Прочутият писател фантаст, благороден рицар на научната мечта, наричан съветският

...
Прочутият писател фантаст, благороден рицар на научната мечта, наричан съветският
Коментари Харесай

Бедата не е в това, че човек е произлязъл от животното, а в това, че не е престанал да бъде животно ♥ Александър БЕЛЯЕВ

Прочутият публицист фантазьор, доблестен рицар на научната фантазия, именуван руският Жул Верн… Самият Александър Беляев (1884-1942) признава, че Жул Верн е неговият обичан създател. Научната фантастика се трансформира в дело на целия му живот. Той води усилена преписка с учени, учи писания по медицина, техника, биология. Известният му разказ „ Човекът-амфибия “ се снабдява с откровеното удивление на британския публицист фантазьор Хърбърт Уелс, а научните разкази на Беляев се разгласяват в редица списания в Съюз на съветските социалистически републики и оттатък границите му. От дребен той свири на цигулка и пиано, обича фотографията и живописта, чете доста и играе в театъра на смоленския Народен дом. Бъдещият публицист мечтае да има свръхспособности като героите от обичаните си авантюристичен романи. Веднъж даже се пробва да „ полети “ от покрива на къщата и съществено наранява гръбнака си. В своя дневник, младият Беляев споделя и за други свои случки:

„ Заедно с брат ми взехме решение да се отправим на странствуване до центъра на Земята. Преместихме маси, столове, кревати, покрихме ги с одеяла, чаршафи, запасихме се с маслена лампа и отидохме надълбоко в тайнствените глъбини на Земята. И на часа прозаичните маси и столове изчезнаха. Пред нас се откриха пещери и пропасти, скали и подземни водопади - такива, каквито ги рисуваха в най-прекрасните картини - страховити и в това време такива едни уютни. И сърцето ми се сви от тоя сладостен смут. “

Преди няколко години руският академик и публицист Генрих Алтов прави обстоен разбор на цялото творчество на Беляев. Оказва се, че в творбите му са закрепени 50 научни хрумвания, от които единствено 3 са нереализуеми; останалите или са към този момент факт, или науката прави съществени офанзиви към тях. Ето единствено няколко образеца. В „ Нито живот, нито гибел “ Беляев разказва надълбоко заледяване и анабиоза на болен професор: през днешния ден по света десетки пациенти в положение на анабиоза „ чакат “ откриването на средство за битка с рака. В „ Борба в етера “ се споделя за уред, с който може да се вижда през непрозрачни прегради; през днешния ден инфрачервените интроскопи са огромни колкото очила. Във „ Владетелят на света “ за пръв път се приказва за биополе; след „ резултата на Кирлиан “ и „ митогенетичното излъчване на Гурвич “ думата биополе е научно разбиране. Когато Беляев написва „ Дяволската мелница “, изкуствените мускули бяха фантастика; през днешния ден по света има доста лабораторни модели на синтетични мускули. Подводните ферми („ Подводните земеделци “), усвояването на пустините („ Земята гори “) и северните региони („ Под небето на Арктика “), генното инженерство („ Хойти-Тойти “), потреблението на дирижабли („ Въздушният транспортен съд “), извънземните проучвателен лаборатории („ Звездата КЕЦ “), междупланетните пътешествия („ Скок в нищото “, „ Небесен посетител “) са към този момент част от техническата процедура на човечеството.

Фантастичният свят на Александър Беляев съвсем напълно се е трансформирал в действителност, а ние споделяме парченце от простите човешки истини от пътешествието му до центъра на света и превъзходното му творчество.

(Александр Беляев в Смоленске, 1905)

Понякога и боговете могат да завиждат на простите хора!

Историята познава образци, когато безумни крале са управлявали големи страни, и народът дори не е подозирал за това...

Талантливото зло е двойно по-опасно…

Бедата не е в това, че човек е произтекъл от животното, а в това, че не е престанал да бъде животно... Груб, злобен, неблагоразумен.

Времето лекува всичко.

Най-великият източник на сила е човешката мисъл. Електромагнитните съмнения, които пораждат в клетките на човешкият мозък е мощ, която владее света.

Щом си се озовал в ада, трябва да си добре с дяволите.

Гневът не разсъждава.

Нима създателят е основал хората несъвършено?

Морето пази своите секрети...

Да унищожаваш постоянно е по-лесно, в сравнение с да създаваш.

Ако добродетелта не може да тържествува, то в последна сметка, порокът би трябвало да бъде осъден.

Истината е неприятен обект на подигравка.

Обстоятелствата са по-силни от нас. Не би трябвало да бъдеш суеверен, с цел да го схванеш...

Пред лицето на Бог един ден е като хиляда години...

Съвършенство може да реализира единствено този, който в никакъв случай не е удовлетворен от себе си.

Всички дами са бъбриви. Вие сте жена - това е неприятно. Красива сте - това е още по-лошо. Красивата жена е двойно жена. Значи двойно има и женските дефекти.

Нищо не унищожава любовта по този начин, както принудата.

Жена без тяло. Това е по-лошо, в сравнение с мъж без глава.

Борбата и алчността трансформират и най-великите открития в зло, увеличавайки количеството на човешкото страдалчество.

Жената постоянно остава мистерия за мъжа, дори в случай че тя е твоя родна щерка!

Океанът е люлка на целия органически живот на земята.

Божественото творчество е неизтощимо...

Снимка: Александр Беляев в Смоленске, 1905, ru.m.wikipedia.org

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР