Д-р Койчев: Пациенти с диабет тип 2, приемащи лекарства като Ozempic, са с 30% по-нисък риск от Алцхаймер
Придобилите известност медикаменти за диабет, които се ползват и за редукция на телесното тегло, като семаглутид (Ozempic) на Novo Nordisk, се изследват все по-активно и като опция за справяне с някои от най-трудните за лекуване мозъчни болести, измежду които преди всичко заболяването на Алцхаймер, съобщи Ройтерс. Все повече откриватели от авторитетни научни институции в Съединени американски щати, Англия и страните от Европейски Съюз стартират изследвания, целящи да изяснят ролята на антидиабетните лекарства при невродегенеративни болести – болест на Паркинсон, деменции и болест на Алцхаймер. Интересът е ориентиран както към добре познатите метформин и инсулин, по този начин и към по-модерните препарати от групата на GLP – 1 агонистите, към които принадлежи и Ozempic.
В тази област работи и българинът доктор Иван Койчев, съветник невропсихиатър към Oxford University Hospitals NHS Foundation Trust. Темата на неговото проучване е отдадена на опциите на семаглутид за прекъсване на най-ранните промени в мозъка на хора в риск от развиване на заболяването на Алцхаймер.
Ето какво показа доктор Койчев в изявление особено за читателите на Zdrave.net.
Д-р Койчев, по какъв начин в научните среди се появи допускането, че GLP-1 рецепторният агонист семаглутид може да се окаже потребен и при пациенти с заболяването на Алцхаймер?
Интересът се зароди заради епидемиологични данни, които демонстрираха, че пациенти с вид 2 диабет, приемащи този клас лекарства, са с към 30% по-нисък риск от деменция спрямо пациенти с диабет на други лечения. В следващи опити с скотски модели на Алцхаймер се видя, че този вид лекарства има предпазващ резултат върху нервната тъкан.
Разкажете в резюме за работата си като откривател в тази научна област.
Фокус на научната ми работа е проучването дали лекарства, които към този момент се употребяват, могат да имат резултат върху риска от деменция. В този подтекст диабетните лекарства са изключително обещаващи и предложихме на една от главните компании в региона – Novo Nordisk, да финансира изследване, което изследва дали семаглутид трансформира скоростта, с която хора в риск от Алцхаймер натрупват белтъци, свързани с заболяването. Проучването се води от моята групата в Оксфорд в 5 лечебни заведения в Англия. Освен това, с моя докторант Греъм Рийд създаваме неинвазивна методология за оценка на инсулиновата сензитивност на мозъчната тъкан. Това би помогнало да определим кои пациенти с диабет са с най-голям риск от деменция и биха имали най-голяма изгода от лекуване с лекарства като семаглутид.
Има ли сигурни доказателства за антиамилоиден резултат на други вещества, чака ли се в обозримо бъдеще те да навлязат по-широко в практиката?
Данните за успеваемостта на антиамилоидните антитела към този момент са на високо равнище. За трети медикамент към този момент има доказателства, че с изчистването на амилоид от мозъка се реализира известно закъснение на заболяването на Алцхаймер. За страдание, тези лечения са свързани със съществени странични резултати, които евентуално ще лимитират тяхното прилагане. Същевременно те демонстрираха, че заболяването на Алцхаймер може да се повлияе с лекарства, което е значимо достижение. Очаквам терапиите да продължат да се развиват до равнище, в което да ни разрешат да ги употребяваме клинично до пет години.
В тази област работи и българинът доктор Иван Койчев, съветник невропсихиатър към Oxford University Hospitals NHS Foundation Trust. Темата на неговото проучване е отдадена на опциите на семаглутид за прекъсване на най-ранните промени в мозъка на хора в риск от развиване на заболяването на Алцхаймер.
Ето какво показа доктор Койчев в изявление особено за читателите на Zdrave.net.
Д-р Койчев, по какъв начин в научните среди се появи допускането, че GLP-1 рецепторният агонист семаглутид може да се окаже потребен и при пациенти с заболяването на Алцхаймер?
Интересът се зароди заради епидемиологични данни, които демонстрираха, че пациенти с вид 2 диабет, приемащи този клас лекарства, са с към 30% по-нисък риск от деменция спрямо пациенти с диабет на други лечения. В следващи опити с скотски модели на Алцхаймер се видя, че този вид лекарства има предпазващ резултат върху нервната тъкан.
Разкажете в резюме за работата си като откривател в тази научна област.
Фокус на научната ми работа е проучването дали лекарства, които към този момент се употребяват, могат да имат резултат върху риска от деменция. В този подтекст диабетните лекарства са изключително обещаващи и предложихме на една от главните компании в региона – Novo Nordisk, да финансира изследване, което изследва дали семаглутид трансформира скоростта, с която хора в риск от Алцхаймер натрупват белтъци, свързани с заболяването. Проучването се води от моята групата в Оксфорд в 5 лечебни заведения в Англия. Освен това, с моя докторант Греъм Рийд създаваме неинвазивна методология за оценка на инсулиновата сензитивност на мозъчната тъкан. Това би помогнало да определим кои пациенти с диабет са с най-голям риск от деменция и биха имали най-голяма изгода от лекуване с лекарства като семаглутид.
Има ли сигурни доказателства за антиамилоиден резултат на други вещества, чака ли се в обозримо бъдеще те да навлязат по-широко в практиката?
Данните за успеваемостта на антиамилоидните антитела към този момент са на високо равнище. За трети медикамент към този момент има доказателства, че с изчистването на амилоид от мозъка се реализира известно закъснение на заболяването на Алцхаймер. За страдание, тези лечения са свързани със съществени странични резултати, които евентуално ще лимитират тяхното прилагане. Същевременно те демонстрираха, че заболяването на Алцхаймер може да се повлияе с лекарства, което е значимо достижение. Очаквам терапиите да продължат да се развиват до равнище, в което да ни разрешат да ги употребяваме клинично до пет години.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