Коя част от тялото ни предава в борбата с вируса
При тежките случаи на протичане на коронавирусната зараза има проблеми в кръвоносните съдове, с кръвосъсирването и кръвоснабдяването. Това демонстрират проучвания на умряли пациенти в Швейцария. Рисковите фактори са тези, които понижават функционалността на клетките, „ тапициращи “ вътрешната страна на кръвоносните съдове.
„ Вероятно главната цел на ковид в нашето тяло са клетките, които „ тапицират “ кръвоносните съдове. Ако тези кафези са били изложени години наред на висок холестерин, на високо кръвно или имат генетични проблеми, които не ги вършат толкоз постоянни, тогава толерантността ни към този вирус е доста дребна “, съобщи пред БНР проф. доктор Александър Цанков, началник на Отдела по аутопсия в Университетската клиника в Базел, Швейцария.
„ Все още сме надалеч от това да имаме явен кръвен индикатор, който да каже – да, това е рисковата група. Рисковата група клинично доста елементарно се разпознава – огромни, едри мъже със свръхтегло, група А, с високо кръвно. Това е сигурно рискова популация “, разяснява проф. Цанков.
Заедно с лекари от прилежащия кантон екипът на проф. Цанков е изследвал общо 21 умряли от Covid-19. Под микроскоп е бил регистриран кръвен застой в белите дробове на умрелите пациенти.
„ Това, което ни учуди, е, че в множеството случаи не се виждаха възпалителни болести, а по-скоро промени на алвеоларните мембрани, на дихателните мембрани във въздушните мехурчета на белия дроб и най-важното – промени в дребните кръвоносни съдове на тези алвеоли “, уточни експертът.
Освен това патолозите в Базел и Цюрих са засекли и дребни съсиреци в кръвоносните съдове на бъбреците и червата на умрелите. Именно нарушеното кръвоснабдяване е една от аргументите за тежкото протичане на заболяването.
„ Кръвта стои там, само че не тече същински и в този смисъл макар че кислородът по някакъв метод доближава до нея, той не трябва превозен посредством кръвта до цялото тяло и крайният резултат на обдишването в действителност остава на назад във времето “, посочи проф. Александър Цанков.
Едва 15% от аутопсираните от екипа на доктор Цанков са имали хронични белодробни болести като главен проблем. Като рискови фактори се постановат артериалната хипертония, свръхтеглото, мъжкият пол, нарасналата възраст, сърдечно-съдовите болести. 17:4 е било съотношението мъже – дами измежду изследваните умряли. Преобладаващи са хората от кръвна група А, която се отличава с по-активна съсирваемост на кръвта.
„ Вирусът употребява антигените на кръвната група А, с цел да нападна по-ефикасно клетките на организма. В Швейцария с кръвна група А са почти 45% от хората, а при нас в аутопсиите бяха 65 до 70% “, посочи Цанков.
Всеки от аутопсираните е бил с най-малко 1 рисков фактор, най-много високо кръвно. „ 100% от нашите пациенти имаха високо кръвно. “
Важно е да се вършат аутопсии и на хора без рискови фактори, акцентира проф. Александър Цанков.
„ Защото чакам, че евентуално в популацията има генетични полиморфизми за избрани гени, които не повлияват значително нашето качество и дълготрайност на живота, само че ни вършат податливи към резултатите на ковид или най-малкото интолерантни към инфекцията. Очаквам това да са гени, които са значими за съсирваемостта на кръвта, само че това не го знам, единствено го чакам. “
При доста хора с тежка картина на инфекцията се следи устойчиво протичане в границите на 7 до 9 дни, след което се получава внезапно утежняване, което може да се изясни с кръвосъсирването в организма, сподели доктор Цанков. Един от разновидностите е да се ползват вещества, които подкрепят свойството на кръвта да тече, да вземем за пример плазмата, в която са налични всички нужни за баланс на съсирването фактори.
Биха били потребни и лекарства, които усъвършенстват функционалността на клетките, „ тапициращи “ кръвоносните съдове, добави проф. Цанков. „ Това може да подкрепи организма да не образува такива дребни съсиреци или в случай че ги е образувал, да му помогне по-бързо да ги разгради. “
Терапевтичните тактики би трябвало да бъдат разнообразни в началния етап от болестта, когато вирусът нападна тялото и се развъжда, от идващия стадий, в който се понижават отрицателните резултати за инфектирания организъм, разясни експертът. „ И тъкмо там нашите наблюдения отварят нов лечебен прозорец “, уточни българският доктор, който работи в Швейцария.
