Проф. Томас Хартунг създава функционални органоиди, използвайки човешки клетки(снимка: Will

Проф. Томас Хартунг основава функционални органоиди, употребявайки човешки кафези
(снимка: Will Kirk/Johns Hopkins University)

Научни екипи по целия свят непрекъснато опитват с нови хрумвания за калкулации, които в обозримо бъдеще могат да заменят сегашните компютри, основани на силициеви чипове. Известно е, че капацитетът на силиция е покрай привършване, заради физическите му ограничавания. В ново проучване учени от университета Джон Хопкинс изследват опцията за „ органоиден ” разсъдък, основан на особено отгледани човешки мозъчни кафези.

„ Органоидите ”, с които се занимава екипът на професор Томас Хартунг, съставляват натрупвания на биологични кафези. Учените от Джон Хопкинс организират лабораторни опити с тях в продължение на доста години. Хартунг и неговите сътрудници показаха своята визия за биокомпютри в публикация, оповестена в научното списание Frontiers of Science.

Още от 2012 година проф. Хартунг основава функционални органоиди, употребявайки човешки кожни кафези. Те могат да бъдат „ препрограмирани ”, тъй че да се върнат в ембрионалното си положение, още веднъж придобивайки свойствата на стволови кафези, и по-късно да се трансформират в мозъчна тъкан с функционални неврони. Такива органоиди са способни да учат и запомнят, а потреблението им не основава етични проблеми.

Според проф. Хартунг, с течение на времето органоидните изчислителни системи ще надминат всички други изкуствени системи по своите благоприятни условия. „ Достигнахме миг, в който технологията за създаване на биокомпютри в действителния живот е узряла ”, споделя той пред американското софтуерно издание CNET.
още по темата
„ Идеята е, че органоидният разсъдък ще има някои от неповторимите характерности на човешкия мозък, като бързо взимане на решения въз основа на непълна и спорна информация – т.е. интуитивно мислене ”, разяснява професорът.

Хартунг счита, че органоидният биокомпютър ще бъде доста по-енергийно ефикасен от сегашните суперкомпютри. Например, суперкомпютърът Frontier за 600 милиона $, който заема огромна повърхност, едвам през 2022 година е надхвърлил потенциала за обработка на човешкия мозък, само че е употребявал милион пъти повече сила. Frontier е първият в света суперкомпютър с продуктивност повече от един екзафлоп, т.е. 10ˆ18 калкулации с плаваща запетая в секунда.

Суперкомпютрите са несравнимо по-бързи от човешкия мозък във връзка с директни калкулации и обработка на данни, само че в това време, когато става въпрос за комплицирани логичен проблеми, машината не може да се съпостави с човешкия разум, твърди Хартунг.

„ Компютрите и мозъкът не са едно и също, макар че в ранните стадии на компютърната епоха имаше опити изчислителните машини да се създадат по модела на човешкия мозък. Органоидният разсъдък ще донесе ново качество на изчислителните благоприятни условия ”, има вяра ученият.

Биологичните компютри и органоидният разсъдък несъмнено ще провокират доста полемики по отношение на етиката на тяхното потребление. Има възможност такива системи да станат изцяло рационални и самоосъзнати, а какво ще последва е мъчно да се планува.

Вероятно няма технология без риск от непредвидени последици, показва Хартунг. „ Рискове от този тип са сложни за елиминиране, само че до момента в който хората управляват входа, изхода и реакцията, която изкуственият мозък получава по отношение на следствията от неговите интервенции, всичко ще бъде във властта на хората ”, уверен е професорът.

По неговите думи обаче, проблемите могат да стартират сега, в който предоставим автономност на изкуствения разсъдък. „ Машините, без значение дали са основани на силиций или живи кафези, не би трябвало да могат да вземат решения за живота на хората ”, безапелационен е проф. Хартунг.

Според него, ще минат десетилетия, преди да бъде основано нещо на основата на органоиди, което прилича актуален компютър. И в случай че не няма стратегии за финансиране на такива разработки, ще бъде доста по-трудно.

Преди съвсем две десетилетия в Държавния университет на Флорида в Гейнсвил е извършен доста индикативен опит: набор от мозъчни кафези на плъхове сполучливо ръководи аероплан в компютърен симулатор. Тоест още тогава са провеждани опити в тази област.

Въпросът обаче е практическата употреба на тези технологии. Професор Хартунг твърди, че технологията е узряла, само че в това време показва, че ще минат десетилетия, преди да се появи същински биокомпютър. Дотогава цялото компютърно царство може да наподобява доста по-различно от настоящето. Може би даже самото разбиране „ компютър ” към този момент ще е остаряло.