Важно за всеки родител: Поучителна притча за възпитанието
Притчите са къси художествени произведения, които имат способността освен да ни заинтригуват, поради съществуването на сюжет и история, само че и да ни накарат да се замислим за някои съществени тематики, които другояче ни убягват, поради забързаното ни всекидневие и напрежението, на който сме изложени всеки ден. Днес ви представяме една алегория за възпитанието, която всеки родител би трябвало да прочете.
Дошло време дребното момченце да тръгне на учебно заведение, предават от ogosta.com. Един прелестен ден учителката споделила: „ Днес ще рисуваме картина! ”. Момченцето грейнало от благополучие – то доста обичало да рисува. Грабнало кутийката с цветните моливи и се приготвило да рисува – коте, зайче, птичета, кораби и риби – всичко му харесвало. Но учителката споделила: „ Не започвайте още, ще рисуваме цветя. ” Пак необятна усмивка огряла лицето на момченцето – то обичало да рисува цветя – пъстри и многоцветни – цели поляни с цветя. Извадило всички ярки цветове и почнало. „ Почакайте, не започвайте още – споделила учителката – в този момент ще ви покажа по какъв начин се прави това. ” И нарисувала алено цвете със зелено стебло.
Момченцето погледнало своите шарени цветя, а след това цветето на учителката – неговите му харесвали доста повече, само че въздъхнало надълбоко, обърнало листа и нарисувало аленото цвете, без да каже нищо. На идващия ден учителката им споделила, че ще вършат фигурки от пластелин. Зарадвано момченцето почнало да прави лодка, самолетче и камионче даже. След малко дохвърчал гласът на учителката: „ Ще вършим купа. ” Момченцето смачкало фигурките си на топче и почнало да прави съдове – с всякаква форма и дълбочина.
„ Прави се ето по този начин! ” – отсякла учителката и им посочила една дълбока кръгла купа.
Момченцето погледнало купата на учителката, след това своите – те му харесвали доста повече, само че надълбоко въздъхнало, още веднъж смачкало своите купички и направило дълбоката купа, без да каже нищо. Много скоро дребното момченце се научило да чака учителката да му покаже кое по какъв начин се прави и престанало да прави каквото и да било единствено. Случило се по този начин, че с родителите си се преместили в различен град и друго учебно заведение. Още в първия ден учителката споделила: „ Днес ще рисуваме картина. ”
Момченцето безшумно стояло, без да прави нищо и чакало учителката да покаже какво и по какъв начин. Но тя единствено се разхождала напред-назад и нищо не говорела. Когато предходна около дребното момченце, тя го попитала: ”Ти не искаш ли да рисуваш? ”
„ Искам, само че какво? ”
„ Няма да знам до момента в който не го нарисуваш ” – дала отговор учителката.
„ А по какъв начин да обрисувам картината? С какви цветове? ”
„ Както искаш и с каквито пожелаеш цветове. Ако всички рисувате едно и също нещо с идентични цветове, аз по какъв начин ще различа вашите картини? – попитала учителката.
„ Не знам ” – свило плещи дребното момченце и почнало да рисува алено цвете със зелено стебло…
Един от огромните уроци за нас, „ възрастните ” е да се научим да поддържаме новия кълн, вместо да му демонстрираме по какъв начин да пораства нагоре… И да уцелим точния миг, когато би трябвало да стартираме да се учим от децата си вместо да ги поучаваме, тъй като те са носителите на всичко Ново, което идва, с цел да направи този свят едно по-добро място за живеене.
