „ хлапашки работи “
Уейнбърг: Това е, което те съставляват в действителност.
КК: Но имаме ли потребност от НАСА в случай че нямаме пилотирани полети?
Уейнбърг: Аз мисля, че галактическите полети – в частност безпилотните планове – са извънредно значими за нас. Със сигурност галактическата просвета има голяма икономическа и военна стойност, а също по този начин и научна стойност. Част от активността може да бъде поета от частния бранш. Част от активността – военната активност – би трябвало да бъде поета от държавното управление. Това не се прави от НАСА. Научната активност също има своето отношение към военните и икономическите действия. Ето по какъв начин тя е толкоз скъпа.
КК: Откакто совалката бе издигната опита ли се НАСА да подтикне развиването на технологията в космоса?
Уейнбърг: Мисля, че спътника WMAP беше извънреден. Той бе изстрелян, обиколи Луната, набра скорост, отиде до точката на Лагранж и стартира работа. Там ще работи и галактическия телескоп Джеймс Уеб. Там, на милиони километри от Земята те няма да могат да бъдат поправяни, по тази причина би трябвало да работят напълно от самото си начало. Това за мен е тласкане развиването на технологията.
Спирит и Опортюнити, марсоходите, са връх в развиването на технологията. Те оказват голямо въздействие тук, на Земята. Роботите постоянно правят работа, която на Земята се смята за сложна, скучна, рискова. Аз мисля, че НАСА би трябвало да има доста мощна роботизирана стратегия! Тъй като сме вложили доста в пилотираната стратегия, аз не споделям изцяло да я зарежем. Мисля, че би трябвало да я поддържаме. Може да се окаже потребна за в бъдеще. Например, астронавтите могат да продължат да обслужват Хъбъл, да отиват в околоземна орбита.
КК: Дори и да не е ефикасна стопански, ние поддържаме равнището на работата, и по този начин крепим националния авторитет. Дори и да не можем да оправдаем огромен бюджет, дребен бюджет е допустим.
Уейнбърг: Да, и аз мисля по този начин. Малък бюджет е допустим. Аз мисля, че е добре да поддържаме технологията, евентуално може да напредваме по този метод, постоянно с концепцията че сме потребни. Грандиозните проекти за хора до Марс обаче не са потребни.
КК: Не са към момента.
Уейнбърг: Представете си, че един от тези роботи открие следи от живот на Марс и откакто бъде изработен опит да проучват нещата с робот, ти решаваш, че има потребност от човек, който би решил на място обстановката. Тогава бих одобрил задачата.
КК: Аз не мисля, че бих, тъй като в случай че въпросът в тази ситуация е „ Как живота на Земята е зародил? “ даже и да похарчим 100 милиарда $ може да не си коства. Ако ние платим 50 милиарда $ тук на Земята, евентуално ще изобретим изкуствен интелект.
Уейнбърг: Е, не, аз не съм склонен с това. Аз мисля, че въпроса е доста тайнствен. Нещо което хората като цяло, в това число и аз, желаеме да знаем: „ Колко постоянно се среща живота във Вселената? “. Ние не сме в положение да изчислим това. Каква е вероятността една планета на несъмнено разстояние от звездата си, със нужния химичен състав, да създаде живот? Може би ние ще може да изчислим вероятността в бъдеще, само че в този момент сме за на никое място. Ние знаем, че не е нула тъй като живота се е зародил на Земята. Ние не знаем тъкмо какъв брой е. Вероятно като се има впредвид наземните условия, вероятността е 10%. Може пък да е едно на трилиони, трилиони, трилиони.
КК: Ние знаем, че не е едно.
Уейнбър: Ние даже не знаем това, тъй като още не сме посетили планети от земен вид. Хората мислят през днешния ден, че Марс е като Земята. Ние не знаем дали е по този начин сигурно, само че последователно хората одобряват това. А дали планетата, сходна на Земя – Марс е формирала живот? Ако не е, тогава вероятността би била доста дребна.
КК: Би могла да бъде.
Уейнбърг: Тогава ще имаме два случая. В единия случай живота е зародил. В другия случай не е. Ако на Марс живот е зародил, аз бих споделил, че хората ще сметнат, че е рационално да се смята, че живота е доста постоянно срещано събитие във Вселената. Това би било друга картина на Вселената в която живеем. Аз бих похарчил доста пари за това. Но, както е в този момент, да пратим един астронавт на Марс…
КК: Те ще изпратят голям брой задачи преди да изпратят една единствена пилотирана експедиция.
Уейнбърг: Аз бих желал да видя тези голям брой задачи преди да стартираме да даваме пари да изпратим човек на Марс.
КК: Ами в случай че приказваме за еднопосочен билет както при Спирит и Опортюнити? Какво ще стане, в случай че някой пожелае да отиде там и да остане? Би могло да понижи цената повече от половина в случай че нямаме гориво за връщане.
Уейнбърг: Не обичам да мисля за това.
КК: Помисли какъв брой човешки живота може да спасим с половин трилиона $ дадени за медицината.
Уейнбърг: Знам. Това повдига въпрос със необикновен честен смисъл. Аз мисля, че философите имат фраза: „ обучение за нравствените отговорности “. Как бихме отсъдили за обещано деяние – просто поради желанието да постигнеш всичко? Или като погледнем върху качествената страна? Противно е за една държавна стратегия да има нещо, което да включва самоубийство. Аз разбирам, че става въпрос за един единствен човек и че с останалите пари може да спасим други животи, само че аз не…
КК: А какво в случай че пратим задачата с задоволително хранителни запаси, в случай че доброволците имат добър късмет да оцелеят до края на живота си? Бихме могли да пратим доста О2 и храна, в случай че не гориво…
Уейнбърг: Питаш ме къде би трябвало да се сложи граница на всичко това ли? Не знам. Аз персонално не желая да отида там.
КК: Достатъчно. Това е държавна стратегия. Някакви възражения към частния бранш, към това някой да си рискува живота и парите с цел да има развиване в галактическото дело? За да изследва космоса?
Уейнбърг: По принцип нямам. Аз имам, обаче възражения към икономическа система, която дава толкоз пари на хората, че да си вършат каквото им скимне с тях. Аз не мисля, че хората би трябвало да бъдат мръсно богати.
КК: А в случай че някой има 10-20 милиарда с цел да финансира една нищожна задача?
Уейнбърг: Тогава бих споделил: давай напред. Но аз бих сложил въпроса под икономическата система, която би му дала тези пари.
КК: Нашата икономическа система поддържа добре физичните опити.
Уейнбърг: Аз бих желал да ги има, а не да ги изоставяме. Не бих се хвърлил от едната на другата страна и да стана егалитарист.Но аз мисля, че ние сме отишли прекомерно надалеч в посока, която има смисъл на голяма дупка сред най-богати и най-бедни. Това е различен проблем.
(…)
