Санкциите свиват населението на Русия
Президентът Владимир Путин признава намерено, че икономическите наказания „ нанасят тежки вреди “ на Русия. Наложени най-много в отговор на противозаконното анексиране на Крим през 2014 година, западните наказания се трансфораха от този момент в главен мотор на съветската външна политика, евентуално даже тласвайки Кремъл към интервенция в президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година, на страната навън про-руския претендент Доналд Тръмп. Путин има всички учредения да желае свалянето им: глобите, съгласно някой източници, са „ изпили заряда на стопанската система на Русия “.
Възможно ли е обаче също по този начин да са изсмукали и живота й? Съществуват задоволително данни които допускат, че западните наказания тласкат Русия към демографска бездна.
Най-необичайното в Русия тези дни е, че руснаците имат по-малко новородени деца през 2017 година, в сравнение с през миналата година. Официални данни на Федералната статистическа работа на Русия, „ Госкомстат “ демонстрират, че раждаемостта за 11 от последните 12 месеца е спаднала с сред 10 и 15 %. Какво се случва тук?
През 2016 година на територията на Русия са регистрирани 1 893 237 раждания и 1 887 907 смъртни случаи, което води до позитивен приръст на популацията в размер на едвам 5 330 души, без да се брои имиграцията. За съпоставяне, от януари до август тази година в Русия са се родили 1 131 543 души, против 1 236 108 умряли. Ако следваме съразмерно същата крива, до края на годината ще са регистрирани към 1 697 000 раждания, против 1 854 000 смъртни случаи, т. е. негативен приръст от 157 000 души през 2017 година
Несъмнено някой би споделил, че с общо население от 146 млн. души, 157 000 е едвам видимо число и да се твърди, че Русия е изпаднала в някаква смъртоносна серпантина би било несериозно. Дори и към момента да изостават от европейските си съседи, актуалните руснаци живеят доста по-здравословно и дълготрайно от по всяко време в историята си, и тази положителна наклонност няма тип да се обръща. Което са положителни вести.
Но точно в светлината на тези постепенни усъвършенствания би трябвало да разбираем за какво внезапно руснаците имат по-малко деца. И най-правдоподобната догадка е да хвърлим виновността върху западните стопански наказания. Разсъждението е обикновено: икономическите наказания спънаха съветската стопанска система и произлизащото от това обедняване и икономическа неустановеност тласват по-малко руснаци да отглеждат деца.
Доказателствата за това са налице: двойният потрес от глобите, наложени от Съединени американски щати и Европейски Съюз през 2014 година и спадът на световните цени на петрола – главният експортен артикул на Русия – провокираха стесняване на съветската стопанска система от 3,7 % от Брутният вътрешен продукт през 2015 година, увеличение на бюджетните дефицитите, а рублата загуби над 50 на 100 от цената си по отношение на $. Рязко се усили броят на безработните и на руснаците, които живеят под прага на бедността – от 15,5 млн. души през 2013 година на 19,8 млн. души през 2016 година
Алтернативното пояснение е, че това са просто дълготрайни демографски трендове. Русия под Путин се намира на ръба на демографската бездна от много време, без даже съответния режим да има някаква виновност за това. Сривът на комунизма, преди 25 години, провокира освен края на Съюз на съветските социалистически републики, само че постави началото на невиждана демографска злополука. По време на траялата цяло десетилетие икономическа меланхолия през 1990-те, под Борис Елцин, смъртността в Русия стартира да се повишава неимоверно. Средната дълготрайност на живота при мъжете спадна до 59 години. Същевременно, по-малко девойки родени през този интервал, допуска по-малко майки през днешния ден, създавайки едно самобитно „ ехтене “, което демографите чакат от години. Това, на което сме очевидци е началото на едно необратимо стесняване на популацията на Русия, вследствие на което до 2050 година страната ще е на 15-та позиция по плътност на популацията, изоставайки зад Филипините и Танзания.
Трудно се спори против износената теза за „ демографската орис “: Демографският спад в Русия е напълно действителен. Но има аргументи да се счита, че западните наказания са я тласнали в допълнение към ръба.
На първо място и съветските, и западните демографи и статистици, са доста положителни в работата си. Дългосрочните прогнози за популацията нормално са прави в 94 % от случаите; грешките им зависят от непредвидени политически фактори – като опустошителна война или икономическа меланхолия. Подобно на климата, колкото по-дългосрочна е прогнозата, толкоз по-вероятно е да е неверна.
Заради което е забавно, че съгласно оценките на „ Госкомстат “ за 2015 година, популацията на Русия е трябвало да се усили с сред 108 300 и 492 000 души до 2017 година или приблизително с 311 800 руснаци. Вместо това, както споменахме по-рано, Русия се бори със междинна загуба на популацията в размер на към 157 000 души за 2017 година
Дори и краткосрочните прогнози да са били сбъркани – с четвърт милион под даже и най-песимистичните упования – всичко това допуска че външни фактори, като продължителната икономическа криза, дърпат надолу популацията на Русия.
На второ място, през последните години Русия се възползва доста от вътрешната миграция, изключително от страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в Централна Азия. Едновременно с това броят на мигрантите за първата половина на 2017 година е най-нисък от 2010 година насам, и няма по какъв начин да повлияе на спадът на популацията. Още едно доказателство, че подложената на наказания съветска стопанска система е изгубила прелест. Двигатели на миграцията са политиката и стопанската система, не демографията.
Песимистите и оптимистите
Разликата сред оптимистичната и песимистичната прогноза за приръста на съветското население до 2035 година е в границите на 13,5 млн. души повече или по-малко. В позитивен вид капацитетът е голям: данъкоплатци, предприемачи, нововъведения, актьори и военнослужещи. Обратният резултат допуска все по-трудно поддържане на икономическия растеж, върху все по-свиващо се на брой население. През 2017 година сме очевидци на началото на дълготраен демографски спад в Русия. От това какъв брой бързо и какъв брой надълбоко ще потъне, зависи всичко.
