- Проф. Овчаров, кабинетът отпусна 1,8 млн. за ударното разкриване

- Проф. Овчаров, кабинетът отпусна 1,8 млн. за ударното откриване на 6 от най-големите Чудеса на България - Провадия-Солницата, Хераклея Синтика, Перперикон, Мисионис, Рациария и крепостта Вишеград. Как бяха определени обектите?

- Те бяха избрани под мое управление - министър председателят Борисов персонално ме натовари с това. Става въпрос за известни обекти, които се изследват от видни наши учени. Провадия-Солницата се разкрива от праисторика чл.-кор. Васил Николов, Хераклия Синтика от доцент Людмил Вагалински, а Рациария от доцент Здравко Димитров.

- Три от обектите проучвате Вие - Перперикон и Мисионис, които разкривате от години и крепостта Вишеград на 4 км от Кърджали, която в този момент поемате. За нея се знае доста малко. Какво съставлява?



- Това е един прелестен палат. Запазен е на 10-11 м височина. През 1206 година в него се избира вторият император на Латинската империя Хенрих, откакто кръстоносците схващат, че брат му Балдуин е погубен в Търново от Цар Калоян. Както добре знаем, Балдуин е покорен година по-рано.

- Досега там правени ли са разкопки?

- Много от дълго време - преди 40 години са правени частични, сондажни разкопки. Покойният Иван Балкански бе един огромен запалянко. Той обикаляше обектите в Източните Родопи, съвсем на всички места беше проучвал по малко, в това число и на Перперикон. Но това са дребни разкопки, които не позволяваха да се види блясъкът на обекта.За Вишеград имаме доста дребна визия. Тя е от хрониката „ Завладяването на Константинопол “ на Жофроа дьо Вилардуен, маршал на Шампан, един от ръководителите на Четвъртия кръстоносен поход. И от находките, открити от Балкански. Те са от ХІІІ-ХІV век. Сред тях изключително забавно е едно забрало за рицарски шлем - само по рода си в България, което удостоверява историческия извор. Очакваме в този момент да потвърдим, че това е замъкът на шефовете на Ахридос - Източните Родопи, както са се наричали през Средновековието.Най-важното е, че с този обект " пъзелът " от монументи в Кърджали и към него придобива още по-голям искра - Перперикон, манастирът " Св. Йоан Предтеча " на територията на Кърджали, който бе оголен от моите екипи и изцяло реставриран, пещерата Утроба - храма на Великата богиня майка и крепостта Вишеград. В рамките на тази дестинация би трябвало да включим и светилището на Орфей в Татул, което също е в рамките на област Кърджали.

- Какво още не знаят българите за тази част от историята ни, с която е обвързвана крепостта Вишеград?

- Изследвам към този момент десетилетия структурата на тази византийска област - тематика Ахридос, както е наименованието на тази византийска административна единица. Това са в реалност Източните Родопи, междинното и долното течение на река Арда. Тази област е забавна с това, че първо е била доста населявана, въпреки да се води планина. Там в действителност планината е ниска, с плодородни долини на реките Върбица, Боровица, Крумовица, самата Арда. В Ахридос са едни от най-старите неолитни селища - преди 9 000 години. Животът продължава до Средновековието и по-късно до наши дни, несъмнено. Изследванията, които към този момент 4 десетилетия върша, прибавят нови и нови линии. Проучили сме доста замъци и градове. Сред най-интересните са крепостта Монек, градът, върху който е днешният Крумовград - от него е останала част от крепостната стена, крепостта (епископски център вероятно), която се е издигала там където р. Боровица се влиза в р. Арда и доста други.Крепостта Вишеград е византийска, строена е някъде ХІ век. Предполагам, че е била укрепеният палат на архонтите на Ахридос - регионалните шефове, в случай че употребяваме днешната терминология. Наблизо е бил манастирът " Св. Йоан Предтеча ", който е бил епископският център. От другата страна крепостта Монек пък е била военната база, там са били гарнизоните.Някога крепостта Вишеград се е извисявала над река Арда, от нея е имало изключителна видимост. Даже летописът на Жофроа дьо Вилардуен споделя по какъв начин се придвижват кръстоносците по река Ард и стигат до доста хубава и плодородна низина, над която се извисява хубав палат. Той споделя " като нашите крепости ", френските. Кръстоносците стигат до тази цитадела и обитават в нея към месец, не повече, след което са изтласкани от българите.Днес равнината е язовир. Но и в този момент е доста красиво, тъй като над язовира се извисява на един стръмен рид.



