Финансистът доц. Емил Хърсев пред „Труд“: 10 милиона в кеш – това не е престъпление
При обиските в офисите на семейство Арабаджиеви полицейските детективи намерили екселска таблица, в която техните счетоводителки описали невнесените налози от Захарния им комбинат и компаниите, през които е станало това. Представяте ли си какво безсрамие?! Доц. Емил Хърсев – един от най-авторитетните финансисти в България, не бърза да се възмущава. „ Никога не съм се занимавал с данъчни измами – споделя той – и не знам каква е практиката при тях. Полицаите по-добре от мен я познават. Но аз не мога да си показва нарушител, който ще документира доказателства за закононарушението си и по този начин прегледно ще ги съхранява. ”
– Какво си мислите, господин Хърсев, като финансист, когато гледате репортажите с дебелите пачки и маскираните ченгета, които ги вадят от сейфове, златисти мебели и кутии в къщите на обвинените за данъчни измами и пране на пари Миню Стайков и Ветко Арабаджие.
– Честно казано, мен гледките на такива суми в банкноти не ме впечатляват доста. Понеже като фанансист съм работил при всевъзможни условия – в това число, когато банките заради мораториума върху отговорностите на Булбанк бяха принудени да държат големи количества банкноти в наличност. Занимавал съм се по едно време и с отпечатване на цялата парична маса в България, тъй че съм виждал и цели вагони с банкноти дори.
– Но 10 милиона в кеш в чертозите на Арабаджиеви! В кутии за обувки, в това число!
– Идея нямам по каква причина притежателят на тези банкноти си ги е държал в наличност. Но по този начин или другояче, това не е нито незаконно, нито укоримо. Всеки има право да държи парите си под каквато форма реши. Наличността на 10 милиона в банкноти не потвърждава каквото и да било.
– Така да е. Но от прокуратурата оповестяват, че тия 10 милиона са евентуално препрани и изтеглени от всякакви провинциални клонове на банки двайсет дни преди арестите в родата. Това звучи ли ви житейски правдоподобно на вас?
– Виждал съм всевъзможни случаи и всевъзможни типове разплащане сред физически лица. Ако няма нарушаване на законите, единствено по себе си тегленето на каквито и да е суми от банки не е укоримо. То си има евентуално някаква причина. Някой може да се тормози да държи парите си в някоя банка и да избира да ги съхранява под дюшека, в долапа, в кутии, в буркани. По едно време това беше всеобща процедура. Показването на банкнотите, които някой държи в дома си, по малките екрани и в печата, основава усещане за нещо неправилно, склонен съм. Но и да има такова нещо, то към този момент не е потвърдено.
– Казахте ми авансово, че изказванията на прокуратурата по отношение на арестите на видни хора от едрия бизнес са прекомерно сбити – поради следствената загадка несъмнено – и не могат да ви ориентират в случилото се. Но несъмнено бихте могъл да задоволите като специалист мощното ни любознание – какви са тия измами с Данък добавена стойност, от които се натрупат такива невиждани вкупом пари?
– Измамите с налога върху добавената стойност (ДДС) са болен проблем освен у нас, а и в много други страни. Този налог се ползва в Европейския съюз (ЕС). В Съединените щати в никакъв случай не са имали Данък добавена стойност и допускам, че няма да имат. Аз, както ви загатнах, не правя по през целия ден данъчни измами, само че защото и вие, и ваша колежка от Нова тв ме попитахте, аз особено ревизирах какво написа за тях в Наръчника на митническата и приходна организация на Нейно английско величество. Там има подредба на измамите с Данък добавена стойност – в 13 разновидността. На британците може да им се има вяра, тъй като те са първенци по тези измами. Те имат най-големите проценти в Европейски Съюз на несъбран или непозволено изтеглен от бюджета Данък добавена стойност, който евентуално е присвоен. Класацията е от 2016 година В нея България е измежду отличничките, нашите проценти са към 20 и понижават от година на година. За съпоставяне – в Румъния и Унгария спестеният ДДД стига до 40%.
– Браво на нас, в случай че не сме послъгали за класацията… Но по какъв начин се „ икономисва ” Данък добавена стойност, какви са методите?
– Най-известният от тях се назовава „ продажба на артикули без фактура ”. Човек има данъчен заем, който му се изплаща и който той връща въз основа на документи. Когато регистрира по-малко продажби, той признава за заплащане по-малко налог и разликата непозволено остава в негова изгода. Това е най-масовата машинация. В ресторанта да вземем за пример индивидът регистрира, че е купил артикули, подготвя ястия, сервира ги, прибира в брой парите, манипулира касови бонове и фактури, след това регистрира единствено половината от продажбите. И взима за нерегистрираните продажби същите суми, както за записаните.
