24 май да е национален празник предлага проект за конституционни промени
" Продължаваме промяната-Демократична България " показаха собствен план за конституционни промени.
Сред предложенията е националният празник на България да се отбелязва на 24 май, като денят бъде преименуван на " Ден на българското слово, култура и просвета и на кирилицата ", оповестява Българска национална телевизия.
Искаме да изведем културата и писмеността на напред във времето. Искаме да вкараме концепцията, че сме потомци на просветители и с тези промени желаеме да покажем, че бъдещето е в науката, съобщи съпредседателят на " Продължаваме промяната " Кирил Петков, представен от Българска телеграфна агенция.
Основните оферти, заложени в плана са:
Предлагаме 24 май да се назовава Ден на българското слово, култура и културата, и на кирилицата, съобщи министър председателят акад. Николай Денков, който показа предложенията на " Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ) за промени в Конституцията.
Никой от другите празници не трансформира статута си, те остават публични. В глава 10 на Основния закон, където са разказани герб, химн и байрак, би трябвало да сложим разумно и мястото на националния празник, уточни акад. Денков, представен от Българска телеграфна агенция.
Тази полемика продължава доста години и по разнообразни аргументи не получи краен резултат. Сега можем да намерим решение в обществото. Опитахме се да намерим празник, който сплотява, а не разединява, добави той.
Другият главен акцент в предлаганите конституционни промени е преструкурирането на правосъдната власт.
Фигурата на основния прокурор остава, само че отпадат две от основните досегашни функционалности - контрол за правда и методическото управление върху активността на всички прокурори, разгласи правосъдният министър Атанас Славов, представен от Българска телеграфна агенция. Очакването е, че по този начин прокуратурата ще се концентрира в наказателните производства и доста рядко ще взе участие в цивилен и административни каузи.
Проектът е резултат от дългогодишни старания на демократичната общественост, а в последните месеци текстовете са обсъждани на разнообразни равнища и в Народното събрание с ГЕРБ и Движение за права и свободи, изясни съпредседателят на Демократична България Христо Иванов, представен от Българска национална телевизия.
" Става дума за законопроект, който третира три огромни въпроса - ядрото е в нужното преструктуриране на правосъдната власт и модела на ръководство посредством разделянето на Висш съдебен съвет и ограничението на безконтролната власт на основния прокурор ".
Предвижда се мандатът на основния прокурор да е пет години.
Предвижда се делене на Висшия правосъден съвет (ВСС) на две - съдийски и прокурорски съвет.
В съдийския Висш съдебен съвет болшинство имат съдиите, определени от съдии, а в по-малката парламентарна квота не могат да се избират прокурори и следователи. В нея може да има представители на други юридически специалности. Членове по право ще са ръководителите на двете висши съдилища. Съдиите, определени във Висш съдебен съвет, ще продължат да работят като съдии, само че с понижена натовареност.
Предлага се също мандатът на Висш съдебен съвет да стане четири години, вместо досегашните пет. Предвижда се парламентарната квота да се трансформира в публично посланичество.
Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд отново ще се избират от Висш съдебен съвет, само че да отпадне издаването на декрет от президента. Целта е да няма директна политическа интервенция при назначението на висшите магистрати, а не да се лишават пълномощия на президента. Предвижда се мандатът им към този момент да е пет години, а не както в този момент - седем, добави министър Славов.
В прокурорския съвет болшинство ще има парламентарната квота от немагистрати, които да реализират публичен надзор върху работата на съвета. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама от квотата на прокурорите, един - от следователите и основният прокурор да е член по право, плануват измененията.
Въвежда се и самостоятелната конституционна тъжба. Така всеки може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи, плануват от ПП-ДБ.
Управлението на недвижимите парцели да се върне в Министерство на правораздаването, тъй като Висш съдебен съвет би трябвало да се концентрира върху кариерни функционалности, е измежду предложенията за конституционни промени.
Сред предложенията е националният празник на България да се отбелязва на 24 май, като денят бъде преименуван на " Ден на българското слово, култура и просвета и на кирилицата ", оповестява Българска национална телевизия.
Искаме да изведем културата и писмеността на напред във времето. Искаме да вкараме концепцията, че сме потомци на просветители и с тези промени желаеме да покажем, че бъдещето е в науката, съобщи съпредседателят на " Продължаваме промяната " Кирил Петков, представен от Българска телеграфна агенция.
Основните оферти, заложени в плана са:
Предлагаме 24 май да се назовава Ден на българското слово, култура и културата, и на кирилицата, съобщи министър председателят акад. Николай Денков, който показа предложенията на " Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ) за промени в Конституцията.
Никой от другите празници не трансформира статута си, те остават публични. В глава 10 на Основния закон, където са разказани герб, химн и байрак, би трябвало да сложим разумно и мястото на националния празник, уточни акад. Денков, представен от Българска телеграфна агенция.
Тази полемика продължава доста години и по разнообразни аргументи не получи краен резултат. Сега можем да намерим решение в обществото. Опитахме се да намерим празник, който сплотява, а не разединява, добави той.
Другият главен акцент в предлаганите конституционни промени е преструкурирането на правосъдната власт.
Фигурата на основния прокурор остава, само че отпадат две от основните досегашни функционалности - контрол за правда и методическото управление върху активността на всички прокурори, разгласи правосъдният министър Атанас Славов, представен от Българска телеграфна агенция. Очакването е, че по този начин прокуратурата ще се концентрира в наказателните производства и доста рядко ще взе участие в цивилен и административни каузи.
Проектът е резултат от дългогодишни старания на демократичната общественост, а в последните месеци текстовете са обсъждани на разнообразни равнища и в Народното събрание с ГЕРБ и Движение за права и свободи, изясни съпредседателят на Демократична България Христо Иванов, представен от Българска национална телевизия.
" Става дума за законопроект, който третира три огромни въпроса - ядрото е в нужното преструктуриране на правосъдната власт и модела на ръководство посредством разделянето на Висш съдебен съвет и ограничението на безконтролната власт на основния прокурор ".
Предвижда се мандатът на основния прокурор да е пет години.
Предвижда се делене на Висшия правосъден съвет (ВСС) на две - съдийски и прокурорски съвет.
В съдийския Висш съдебен съвет болшинство имат съдиите, определени от съдии, а в по-малката парламентарна квота не могат да се избират прокурори и следователи. В нея може да има представители на други юридически специалности. Членове по право ще са ръководителите на двете висши съдилища. Съдиите, определени във Висш съдебен съвет, ще продължат да работят като съдии, само че с понижена натовареност.
Предлага се също мандатът на Висш съдебен съвет да стане четири години, вместо досегашните пет. Предвижда се парламентарната квота да се трансформира в публично посланичество.
Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд отново ще се избират от Висш съдебен съвет, само че да отпадне издаването на декрет от президента. Целта е да няма директна политическа интервенция при назначението на висшите магистрати, а не да се лишават пълномощия на президента. Предвижда се мандатът им към този момент да е пет години, а не както в този момент - седем, добави министър Славов.
В прокурорския съвет болшинство ще има парламентарната квота от немагистрати, които да реализират публичен надзор върху работата на съвета. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама от квотата на прокурорите, един - от следователите и основният прокурор да е член по право, плануват измененията.
Въвежда се и самостоятелната конституционна тъжба. Така всеки може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи, плануват от ПП-ДБ.
Управлението на недвижимите парцели да се върне в Министерство на правораздаването, тъй като Висш съдебен съвет би трябвало да се концентрира върху кариерни функционалности, е измежду предложенията за конституционни промени.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