- Какви са проектите за тази цитадела?

- Идеята е да бъде възобновена съвсем изцяло - толкоз добре е непокътната. Така на 4 км от Кърджали ще се извисява един хубав феодален палат, осветлен нощно време. Ще бъде нещо феноменално. Посещението на обекта ще бъде доста елементарно, тъй като до самите стени се стига по асфалтов път.   

- Как завърши тазгодишният сезон на Перперикон?

- 21-ва година към този момент текат разкопките на Перперикон. След като изцяло завършихме Акропола, от 10 години изследваме южния квартал. През предходната година попаднахме на епископската резиденция от VІ век. Тя съставлява отбор от здания, разкрихме 4 от тях и тази година продължение изследването й. Една от постройките е неповторима - ротонда, която евентуално е била пантеон на епископите на Перперикон и която има аналогии в Рим, в Равена, в Солун.Тази година продължаваме по проект с тези 350 000 лева в допълнение финансиране, което имаме от държавното управление. Те няма да бъдат употребявани единствено за разкопки, ще бъде направена и сериозна спешна консервация на паметника. Със средствата ще бъде публикуван и първият том от голямата научна обява за Перперикон – 800-900 страници ще бъде тази книга.Трябва да споменем и изключителната работа на община Кърджали за този монумент – петият европейски план, който се осъществя, към този момент е извоюван и лятото би трябвало да стартира неговото осъществяване. На базиликата ще бъде осъществена анестилоза – ще бъдат възобновени колоните и целият й искра. Проектът е двугодишен, когато завърши, всичко, което е разкопано, ще се трансформира в красива културно-историческа атракция. По предходния план тази година би трябвало да е изцяло подготвен и посетителският център.

- През последните години съсредоточихте публичния интерес и върху Мисионис. Какво следва като работа на тази обект и трансформира ли се той в туристическа атракция?

- Да, трансформира се. Вече 5-6 години Северният Перперикон, както съм го нарекъл, върви нагоре.

- Защо го наричате по този начин?

- Има дадености, сходни на тази на Перперикон. Горе-долу такава е и хронологията му. Той е от V-VІ век. На Мисионис няма по-ранни интервали по простата причина, че през римската ера, а и по-рано през елинизма, е имало огромно населено място в подножието на планината. Когато стартират варварските нашествия градът „ се качва ” на този рид, на който го намираме през днешния ден. Оттогава стартира неговата история, само че пък е доста бурна. Проучването на този град започва преди доста години от моя татко проф. Димитър Овчаров. Той тогава разкри две базилики. По-късно сътрудника Ангел Конаклиев, който продължи разкопките при започване на новото хилядолетие, разкри още една базилика и една средновековна черква. Толкова има и на Перперикон до този миг разкрити. Край епископската базилика, която бе разкрита от татко ми още през 60-те години на предишния век, предходната година с сътрудника Стефан Иванов открихме и епископския комплекс. За една година по този начин ми се случи, че на две места бяха разкрити епископски комплекси от VІ век – и на Перперикон, и в Мисионис. Това бе огромното изобретение на предходната година. Тази година Стефан Иванов ще продължи, аз ще бъда единствено съветник, с цел да мога да се съсредоточа върху другите обекти. Очаквам невероятни изненади и в Мисионис.

- С какво Рациария провокира интерес?

- Това също е прочут обект. Но бе победен от иманярите през 90-те години. Иначе е извънредно богат обект, столица на римска провинция от І-ІІІ век.

- Какво още е належащо за превръщането на културно-историческото завещание в стратегически държавен приоритет? Ваши сътрудници упорстват за държавна тактика за развиване на археологията и запазване на културно-историческото завещание.

- Омръзнало ми е от създаването на тактики. Участвал съм в изработването на 4-5 до момента, които нищо не са свършили. Тази година се случи нещо доста значимо, за което моля от дълго време – определянето на предпочитани обекти, които имат освен научно значение, само че предсказание за развиването на културния туризъм. Шестте обекта са по този начин избрани, че да се развиват разнообразни елементи на страната – и на север, и на юг, и в Северозапада. Рациария, дружно с крепостите Баба Вида и Бонония, в случай че бъдат създадени, ще дадат големи благоприятни условия за развиването на културния туризъм в Северозападна България.