Президентът се ползва с имунитет, който включва елемента неотговорност“. Изключение са

Президентът се употребява с имунитет, който включва детайла „ неотговорност “.
Изключение са основанията по член 103, алинея 1 от Конституцията – „ държавна измяна “ и „ нарушаване на Конституцията “

Държавите имат държавни глави. В взаимозависимост от метода, по който се заема длъжността на президента още от Макиавели в политическата просвета се разграничават монархии и републики. Произведението „ Владетелят “ („ Князът “ / „ Принцът “) на Николо Макиавели стартира по този начин:

„ Всички страни, всички ръководства, които са имали и имат власт над хората, са били и са републики, или монархии. “

От 1946 година насам България е република, а от 1990 година държавен глава е президентът.

Терминът „ президент “ идва от латинското „ Рrаеsidens “, което безусловно значи „ седнал начело “. Още в антични времена по този начин се е наричал председателстващия разнообразни срещи или събрания. От първото значение на думата се постанова наличието на длъжността.

Въпреки това, в настоящето? значение, разбирана като държавен глава, думата „ президент “ не се употребява нито по времето на гръцките полиси и Римската страна, нито по време на ранните буржоазни републики в Англия и Нидерландия. След основаването на Съединени американски щати (1777) бащите -учредители вършат исторически избор в интерес на републиката и за титуляр и олицетворител на изпълнителната власт Конституцията дефинира президента.

Държавният глава в парламентарната страна е неотговорен. Вместо него отговорност носят ръководителят на държавното управление (премиерът / министър-председателят) и министрите. Те поставят автограф върху всеки негов акт (приподписване / контрасигнатура). Има разлики в носенето на политическа и юридическа отговорност в парламентарните монархии и в парламентарните републики. В парламентарните монархии президентът (както като обществена служба, по този начин и като частно лице) носи отговорност единствено пред историята. Политическа и юридическа отговорност носят постоянно неговите министри. Политическа отговорност монарсите употребяват в трагични моменти посредством абдикация.

В парламентарните републики има разлики в носенето на отговорност от президента като лице, заемащо обществена служба. Поемането на отговорност от президента като висше длъжностно лице варира в сравнителноправен аспект – от изцяло неотговорен юридически до виновен за тези актове, които издава независимо. В този смисъл отговорността може да бъде както политическа, само че не като последица от извършен парламентарен надзор, по този начин и юридическа. В частните си каузи като физическо лице президентът, респ. вицепрезидентът, носи гражданска, административна и наказателна отговорност.

В член 103, алинея 4 от Конституцията на Република България има безспорна спънка за реализирането на наказателната отговорност за закононарушение от общ темперамент, до момента в който президентът, респективно вицепрезидентът, е в мандат (от встъпването в служба, до приключване на периода, за който е определен или не е отхвърлен от служба предсрочно).

Президентът, респективно вицепрезидентът, се употребява с имунитет, който включва детайла „ неотговорност “, като се изключи основанията по член 103, алинея 1 от Конституцията – „ държавна измяна “ и „ нарушаване на Конституцията “, и детайла „ наказателна цялост “.

Възможността за покачване на обвиняване пред Конституционния съд по обвиняване за „ нарушаване на Конституцията “ или „ държавна измяна “, повдигнато от 2/3 от народните представители, е известно у нас като „ импийчмънт “ (от англ., обвиняване, дискредитиране). Съществена е разликата сред процедурата в англо-саксонското право и в българския вид – не Народното събрание, а различен орган взема решение ориста на президента. При действието на Търновската конституция министрите (вместо монархът) са били съдени от необикновен Държавен съд, а при действието на Конституцията от 1991 година – Конституционният съд може да се произнася дали президентът е нарушил Конституцията или е направил държавна измяна.

С Тълкувателно решение 12 от 2020 година по к. д. 1/2020 година Конституционният съд даде пояснение на наличието на двете учредения, при които може да бъде повдигано обвиняване от народните представители. Съдържанието на понятието „ държавна измяна “ по член 103, алинея 1 от Конституцията не е тъждествено със наличието на понятието „ измяна “ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс.

Като „ държавна измяна “ следва да бъдат разбирани и други закононарушения срещу Републиката, които президентът би могъл да реализира при осъществяване на конституционно предоставените му функционалности. Поради това „ държавната измяна “ постоянно изисква реализирането на съставомерна незаконна активност срещу Републиката (лично или в съучастничество, б. м.).

Понятието „ нарушаване на Конституцията “ обгръща нарушавания при осъществяване на функционалностите на президента или вицепрезидента, които нямат незаконен темперамент, както и такива, които са съставомерни действия.

Конкретната преценка, дали „ държавна измяна “ или „ нарушаване на Конституцията “ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави само от Народното събрание, което единствено? взема решение дали да повдигне обвиняване и по-късно – от Конституционния съд, когато упражнява пълномощието си по член 103, алинея 3 от Конституцията.

Изразът „ не може да бъде възбудено наказателно гонене “, употребен в член 103, алинея 4 от Конституцията значи, че против президента и вицепрезидента (докато са в мандат) не могат да бъдат осъществявани дейности с процесуален и извънпроцесуален темперамент, които могат да доведат до осъществяване на наказателна отговорност и които директно засягат техните персонални права и свободи.

При разкриване на данни за незаконна активност на президента или вицепрезидента възбраната да бъде възбудено наказателно гонене не препятства започването на наказателно произвеждане (срещу незнаен извършител). По към този момент формирано наказателно произвеждане имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва осъществяването на такива процесуални дейности, които са ориентирани против тях и директно засягат техни персонални права и свободи. Други дейности по следствието могат да бъдат осъществявани без ограничаване.

Държавният глава съгласно Конституцията не е деполитизиран държавен орган (Тълкувателно решение 25 от 1995 г.). Той може да бъде член на политическа партия (не може да взе участие в управлението й, член 95, алинея 2 от Конституцията), да издава актове със основни политически последствия, да прави изказвания и обръщения с значимо политическо значение, което не може да му бъде оспорвано.

Няма спънки президентът да упражнява и извънконституционна интервенция при избрани политически обстановки посредством писмени или устни изказвания. Авторитетната интервенция на президента може да има значително политическо значение. Доколко със свои актове и дейности, включително и такива с политическо наличие, президентът нарушава Конституцията, е въпрос на съответна преценка от Конституционния съд, в случай че за това има повдигнато обвиняване по реда на член 103 от Конституцията.

Автор: доцент Наталия Киселова, Труд

Още вести четете в категория Коментари.