Излезе от печат първата биографична книга на Проф. Христо Пимпирев
Проф. Христо Пимпирев, най-известният български полярен академик и странник, има 11 книги и над 250 научни публикации зад тила си, само че за първи път излиза от щемпел биографична книга за него. Ръководител е на 30 български антарктически експедиции и създател на 10 документални кино лентата. Той е ръководител и създател на Българския антарктически институт и трансформира фантазията си да има българска база за научни проучвания на най-студения континент в национална идея.
Луксозното издание с твърди корици и над 230 цветни фотографии „ Атлантическият стопаджия " (изд. Книгомания) излиза във връзка идния празник на Христо Пимпирев. Книгата е написана в съавторство с Иглика Трифонова, която взе участие в пет експедиции до Антарктида, а от 2022 година е включена в международна ранглиста на стоте дами в полярната просвета.
Красивият и моден том е дело на дизайнера Тодор Манолов. А над 80 души - другари, сътрудници, съидейници, пътешественици, дипломати, се включват с поздрави, усещания мемоари от познанството си с проф. Христо Пимпирев. Книгата към този момент е публикувана по книжарниците.В „ Атлантическият стопаджия " са включени и доста непоказвани до момента фрагменти от персоналния списък на Професора, както го назовават всички.
Мечатата ми е била да стигна на Антакртида, „ бялата държанка ", както я наричам; желал съм да слага България на картата на най-далечното, най-студеното и най-изолираното място на света. За тази задача основахме сдружението с идеална цел „ Антарктически институт ". Това е премеждие, почнало преди 30 години. До през днешния ден са факт към този момент десетки антарктически (а и други) експедиции, България има своя полярна база, построили сме първия православен параклис, българските антарктици вършат сериозна просвета на Белия континент.
В „ Атлантическият стопаджия " хармонично се преплитат текстовете и фотосите на Иглика Трифонова като свидетел със спомените, обобщенията и сравненията на Христо Пимпирев във връзка с първите експедиции преди 30 години и днешните. Усещането, че тази биография е писана на път, на завет, в трюма на кораба или измежду бялата пустота на Антарктида, съпътства читателя от първата до последната страница и го кара да се усеща странник и част от екипа на харизматичния и постоянно ухилен академик. Наричат го „ съвсем Магелан ", „ Шакълтън, Скот и Амундсен в едно ", само че той се възприема за Антарктически стопаджия.
Тази книга споделя по какъв начин се живее без боязън от необятното, какво въодушевява приключенския дух на Христо Пимпирев, какво го стимулира в проучванията от студентските години до през днешния ден и какъв брой е значима поддръжката на съидейници, другари, сътрудници, семейство. Това е историята и пътя на една студентска фантазия, юношески блян по Антарктида, до превръщането й в национална идея и част от сполучливата външна политика на България.
Посветил съм живота си на Антарктида. Тя е континентът на бъдещето, на младите. Те би трябвало да знаят за този континент, тъй като той към този момент е и български. Тук имаме база от 30 години, в която всяко лято идват наши експедиции. Антарктида е национална идея, с която могат да се гордеят.... За да се схване една нова концепция, би трябвало възрожденски дух.
Много хора мечтаят да посетят Ледения континент, само че той не е туристическа дестинация. Всеки, който стъпи на него, има избрана задача. Дори да има най-здравата душeвност, в случай че е тук и няма цел, която да следва, това унищожава. Колкото и да се любува на прелестните залези и да се радва на пингвините, това не е задоволително. Винаги съм казвал, че в случай че човек има тук работа и я прави на драго сърце - ще се влюби в Антарктида. - проф. Христо Пимпирев
За първи път България към този момент има и личен транспортен съд за научноизследователска активност на Антарктида. Разполага с две лаборатории и е приспособен да плава в полярни води. Носи името „ Св. св. Кирил и Методий ", а кръстница е актрисата Мария Бакалова. Предстои първото корабоплаване на научноизследователски транспортен съд под български байрак в Световния океан - задачата е о. Ливингстън, където ще стартира градеж на нова съвременна научна лаборатория. „ Така се приобщаваме към международните полярни народи, които си обновяват базите в XXI век. А със „ Св. св. Кирил и Методий " се сбъдна фантазията на генерации български антарктици да работят в международния океан с български транспортен съд ", разяснява проф. Пимпирев.
Предговор на „ Атлантическият стопаджия "
Не помня по кое време тъкмо у мен породи желанието да работя за идея с чисти хора. Сигурно, когато тръгвах за първи път към Антарктида през 2006 година А там осъзнах, че фантазията ми се е сбъднала! Когато се върнах в България, се появи и идната фантазия - да опиша на бъдещите генерации за един невероятен човек, с който ориста ме срещна - проф. Христо Пимпирев.
От първия миг знаех, че тази задача няма да е лесна, тъй като има хора, които са създали толкоз доста, че не могат да се поберат сред кориците на една книга. Въпреки това, може би въодушевена от неговия образец, взех решение да опитам.
Повечето българи са чували името на Христо Пимпирев и си спомнят усмихнатия професор от телевизионния екран. Знаят за експедициите и за нашата база на Антарктида, за компликациите, които полярниците ни срещат, и за триумфите, които реализират на Ледения континент всяка година. Но кой е индивидът зад необятната усмивка? Как е съумял да трансформира персоналната си фантазия в държавна политика и към този момент десетилетия наред да основава позитивен облик на България по света? Какво си е мислил и чувствал, изправен пред компликациите и рисковите рискове по пътя към задачите си? Какво го стимулира и въодушевява и му дава сили праволинейно да върви напред?
Търся отговори на тези въпроси повече от двайсет години, откогато го срещнах за първи път и чух разказите му за мистичния Леден континент, за поклащащите се бяло-сини айсберги в далечни морета и за симпатичните пингвини. Те плениха въображението ми и ме накараха да бленувам и аз да усетя магията на Антарктида. Невъзможна фантазия, която години наред живя в сърцето ми и отхвърляше да си отиде. И най-после се сбъдна.
Не знам къде щях да съм през днешния ден, в случай че не бях срещнала проф. Христо Пимпирев тогава. Но и аз, като доста други, го последвах, стигнах няколко пъти до Антарктида и се влюбих в нея вечно. А хората, които срещнах там, станаха огромното ми антарктическо семейство. Не желаех да се деля с тях и в България, по тази причина вложих всичките си умения на фотограф, публицист и експерт по връзки с обществеността в популяризирането на активността на нашите учени антарктици.
Така станах директен очевидец на непрекъснатите и неуморни старания на Христо Пимпирев да поддържа и обновява нашата база дружно с екипа си от съидейници.Да управлява годишните експедиции до края на света, да търси спонсори, да притегля нови учени, да взе участие в интернационалните конгреси. И в това време да прави просвета, да преподава на студентите и да поучава и поддържа идващите генерации антарктици.
През миналите двайсет години организирахме дружно доста културни и научни събития, изложения, срещи и лекции в България и в чужбина, където го следвах постоянно с фотоапарат и диктофон в ръка, разпитвайки го за фантазиите и упоритостите му, за триумфите и неуспехите му. По време на диалозите ни попътно, както и на самата Антарктида, той ме позволи до своя свят и ми описа живота си с непресторена откровеност, за което безпределно му благодаря.
Неизбежно в разказите му участваха доста хора, с които животът го е срещнал, не без неговото интензивно присъединяване. И защото една история е пълнокръвна, когато се опише от разнообразни гледни точки, помолих хората да напишат своите истории с него. Това, което се случи, надмина упованията ми.
Не просто тези, с които се свързах, незабавно се съгласиха да вземат участие, само че и други помолиха да се включат. Броят на искащите да описват за него се усилваше с всеки минал ден и по този начин автобиографията последователно се трансформира от книга от Христо Пимпирев в книга за него, събирайки любовта, уважението и високите оценки за достиженията му от съвсем осемдесет души. Някои от тях са край него всекидневно, други са чужденци, трети - на високи държавни постове.Но всички те, даже за малко докоснали се до личността му, са в плен на харизмата му и изпитват същински почит към делото му.
Резултатът е книгата, която разлиствате. Тя се оказа странник тъкмо като своя воин. Започната по пътя към Антарктида, в продължение на няколко години хвърча в самолети, плава с кораби, посети разнообразни страни, с цел да бъде приключена в Рилския манастир в България. Крайната точка се оказа неслучайна, тъй като усамотението и тишината на великата Рилска пустиня съживяват загатна за гледките, звуците и чувствата в бялата пустота на Антарктида. Звукът на манастирските камбани припомня тънкия глас на камбаната пред дребния параклис на другия завършек на света, който също носи името на настойника на България - свети Иван Рилски.
А светецът, и тук, и там, гледа от иконите по стените, благославя богоугодното отшелничество на българските полярници и ги закриля по пътя, който са поели. Път, проправен от един човек - Христо Пимпирев, - чийто невероятен живот демонстрира, че няма невъзможни неща за смелите мечтатели.Това е неговата история. И разказите за нея на хора, които са били до него в разнообразни моменти от живота му. Погледнете го през техните очи, чуйте неговия глас и го последвайте по пътя на безстрашните, с цел да разберете по-добре индивида, роден с задача: да сложи България на картата на най-далечното, най-студеното и най-изолирано място на света - Антарктида.
