Може ли президентът да спре задкулисната машина
Президентът Румен Радев постави във вторник точка на всички хипотези какво можел и какво не можел да направи и с кое деяние щял да наруши Конституцията. Избраникът на Висшия правосъден съвет и съответно на настоящия основен прокурор - Иван Гешев, е към този момент основен прокурор (предстои формалното предаване на поста и настаняване в кабинета, където и до момента е прекарвал много време). И следват 7 години мандат, през който той най-вероятно ще остане недостижим.
След като президентът си дава сметка - както самичък се изрази в общественото си изказване, че " отчетността на основния прокурор при настоящия парламентарен модел приключва с избора му " - прибавяме, и с указа за назначението му, то звучат наивно упованията на Радев към новия основен " да сбъдне очакванията на българите за правда и правдивост ". Защото няма кой да го попита какво прави и за какво. Но освен поради това, а и тъй като с досегашните си дейности е посочил точно селективно изтъкване на отговорни, и то най-вече критикуващите дейностите му.
Можеше ли президентът да препятства назначението на Гешев?
Не. Но можеше да изиска пояснение от Конституционния съд (КС) на процедурата за назчаването, посочена малко в Конституцията, още преди първото връщане на избора, защото експертите по конституционно право показаха разнообразни отзиви ще бъде ли позволено такова искане, какъв може да е отговорът. Това щеше да забави назначението на Гешев, само че нямаше да бъде нарушаване на Конституцията.
Отделен въпрос е, че изборът на Гешев е от дълго време квалифициран като част от повсеместен проект за преодоляване на цялата репресивна система и са авансово обезвредени всички вероятни засечки, в каквато Конституционният съд едва ли щеше да бъде оставен да се прояви.
Когато подмолната машина, чийто мотор е основният прокурор, преследва желанията си, никой не може да я спре точно поради неговата неотговорност пред никого и за нищо - в този модел институциите на страната, в това число Конституционен съд, са най-често единствено крепящи структурата детайли, т.е. Конституционен съд щеше да бетонира статуквото.
Впрочем тази машина можеха да я спрат половин милион жители на площада. И тъй като тях ги няма; и тъй като високите представители на интелигенцията са конюнктурни и даже продажни от много време - осем учени поддържаха Гешев с текст, заимствуван като че ли от уеб страниците на Пеевски, което е най-печалната препоръка за българската реалност; а умни другояче хора бърчат носове пред неестетическите прояви на митингите та измежду тази картина естествено и по наложителност сме се вторачили в президента и желаеме от него дейно деяние. Какво може президентът оттук насетне? Радев направи поръчка да инициира спор за смяна на Конституцията. Защото " от успеваемостта на промените в правосъдната система зависи дали ще реализираме правдивост, изкривяване на корупцията, качествено държавно ръководство и просперираща социална среда. " Връщам се на машината с мотора, която в действителност желаеме да променим /демонтираме?/, прегазваща до този миг всеки опит за смяна. Моторът ще се опълчва с цялата си процесуална репресивна власт над парламентарни сили и цивилен общности и със зъби и нокти ще брани своята безотговорност и недостижимост, която е планувана посредством тандема Гешев - Цацаров в цялостен синхрон: Гешев ще повдига обвиняванията на визираните точно селективно в неговите изказвания " кръгове ", в действителност към този момент " един кръг ", ръководителят на КПКОНПИ въз основа на тях ще постанова запорите, подобен е законът.
При такава нагледност няма ли да се повтори неуспехът на опита на президента да бъде изменен да вземем за пример методът на избор на шефа на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) - този избор да се извади от пазарлъците на парламентарните партии и да се прави от президента, с цел да се подсигурява безпристрастност и неселективност на преследването на високата корупция. Спомнете си съпротивата, с която политическите партии и водачи отпред с ГЕРБ и основният прокурор посрещнаха тази концепция по време на два Консултативни съвета за наионална сигурност и го упрекнаха надали не в нарушение на правилата на парламентарната република? В която единствено Народното събрание имал право да взема решение кой ще управлява КПКОНПИ и това състояние трябвало да остане непипнато.Има всички учредения за опасения, че новата концепция на Радев за спор за конституционни промени да бъде потопена в същата словесна измама за запазване на демокрацията от попълзновенията на президента, който желал власт. Да, президентът би трябвало ясно да съобщи, че се нуждае от пълномощия И този въпрос да стане част от дебата за конституционни промени. Досегашните президенти като че ли смятаха за неприятен усет да признаят, че конституцията ги е направила фигуранти без нито едно независимо пълномощие.
От Радев се чака да постави точка на лицемерието " не се нуждая от пълномощия ". Ако и Радев счита същото и не смее да изиска власт, която прочее се легитимира от директния му избор от два милиона българи, то дебатът за промени на Конституцията ще се изроди в говорилня, която да украси имиджа му като угрижен за господство на закона и да обезпечи повторния му мандат. Но не и да докара до резултати за жителите като правдивост и неселективно гонене на отговорните.След като - ще повторя, не могат да се съберат половин милион съпротивляващи се жители - а не могат, тъй като дългогодишните скандални своеволия на трите управляващи, преминаващи в последно време и в намерено мракобесие, отчаяха и демотивирахабългарите, то някой би трябвало да поеме отговорност. И да изиска власт, която да използва друго от използването й от политическите водачи, съюзени с недосегаемия тандем Гешев - Цацаров.
