Проф. д-р Климент Найденов пред novini.bg: Кой ще гласува за политиците, ако не се вземат мерки за демографската ситуация у нас?
Проф. доктор Климент Найденов е Декан на Геолого-географския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ от 2019 година и ръководител на Българското географско сдружение (създ. 1918 г.) 2018 - 2022 година Един от водещите преподаватели и откривател в региона на демографията и районното развиване. Участва в голям брой експертни групи към Министерство на регионалното развитие и Столична община. Женен с три деца.
- Проф. Найденов, като един от дребното специалисти в региона на демографските проблеми, бихте ли обрисувал размера им за нашата страна и нация, поради страховитите прогнози, които спорадично се показват в медиите?
- За мое голямо страдание страната ни е изправена пред доста съществени демографски проблеми, свързани освен с намаляването на популацията, само че и с смяната в неговите структури, в това число възрастова и просветителна. По отношение на страховитите прогнози, по-скоро съм внимателен, защото те се основават в множеството случаи на математико-статистически способи, които не могат да обяснят бъдещото репродуктивно държание и настройки в популацията на нашата територия. Въпреки бавното възстановяване на социално-икономическите условия в страната, оставам оптимист, че те рано или късно ще спомогнат за възстановяване на демографската картина.
- Топим ли се в действителност с по един град на година, както наскоро обезпокоително огласиха от Национален статистически институт?
- Според данните, които изнася Национален статистически институт, е по този начин в действителност. Намираме се в обстановка на демографска злополука и
елементи от територията ни се трансформират в демографска пустиня.
- Ако в действителност сме застрашени от обезлюдяване като страна, то кои са главните аргументи за това, могат ли да се преодолеят и по какъв начин, съгласно вас?
- България е изправена пред няколко демографски казуса, които слагат обилни провокации пред икономическото и обществено развиване на страната. Както отбелязахме, преди всичко е понижаване на популацията. То обаче понижава от 90-те години на предишния век, основно заради другите демографски проблеми, а точно - ниската раждаемост, високите равнища на емиграция и застаряването на популацията. Сегашното население на България е към 6,5 милиона, спад от пика от съвсем 9 милиона през 80-те години. Преодоляването на тези проблеми е допустимо посредством една същинска икономическа политика, водеща до увеличение на приходите на популацията и съпроводена с възстановяване на обществената среда у нас. Демографската политика прилагана все още под формата главно на помощи е слаб инструмент, който продължава да не оказва въздействие върху раждаемостта. Трябва да напомним, че изборът за това хората да имат деца и какъв брой, е персонален. Считам, че страната и бизнесът би трябвало да основат оптимално удобна среда хората да вземат най-хубавото решение за себе си. От другата страна стои високата смъртност измежду популацията ни. Тя нормално се свързва с качеството на живот (вкл. въздух, храна, стрес и т.н.), предварителна защита на другите болести и достъп до качествено опазване на здравето. Ще дам образец от моя живот. Ако не живеехме в София и нямахме бърз достъп до здравна помощ, може би щяхме да загубим второто си дете. Подобен късмет обаче нямат доста други фамилии от провинцията. Вече над 20 години се приказва за медицински хеликоптери – къде са? Наложително е и построяването на Национална детска болница, както и на втора незабавна помощ в западната част на София. Не виждам възстановяване и същинска интервенция на страната в помощ на фамилиите с репродуктивни проблеми. Това е златен демографски запас за нашата страна. Не виждам и дейна имиграционна политика.
- Вие чухте ли в предизборната конкуренция някой представител от партиите да приказва загрижено по тези тематики?
- Общо взето през последните години някак си тематиката за демографско възобновление на нацията ни остава настрана, притисната от тематиките за правосъдна и икономическа промяна, външна политика и доста други. Без да недооценявам значимостта на изброените тематики, желая да се обърна към политиците и да им припомня, че рано или късно няма да има кой да гласоподава за тях, в случай че не се вземат ограничения за възстановяване на демографската обстановка. Как да стане това, ами дано се обърнем към европейския стопански тигър Ирландия и да забележим по какъв начин тя е излязла от демографската рецесия.
- Честите промени в образователните стратегии в системата на образованието, водят ли до възстановяване на неговото качество?
