Проектът Градът на хората“ ще представи композиция от кадри на

Проектът „ Градът на хората “ ще показа комбинация от фрагменти на значими местоположения в столицата, които могат да претърпят развиване за възстановяване на образа и действието на градската тъкан. Проектът показва интерактивна галерия от илюстрации на селектираните фрагменти, които съдържат концептуално предложение за намеса за провокиране на обществен спор за териториално развиване на града и консолидиране на жителите в културното ръководство.

Област на изкуството:  Дизайн/Архитектура.

Въведение:

Проектът „ Градът на хората “ показва една самобитна арстистична разходка из София, която приканва за размисъл по какъв начин  функционира градът и по какъв начин основни места в него могат да бъдат усъвършенствани, с цел да допринесят за обогатяването на градската среда и прекарванията на жителите й. Целта е, чрез използването на артистични способи, да бъде изведен на напред във времето многообразния капацитет на определените местоположения. Чрез провокативни артистични подходи биват показани футуристични оферти за функционалността на определените местоположения. 

Чрез артистична репрезентация се засягат проблеми и се оферират вероятни решения на избрани предизвикатества в градската среда. Проектът съставлява пробна рефексия за основаването на нов урбанистичен проект за града, воден от правилата на „ множествените благоприятни условия “. Предложена е идея за обединение /contamination/ сред „ градско изкуство “ („ urban art ”)  и „ публични пространства “ („ public space ”). Според този метод, актьорът влага сензитивност, лекост и еластичност в изолирането на огромни тематики и усвояването на спонтанни пространствени решения за разлика от едностранния общоприет механически метод.  Oт тук следва и един по-алтернативен модел за консолидиране на публиката непосредствено в планирането на градското пространство. Упражняването на този незабавен урбанистечен метод (urbanism of emergency) може да послужи за полагане на главните на един деен урбанистичен център, в който всеки жител е поканен да показа вижданията си за бъдещето на града за построяването на  „ един град на бъдещето “. 

N01

Обиколката стартира от една богато дискутирана локация в центъра на града, а точно паметникът „ 1300 години България “. Това е архитектурно- колосален комплекс в София, съществувал в интервала 1981 – 2017 година, отдаден на 1300 години от основаването на българската страна. Днес паметникът към този момент не съществува. Представеното предложение се фокуриса върху подхванатите архитектурни и урбанистични дейности по отношение на паметника. Посредством визуализирането на „ Акция “ се предлага сериозна рефлексия по отношение на дейностите подхванати по отношение на архитектурния обект  и техните въздействия върху българското архитектурно – монументално изкуство.  Според препоръчаната интерпретация площадът остава без монумент, а отсам и без паметта и без признака, отдадени на българската страна. Но дано си представим, че „ акцията “ можеше да бъде ориентирана в друга посока. Една от вероятните други възможности би била реализиране на акция за оценяване и запознаване в елементи с  потенциалите на тази великодушна маса изкуство съгласно актуалните подходи в изкуството. Подобни дейности могат да включват да вземем за пример акция по трасформиране, запазване, пакетиране на западналата конструкция, изменението й посредством прибавяне на нов пласт върху монумента, подпомагащ нов прочит на архитектурен артефакт в градската среда, само че и в българското скулптурно изкуство. Алтернативни въздейсвтия върху обекта биха подкрепили основаването на условия за пряк физически контакт с комплекса от посетителите и/или туристи и неговото проучване в целия му обсег и материя. Така би могло да се сътвори друга визия за нови цели и използва от посетителите на комплекса.  Дори напълно семли дейности като обвързването на изкуство и спортни прекарване като „ акция спорт навън “ биха предложили едно забавно предизвикателство за феновете на изкуството и на рисковите прекарвания:едно безвредно място за социализиране, по отношение на нужните ограничения за отдалеченост съоброзно епидемиологичната обстановка. 

Илюстрацията, като интегрална част от дизайна на сегашния план, предизвика към градивна и сериозна рефлексия за това какво е бъдещето на паметниците в градската среда и като цяло на скулптурното изкуство в града. Насочва се вниманието върху преимуществата и минусите в културно, архитекруно, обществено, икономическо и функционално отношение в подтекста на разрушаването на части от града. 