Ако тези разсъждения нарушават положителния звук на безкрайното наукообразно-демократично каканижене на политолозите по тв приемника и тревожат с радикалността си, посочете излаз. Само не казвайте - народът е удовлетворен и по тази причина мълчи. Това, последното, е идейният поддръжник на всяка робия. В българския случай - на мафиотизирания възел сред слетите управляващи и техния стопански контрагент.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (215)
След като президентът си дава сметка - както самичък се изрази в общественото си изказване, че " отчетността на основния прокурор при настоящия парламентарен модел приключва с избора му " - прибавяме, и с указа за назначението му, то звучат наивно упованията на Радев към новия основен " да сбъдне очакванията на българите за правда и правдивост ". Защото няма кой да го попита какво прави и за какво. Но освен поради това, а и тъй като с досегашните си дейности е посочил точно селективно изтъкване на отговорни, и то най-вече критикуващите дейностите му.
Можеше ли президентът да препятства назначението на Гешев?
Не. Но можеше да изиска пояснение от Конституционния съд (КС) на процедурата за назчаването, посочена малко в Конституцията, още преди първото връщане на избора, защото експертите по конституционно право показаха разнообразни отзиви ще бъде ли позволено такова искане, какъв може да е отговорът. Това щеше да забави назначението на Гешев, само че нямаше да бъде нарушаване на Конституцията.
Отделен въпрос е, че изборът на Гешев е от дълго време квалифициран като част от повсеместен проект за преодоляване на цялата репресивна система и са авансово обезвредени всички вероятни засечки, в каквато Конституционният съд едва ли щеше да бъде оставен да се прояви.
Когато подмолната машина, чийто мотор е основният прокурор, преследва желанията си, никой не може да я спре точно поради неговата неотговорност пред никого и за нищо - в този модел институциите на страната, в това число Конституционен съд, са най-често единствено крепящи структурата детайли, т.е. Конституционен съд щеше да бетонира статуквото.
Впрочем тази машина можеха да я спрат половин милион жители на площада. И тъй като тях ги няма; и тъй като високите представители на интелигенцията са конюнктурни и даже продажни от много време - осем учени поддържаха Гешев с текст, заимствуван като че ли от уеб страниците на Пеевски, което е най-печалната препоръка за българската реалност; а умни другояче хора бърчат носове пред неестетическите прояви на митингите та измежду тази картина естествено и по наложителност сме се вторачили в президента и желаеме от него дейно деяние. Какво може президентът оттук насетне? Радев направи поръчка да инициира спор за смяна на Конституцията. Защото " от успеваемостта на промените в правосъдната система зависи дали ще реализираме правдивост, изкривяване на корупцията, качествено държавно ръководство и просперираща социална среда. " Връщам се на машината с мотора, която в действителност желаеме да променим /демонтираме?/, прегазваща до този миг всеки опит за смяна. Моторът ще се опълчва с цялата си процесуална репресивна власт над парламентарни сили и цивилен общности и със зъби и нокти ще брани своята безотговорност и недостижимост, която е планувана посредством тандема Гешев - Цацаров в цялостен синхрон: Гешев ще повдига обвиняванията на визираните точно селективно в неговите изказвания " кръгове ", в действителност към този момент " един кръг ", ръководителят на КПКОНПИ въз основа на тях ще постанова запорите, подобен е законът.
При такава нагледност няма ли да се повтори неуспехът на опита на президента да бъде изменен да вземем за пример методът на избор на шефа на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) - този избор да се извади от пазарлъците на парламентарните партии и да се прави от президента, с цел да се подсигурява безпристрастност и неселективност на преследването на високата корупция. Спомнете си съпротивата, с която политическите партии и водачи отпред с ГЕРБ и основният прокурор посрещнаха тази концепция по време на два Консултативни съвета за наионална сигурност и го упрекнаха надали не в нарушение на правилата на парламентарната република? В която единствено Народното събрание имал право да взема решение кой ще управлява КПКОНПИ и това състояние трябвало да остане непипнато.Има всички учредения за опасения, че новата концепция на Радев за спор за конституционни промени да бъде потопена в същата словесна измама за запазване на демокрацията от попълзновенията на президента, който желал власт. Да, президентът би трябвало ясно да съобщи, че се нуждае от пълномощия И този въпрос да стане част от дебата за конституционни промени. Досегашните президенти като че ли смятаха за неприятен усет да признаят, че конституцията ги е направила фигуранти без нито едно независимо пълномощие.
От Радев се чака да постави точка на лицемерието " не се нуждая от пълномощия ". Ако и Радев счита същото и не смее да изиска власт, която прочее се легитимира от директния му избор от два милиона българи, то дебатът за промени на Конституцията ще се изроди в говорилня, която да украси имиджа му като угрижен за господство на закона и да обезпечи повторния му мандат. Но не и да докара до резултати за жителите като правдивост и неселективно гонене на отговорните.След като - ще повторя, не могат да се съберат половин милион съпротивляващи се жители - а не могат, тъй като дългогодишните скандални своеволия на трите управляващи, преминаващи в последно време и в намерено мракобесие, отчаяха и демотивирахабългарите, то някой би трябвало да поеме отговорност. И да изиска власт, която да използва друго от използването й от политическите водачи, съюзени с недосегаемия тандем Гешев - Цацаров.
Ако тези разсъждения нарушават положителния звук на безкрайното наукообразно-демократично каканижене на политолозите по тв приемника и тревожат с радикалността си, посочете излаз. Само не казвайте - народът е удовлетворен и по тази причина мълчи. Това, последното, е идейният поддръжник на всяка робия. В българския случай - на мафиотизирания възел сред слетите управляващи и техния стопански контрагент.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (215)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