- Няма еднопосочен отговор на този въпрос. От една страна честите промени в образователните стратегии в просветителната система не водят безусловно до възстановяване на качеството им. От друга страна, актуализирането на образователните стратегии може да бъде от изгода и има няколко фактора, които би трябвало да се вземат поради при използването на такива промени. Първо, измененията би трябвало да се основават на задълбочено изследване и разбор на настоящата образователна стратегия и потребностите на учениците и студентите. Ако измененията се вършат без вярното отчитане на успеваемостта на настоящата образователна стратегия и потребностите на учениците, те може да не подобрят качеството на образованието. Второ, измененията в образователната стратегия би трябвало да се ползват последователно и систематично, с уместно образование и поддръжка на учителите и преподавателите.
Внезапните и фрапантни промени могат да бъдат разрушителни и може да не бъдат приложени вярно, което води до комплициране и неприятни резултати.
И най-после, измененията в образователната стратегия би трябвало да бъдат съпроводени от подобаващи запаси и инфраструктура в поддръжка на използването на новата образователна стратегия. Това включва даване на учителите и преподавателите на нужните материали, технологии и образование за дейно преподаване на новата образователна стратегия. Ще дам и образец - в доста учебни заведения и те ще продължат да се усилват има STEM стаи, а няма благоприятни условия за създаване на такива в университетите, т.е.
по какъв начин да обучим ние учители, които да преподават по съвременен метод във към този момент съществуващата съвременна база в учебните заведения, като самите ние нямаме такава?
В умозаключение, честите промени в образователната стратегия могат да бъдат от изгода, само че единствено в случай че се основават на солидни проучвания, прилагани последователно с подобаваща поддръжка и запаси, и съобразени с потребностите на учениците, студентите и с опциите на учителите и преподавателите. Механичната смяна на образователната стратегия, без да се вземат поради тези фактори, надали ще усъвършенства качеството на образованието.
- Защо статистиките подреждат нашите възпитаници като най-неграмотни измежду страните от Европейски Съюз?
- За страдание такава е статистиката и тя се основава на увеличението на маргинализирани групи от популацията, за които образованието не е от първостепенно значение. Т. нар. „ опростачване “ на нацията е в ход и колкото ние преподавателите и учителите да сме честен стожер, имаме потребност от помощта и на обществото като цяло. Необходимо е да се обръща внимание на положителните образци измежду подрастващите и да не се дава естрада на хора, носещи белезите на отминали времена. Ще дам още веднъж и образец. Част съм от комисията, която приготвя и организира националната олимпиада по география и стопанска система. Горд съм, че от нея излизат деца, които почтено показват България на Международната олимпиада по география. Спечелените медали на XVII-та и XVIII-та интернационална олимпиада са общо 7: един златен, пет сребърни и един бронзов, като през 2021 година се класираме 6-ти в света. Има и доста други образци от останалите предмети, които се учат в междинното учебно заведение. На такива вести би трябвало да се дава публичност.
- Какви са най-важните стъпки за реформирането на родното обучение по този начин, че хем да е съвременно и надлежно на съвремието, хем да се запазят значимите и потребните обичаи, съгласно вас?
- Считам, че след намесата на страната във връзка с заплатите на учителите, с което специалността стана много по-привлекателна, е нужна и много по-сериозна интервенция при увеличението на заплатите, както на преподавателите и учените в държавните висши учебни заведения, по този начин и на сътрудниците ни в Българска академия на науките. Също по този начин са нужни съществени вложения.
Висшето обучение става все по-скъпо и нуждаещо се от модерни технологии. Необходимо е още по-сериозно поощряване на нововъведенията и творчеството, освен измежду студентите, само че и измежду преподавателите. Това може да се реализира посредством образование, основано на планове, съдействие с индустриални сътрудници и поддръжка за ръководени от студенти проучвателен начинания. Необходимо е междинното и висшето ни обучение да се приспособява към изменящите се потребности от претовареност. То би трябвало да се приспособява към изменящите се потребности на пазара на труда. Това изисква фокусиране върху развиването на умения и пълномощия, които са доста търсени, като сериозно мислене, връзка и решение на проблеми. Трябва да се продължи с подсилване на връзките с сътрудници от промишлеността. Институциите за приблизително и висше обучение би трябвало да си сътрудничат с сътрудници от промишлеността, с цел да дават на учениците и студентите благоприятни условия за практическо образование, стажове и кариерни контакти.
Висшето обучение би трябвало да предизвиква значимостта на ученето през целия живот
и да дава благоприятни условия за продължаващо професионално развиване. Въпреки, че към този момент имаме прочут опит с потреблението на технологии, те би трябвало да продължат да се употребяват за възстановяване на образователния опит, в това число онлайн платформи за образование, виртуални класни стаи и просветителни приложения. Това обаче никога не би трябвало да заменя живия контакт и продължение на традициите за присъствено образование в университетските аудитории, защото висшето обучение е нещо доста повече от лекции и семинарни занятия, то е опция за обществени контакти и оформяне на бъдещите персони, които да могат да схващат освен себе си, само че и другите и останалия свят. Като цяло висшето обучение би трябвало да се приспособява към изменящите се потребности на обществото и работната мощ, като в същото време остава ангажирано да дава на студентите висококачествено обучение, което ги приготвя за бъдещи кариерни и чисто човешки триумфи.
- Наскоро Геолого-географският факултет / ГГФ/ в СУ стана на 60 години – това доста или малко години са за една консервативна система като образованието? Какво се промени в него?
- 2023-та година бележи 130 години от университетския старт на преподаването на Науки за Земята, включително 130 години от първата академична лекция по геология и 125 години от първата академична лекция по гегография. През 1963 година ГГФ се отделя от Биолого-геолого-географски факултет и заживява собствен личен научен живот. Смея да настоявам, че все още сме един сносно развъртян факултет и водеща институция в Науки за Земята. Самият факт, че при нас се преподават, както класическите за висшето обучение специалности като Геология и География, ние сме и главен народен учебен център за специалности като Туризъм, Регионално развиване и политика, География и британски език, Геология и изследване на естествените запаси. ГГФ предлага и две взаимни стратегии с други факултети на СУ “Св. Климент Охридски ”, История и география и География и биология. При нас се учи една от най-високо софтуерните специалности в страната, а точно Геопространствени системи и технологии. За първи път разкриваме и бакалавърска стратегия на британски език Climate change and management в партньорство с още 5 факултета на СУ. Отделно от това, ГГФ е главен участник в Алианса „ Трансформация за Европа (Тransform4Еurope) “, така наречен европейски университет и скоро ще предлагаме интернационалните просветителни стратегии.
Използвам опцията да благопожелавам и 135-та годишнина от основаването на СУ „ Св. Климент Охридски “ на всички негови преподаватели и чиновници.
- Преди го назоваха на смешка „ Господи Готин Факултет ”, по този начин ли е в този момент и можете ли да разкажете от кое място и кой „ роди ” тази задявка?
- Доколкото знам това се заражда, от една страна поради абревиатурата ГГФ още при основаването му, а от друга е обвързван с така наречен образователни практики – пътувания на студенти и преподаватели в страната за придобиване на познания на терен. Всички, които са били студенти, знаят, че след тежък образователен ден, изключително на терен, следват страхотни студентски купони, като това важи с особена мощ за ГГФ.
- Проф. Найденов, като един от дребното специалисти в региона на демографските проблеми, бихте ли обрисувал размера им за нашата страна и нация, поради страховитите прогнози, които спорадично се показват в медиите?
- За мое голямо страдание страната ни е изправена пред доста съществени демографски проблеми, свързани освен с намаляването на популацията, само че и с смяната в неговите структури, в това число възрастова и просветителна. По отношение на страховитите прогнози, по-скоро съм внимателен, защото те се основават в множеството случаи на математико-статистически способи, които не могат да обяснят бъдещото репродуктивно държание и настройки в популацията на нашата територия. Въпреки бавното възстановяване на социално-икономическите условия в страната, оставам оптимист, че те рано или късно ще спомогнат за възстановяване на демографската картина.
- Топим ли се в действителност с по един град на година, както наскоро обезпокоително огласиха от Национален статистически институт?
- Според данните, които изнася Национален статистически институт, е по този начин в действителност. Намираме се в обстановка на демографска злополука и
елементи от територията ни се трансформират в демографска пустиня.
- Ако в действителност сме застрашени от обезлюдяване като страна, то кои са главните аргументи за това, могат ли да се преодолеят и по какъв начин, съгласно вас?