Иглика Трифонова
Луксозното издание с твърди корици и над 230 цветни фотографии „ Атлантическият стопаджия " (изд. Книгомания) излиза във връзка идния празник на Христо Пимпирев. Книгата е написана в съавторство с Иглика Трифонова, която взе участие в пет експедиции до Антарктида, а от 2022 година е включена в международна ранглиста на стоте дами в полярната просвета.
Красивият и моден том е дело на дизайнера Тодор Манолов. А над 80 души - другари, сътрудници, съидейници, пътешественици, дипломати, се включват с поздрави, усещания мемоари от познанството си с проф. Христо Пимпирев. Книгата към този момент е публикувана по книжарниците.В „ Атлантическият стопаджия " са включени и доста непоказвани до момента фрагменти от персоналния списък на Професора, както го назовават всички.
Мечатата ми е била да стигна на Антакртида, „ бялата държанка ", както я наричам; желал съм да слага България на картата на най-далечното, най-студеното и най-изолираното място на света. За тази задача основахме сдружението с идеална цел „ Антарктически институт ". Това е премеждие, почнало преди 30 години. До през днешния ден са факт към този момент десетки антарктически (а и други) експедиции, България има своя полярна база, построили сме първия православен параклис, българските антарктици вършат сериозна просвета на Белия континент.
В „ Атлантическият стопаджия " хармонично се преплитат текстовете и фотосите на Иглика Трифонова като свидетел със спомените, обобщенията и сравненията на Христо Пимпирев във връзка с първите експедиции преди 30 години и днешните. Усещането, че тази биография е писана на път, на завет, в трюма на кораба или измежду бялата пустота на Антарктида, съпътства читателя от първата до последната страница и го кара да се усеща странник и част от екипа на харизматичния и постоянно ухилен академик. Наричат го „ съвсем Магелан ", „ Шакълтън, Скот и Амундсен в едно ", само че той се възприема за Антарктически стопаджия.
Тази книга споделя по какъв начин се живее без боязън от необятното, какво въодушевява приключенския дух на Христо Пимпирев, какво го стимулира в проучванията от студентските години до през днешния ден и какъв брой е значима поддръжката на съидейници, другари, сътрудници, семейство. Това е историята и пътя на една студентска фантазия, юношески блян по Антарктида, до превръщането й в национална идея и част от сполучливата външна политика на България.
Посветил съм живота си на Антарктида. Тя е континентът на бъдещето, на младите. Те би трябвало да знаят за този континент, тъй като той към този момент е и български. Тук имаме база от 30 години, в която всяко лято идват наши експедиции. Антарктида е национална идея, с която могат да се гордеят.... За да се схване една нова концепция, би трябвало възрожденски дух.
Много хора мечтаят да посетят Ледения континент, само че той не е туристическа дестинация. Всеки, който стъпи на него, има избрана задача. Дори да има най-здравата душeвност, в случай че е тук и няма цел, която да следва, това унищожава. Колкото и да се любува на прелестните залези и да се радва на пингвините, това не е задоволително. Винаги съм казвал, че в случай че човек има тук работа и я прави на драго сърце - ще се влюби в Антарктида. - проф. Христо Пимпирев
За първи път България към този момент има и личен транспортен съд за научноизследователска активност на Антарктида. Разполага с две лаборатории и е приспособен да плава в полярни води. Носи името „ Св. св. Кирил и Методий ", а кръстница е актрисата Мария Бакалова. Предстои първото корабоплаване на научноизследователски транспортен съд под български байрак в Световния океан - задачата е о. Ливингстън, където ще стартира градеж на нова съвременна научна лаборатория. „ Така се приобщаваме към международните полярни народи, които си обновяват базите в XXI век. А със „ Св. св. Кирил и Методий " се сбъдна фантазията на генерации български антарктици да работят в международния океан с български транспортен съд ", разяснява проф. Пимпирев.
Предговор на „ Атлантическият стопаджия "
Не помня по кое време тъкмо у мен породи желанието да работя за идея с чисти хора. Сигурно, когато тръгвах за първи път към Антарктида през 2006 година А там осъзнах, че фантазията ми се е сбъднала! Когато се върнах в България, се появи и идната фантазия - да опиша на бъдещите генерации за един невероятен човек, с който ориста ме срещна - проф. Христо Пимпирев.
