Припомняме един любим и очевидно неостаряващ текст на Ирина Иванова,

Припомняме един обичан и явно неостаряващ текст на Ирина Иванова, който бе настоящ както през далечната 2015, когато бе оповестен, по този начин и в този момент.  Вчера - Хелуин, през днешния ден – Денят на националните будители.Аз не съм израснала с Хелоуин естествено, не ми е от значимите празници, обаче щерка ми всяка година ме навива да честваме, да поканим посетители, да стартираме да си събираме хелоуинска декорация... И тази година взех, че се навих. Купихме тиквени фенери, декоративни мънички тикви за декорация, окървавени бинтове и пластмасови триони и секири, черни наметала, шапки, маски, очила, изкуствени коси, носове. Кръвта в магазина беше свършила, за жалост, обаче въпреки всичко някакви почтени костюми успяхме да скалъпим. Поканихме посетители, направихме пуканки, печени плодове, варена царевица, кестени на скара и прочие и... някак взе че се получи. Децата играеха, кучето със светещи рогца на главата скачаше и пукаше страшните балони без изобщо да му пука, ние си слушахме музика.Та в този момент се чудя какъв е чак толкоз казусът на някои хора с този Хелоуин. Не бил български празник!!! Ако някой не е схванал към момента – за положително или за неприятно живеем в свят, който към този момент години наред неистово се глобализира, къде сполучливо, къде не. Дали е прекрасен или друг развой никой от нас не може да каже. От една страна е драматичен, от друга е логически и необратим. Да, в случай че човек има капаци на очите може да си повтаря като развалена грамофонна плоча за дяволската унификация и така нататък, само че това е единствено едната страна на монетата. Аз пък преди 15-ина години, когато за първи път след измененията пътувах в чужбина – сама, с рейс освен това – бях толкоз щастлива, че там, в Манхайм, Германия, ги има веригите за бързо хранене, банките и всякакви други неща, които си ги имаше към този момент и в София, и по този начин се усещах малко повече като вкъщи. Това, несъмнено, е допустимо най-простият, най-елементарният образец за резултата на глобализация.И какво изобщо значи „ българщина “ също е значимо да се намерения, тъй като старите български традиции, които помнеше и моята баба са си включвали всевъзможни карнавални обреди със страшни маски и деца, които обикалят, с цел да им дават сушени плодове и ябълки. Това са си продължения на прастарите сатурналии и прочие празници, които са съществували постоянно и на всички места. Така че това е доста несъстоятелна полемика. Ама за какво тъкмо в деня на американския Хелоуин ще го честваме? Ами тъй като посредством интернет целият свят се настройва на една вълна, по тази причина. Пък и никой не е опрял кървавия си пластмасов сатър в гърлата на непразнуващите. Като не ти се чества – не празнуваш. Само манифестациите бяха наложителни. Да, и ето през днешния ден е Денят на националните будители. Как ще го честваме? Ще се съберем ли с околните си хора? Имаме ли обред за този празник? Защото няма празник без обред. Невъзможен е подобен празник. Какво ще вършим през днешния ден е въпросът, а не дали сме чествали Хелоуин през вчерашния ден. Ще си купим книги може би? Ще четем книги? Не знам. Как се чества Денят на националните будители? Ще хейтваме във конгреси и във фейсбук?На нас този празник забавен ли ни е, значим ли ни е? Имам възприятието, че не е. Нямаме си приказка за него, нямаме легенда, нямаме традиция. Да, децата знаят, че почитаме Паисии Хилендарски, Любен Каравелов, Васил Левски, Георги Раковски, Иван Вазов и други. В учебно заведение им споделят и те след това ни препредават и на нас. Добре че са те да ни подсещат, тъй като ми прави усещане, че всяка година все се намира някой, който дълбокомислено да повдигне въпроса: А кои в действителност са националните будители? Ето този въпрос, уважаеми читатели, ни унищожава празника съгласно мен. Няма да има празник до момента в който продължаваме да питаме кои в действителност са националните будители.Според мен имената на националните будители би трябвало да са „ изсечени “ в съзнанието на всеки от нас както облиците на четиримата американски президенти, известни като бащите на Америка, са изсечени в скалите на планината Ръшмор. И по-добре да се занимаваме с това, в сравнение с с Хелоуин, по-градивно ми се коства.И въпреки всичко: Честит Ден на националните будители на всички българи! Поне да се разберем кои са те един път вечно.