- България е изправена пред няколко демографски казуса, които слагат обилни провокации пред икономическото и обществено развиване на страната. Както отбелязахме, преди всичко е понижаване на популацията. То обаче понижава от 90-те години на предишния век, основно заради другите демографски проблеми, а точно - ниската раждаемост, високите равнища на емиграция и застаряването на популацията. Сегашното население на България е към 6,5 милиона, спад от пика от съвсем 9 милиона през 80-те години. Преодоляването на тези проблеми е допустимо посредством една същинска икономическа политика, водеща до увеличение на приходите на популацията и съпроводена с възстановяване на обществената среда у нас. Демографската политика прилагана все още под формата главно на помощи е слаб инструмент, който продължава да не оказва въздействие върху раждаемостта. Трябва да напомним, че изборът за това хората да имат деца и какъв брой, е персонален. Считам, че страната и бизнесът би трябвало да основат оптимално удобна среда хората да вземат най-хубавото решение за себе си. От другата страна стои високата смъртност измежду популацията ни. Тя нормално се свързва с качеството на живот (вкл. въздух, храна, стрес и т.н.), предварителна защита на другите болести и достъп до качествено опазване на здравето. Ще дам образец от моя живот. Ако не живеехме в София и нямахме бърз достъп до здравна помощ, може би щяхме да загубим второто си дете. Подобен късмет обаче нямат доста други фамилии от провинцията. Вече над 20 години се приказва за медицински хеликоптери – къде са? Наложително е и построяването на Национална детска болница, както и на втора незабавна помощ в западната част на София. Не виждам възстановяване и същинска интервенция на страната в помощ на фамилиите с репродуктивни проблеми. Това е златен демографски запас за нашата страна. Не виждам и дейна имиграционна политика.
- Вие чухте ли в предизборната конкуренция някой представител от партиите да приказва загрижено по тези тематики?
- Общо взето през последните години някак си тематиката за демографско възобновление на нацията ни остава настрана, притисната от тематиките за правосъдна и икономическа промяна, външна политика и доста други. Без да недооценявам значимостта на изброените тематики, желая да се обърна към политиците и да им припомня, че рано или късно няма да има кой да гласоподава за тях, в случай че не се вземат ограничения за възстановяване на демографската обстановка. Как да стане това, ами дано се обърнем към европейския стопански тигър Ирландия и да забележим по какъв начин тя е излязла от демографската рецесия.
- Честите промени в образователните стратегии в системата на образованието, водят ли до възстановяване на неговото качество?
- Няма еднопосочен отговор на този въпрос. От една страна честите промени в образователните стратегии в просветителната система не водят безусловно до възстановяване на качеството им. От друга страна, актуализирането на образователните стратегии може да бъде от изгода и има няколко фактора, които би трябвало да се вземат поради при използването на такива промени. Първо, измененията би трябвало да се основават на задълбочено изследване и разбор на настоящата образователна стратегия и потребностите на учениците и студентите. Ако измененията се вършат без вярното отчитане на успеваемостта на настоящата образователна стратегия и потребностите на учениците, те може да не подобрят качеството на образованието. Второ, измененията в образователната стратегия би трябвало да се ползват последователно и систематично, с уместно образование и поддръжка на учителите и преподавателите.
Внезапните и фрапантни промени могат да бъдат разрушителни и може да не бъдат приложени вярно, което води до комплициране и неприятни резултати.
И най-после, измененията в образователната стратегия би трябвало да бъдат съпроводени от подобаващи запаси и инфраструктура в поддръжка на използването на новата образователна стратегия. Това включва даване на учителите и преподавателите на нужните материали, технологии и образование за дейно преподаване на новата образователна стратегия. Ще дам и образец - в доста учебни заведения и те ще продължат да се усилват има STEM стаи, а няма благоприятни условия за създаване на такива в университетите, т.е.
по какъв начин да обучим ние учители, които да преподават по съвременен метод във към този момент съществуващата съвременна база в учебните заведения, като самите ние нямаме такава?
В умозаключение, честите промени в образователната стратегия могат да бъдат от изгода, само че единствено в случай че се основават на солидни проучвания, прилагани последователно с подобаваща поддръжка и запаси, и съобразени с потребностите на учениците, студентите и с опциите на учителите и преподавателите. Механичната смяна на образователната стратегия, без да се вземат поради тези фактори, надали ще усъвършенства качеството на образованието.
- Защо статистиките подреждат нашите възпитаници като най-неграмотни измежду страните от Европейски Съюз?
- За страдание такава е статистиката и тя се основава на увеличението на маргинализирани групи от популацията, за които образованието не е от първостепенно значение. Т. нар. „ опростачване “ на нацията е в ход и колкото ние преподавателите и учителите да сме честен стожер, имаме потребност от помощта и на обществото като цяло. Необходимо е да се обръща внимание на положителните образци измежду подрастващите и да не се дава естрада на хора, носещи белезите на отминали времена. Ще дам още веднъж и образец. Част съм от комисията, която приготвя и организира националната олимпиада по география и стопанска система. Горд съм, че от нея излизат деца, които почтено показват България на Международната олимпиада по география. Спечелените медали на XVII-та и XVIII-та интернационална олимпиада са общо 7: един златен, пет сребърни и един бронзов, като през 2021 година се класираме 6-ти в света. Има и доста други образци от останалите предмети, които се учат в междинното учебно заведение. На такива вести би трябвало да се дава публичност.
