Цветелина Пенкова: Дължим ясни отговори на хората за влизането на...
„ Присъединяването на България към еврозоната е сензитивна тематика и слага разграничителни линии в обществото. Наш дълг като политици е да проведем почтен и разумен разговор с жителите, изискуем ясни отговори за влизането на България в еврозоната. Трябва да разбираем изгодите и рисковете от приемането на еврото, както и да посочим пътя по какъв начин да бъде реализирано това, като се преодолеят страховете на българските жители. На първо място е нужна ясна осведомителна акция, която да доближи до българите. Като първа стъпка, дружно с Scios, организирахме едно по-различно проучване на настройките на българските жители. Това е първият социологически разбор, направен напълно благодарение на изкуствен интелект, който ще разкрие една нова визия за това по какъв начин се развиват настройките на обществото по отношение на еврозоната. “ Това съобщи евродепутатът от Българска социалистическа партия Цветелина Пенкова на проведената от нея кръгла маса „ България и еврозоната: Анализ на основни фактори “.
Тя посочи, че задачата на това друго проучване е да се разбере какви са главните фактори, които въздействат на мнението на българските жители по отношение на еврозоната. „ Искаме да създадем платформа за диалог и разискване на нужните стъпки, които би трябвало да предприемем, с цел да приемем еврото по по-плавен и сигурен “, посочи евродепутатът.
„ Влизането в еврозоната е последваща част от нашата европейска интеграция. Това ще е причина за идната вълна от задгранични вложения към България, откакто към този момент „ изконсумирахме “ първичния възторг към страната ни, откакто се присъединихме към Европейски Съюз през 2007 г. За е сполучлив този развой, той би трябвало да се случи в верен миг за нашата страна, а това изисква сериозна подготовка. То е и въпрос на непоклатимост и конкурентоспособност в европейски подтекст, което ще даде нови благоприятни условия за стопанската система и развиване на страната ни. Този развой изисква интензивност от държавните институции и ясна връзка, с цел да не позволяваме страховете и митовете да ни отклоняват от пътя. “, сподели още Цветелина Пенкова.
Ръководителят на отдел „ Партньорства “ на Scios, българска компания за разбори чрез изкуствен интелект, Надежда Петрова подчертава, че влизането в еврозоната е знаково финансово събитие в актуалната ни история. „ Изкуственият разсъдък към този момент оказва помощ за взимането на значими и виновни решения “, разяснява тя. Допълни, че по- огромната част от българското общество е срещу влизането в еврозоната. Петрова разясни, че проучването откроява главните фактори, които образуват настройките и преглежда няколко сюжета. „ Икономиката е главен мотор при образуването на настройките към еврозоната. Икономическите шокове имат по- огромно въздействие върху настройките в сравнение с позитивните промени “, посочи Надежда Петрова.
Според проучването на Scios информация, подадена от финансови специалисти, усилва доверието в еврозоната. Те се употребяват с доверието на обществото при взимането на решения за валутната смяна. Информацията от държавните институции по тази тематика има неприятни резултати заради политическата рецесия и ниското публично доверие в тях. Това се случва поради изгубеното доверие в политическия хайлайф и отрицателното им въздействие върху публичното мнение.
Данните демонстрират, че при криза проевропейските настроения биха намалели с почти 4%, като жителите показват по-голямо подозрение и неустановеност по отношение на влизането в еврозоната. Антиевропейските настроения биха се нараснали с 2.2%.
Ако има криза, би имало забележителен спад от -18% в поддръжката за влизане в еврозоната. Този негативизъм ще подхрани в допълнение скептиците и неутралните гласоподаватели.
Увеличението на инфлацията би понижило броя на поддръжниците на еврозоната, защото инфлацията е от главните фактори, влияещи на публичното мнение. При такива условия жителите се насочват към опълчване или индиферентност, защото към момента има други фактори за образуването на техните отзиви за еврозоната, разясняват откривателите от Scios.
Ако инфлацията спадне, близо 5% от хората, които са срещу еврозоната, трансформират мнението си, като се следи и нарастване с към 5% в гласовете за присъединение към еврозоната. Броят на неутралните гласоподаватели още веднъж се усилва, което демонстрира нараснала колебливост измежду жителите при всевъзможен тип стопански потрес.
Намаляването на инфлацията има позитивен, обаче по-незначителен резултат върху настройките към еврозоната, спрямо нарастването на инфлацията, означават от компанията.
