Приятно пътуване във времето на нашето/вашето детство… Време, в което

ТОП 10 на любимите ни анимационни филми

Приятно пътешестване във времето на нашето/вашето детство… Време, в което Бакуган и Бен 10 не раздаваха тупаници наляво и надясно, и не ми се постановяваше да знам какво е „ нанити “, с цел да виждам (и надлежно – схвана) филми като „ Генератор Рекс “…

10. БАМСЕ
Помните ли мечето, което ядеше исполински мед и ставаше най-силното на света?Аз неясно, само че знам, че го следях с интерес.(е, от кое място пък знам, като не го помня? Е, знам си пък, не мога да го обясня научно!) Много ме кефеше и костенурката, с която бяха другари и пухкавото зайче Скокльо, което все забъркваше някоя каша от пристрастеност към морковите.
Толкова бях влюбена в мечето, че накарах мама да ми го избродира на една блузка. В композиция с обичания ми светлосин цвят, блузката беше измежду елита на дрешника ми. Ядях и мед (къде исполински, къде боров), само че не станах най-силната в света. И за дълго в мен се загложди подозрението за някаква интрига тук…

9. ГРИЖОВНИТЕ МЕЧЕТА
Превеждаха го и като „ Мечетата с нежни сърца ”. Странното е, че те не всички бяха мечета – имаше лъвче, маймунка, лисица…Но мечките преобладаваха и защото болшинството постоянно печели, са надвили при избора на заглавие. Дребосъчковци в най-различни цветове и форми, с най-различни „ приложения ” на коремчетата и най-различни вълшебен качества. Картинките на тумбачетата им излъчваха лъч и като ги съберяха, се получаваше дъга, по която можеха да се пързалят.
Със сестра ми напряко бяхме луди по това филмче и все се оприличавахме на някой от героите. Не можехме обаче да се спускаме по дъги, нито коремите ни излъчваха някакви сили или светлини, което си беше много тъжно…

8. БАРБАРОНИТЕ
Странни същества, които придобиваха всевъзможни форми. Татко Барба, мама Барба и децата им (седем на брой) превръщаха елементарното на пръв взор събитие, като подреждането на детската стая или пък пренасяне в ново жилище, в завладяващо премеждие..
Това да се превръщаш в всякакви неща, си има огромни преимущества. Например, в случай че би трябвало да се изкъпеш след работа и да се вейнеш на среща, не е нужно да търчиш с 200 към дома – просто се превръщаш в душ, свършваш си работата и се материализираш в предходния си тип. Егати! Понякога по този начин бленувам това да е истина…
Имаше и книжки за барбароните, които попивах жадно(книгите, не барбароните). Обожавах ги (и барбароните, и книгите). Моята другарка също им беше фенка. Затова и изрисувахме стените на стаята на дребния й наследник с тях.

7. КАПИТАН ПЛАНЕТА И ПЛАНЕТЯНИТЕ

Сигурно едно от първите „ екшън детски ”, само че пък даваше скъпи препоръки по екология. Планетяните притежаваха пръстени с магическа мощ, съответстващи на естествените стихии. Когато ги обединяха, призоваваха Капитан Планета на помощ. Той пък се съветваше с царицата Гея и предотвратяваше всевъзможни катаклизми.(и тупаше неприятните, виновни за катаклизмите).
Естествено,че си играехме и на „ Капитан планета ”! Надявахме по един мамин пръстен на показалците и крещяхме „ Огън ”! „ Вода! ”, „ Вятър! ” и така нататък Царица Гея не ни се явяваше, само че пък на нейно място се показваше нечия майка, крещейки „ Пак ли си ми ровил/а в бижутата?! Аз какво ти споделих!? ” И планетянската ни група биваше разформирована по ъглите на къщите с вдигнати ръце…

6. СМЪРФОВЕТЕ

Сините чудатковци изпълваха часовете ми със смях. Нашите ме оприличаваха на това постоянно ядосаното, тъй като в действителност си бях огромен „ цупник ” като дете. Пък и си мърморех все под носа като него. Е, в този момент – кой кого ще съди за авторство? Създателите на смърфовете ли, че аз копирам техен персонаж или родителите ми тях, че са копирали мен?! И въобще, кое е първото – яйцето или кокошката, пардон – аз или смърфът?
Злодеят Гаргамел пък ужасно ми наподобява на един мой някогашен преподавател по физическо.(той или Гаргамел…?) Нека този спор да си го позволяват способените органи, аз ще си напомня приключенията на дребосъците с излезлия през 2011г. филм „ Смърфовете 3D ”.

