Oперация „Слънчев лъч“
Проектът е секретна интервенция на Генералния щаб на българската войска
Новата книга “Царичина – съдбоносен контакт ” на феномена Елисавета Логинова споделя за загадъчната подземна експедиция на военните, която тя води до неочакваното й закриване през 1992 година Издателство “Кибеа ” показа преди дни от дълго време предстоящата и подготвяна книга. Десетилетия след незабавното закриване на “обекта Царичина ” се питаме ще съберат ли кураж други участници в секретната и усърдно дискредитирана интервенция на военните, които да потвърдят думите на госпожа Логинова. Читателите ще могат да се срещнат с премълчани до момента истини.
Предлагаме ви фрагмент от новата книга.
Отговорите на първите въпроси, свързани с опита, бяха съответно документирани и останаха на предпазване в архивите на Генералния щаб. Те дадоха непредвидена посока на плана и го извършиха с ново наличие. Накратко информацията гласеше:
“Вие тръгвате да дирите съкровището на цар Самуил. То се намира покрай София. Ценността му е огромна и може да помогне за благополучието и положителното име на България. Но доста по-важно е да се открият останките на първия човек, живял на Земята. Той е бил двуполов и това изобретение ще преобърне историята на света и теорията на Дарвин, ще раздруса обществото ваше и църквата ”. Учителите, както Ги назовавам в този момент, ми предадоха, че интервенцията ще се назовава “Слънчев лъч ”, тъй като светлината е началото на живота на Земята. Подчертаха, че ние ще търсим
останките на първия човешки субект
Първият човек – това е живот, а животът се свързва със светлината. Светлината на собствен ред е безконечност, която сътворява, носи обновяване и е перпетуум-мобиле на живота. Затова и интервенцията трябваше да носи името “Слънчев лъч ”.
***
Тук ще направя едно значимо конкретизиране, към което ще се върна неведнъж в хода на описа си. Проектът в Царичина беше секретна интервенция на Генералния щаб на българската войска, което значи, че всички заповеди бяха съответно подписани, прошнуровани и преномерирани. Всяко едно деяние на екипа беше в границите на закона. Документалната аргументация беше наложителна даже при видимо маловажни елементи. Имаше финансови планове за всички разноски без изключение, описваше се всяка стъпка, предприемана било от офицери, било от бойци, било от останалите членове на екипа. Строгата отчетност беше наложителна за всички и на всеки стадий от работата. След приключването на работата в Царичина в медийното пространство като по поръчка се лансираха съмнения във финансови злоупотреби, показани като безспорни обстоятелства. Беше основана специфична комисия, която да откри какъв брой средства са били изразходвани и с каква цел. Благодарение на изрядно воденото счетоводство се потвърди, че не са изхарчени милионите, за които ни упрекваха. Заключението на комисията обезсмисли започнатото дело за финансови злоупотреби и то беше прекъснато. По това време в средите на военните постоянно се разясниха средствата, влагани от други страни за сходни опити, и се сравняваха с издръжката на плана Царичина. Разликата беше фрапантна и този факт беше обект на разгорещени разногласия. Независимо от скромните на процедура средства, отделени за плана, нашият екип съумя да прокопае
тунел, който доближи в дълбочина 70 метра,
освен това без особени ограничения за неговото подсилване.
Всички участници в експедицията без изключение получавахме войнишка храна. В свободното си време беряхме гъби, които – с ориз, на салата, на чорба – бяха главният ни деликатес през лятото и есента. През тези две години спяхме във фургони, това бяха нашите така наречен военни канцеларии. Един път в седмицата слизахме в София да се изкъпем и с това се изчерпваше нашият разкош. Впоследствие ни упрекваха, че сме работили против купища пари и че сме живели на необятна нога. Всъщност нещата стояха надалеч по-различно. Вярвахме, че ръководени от Космичните учители (по това време се нарекоха Роро и Сорел), ще стигнем до останките на първия землянин. Вярвахме, че това изобретение ще пренапише историята и Дарвиновата доктрина, че най-накрая България ще влезе в международните медии с положителни вести. Движеше ни национална горделивост, само че бяхме надалеч от “шовинизма ”, за който след това ни разпънаха на кръст. […]
Знаци за наличие на обекта: Явленията
На 22 декември се случва едно от най-знаменателните събития на плана в Царичина – това, което му даде името и за което към този момент загатнах. Между 10 и дванадесет часа от изкопа ненадейно се появява отвесен светлинен лъч, по-скоро компактен и голям дирек в цветовете на дъгата. Случва се измежду бял ден, освен това през зимата. Майор Серафимов даже съумява да направи цветна рисунка на необикновеното събитие. Аз по това време съм още в София. По-късно моите Водачи обясниха, че таман “заради този дирек интервенцията носи името “Слънчев лъч ”. Неслучайно той е излязъл тъкмо от изкопа на обекта. Неслучайно е със спектъра на дъгата, тъй като “тези светлинни цветни отблясъци построяват виталната сила на всичко земно. Това е пречупващата се светлина в земни условия, която дава информация за живота ”. А за какво излиза от отвора ли? “Защото пази информацията за началото на земния живот. Това е едно от първите доказателства за точното място на работата ви ”. Всички намиращи се на обекта тогава са в потрес. По-късно, като ми го разказваха, беше същинско наслаждение да следя по какъв начин реагират на необикновените феномени военните – здравомислещи мъже, върли реалисти без податливост към мечти, които описваха случилото се по един и същи метод.
Знаците за наличие, които ни даваха Те, бяха доста повече от случките с багера, Арката и светлинния дирек над входа. Често над обекта, най-вече нощем, само че и денем се показваха огнени топки, постоянно по три и в избрана настройка. Предизвикваха оживени мнения измежду бойците, комендантите, хората от селото. Илия ми описа случай, на който е бил свидетел през лятото, когато се наложи няколко души
да отидем незабавно при Ванга,
а част от другите сътрудници бяха в София. “Беше топъл и спокоен ден, бяхме насядали с бойците по земята, в ограденото място сред “канцелариите ”, покрай дъба. Изведнъж видяхме по какъв начин откъм полето, на десетина метра над земята, се зададе голяма огнена топка, която се удари в жиците и като огнен дъжд се посипа надолу. После всичко безследно изчезна все едно не е било. ” И не беше единствено разказът на Илия. И нашите хора, и локалните оживено обсъждаха появяването на движещи се огнени кръгове, които ту се смалявали като дребни звезди, ту се раздували до големи светещи тела. Част от очевидците изпитваха под паника боязън, други ги бяха следили с любознание и ни разказваха с неспокойствие за тези феномени. За жал, никой не е съумял да ги снима, само че сигурно не бяха игра на въображението, а забележима действителност с доста очевидци.
Новата книга “Царичина – съдбоносен контакт ” на феномена Елисавета Логинова споделя за загадъчната подземна експедиция на военните, която тя води до неочакваното й закриване през 1992 година Издателство “Кибеа ” показа преди дни от дълго време предстоящата и подготвяна книга. Десетилетия след незабавното закриване на “обекта Царичина ” се питаме ще съберат ли кураж други участници в секретната и усърдно дискредитирана интервенция на военните, които да потвърдят думите на госпожа Логинова. Читателите ще могат да се срещнат с премълчани до момента истини. Предлагаме ви фрагмент от новата книга.
Отговорите на първите въпроси, свързани с опита, бяха съответно документирани и останаха на предпазване в архивите на Генералния щаб. Те дадоха непредвидена посока на плана и го извършиха с ново наличие. Накратко информацията гласеше:
“Вие тръгвате да дирите съкровището на цар Самуил. То се намира покрай София. Ценността му е огромна и може да помогне за благополучието и положителното име на България. Но доста по-важно е да се открият останките на първия човек, живял на Земята. Той е бил двуполов и това изобретение ще преобърне историята на света и теорията на Дарвин, ще раздруса обществото ваше и църквата ”. Учителите, както Ги назовавам в този момент, ми предадоха, че интервенцията ще се назовава “Слънчев лъч ”, тъй като светлината е началото на живота на Земята. Подчертаха, че ние ще търсим
останките на първия човешки субект
Първият човек – това е живот, а животът се свързва със светлината. Светлината на собствен ред е безконечност, която сътворява, носи обновяване и е перпетуум-мобиле на живота. Затова и интервенцията трябваше да носи името “Слънчев лъч ”.
***
Тук ще направя едно значимо конкретизиране, към което ще се върна неведнъж в хода на описа си. Проектът в Царичина беше секретна интервенция на Генералния щаб на българската войска, което значи, че всички заповеди бяха съответно подписани, прошнуровани и преномерирани. Всяко едно деяние на екипа беше в границите на закона. Документалната аргументация беше наложителна даже при видимо маловажни елементи. Имаше финансови планове за всички разноски без изключение, описваше се всяка стъпка, предприемана било от офицери, било от бойци, било от останалите членове на екипа. Строгата отчетност беше наложителна за всички и на всеки стадий от работата. След приключването на работата в Царичина в медийното пространство като по поръчка се лансираха съмнения във финансови злоупотреби, показани като безспорни обстоятелства. Беше основана специфична комисия, която да откри какъв брой средства са били изразходвани и с каква цел. Благодарение на изрядно воденото счетоводство се потвърди, че не са изхарчени милионите, за които ни упрекваха. Заключението на комисията обезсмисли започнатото дело за финансови злоупотреби и то беше прекъснато. По това време в средите на военните постоянно се разясниха средствата, влагани от други страни за сходни опити, и се сравняваха с издръжката на плана Царичина. Разликата беше фрапантна и този факт беше обект на разгорещени разногласия. Независимо от скромните на процедура средства, отделени за плана, нашият екип съумя да прокопае
тунел, който доближи в дълбочина 70 метра,
освен това без особени ограничения за неговото подсилване.
Всички участници в експедицията без изключение получавахме войнишка храна. В свободното си време беряхме гъби, които – с ориз, на салата, на чорба – бяха главният ни деликатес през лятото и есента. През тези две години спяхме във фургони, това бяха нашите така наречен военни канцеларии. Един път в седмицата слизахме в София да се изкъпем и с това се изчерпваше нашият разкош. Впоследствие ни упрекваха, че сме работили против купища пари и че сме живели на необятна нога. Всъщност нещата стояха надалеч по-различно. Вярвахме, че ръководени от Космичните учители (по това време се нарекоха Роро и Сорел), ще стигнем до останките на първия землянин. Вярвахме, че това изобретение ще пренапише историята и Дарвиновата доктрина, че най-накрая България ще влезе в международните медии с положителни вести. Движеше ни национална горделивост, само че бяхме надалеч от “шовинизма ”, за който след това ни разпънаха на кръст. […]
Знаци за наличие на обекта: Явленията
На 22 декември се случва едно от най-знаменателните събития на плана в Царичина – това, което му даде името и за което към този момент загатнах. Между 10 и дванадесет часа от изкопа ненадейно се появява отвесен светлинен лъч, по-скоро компактен и голям дирек в цветовете на дъгата. Случва се измежду бял ден, освен това през зимата. Майор Серафимов даже съумява да направи цветна рисунка на необикновеното събитие. Аз по това време съм още в София. По-късно моите Водачи обясниха, че таман “заради този дирек интервенцията носи името “Слънчев лъч ”. Неслучайно той е излязъл тъкмо от изкопа на обекта. Неслучайно е със спектъра на дъгата, тъй като “тези светлинни цветни отблясъци построяват виталната сила на всичко земно. Това е пречупващата се светлина в земни условия, която дава информация за живота ”. А за какво излиза от отвора ли? “Защото пази информацията за началото на земния живот. Това е едно от първите доказателства за точното място на работата ви ”. Всички намиращи се на обекта тогава са в потрес. По-късно, като ми го разказваха, беше същинско наслаждение да следя по какъв начин реагират на необикновените феномени военните – здравомислещи мъже, върли реалисти без податливост към мечти, които описваха случилото се по един и същи метод.
Знаците за наличие, които ни даваха Те, бяха доста повече от случките с багера, Арката и светлинния дирек над входа. Често над обекта, най-вече нощем, само че и денем се показваха огнени топки, постоянно по три и в избрана настройка. Предизвикваха оживени мнения измежду бойците, комендантите, хората от селото. Илия ми описа случай, на който е бил свидетел през лятото, когато се наложи няколко души
да отидем незабавно при Ванга,
а част от другите сътрудници бяха в София. “Беше топъл и спокоен ден, бяхме насядали с бойците по земята, в ограденото място сред “канцелариите ”, покрай дъба. Изведнъж видяхме по какъв начин откъм полето, на десетина метра над земята, се зададе голяма огнена топка, която се удари в жиците и като огнен дъжд се посипа надолу. После всичко безследно изчезна все едно не е било. ” И не беше единствено разказът на Илия. И нашите хора, и локалните оживено обсъждаха появяването на движещи се огнени кръгове, които ту се смалявали като дребни звезди, ту се раздували до големи светещи тела. Част от очевидците изпитваха под паника боязън, други ги бяха следили с любознание и ни разказваха с неспокойствие за тези феномени. За жал, никой не е съумял да ги снима, само че сигурно не бяха игра на въображението, а забележима действителност с доста очевидци.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