– Ясно.
– Има и различен тип машинация – посредством доставяне с фактури, в които се вписват недействителни покупки или такива, които не са напълно подправени, само че са повече от действителните. Това се случваше и в България. Нали помните, че имаше продавачи и купувачи на фактури на пазара в Илиянци? То беше преди у нас да се откри много твърда система на фискален надзор при изплащането и връщането на Данък добавена стойност. Фирмите купуваха подправените фактури за смешни пари, отчитаха на тях, че са създали действителни покупки и по този начин си присвояваха правото да приспаднат повече Данък добавена стойност. Това отмина, откакто данъчните инспекции на място станаха наложителни. Не е мъчно да се ревизира дали фактурата, с която някой претендира за прилагане на данъчен заем, е в дневника за продажби на издателя й.
– Само че има и други способи за машинация, нали по този начин? Не помня измамниците да са излизали в огромна почивка.
– Да се спрем на така наречен „ фиктивни търговци ”. Те са доста известни в Южна Европа. Правят си компании, записват ги по Данък добавена стойност и стартират да издават фактури – по този начин дават опция на фиктивни купувачи на техните несъществуващи артикули да претендират за данъчен заем и след това разделят с тях присвоения налог върху добавената стойност. У нас този тип машинация е доста рядко практикувана.
– Защо по този начин?
– Защото имаме система за насрещни данъчни инспекции – и на прихващане, и на възобновяване. Фактурите на фиктивните търговци не се признават. За сметка на това в България се практикува измамата, наречена „ пренасочване ” (в превод от английски): твърди се, че една продукция е изнесена, а тя не е напускала рамките на страната и е тихомълком продадена. Съгласно европейските регламенти, при износа търговецът не дължи Данък добавена стойност, а има право да му бъде възобновен по фактурите за покупките на суровините, с които е създадена неговата продукция. Той, от една страна я продава и си получава парите, а от друга – твърди, показвайки неистинен документи, че тя е изнесена в друга страна и налог върху продажбата й не му се начислява. Така остават невнесени 20% (или 9% в туристическия бизнес). Тази машинация е сложна за доказване, тъй като изисква насрещна инспекция в друга страна.
– По делото „ Арабаджиеви ” прокурорите приказват за „ изчезнал търговец ”.
– Това е фундаментален тип машинация, която се реализира допълнително от една страна от европейската общественост. Търговецът може да се назова и „ изчезващ ”, защото не липсва, а основава компания, записва я по Данък добавена стойност, купува стока – нормално бързоликвидна, от френска компания, да речем, която му я продава с нулев Данък добавена стойност. При това търговецът е задължен да си самофактурира Данък добавена стойност. И в случай че употребява френската стока за преправка – да я продава с налог, в случай че не – като си начисли Данък добавена стойност, да го внесе. Той обаче не прави това. Не заплаща нищо и в един миг изчезва.
– Чиста работа.
– Схемата с „ изчезващия търговец ” има една вариация, наречена „ въртележка ”, в която се подреждат няколко буферни компании, нормално офшорни. Измамникът купува стоката с нулевия Данък добавена стойност от френския търговец, фактурира я на компанията си, тя я продава на друга, тя на трета … – по този начин стоката няколко пъти се препродава, с цел да може крайният покупател да претендира, че въобще няма концепция кой е измамникът, доставил стоката от Франция. Във „ въртележката ” последната буферна компания изнася стоката назад към Франция. Така се превъртат документите – французинът на измамника, той на първия бушон, той на втория, той на третия, а той – на французина. Така третият – този, който изнася стоката отвън България, усвоява ДДС-то, което първият не е платил – взима го от бюджета.
– Кажете, че го краде.
– Ами да, това е кражба от бюджета. Има една, наречена „ машинация на работодателя ”, обвързвана с работната мощ. Фирмата, която доставя служащите, фактурира с Данък добавена стойност, не го внася, регистрира единствено разноски за заплати и изчезва.
– И след това се питаме за какво е празен бюджетът!
– Има и изкуствени банкрути, и основаване на компании с Данък добавена стойност от лица, които нямат право и назад –има компании, които са длъжни да се записват по Данък добавена стойност, а не го вършат. Това са все закононарушения, които нанасят щета на фиска на страната.
– А забогателите с тях вместо „ апаши ” ги назоваваме „ олигарси ” или „ босове ” – туристически, винени, газови, всякакви… Когато парите им да са препрани.
– Когато някой посредством машинация е откраднал от бюджета – изискал е да му бъде възобновен Данък добавена стойност, който не му се дължи, а след това го осъществя в законен бизнес – той пере пари. Може самичък да си пере. А може и с приятели.
– Правилно ли чух един път да казвате, че „ прането на пари ” е закононарушение, за което най-лесно се повдига обвиняване?
– Да. Нищо не пречи всеки трансфер да се разгласи за изпиране на пари. Само че, като не се потвърди предикатното закононарушение – това, с което парите са добити, обвиняването пада. Лесно е да бъде упрекнат някой, само че е мъчно обвиняването да бъде потвърдено. За да бъде приет за отговорен, този „ някой ” би трябвало да е знаел, че парите са артикул на закононарушение и да е желал да ги изпере. Инак би трябвало да бъде оправдан. Но статистиката сочи, все пак, че в България има неоправдателни присъди за пране на пари.
– Арабаджиев-син декларирал на разпита, че теглил парите, като считал, че са чисти. Но имало записи със СРС, които го опровергават.
– Мен СРС-тата въобще не ме убеждават. Неведнъж се е случвало и против предприемачи, и против банкери, и против кого ли не, да се повдигат обвинявания, които не се потвърждават в съда и да се четат оправдателни присъди. Аз персонално имам 7 оправдателни присъди.
– Днес са на дневен ред така наречен обвинени олигарси – Арабаджиев и Стайков. Любопитен факт е, че и двамата са определени с конкурс за домакини на българското европредседателство: обвиненият Арабаджиев е приютил в хотела си високи посетители, обвиненият Стайков ги е поил с ракия от своя Винпром – Карнобат. Как ви се вижда на вас това?
– Аз не бих упреквал и не бих коментирал хипотетичните незаконни действия на който и да било. Знам какъв брой е елементарно да се издигнат на някого обвинявания за неща, които в никакъв случай не е правил. Вярвам на българския съд и избирам да ви отговоря, откакто чуя решението на съдиите. За страдание от всичките каузи и приказки, остава най-много неприятната дума.
Нашият посетител
Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 година Завършил Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) „ К.Маркс ” (УНСС), с докторат по финанси (1987). Израснал в кариерата от университета, където е помощник, до директорските постове в Минералбанк(1987-1991), Булбанк и Българска народна банка (1991 -1993). Сега е доцент по банково дело в УНСС, капиталов съветник, и притежател на „ Хърсев и КО ”.
– Какво си мислите, господин Хърсев, като финансист, когато гледате репортажите с дебелите пачки и маскираните ченгета, които ги вадят от сейфове, златисти мебели и кутии в къщите на обвинените за данъчни измами и пране на пари Миню Стайков и Ветко Арабаджие.
– Честно казано, мен гледките на такива суми в банкноти не ме впечатляват доста. Понеже като фанансист съм работил при всевъзможни условия – в това число, когато банките заради мораториума върху отговорностите на Булбанк бяха принудени да държат големи количества банкноти в наличност. Занимавал съм се по едно време и с отпечатване на цялата парична маса в България, тъй че съм виждал и цели вагони с банкноти дори.
– Но 10 милиона в кеш в чертозите на Арабаджиеви! В кутии за обувки, в това число!
– Идея нямам по каква причина притежателят на тези банкноти си ги е държал в наличност. Но по този начин или другояче, това не е нито незаконно, нито укоримо. Всеки има право да държи парите си под каквато форма реши. Наличността на 10 милиона в банкноти не потвърждава каквото и да било.
– Така да е. Но от прокуратурата оповестяват, че тия 10 милиона са евентуално препрани и изтеглени от всякакви провинциални клонове на банки двайсет дни преди арестите в родата. Това звучи ли ви житейски правдоподобно на вас?
– Виждал съм всевъзможни случаи и всевъзможни типове разплащане сред физически лица. Ако няма нарушаване на законите, единствено по себе си тегленето на каквито и да е суми от банки не е укоримо. То си има евентуално някаква причина. Някой може да се тормози да държи парите си в някоя банка и да избира да ги съхранява под дюшека, в долапа, в кутии, в буркани. По едно време това беше всеобща процедура. Показването на банкнотите, които някой държи в дома си, по малките екрани и в печата, основава усещане за нещо неправилно, склонен съм. Но и да има такова нещо, то към този момент не е потвърдено.
