Велкова: Не се отказваме от еврозоната, процесът на подготовка продължава
„ Причината да не подадем искане за правене на конвергентен отчет от Европейска комисия и ЕЦБ е, че не сме си изпълнили уговорките, има неприето законодателство, четири закона би трябвало да бъдат признати, също по този начин ние не изпълняваме инфлационния аршин. Ако ние в този момент подадем искане за оценка – за нас би трябвало да извадят 10 страни в оценката за инфлационен критерии, което е неравнопоставено по отношение на дейностите при оценката за инфлацията при другите страни. Ако в този момент подадем искане за оценка, ние ще получим безапелационен отвод. “
Това разяснява министърът на финансите Росица Велкова пред „ БНР “. Тя напомни, че Прибалтийските страни са изчакали сред 7 и 11 години за участието си в еврозоната след получен отрицателен конвергентен отчет, до момента в който покрият критериите. По думите на финансовия министър, има упования към юли да покрием критерия за инфлацията , с изключване на три-четири страни в оценката.
„ Това са тези страни, които са с най-ниска инфлация в Европейски Съюз, както е направено при разбора за Хърватия. Ако на 49-тото Народно събрание еврозоната е приоритет, те биха могли предпочитано да прегледат тези закони, които останаха неприети, ние ще ги внесем още веднъж. И тогава бихме могли да подадем през юли месец искане за ексклузивен конвергентен отчет – това е говорено към този момент с Европейска комисия “, сподели още Велкова. Според нея, при осъществяване на това, можем да се присъединим от 1 юли 2024 година към еврозоната , като това ще е казус, само че не е невероятно, тъй като до момента присъединението на другите страни е било от 1 януари.
„ Положиха се оптимални старания от служебното държавно управление на политическо и на техническо равнище. След диалози на президента на високо вино беше подписан меморандумът с Европейска комисия за сечене на монетите и това даде опция на Българска народна банка да форсира техническата подготовка. Не одобрявам, че на Народно събрание не му е стигнало времето, законите бяха импортирани през октомври и декември, в случай че това е било приоритет на Народното събрание, смятам, че е имало задоволително време “ , заключи министър Велкова. Тя изрично сподели, че страната ни не приказва, че се отхвърляме от еврозоната , а че процесът се отсрочва във времето до момента в който не станем подготвени.
„ Бих се обърнала към партиите, които гласоподаваха решението на Народно събрание за еврозоната, в акцията си да изясняват на хората всички плюсове за еврозоната “, това е коментарът на финансовия министър в отговор на въпрос за настоящата сега подписка против еврозоната. На въпрос за санкцията, наложена от Комисия за защита на конкуренцията на „ Лукойл “, министър Велкова смята, че сходни разбори на Комисия за защита на конкуренцията за картелни съглашения са положителни и спомагат за покриването на критерия за инфлация за еврозоната .
По тематиката дали служебното държавно управление ще предложи бюджет за 2023 година, финансовият министър изясни, че концепцията за удължителен закон е той да послужи на постоянното държавно управление като основа за бюджет, само че времето към този момент напредва и по тази причина в началото на работата на новия парламент , държавното управление ще внесе проектозакон за бюджета за 2023 година
„ По бюджета занапред ще се дебатира, тъй като плановете демонстрират висок недостиг – към 6 %. Засега ще внесем едно законодателно предложение за бюджет. Ако вероятността ни е с високи дефицити, това ще се отрази на участието ни в еврозоната. Ако в този момент не се вземат ограничения за стесняване на разноските, няма по какъв начин да се свие дефицитът “, разясни министър Велкова. Според нея на бюджетът ще тежат и ненаправените, само че заложени, през 2022 година 8 милиарда лв. за инфраструктурни планове , които са най-вече в частта европейски средства и би трябвало да се създадат в този момент, тъй като тази година е последната година от програмния интервал.
