Лили Иванова се преклони пред жертвите от Баташкото клане
Примата на българската музика Лили Иванова се преклони пред жертвите и мъчениците от Баташкото кръвопролитие. Във фейбук тя разгласява фотоси от църквата " Света Неделя " в планинския град, където възпламени свещ, видя Plovdiv24.bg .
" Честит народен празник! ", написа тя и напомни Вазовото стихотворение, написано в Пловдив
ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК
(разказ от едно дете)
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... доста е надалеч,
нямам баща, майка: ази съм сирак,
и трептя малко, зима пристигна към този момент.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттова:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах самичък.
Ако ти опиша, боязън ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей така... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше боязън.
Само бачо Пеню с огромен глас извика...
И издъхна бачо... А един разбойник
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях дребен и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха доста: пушнаха мигом
и той падна възнак, умъртви го патрона.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож огромен,
по тази причина съм, чичо, аз в този момент сираче.
А бе доста ужасно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
само че плевнята пламна и взе да пращи,
и ужасно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком на открито.
Но след това, когато страшното отпътува -
споделиха, че в оня огромни огън
изгорен и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и доста още дяца и невести
А кака и вуйна, и други дами
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още чувам, чичо, по какъв начин пискат они!
и детенца доста на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
само че поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И сякаш беше ужасно, пък не бе ме боязън,
аз треперех единствено, само че не плачех веки.
Мен и други дяца водиха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде подземен.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, само че не ставах турка!
Като ни пуснаха, отново в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз неприятно време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
само че нашето село, чичо, запустя,
и баща, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул поради Батак?
А аз съм оттамо... доста е надалеч...
Два дни тук недояждам, щото съм сирак,
и трептя малко: зима пристигна към този момент.
Пловдив, 1881 година
ИВАН ВАЗОВ
" Честит народен празник! ", написа тя и напомни Вазовото стихотворение, написано в Пловдив
ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК
(разказ от едно дете)
От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... доста е надалеч,
нямам баща, майка: ази съм сирак,
и трептя малко, зима пристигна към този момент.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттова:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах самичък.
Ако ти опиша, боязън ще те съземе.
Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей така... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше боязън.
Само бачо Пеню с огромен глас извика...
И издъхна бачо... А един разбойник
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях дребен и мен не заклаха.
Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха доста: пушнаха мигом
и той падна възнак, умъртви го патрона.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож огромен,
по тази причина съм, чичо, аз в този момент сираче.
А бе доста ужасно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
само че плевнята пламна и взе да пращи,
и ужасно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком на открито.
Но след това, когато страшното отпътува -
споделиха, че в оня огромни огън
изгорен и вуйчо, и дядо, и стрина.
И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и доста още дяца и невести
А кака и вуйна, и други дами
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още чувам, чичо, по какъв начин пискат они!
и детенца доста на маждрак набиха.
Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
само че поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И сякаш беше ужасно, пък не бе ме боязън,
аз треперех единствено, само че не плачех веки.
Мен и други дяца водиха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.
Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде подземен.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, само че не ставах турка!
Като ни пуснаха, отново в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!
Тогаз неприятно време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
само че нашето село, чичо, запустя,
и баща, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул поради Батак?
А аз съм оттамо... доста е надалеч...
Два дни тук недояждам, щото съм сирак,
и трептя малко: зима пристигна към този момент.
Пловдив, 1881 година
ИВАН ВАЗОВ
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