5. ПИФ И ЕРКЮЛ
Като типични куче и котка, двамата герои вечено се дърляха и сдобряваха. Котката ми беше доста смешна. Заради малко по-злия си манталитет, постоянно ходеше с бинтове и една алена лепенка на муцуната (ей, но тва котките в действителност са си сприхави животни). Скрояваше подли номера на кучето и отнасяше наложителната порция тупаник от него или от служителя на реда, който постоянно беше по петите им и ги мъмреше.
Моят котарак също е черно-бял и постоянно съжителството ни се трансформира в епизод от анимацията. Аз като изтъкнат Пиф също отнасям тупаници, нокти и зъби. Той като Еркюл – ритници, санкции и поздрави на майка му. И понеже нямаме служител на реда, който да ни разтървава, си се тупаме до обратен тласък. Не сме единствено като куче и котка, а като „ Пиф и Еркюл “!

4. СМЕХОРАНИТЕ
Едни дребни, сладки маймунки, които говореха смешно и изобретяваха най-различни неща. Не липсваше и изверг – отново маймуни, които обаче се отличаваха със злия си манталитет и желаеха да откраднат творенията на положителните. Кликата на неприятните се зовеше с благозвучното „ Сръдльовците ”. Имаше и всякакви там подземни и наземни чудовища, които в допълнение вгорчаваха живота на сладурковците. Сред любимците ми от страната Смехорания бяха разсеяният вълшебник Уизър, който все нещо оплескваше магиите и заклинанията, умницата Кайла и ядосаната маймунка (естествено!), която постоянно играеше и за противниковия тим.
Леля ми пък имаше плюшена играчка-смехоранче като бебето(много обичах да й поставям палеца в устата. На маймунката, не на вуйна ми!). Играейки си с нея, тайничко се надявах да ми купят маймунка, но… не! Надеждата може и да умира последна, само че все в миналото умира!

3. ФЕРДИ МРАВКАТА
Много ме забавляваше тая мравка. Незнайно по какъв начин беше изгубила мравуняка си и по пътя към търсенето му, се забъркваше в комични и от време на време рискови обстановки. Имаше си дори и куче, което в реалност беше калинка… Е, по какъв начин е допустимо, та по какъв начин е възможно… Ми, допустимо е, то в анимациите всичко е разрешено. Дори кучето ти да е калинка. Или акула. Или всичко друго, само че не е и куче. Обаче да го ползваш като куче.
Другари в приключенията на Ферди Мравката му бяха и една божа кравичка, която все нещо мърмореше и една секси (?!) калинка с дълги руси коси(и дълъг бедър, бай дъ уей). Голям смях!
Намирането на епизоди на филмчето сега в другояче по този начин безкрайното и вездесъщо интернет пространство, е начинание, предопределено единствено за авантюристи, а пък епизод с дублаж на български или най-малко с бг надписи, е нещо като „ Мисията невъзможна 4 ”. (все тая с Нео или без).

2. КОСТЕНУРКИТЕ НИНДЖА
С братовчед ми се правехме на тях и тъй като бяхме единствено двама, всеки от нас изпълняваше по две функции (недостиг на гении в тези времена, кво да се прави). Не помня тъкмо кои съм била аз, само че помня, че прекарвах всеки ден по един час пред тв приемника поради Донатело, Микеланджело, Рафаело и Леонардо. А, да – и поради Шрьодер…
Чуех ли познатите напеви „ Turtles Ninja, Turtles Ninja ”, събувах обувките, настанявах се на леглото у баба и не можеше с кран да ме изнесеш на открито, па в случай че ще и папата да беше пристигнал персонално, с цел да му покажа по какъв начин се скача на ластик! Понякога влизах в ролята и на Ейприл (щото братовчед ми отхвърляше да играе момиче с червени коси). Не беше по никакъв начин елементарно двама души да пресъздават филм, играейки цели 5, от време на време и повече персонажа. Обаче ние му бяхме намерили цаката – казваш примерно „ Сега съм Микеланджело ”, бълваш си репликата и се материализираш в идващия воин. Хитро, а?

1. ПЛОДЧЕТАТА
Как са очаквали от мен да си изяждам ябълките и крушите, в случай, че едно от обичаните ми анимационни филмюета беше това?! Яж, маме плодчета, пък след това гледай „ Плодчетата “… Що за безчинство над детската ми лабилна душeвност е било това?!
В интерес на истината, аз и пържоли не ядях, макар че нямаше детско с име „ Мръвчиците “. Но за плодовете си имах рационално (според мен) опрощение.
Отново както при „ Грижовните мечета “ и тук понятието „ Плодчета “, е доста общо. Щото имаше ананас, банан, ягода, но имаше и репичка, и магарешки бодил, и кактус… Че и хомо сапиенс от горната страна!
Кефеше ме Роли или Ананасчо, както го превеждаха някъде/ Въобще всяко създание, което мърмори и се цупи, ми е любим пърсън. Имах съученик, който приличаше на Бананчо – все философстваше, поправяше, поучаваше. Жалко, че не вадеше като него всякакви неща от бездънна раница. Примерно – един чук, та да го халосам, когато доста знаеше.
В момента имам мелодийката на телефона си и всякога, като си я пусна, пропадам в носталгия по детството. Хората се смеят, на мен не ми дреме. Де факто – кучетата си лаят, керванът и песничката си вървят.