(превод със съкращения)
Възможно ли е обаче също по този начин да са изсмукали и живота й? Съществуват задоволително данни които допускат, че западните наказания тласкат Русия към демографска бездна.
Най-необичайното в Русия тези дни е, че руснаците имат по-малко новородени деца през 2017 година, в сравнение с през миналата година. Официални данни на Федералната статистическа работа на Русия, „ Госкомстат “ демонстрират, че раждаемостта за 11 от последните 12 месеца е спаднала с сред 10 и 15 %. Какво се случва тук?
През 2016 година на територията на Русия са регистрирани 1 893 237 раждания и 1 887 907 смъртни случаи, което води до позитивен приръст на популацията в размер на едвам 5 330 души, без да се брои имиграцията. За съпоставяне, от януари до август тази година в Русия са се родили 1 131 543 души, против 1 236 108 умряли. Ако следваме съразмерно същата крива, до края на годината ще са регистрирани към 1 697 000 раждания, против 1 854 000 смъртни случаи, т. е. негативен приръст от 157 000 души през 2017 година
Несъмнено някой би споделил, че с общо население от 146 млн. души, 157 000 е едвам видимо число и да се твърди, че Русия е изпаднала в някаква смъртоносна серпантина би било несериозно. Дори и към момента да изостават от европейските си съседи, актуалните руснаци живеят доста по-здравословно и дълготрайно от по всяко време в историята си, и тази положителна наклонност няма тип да се обръща. Което са положителни вести.
Но точно в светлината на тези постепенни усъвършенствания би трябвало да разбираем за какво внезапно руснаците имат по-малко деца. И най-правдоподобната догадка е да хвърлим виновността върху западните стопански наказания. Разсъждението е обикновено: икономическите наказания спънаха съветската стопанска система и произлизащото от това обедняване и икономическа неустановеност тласват по-малко руснаци да отглеждат деца.
Доказателствата за това са налице: двойният потрес от глобите, наложени от Съединени американски щати и Европейски Съюз през 2014 година и спадът на световните цени на петрола – главният експортен артикул на Русия – провокираха стесняване на съветската стопанска система от 3,7 % от Брутният вътрешен продукт през 2015 година, увеличение на бюджетните дефицитите, а рублата загуби над 50 на 100 от цената си по отношение на $. Рязко се усили броят на безработните и на руснаците, които живеят под прага на бедността – от 15,5 млн. души през 2013 година на 19,8 млн. души през 2016 година
Алтернативното пояснение е, че това са просто дълготрайни демографски трендове. Русия под Путин се намира на ръба на демографската бездна от много време, без даже съответния режим да има някаква виновност за това. Сривът на комунизма, преди 25 години, провокира освен края на Съюз на съветските социалистически републики, само че постави началото на невиждана демографска злополука. По време на траялата цяло десетилетие икономическа меланхолия през 1990-те, под Борис Елцин, смъртността в Русия стартира да се повишава неимоверно. Средната дълготрайност на живота при мъжете спадна до 59 години. Същевременно, по-малко девойки родени през този интервал, допуска по-малко майки през днешния ден, създавайки едно самобитно „ ехтене “, което демографите чакат от години. Това, на което сме очевидци е началото на едно необратимо стесняване на популацията на Русия, вследствие на което до 2050 година страната ще е на 15-та позиция по плътност на популацията, изоставайки зад Филипините и Танзания.
Трудно се спори против износената теза за „ демографската орис “: Демографският спад в Русия е напълно действителен. Но има аргументи да се счита, че западните наказания са я тласнали в допълнение към ръба.
На първо място и съветските, и западните демографи и статистици, са доста положителни в работата си. Дългосрочните прогнози за популацията нормално са прави в 94 % от случаите; грешките им зависят от непредвидени политически фактори – като опустошителна война или икономическа меланхолия. Подобно на климата, колкото по-дългосрочна е прогнозата, толкоз по-вероятно е да е неверна.
Заради което е забавно, че съгласно оценките на „ Госкомстат “ за 2015 година, популацията на Русия е трябвало да се усили с сред 108 300 и 492 000 души до 2017 година или приблизително с 311 800 руснаци. Вместо това, както споменахме по-рано, Русия се бори със междинна загуба на популацията в размер на към 157 000 души за 2017 година
Дори и краткосрочните прогнози да са били сбъркани – с четвърт милион под даже и най-песимистичните упования – всичко това допуска че външни фактори, като продължителната икономическа криза, дърпат надолу популацията на Русия.
На второ място, през последните години Русия се възползва доста от вътрешната миграция, изключително от страни от някогашния Съюз на съветските социалистически републики в Централна Азия. Едновременно с това броят на мигрантите за първата половина на 2017 година е най-нисък от 2010 година насам, и няма по какъв начин да повлияе на спадът на популацията. Още едно доказателство, че подложената на наказания съветска стопанска система е изгубила прелест. Двигатели на миграцията са политиката и стопанската система, не демографията.
Песимистите и оптимистите
Разликата сред оптимистичната и песимистичната прогноза за приръста на съветското население до 2035 година е в границите на 13,5 млн. души повече или по-малко. В позитивен вид капацитетът е голям: данъкоплатци, предприемачи, нововъведения, актьори и военнослужещи. Обратният резултат допуска все по-трудно поддържане на икономическия растеж, върху все по-свиващо се на брой население. През 2017 година сме очевидци на началото на дълготраен демографски спад в Русия. От това какъв брой бързо и какъв брой надълбоко ще потъне, зависи всичко.
(превод със съкращения)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