От първия миг знаех, че тази задача няма да е лесна, тъй като има хора, които са създали толкоз доста, че не могат да се поберат сред кориците на една книга. Въпреки това, може би въодушевена от неговия образец, взех решение да опитам.
Повечето българи са чували името на Христо Пимпирев и си спомнят усмихнатия професор от телевизионния екран. Знаят за експедициите и за нашата база на Антарктида, за компликациите, които полярниците ни срещат, и за триумфите, които реализират на Ледения континент всяка година. Но кой е индивидът зад необятната усмивка? Как е съумял да трансформира персоналната си фантазия в държавна политика и към този момент десетилетия наред да основава позитивен облик на България по света? Какво си е мислил и чувствал, изправен пред компликациите и рисковите рискове по пътя към задачите си? Какво го стимулира и въодушевява и му дава сили праволинейно да върви напред?
Търся отговори на тези въпроси повече от двайсет години, откогато го срещнах за първи път и чух разказите му за мистичния Леден континент, за поклащащите се бяло-сини айсберги в далечни морета и за симпатичните пингвини. Те плениха въображението ми и ме накараха да бленувам и аз да усетя магията на Антарктида. Невъзможна фантазия, която години наред живя в сърцето ми и отхвърляше да си отиде. И най-после се сбъдна.
Не знам къде щях да съм през днешния ден, в случай че не бях срещнала проф. Христо Пимпирев тогава. Но и аз, като доста други, го последвах, стигнах няколко пъти до Антарктида и се влюбих в нея вечно. А хората, които срещнах там, станаха огромното ми антарктическо семейство. Не желаех да се деля с тях и в България, по тази причина вложих всичките си умения на фотограф, публицист и експерт по връзки с обществеността в популяризирането на активността на нашите учени антарктици.
Така станах директен очевидец на непрекъснатите и неуморни старания на Христо Пимпирев да поддържа и обновява нашата база дружно с екипа си от съидейници.Да управлява годишните експедиции до края на света, да търси спонсори, да притегля нови учени, да взе участие в интернационалните конгреси. И в това време да прави просвета, да преподава на студентите и да поучава и поддържа идващите генерации антарктици.
През миналите двайсет години организирахме дружно доста културни и научни събития, изложения, срещи и лекции в България и в чужбина, където го следвах постоянно с фотоапарат и диктофон в ръка, разпитвайки го за фантазиите и упоритостите му, за триумфите и неуспехите му. По време на диалозите ни попътно, както и на самата Антарктида, той ме позволи до своя свят и ми описа живота си с непресторена откровеност, за което безпределно му благодаря.
Неизбежно в разказите му участваха доста хора, с които животът го е срещнал, не без неговото интензивно присъединяване. И защото една история е пълнокръвна, когато се опише от разнообразни гледни точки, помолих хората да напишат своите истории с него. Това, което се случи, надмина упованията ми.
Не просто тези, с които се свързах, незабавно се съгласиха да вземат участие, само че и други помолиха да се включат. Броят на искащите да описват за него се усилваше с всеки минал ден и по този начин автобиографията последователно се трансформира от книга от Христо Пимпирев в книга за него, събирайки любовта, уважението и високите оценки за достиженията му от съвсем осемдесет души. Някои от тях са край него всекидневно, други са чужденци, трети - на високи държавни постове.Но всички те, даже за малко докоснали се до личността му, са в плен на харизмата му и изпитват същински почит към делото му.
Резултатът е книгата, която разлиствате. Тя се оказа странник тъкмо като своя воин. Започната по пътя към Антарктида, в продължение на няколко години хвърча в самолети, плава с кораби, посети разнообразни страни, с цел да бъде приключена в Рилския манастир в България. Крайната точка се оказа неслучайна, тъй като усамотението и тишината на великата Рилска пустиня съживяват загатна за гледките, звуците и чувствата в бялата пустота на Антарктида. Звукът на манастирските камбани припомня тънкия глас на камбаната пред дребния параклис на другия завършек на света, който също носи името на настойника на България - свети Иван Рилски.
А светецът, и тук, и там, гледа от иконите по стените, благославя богоугодното отшелничество на българските полярници и ги закриля по пътя, който са поели. Път, проправен от един човек - Христо Пимпирев, - чийто невероятен живот демонстрира, че няма невъзможни неща за смелите мечтатели.Това е неговата история. И разказите за нея на хора, които са били до него в разнообразни моменти от живота му. Погледнете го през техните очи, чуйте неговия глас и го последвайте по пътя на безстрашните, с цел да разберете по-добре индивида, роден с задача: да сложи България на картата на най-далечното, най-студеното и най-изолирано място на света - Антарктида.
Иглика Трифонова
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