N02

Градската градина е най-старият парк в града, обичано място на всички софиянци и гости на града. Градината заема основна централна локация и е интензивно и целогодишно посетена от хора на всякаква възраст, българи и чужденци. 

Предложената илюстрация цели да конкретизира казуса с наличните условия и инфраструктура в централни градскки зони от този вид. Целта е рефлексия върху неналичието на избрани условия и  функционалните последици от това, изключително тук-и-сега, в обстановката на здравната пандемия от ковид, въздействаща върху целия свят. Въвеждането на обществено налични и фунциониращи санитарни структури в откритите паркови пространства е неизбежна стъпка в оптималното и съвременно  развитие на града. Масовото адаптиране и даването на публични санитарни „ улеснения “ в градската среда би могло да се трансформира в артистично  предизвикателство за дизайнери, архитекти, урбанисти и инжинери, създавайки ново интерактивно равнище за връзка с жителите и посетителите на града. Оригиналност и семпли решения откриваме измежду главните информационни центрове в Европа и в света. В обстановка на международна пандемия, София следва неизбежно да отговори на главните хигиенични потребности и условията за комфорт в градската среда от нейните жители и гости. Печелившо би било, в случай че точно жителите имат опция да дискутират, вземат решение и изберат модалността, дизайна, позицията и посланието на сходни структури в градската среда, която населяват.

Предложената илюстрацията реинтегрира една добре позната и в този смисъл символно богата павилионна конструкция в Градската градина като я мултипликира за обогатяване на програмата и изискванията на местоположението.  В същото време актуалната интерпретация дава образец по какъв начин би могъл да бъде опазен  и валоризиран дизайна на градската среда.

Илюстрацията подканва към размисъл за това по какъв начин можем групово да приспособяваме и обогатим по един незабелижим и в този смисъл ненатрапичв метод обичани местоположения в града, без да разрушаваме тяхната еднаквост, без излишно въвеждане на нови детайли, които неведнъж остават непознати и неразпознати от поситителите и жителите на средата.

 N03 

 „ Синя София‘‘

Следваща определена основна локация е площадното пространство пред Централните Минерални бани в София – една от емблематичните здания в столицата.

В момента, в  централното и южното крило на постройката се обитава „ Музея за историята на София “.  Планира се възобновяване на минералните бани в северното крило посредством към този момент стартирана конкурсна процедура. 

Съвременна наклонност в доста европейски градове е въвеждането или възобновяване на водни атракционни зони в градската тъкан, в това число местоположения за отмора и релакс, предразполагащи към непринудена социализация на жителите. София има капацитет да подари разнообразна рекреационна стратегия на столичани и туристи на основни местоположения в града. Илюстрацията предизвика да се замислим каква е културната, обществената, икномическата и екологична стойчност на външното пространството пред Централните Минерални бани в София и може ли то да бъде решено по актуален метод  в симбиоза с интериорната стратегия на емблематичния архитектурен монумент. Предложено е уголемение на заплануваната спа стратегия във външното пространство, което приканва да преоткрием столицата посредством неповторимите й водните запаси и лековитостта на минералните извори.

Понастоящем площадното пространство не е добре усвоено. Едно смело ново предложение може да възроди връзката сред площада и емблематичната постройка и да предложи добавена обществена стойност в столичния пейзаж, интегрирайки в културния живот на столицата ризличните й жители, в това число от етническите малцинства. Правейки асоциация със фотосите от „ Стара София “ и решението на площад „ Бански “ в предишното, предлагането се състие в това някогашната огромната полу-овална зелена повърхност да бъде сменена с огромна полу-овална водна повърхност.  

Чрез въвеждането на едно огромно водно огледало се построява нов архитектурен образ на Централните минерални бани: един басейн навън, който дава независимост и ще предизвика въображението на жители и туристи.  

N04

Централния гробищен парк в столицата е едно спорно, само че основно място за поситетилите му. Общата визия за парка е че е доста озеленен, само че в това време е занемерен и в някои елементи не са предоставени минимални базови условия на посетителите му.

Илюстрацията насочва към частта „ Урни “, която продължава да бъде обогатявана с нови стени с урнови кафези. От архитектурно-убранистична позиция завършеното пространство наподобява безлюдно и изоставено. Не са планувани съществени улеснения, които да основат спокоен и удобен престой на посетителите.