- Какви са най-важните стъпки за реформирането на родното обучение по този начин, че хем да е съвременно и надлежно на съвремието, хем да се запазят значимите и потребните обичаи, съгласно вас?
- Считам, че след намесата на страната във връзка с заплатите на учителите, с което специалността стана много по-привлекателна, е нужна и много по-сериозна интервенция при увеличението на заплатите, както на преподавателите и учените в държавните висши учебни заведения, по този начин и на сътрудниците ни в Българска академия на науките. Също по този начин са нужни съществени вложения.
Висшето обучение става все по-скъпо и нуждаещо се от модерни технологии. Необходимо е още по-сериозно поощряване на нововъведенията и творчеството, освен измежду студентите, само че и измежду преподавателите. Това може да се реализира посредством образование, основано на планове, съдействие с индустриални сътрудници и поддръжка за ръководени от студенти проучвателен начинания. Необходимо е междинното и висшето ни обучение да се приспособява към изменящите се потребности от претовареност. То би трябвало да се приспособява към изменящите се потребности на пазара на труда. Това изисква фокусиране върху развиването на умения и пълномощия, които са доста търсени, като сериозно мислене, връзка и решение на проблеми. Трябва да се продължи с подсилване на връзките с сътрудници от промишлеността. Институциите за приблизително и висше обучение би трябвало да си сътрудничат с сътрудници от промишлеността, с цел да дават на учениците и студентите благоприятни условия за практическо образование, стажове и кариерни контакти.
Висшето обучение би трябвало да предизвиква значимостта на ученето през целия живот
и да дава благоприятни условия за продължаващо професионално развиване. Въпреки, че към този момент имаме прочут опит с потреблението на технологии, те би трябвало да продължат да се употребяват за възстановяване на образователния опит, в това число онлайн платформи за образование, виртуални класни стаи и просветителни приложения. Това обаче никога не би трябвало да заменя живия контакт и продължение на традициите за присъствено образование в университетските аудитории, защото висшето обучение е нещо доста повече от лекции и семинарни занятия, то е опция за обществени контакти и оформяне на бъдещите персони, които да могат да схващат освен себе си, само че и другите и останалия свят. Като цяло висшето обучение би трябвало да се приспособява към изменящите се потребности на обществото и работната мощ, като в същото време остава ангажирано да дава на студентите висококачествено обучение, което ги приготвя за бъдещи кариерни и чисто човешки триумфи.
- Наскоро Геолого-географският факултет / ГГФ/ в СУ стана на 60 години – това доста или малко години са за една консервативна система като образованието? Какво се промени в него?
- 2023-та година бележи 130 години от университетския старт на преподаването на Науки за Земята, включително 130 години от първата академична лекция по геология и 125 години от първата академична лекция по гегография. През 1963 година ГГФ се отделя от Биолого-геолого-географски факултет и заживява собствен личен научен живот. Смея да настоявам, че все още сме един сносно развъртян факултет и водеща институция в Науки за Земята. Самият факт, че при нас се преподават, както класическите за висшето обучение специалности като Геология и География, ние сме и главен народен учебен център за специалности като Туризъм, Регионално развиване и политика, География и британски език, Геология и изследване на естествените запаси. ГГФ предлага и две взаимни стратегии с други факултети на СУ “Св. Климент Охридски ”, История и география и География и биология. При нас се учи една от най-високо софтуерните специалности в страната, а точно Геопространствени системи и технологии. За първи път разкриваме и бакалавърска стратегия на британски език Climate change and management в партньорство с още 5 факултета на СУ. Отделно от това, ГГФ е главен участник в Алианса „ Трансформация за Европа (Тransform4Еurope) “, така наречен европейски университет и скоро ще предлагаме интернационалните просветителни стратегии.
Използвам опцията да благопожелавам и 135-та годишнина от основаването на СУ „ Св. Климент Охридски “ на всички негови преподаватели и чиновници.
- Преди го назоваха на смешка „ Господи Готин Факултет ”, по този начин ли е в този момент и можете ли да разкажете от кое място и кой „ роди ” тази задявка?
- Доколкото знам това се заражда, от една страна поради абревиатурата ГГФ още при основаването му, а от друга е обвързван с така наречен образователни практики – пътувания на студенти и преподаватели в страната за придобиване на познания на терен. Всички, които са били студенти, знаят, че след тежък образователен ден, изключително на терен, следват страхотни студентски купони, като това важи с особена мощ за ГГФ.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