– Казахте ми авансово, че изказванията на прокуратурата по отношение на арестите на видни хора от едрия бизнес са прекомерно сбити – поради следствената загадка несъмнено – и не могат да ви ориентират в случилото се. Но несъмнено бихте могъл да задоволите като специалист мощното ни любознание – какви са тия измами с Данък добавена стойност, от които се натрупат такива невиждани вкупом пари?
– Измамите с налога върху добавената стойност (ДДС) са болен проблем освен у нас, а и в много други страни. Този налог се ползва в Европейския съюз (ЕС). В Съединените щати в никакъв случай не са имали Данък добавена стойност и допускам, че няма да имат. Аз, както ви загатнах, не правя по през целия ден данъчни измами, само че защото и вие, и ваша колежка от Нова тв ме попитахте, аз особено ревизирах какво написа за тях в Наръчника на митническата и приходна организация на Нейно английско величество. Там има подредба на измамите с Данък добавена стойност – в 13 разновидността. На британците може да им се има вяра, тъй като те са първенци по тези измами. Те имат най-големите проценти в Европейски Съюз на несъбран или непозволено изтеглен от бюджета Данък добавена стойност, който евентуално е присвоен. Класацията е от 2016 година В нея България е измежду отличничките, нашите проценти са към 20 и понижават от година на година. За съпоставяне – в Румъния и Унгария спестеният ДДД стига до 40%.
– Браво на нас, в случай че не сме послъгали за класацията… Но по какъв начин се „ икономисва ” Данък добавена стойност, какви са методите?
– Най-известният от тях се назовава „ продажба на артикули без фактура ”. Човек има данъчен заем, който му се изплаща и който той връща въз основа на документи. Когато регистрира по-малко продажби, той признава за заплащане по-малко налог и разликата непозволено остава в негова изгода. Това е най-масовата машинация. В ресторанта да вземем за пример индивидът регистрира, че е купил артикули, подготвя ястия, сервира ги, прибира в брой парите, манипулира касови бонове и фактури, след това регистрира единствено половината от продажбите. И взима за нерегистрираните продажби същите суми, както за записаните.
– Ясно.
– Има и различен тип машинация – посредством доставяне с фактури, в които се вписват недействителни покупки или такива, които не са напълно подправени, само че са повече от действителните. Това се случваше и в България. Нали помните, че имаше продавачи и купувачи на фактури на пазара в Илиянци? То беше преди у нас да се откри много твърда система на фискален надзор при изплащането и връщането на Данък добавена стойност. Фирмите купуваха подправените фактури за смешни пари, отчитаха на тях, че са създали действителни покупки и по този начин си присвояваха правото да приспаднат повече Данък добавена стойност. Това отмина, откакто данъчните инспекции на място станаха наложителни. Не е мъчно да се ревизира дали фактурата, с която някой претендира за прилагане на данъчен заем, е в дневника за продажби на издателя й.
– Само че има и други способи за машинация, нали по този начин? Не помня измамниците да са излизали в огромна почивка.
– Да се спрем на така наречен „ фиктивни търговци ”. Те са доста известни в Южна Европа. Правят си компании, записват ги по Данък добавена стойност и стартират да издават фактури – по този начин дават опция на фиктивни купувачи на техните несъществуващи артикули да претендират за данъчен заем и след това разделят с тях присвоения налог върху добавената стойност. У нас този тип машинация е доста рядко практикувана.
– Защо по този начин?
– Защото имаме система за насрещни данъчни инспекции – и на прихващане, и на възобновяване. Фактурите на фиктивните търговци не се признават. За сметка на това в България се практикува измамата, наречена „ пренасочване ” (в превод от английски): твърди се, че една продукция е изнесена, а тя не е напускала рамките на страната и е тихомълком продадена. Съгласно европейските регламенти, при износа търговецът не дължи Данък добавена стойност, а има право да му бъде възобновен по фактурите за покупките на суровините, с които е създадена неговата продукция. Той, от една страна я продава и си получава парите, а от друга – твърди, показвайки неистинен документи, че тя е изнесена в друга страна и налог върху продажбата й не му се начислява. Така остават невнесени 20% (или 9% в туристическия бизнес). Тази машинация е сложна за доказване, тъй като изисква насрещна инспекция в друга страна.
– По делото „ Арабаджиеви ” прокурорите приказват за „ изчезнал търговец ”.