Базовият дизайн на стените може да бъде реновиран с цел да се подкрепи „ включването на посетитетите “ в парка. Чрез прибавянето на детайли за екстериорно градско обзавеждане могат да се оформят разнообразни зони за прекарване, съзерцание и шерване за посетителите. Маркирането на избрани места с течаща вода, места за сядане, зелени площи би освежило атмосферата на парка и би въвело нужният комфорт, който всеки един гробищен парк би трябвало да предлага. 

Илюстрацията показва по какъв начин посредством една минимална градска интервенция пространството може да промени своя образ и сътвори едно по-различно  преживяване за послетителите, търсещи усамотение, топлина, успокоение и вътрешен мир.

N05
 

„ Рила днес‘‘

Парковото пространство пред хотел „ Рила “ е заемало значима роля във културно-историческите пластове на столицата в предишното и съставлява централна градска част от тях в сегашното. При построяването на хотела през 1962 година като една от най-луксозните здания по това време, пространството бива завършено като градина с водно огледало. 

Днес пространството е извънредно занамерено и се чака пускане на план за създаване на нов образ. Като опция, на дневен ред е и опцията за разрушение на хотела и създаване на нова постройка със същия размер с комерсиална, жилищна и административна част. 

Хотел „ Рила “ е обект на модерната софийска архитектура, носещ културно, обществено, историческо и архитектурно завещание за столицата. В този смисъл тук се предлага вероятен прочит, целящ запазване и отбраняване на постройката и заобикалящия я архитектурен комплекс. Сградата има мощно наличие и е знакова част от градския център. Илюстрацията показва опазване на общата геометрия на градинката и въвеждане на нова стратегия в директна връзка с хотела. Резултатът е възкръсване на екстериорното пространство с минимална интервенция в благозвучие със софийския модернизъм. 

Локацията на градинката в самия център на града я прави оживено пространство, в пряк контакт със заобикалящи обекти и заведения, посещавани от софиянци, само че и от доста туристи и чужденци.

Непосредствената непосредственост на хотела дава спомагателна опция за револоризация на градината измежду гости и туристи, които могат да се любуват на комбинацията сред зелена повърхност и водна атракция. 

Илюстрацията дава образец за това по какъв начин запланувани интервенции в центъра на града могат да бъдат преразгледани и трасформирани в полза на жителите на столицата и архитектурно-историческата памет на града. Търсен е нов образ на тази централна локация в столицата, само че не посредством разрушение на хотела и нов план на градинката,  а реализиран посредством възстановяване и запазване на хотела с въвеждане на нова стратегия във външното му пространство, която да притегля гости. По този метод рационалността на устойствения проект на градския център може да бъде предпазена и одобрена.

N06

 
„ Рестарт “

Всички се надяваме изходът от пандемията от ковид да е към този момент покрай нас. Време е да се завърнем към нормалността на нашето всекидневие. Актът на имунизацията се трансформира в символно-преходен миг, който разделя времето на „ преди “ и „ след “. Този акт възражда вярата за бъдещето и непроменяемо маркира претърпяното по време на обществената изолираност и усамотение.

Илюстрацията показва този основен миг, който нормално се случва на центрани местоположения в града. Целта на предложеноте тук е да бъде построена павилионна конструкция за имунизиране в централно и емблематично място в града, която да  информира и подкрепя заинтригуваните жители. 

Павилионът дава чувство за темп, сигурност и ред, които ще обезпечат в бъдещето по този начин чаканите независимост, нормалност и спонтанност за жителите и гости на града. Павильонът се явява знак на промяна на сивото и изолирано всекидневие в цветно и взаимно обогатявощо прекарване. 

Дизайнът на павилиона произлиза от модулността, ритъма и тишината, закодирани в практиките на обществената отдалеченост. С минималистичен, лек и транспарантен контур, павилионът разпространява значимостта на имунизацията за изхода от пандемията и възвръщането към естественото всекидневие на директно другарство и взаимоотношение сред жителите на града. В същото време, оставайки спомен за изживените инциденти, павильонът дава опция да се трансформира в локация за други значими обществени събития, проведени в центъра на града, или пък да се яви хазаин на нови артистично-скултптурни решения, изложени в града.