„ Вероятно главната цел на ковид в нашето тяло са клетките, които „ тапицират “ кръвоносните съдове. Ако тези кафези са били изложени години наред на висок холестерин, на високо кръвно или имат генетични проблеми, които не ги вършат толкоз постоянни, тогава толерантността ни към този вирус е доста дребна “, съобщи пред БНР проф. доктор Александър Цанков, началник на Отдела по аутопсия в Университетската клиника в Базел, Швейцария.
„ Все още сме надалеч от това да имаме явен кръвен индикатор, който да каже – да, това е рисковата група. Рисковата група клинично доста елементарно се разпознава – огромни, едри мъже със свръхтегло, група А, с високо кръвно. Това е сигурно рискова популация “, разяснява проф. Цанков.
Заедно с лекари от прилежащия кантон екипът на проф. Цанков е изследвал общо 21 умряли от Covid-19. Под микроскоп е бил регистриран кръвен застой в белите дробове на умрелите пациенти.
„ Това, което ни учуди, е, че в множеството случаи не се виждаха възпалителни болести, а по-скоро промени на алвеоларните мембрани, на дихателните мембрани във въздушните мехурчета на белия дроб и най-важното – промени в дребните кръвоносни съдове на тези алвеоли “, уточни експертът.
Освен това патолозите в Базел и Цюрих са засекли и дребни съсиреци в кръвоносните съдове на бъбреците и червата на умрелите. Именно нарушеното кръвоснабдяване е една от аргументите за тежкото протичане на заболяването.
„ Кръвта стои там, само че не тече същински и в този смисъл макар че кислородът по някакъв метод доближава до нея, той не трябва превозен посредством кръвта до цялото тяло и крайният резултат на обдишването в действителност остава на назад във времето “, посочи проф. Александър Цанков.
Едва 15% от аутопсираните от екипа на доктор Цанков са имали хронични белодробни болести като главен проблем. Като рискови фактори се постановат артериалната хипертония, свръхтеглото, мъжкият пол, нарасналата възраст, сърдечно-съдовите болести. 17:4 е било съотношението мъже – дами измежду изследваните умряли. Преобладаващи са хората от кръвна група А, която се отличава с по-активна съсирваемост на кръвта.
„ Вирусът употребява антигените на кръвната група А, с цел да нападна по-ефикасно клетките на организма. В Швейцария с кръвна група А са почти 45% от хората, а при нас в аутопсиите бяха 65 до 70% “, посочи Цанков.
Всеки от аутопсираните е бил с най-малко 1 рисков фактор, най-много високо кръвно. „ 100% от нашите пациенти имаха високо кръвно. “
Важно е да се вършат аутопсии и на хора без рискови фактори, акцентира проф. Александър Цанков.
„ Защото чакам, че евентуално в популацията има генетични полиморфизми за избрани гени, които не повлияват значително нашето качество и дълготрайност на живота, само че ни вършат податливи към резултатите на ковид или най-малкото интолерантни към инфекцията. Очаквам това да са гени, които са значими за съсирваемостта на кръвта, само че това не го знам, единствено го чакам. “
При доста хора с тежка картина на инфекцията се следи устойчиво протичане в границите на 7 до 9 дни, след което се получава внезапно утежняване, което може да се изясни с кръвосъсирването в организма, сподели доктор Цанков. Един от разновидностите е да се ползват вещества, които подкрепят свойството на кръвта да тече, да вземем за пример плазмата, в която са налични всички нужни за баланс на съсирването фактори.
Биха били потребни и лекарства, които усъвършенстват функционалността на клетките, „ тапициращи “ кръвоносните съдове, добави проф. Цанков. „ Това може да подкрепи организма да не образува такива дребни съсиреци или в случай че ги е образувал, да му помогне по-бързо да ги разгради. “
Терапевтичните тактики би трябвало да бъдат разнообразни в началния етап от болестта, когато вирусът нападна тялото и се развъжда, от идващия стадий, в който се понижават отрицателните резултати за инфектирания организъм, разясни експертът. „ И тъкмо там нашите наблюдения отварят нов лечебен прозорец “, уточни българският доктор, който работи в Швейцария.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