– Това е фундаментален тип машинация, която се реализира допълнително от една страна от европейската общественост. Търговецът може да се назова и „ изчезващ ”, защото не липсва, а основава компания, записва я по Данък добавена стойност, купува стока – нормално бързоликвидна, от френска компания, да речем, която му я продава с нулев Данък добавена стойност. При това търговецът е задължен да си самофактурира Данък добавена стойност. И в случай че употребява френската стока за преправка – да я продава с налог, в случай че не – като си начисли Данък добавена стойност, да го внесе. Той обаче не прави това. Не заплаща нищо и в един миг изчезва.
– Чиста работа.
– Схемата с „ изчезващия търговец ” има една вариация, наречена „ въртележка ”, в която се подреждат няколко буферни компании, нормално офшорни. Измамникът купува стоката с нулевия Данък добавена стойност от френския търговец, фактурира я на компанията си, тя я продава на друга, тя на трета … – по този начин стоката няколко пъти се препродава, с цел да може крайният покупател да претендира, че въобще няма концепция кой е измамникът, доставил стоката от Франция. Във „ въртележката ” последната буферна компания изнася стоката назад към Франция. Така се превъртат документите – французинът на измамника, той на първия бушон, той на втория, той на третия, а той – на французина. Така третият – този, който изнася стоката отвън България, усвоява ДДС-то, което първият не е платил – взима го от бюджета.
– Кажете, че го краде.
– Ами да, това е кражба от бюджета. Има една, наречена „ машинация на работодателя ”, обвързвана с работната мощ. Фирмата, която доставя служащите, фактурира с Данък добавена стойност, не го внася, регистрира единствено разноски за заплати и изчезва.
– И след това се питаме за какво е празен бюджетът!
– Има и изкуствени банкрути, и основаване на компании с Данък добавена стойност от лица, които нямат право и назад –има компании, които са длъжни да се записват по Данък добавена стойност, а не го вършат. Това са все закононарушения, които нанасят щета на фиска на страната.
– А забогателите с тях вместо „ апаши ” ги назоваваме „ олигарси ” или „ босове ” – туристически, винени, газови, всякакви… Когато парите им да са препрани.
– Когато някой посредством машинация е откраднал от бюджета – изискал е да му бъде възобновен Данък добавена стойност, който не му се дължи, а след това го осъществя в законен бизнес – той пере пари. Може самичък да си пере. А може и с приятели.
– Правилно ли чух един път да казвате, че „ прането на пари ” е закононарушение, за което най-лесно се повдига обвиняване?
– Да. Нищо не пречи всеки трансфер да се разгласи за изпиране на пари. Само че, като не се потвърди предикатното закононарушение – това, с което парите са добити, обвиняването пада. Лесно е да бъде упрекнат някой, само че е мъчно обвиняването да бъде потвърдено. За да бъде приет за отговорен, този „ някой ” би трябвало да е знаел, че парите са артикул на закононарушение и да е желал да ги изпере. Инак би трябвало да бъде оправдан. Но статистиката сочи, все пак, че в България има неоправдателни присъди за пране на пари.
– Арабаджиев-син декларирал на разпита, че теглил парите, като считал, че са чисти. Но имало записи със СРС, които го опровергават.
– Мен СРС-тата въобще не ме убеждават. Неведнъж се е случвало и против предприемачи, и против банкери, и против кого ли не, да се повдигат обвинявания, които не се потвърждават в съда и да се четат оправдателни присъди. Аз персонално имам 7 оправдателни присъди.
– Днес са на дневен ред така наречен обвинени олигарси – Арабаджиев и Стайков. Любопитен факт е, че и двамата са определени с конкурс за домакини на българското европредседателство: обвиненият Арабаджиев е приютил в хотела си високи посетители, обвиненият Стайков ги е поил с ракия от своя Винпром – Карнобат. Как ви се вижда на вас това?
– Аз не бих упреквал и не бих коментирал хипотетичните незаконни действия на който и да било. Знам какъв брой е елементарно да се издигнат на някого обвинявания за неща, които в никакъв случай не е правил. Вярвам на българския съд и избирам да ви отговоря, откакто чуя решението на съдиите. За страдание от всичките каузи и приказки, остава най-много неприятната дума.
Нашият посетител
Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 година Завършил Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) „ К.Маркс ” (УНСС), с докторат по финанси (1987). Израснал в кариерата от университета, където е помощник, до директорските постове в Минералбанк(1987-1991), Булбанк и Българска народна банка (1991 -1993). Сега е доцент по банково дело в УНСС, капиталов съветник, и притежател на „ Хърсев и КО ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