Според данните от изследването, поддръжката за приемането на еврото, в случай че смяната се забави, има наклонност да пораства с течение на времето. При възможна валутна смяна през 2027 година би се записало нарастване на поддръжката с 2,2%, а в случай че това стане през 2032 година, се чака още по-голямо нарастване от 4,9%.
Въпреки позитивната наклонност, лекият спад в позитивната настройка може да се дължи на неодобрение вследствие на забавянето в процеса на влизане в еврозоната, разясняват откривателите от Scios.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Тя посочи, че задачата на това друго проучване е да се разбере какви са главните фактори, които въздействат на мнението на българските жители по отношение на еврозоната. „ Искаме да създадем платформа за диалог и разискване на нужните стъпки, които би трябвало да предприемем, с цел да приемем еврото по по-плавен и сигурен “, посочи евродепутатът.
„ Влизането в еврозоната е последваща част от нашата европейска интеграция. Това ще е причина за идната вълна от задгранични вложения към България, откакто към този момент „ изконсумирахме “ първичния възторг към страната ни, откакто се присъединихме към Европейски Съюз през 2007 г. За е сполучлив този развой, той би трябвало да се случи в верен миг за нашата страна, а това изисква сериозна подготовка. То е и въпрос на непоклатимост и конкурентоспособност в европейски подтекст, което ще даде нови благоприятни условия за стопанската система и развиване на страната ни. Този развой изисква интензивност от държавните институции и ясна връзка, с цел да не позволяваме страховете и митовете да ни отклоняват от пътя. “, сподели още Цветелина Пенкова.
Ръководителят на отдел „ Партньорства “ на Scios, българска компания за разбори чрез изкуствен интелект, Надежда Петрова подчертава, че влизането в еврозоната е знаково финансово събитие в актуалната ни история. „ Изкуственият разсъдък към този момент оказва помощ за взимането на значими и виновни решения “, разяснява тя. Допълни, че по- огромната част от българското общество е срещу влизането в еврозоната. Петрова разясни, че проучването откроява главните фактори, които образуват настройките и преглежда няколко сюжета. „ Икономиката е главен мотор при образуването на настройките към еврозоната. Икономическите шокове имат по- огромно въздействие върху настройките в сравнение с позитивните промени “, посочи Надежда Петрова.
Според проучването на Scios информация, подадена от финансови специалисти, усилва доверието в еврозоната. Те се употребяват с доверието на обществото при взимането на решения за валутната смяна. Информацията от държавните институции по тази тематика има неприятни резултати заради политическата рецесия и ниското публично доверие в тях. Това се случва поради изгубеното доверие в политическия хайлайф и отрицателното им въздействие върху публичното мнение.
Данните демонстрират, че при криза проевропейските настроения биха намалели с почти 4%, като жителите показват по-голямо подозрение и неустановеност по отношение на влизането в еврозоната. Антиевропейските настроения биха се нараснали с 2.2%.
Ако има криза, би имало забележителен спад от -18% в поддръжката за влизане в еврозоната. Този негативизъм ще подхрани в допълнение скептиците и неутралните гласоподаватели.
Увеличението на инфлацията би понижило броя на поддръжниците на еврозоната, защото инфлацията е от главните фактори, влияещи на публичното мнение. При такива условия жителите се насочват към опълчване или индиферентност, защото към момента има други фактори за образуването на техните отзиви за еврозоната, разясняват откривателите от Scios.
Ако инфлацията спадне, близо 5% от хората, които са срещу еврозоната, трансформират мнението си, като се следи и нарастване с към 5% в гласовете за присъединение към еврозоната. Броят на неутралните гласоподаватели още веднъж се усилва, което демонстрира нараснала колебливост измежду жителите при всевъзможен тип стопански потрес.
Намаляването на инфлацията има позитивен, обаче по-незначителен резултат върху настройките към еврозоната, спрямо нарастването на инфлацията, означават от компанията.
Според данните от изследването, поддръжката за приемането на еврото, в случай че смяната се забави, има наклонност да пораства с течение на времето. При възможна валутна смяна през 2027 година би се записало нарастване на поддръжката с 2,2%, а в случай че това стане през 2032 година, се чака още по-голямо нарастване от 4,9%.
Въпреки позитивната наклонност, лекият спад в позитивната настройка може да се дължи на неодобрение вследствие на забавянето в процеса на влизане в еврозоната, разясняват откривателите от Scios.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