Придобиването на Twitter от Илън Мъск повдига въпроси за политиката:

...
Придобиването на Twitter от Илън Мъск повдига въпроси за политиката:
Коментари Харесай

Предизвикателството на Илън Мъск към управленското мислене

Придобиването на Twitter от Илън Мъск повдига въпроси за политиката: вярно ли е най-богатият човек в света да има толкоз значим конгрес за публичен спор? Повдигнати са и правни въпроси: дали решението му да се отърве от толкоз доста служащи в границите на дни след довеждане докрай на придобиването е легално? И това повдига въпроси по отношение на тактиката: може ли Twitter да печели пари, като премине от бизнес модел, основан на реклама, към подобен, основан на абонамент? Но това е и извънредно обществен тест за избран жанр на ръководство. По метода, по който мисли за работата, вземането на решения и ролята на основния изпълнителен шеф, Мъск плува против течението.

Контракултурен метод
Отношението му към чиновниците е явен образец за неговия контракултурен метод. За един футурист Мъск е доста демодиран началник. Той не харесва отдалечената работа: по-рано тази година изпрати имейл до чиновниците на Tesla, в който изисква от тях да идват в офиса най-малко 40 часа седмично. Всеки, който счита, че това е остаряло, може да се " преструва, че работи някъде другаде ", туитна той.

Каквато и да е законността на, методите му са брутални: хората са блокирани от корпоративните ИТ сметки, кариерите са завършени с неопределен имейл, половината от работната мощ е изчезнала. Сякаш Танос (суперзлодей от комиксите - бел. " Капитал " ) беше решил да опита ръката си в бизнеса. За тези, които остават, ще се сблъскат с неизвестността от упованието - вътрешни хора споделят, че едно от първите дейности на Мъск е било да анулира месечните " почивни дни " за цялата компания. Моделът на модерния управител е с наклонност да бъде съчувствен началник с ниско его, който дава на хората автономност. Някой не си е взел записка.
Реклама По метода, по който мисли за работата, вземането на решения и ролята на основния изпълнителен шеф, Мъск плува против течението.
Неговите критици би трябвало да одобряват, че методът " по моя път или по автомагистралата " е работил и преди. В другите си компании като Tesla и SpaceX Мъск може и да не е предложил съпричастност, само че е дал планетарно чувство за цел - от популяризирането на електрически транспортни средства до колонизирането на Марс. Дали това може да работи за него в Twitter е по-малко ясно. Неговата визия за продукта като " цифров градски площад ", където процъфтява свободата на словото, е типично грандиозна. Този път обаче той не се захваща с тромавите настоящи лица, а да поправя действителен бизнес, където преценката и политиката са толкоз значими, колкото инженерството.
Как изпълнителните шефове вземат решения
Начинът, по който Мъск взема решения, също е в несъгласие с консенсуса. Правени са относително малко проучвания за това по какъв начин основните изпълнителни шефове вършат своя избор, само че работен документ на Harvard Business School, оповестен през 2020 година, провокира сериозен удар, когато попита 262 от възпитаниците на учебното заведение по какъв начин са се заели със основаването на тактика.

Авторите на материала в действителност са разкрили необятен набор от подходи, като някои мениджъри се движат по вътрешен глас, а други употребяват доста формализирани процеси. Но откривателите откриха, че шефовете, които употребяват по-структурирани процеси, са склонни да управляват по-големи и по-бързо разрастващи се компании (не е ясно по какъв метод протича причинно-следствената връзка). Те също по този начин са склонни да вземат решения по-бавно. Мъск и неговите помощници са в друг лагер: бързи, неофициални и нападателни. Вече се появяват известия за уволнени чиновници на Twitter, които са били помолени да се върнат.
Реклама
Той е неортодоксален и в друго отношение. Питър Дракър, доайен измежду консултантите по мениджмънт, разказва основния изпълнителен шеф като човек в организацията, който свързва външния свят с вътрешната работа на компанията. Никой различен във компанията не е в положение да съчетае тези вероятности, написа Дракър.

Мъск не толкоз преодолява тази празнота, колкото прави разликата сред вътрешната и външната страна на компанията неуместна. Неговата персонална марка и благосъстояние са неразривно свързани с другите компании, които ръководи. В Twitter той отива даже по-далеч, като хвърля хрумвания за артикули в личната си емисия в Twitter, интервюира публиката за нейните отзиви и предлага мнения в действително време за това по какъв начин вървят нещата. А самият Twitter е платформа, на която всички - консуматори, някогашни чиновници, хората, които са основали компанията, политици и специалисти - се изричат обществено, с цел да кажат по какъв начин вървят нещата. Няма доста сърцевина, за която да приказваме.

Може да възразите, че Мъск е индивидуален случай, както и самата договорка. Когато за първи път направи офертата си за пазаруване на Twitter, той категорично сподели, че това не е заради икономическа аргументация. По-късно се опита да се измъкне напълно от договорката. Историята на милиардер, притежател на платформа за обществени медии, няма доста общо с провокациите, които занимават наетите ръководители на множеството обществени компании. Може би е по този начин, само че в случай че Мъск реализира нов триумф с последното си начинание, като бъде жесток към служащите си, пропуща сесиите на PowerPoint и ръководи посредством миймове, MBA въпреки всичко ще има потребност от малко актуализация.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Илън Мъск употребява нетрадиционни способи при ръководството си, като Twitter е последният тест за тях Източник: Reuters
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР