Президентът на Украйна Володимир Зеленски бе посрещнат като герой при

Президентът на Украйна Володимир Зеленски бе посрещнат като воин при първото му пътешестване до Съединени американски щати след пълномащабната инвазия на Русия, което стана незабавно след две поредни военни настъпления, показващи украинската мощност на Запада, отбелязва американският в. „ Ню Йорк таймс “. През декември предходната година Зеленски приказва пред взаимно съвещание на Конгреса, като акцентира триумфите и прикани за продължение на помощта, напомня Българска телеграфна агенция.

Второто посещаване на Зеленски в Съединени американски щати, започващо през днешния ден, е по-деликатна политическа задача, идваща в изискванията на песимизъм във връзка с помощта за Украйна от страна на някои конгресмени републиканци, както и на фона на постепенно разрастващата се и към този момент неубедителна контраатака, на която се разпореждаха доста очаквания във войната, разяснява вестникът.

Зеленски ще взе участие в съвещанието на Общото заседание на Организация на обединените нации в Ню Йорк, където се чака да продължи напъните си за продобиване на поддръжка измежду разрастващите се страни, които се двоумят или клонят към Русия. След това украинският президент ще замине за Вашингтон, където ще се срещне с водачите на Конгреса на Съединени американски щати и ще посети Белия дом.

Украинският президент подхожда към изявите си с по-балансирано обръщение, показва „ Ню Йорк таймс “. Той продължава да е неотклонен бранител на военната помощ за украинската войска, само че в молбите си влага дълбока признателност за това, което Западът към този момент е дал. Вестникът обръща внимание на обстоятелството, че това е смяна в тона и метода на Зеленски след рецензиите, че упреква съдружниците си и наподобява непризнателен, до момента в който ги притиска за оръжия.

Освен че лобира пред Съединени американски щати и Европа за военна помощ, Украйна търси дипломатическа поддръжка от разрастващите се страни в Африка и Южна Америка с аргумента, че спирането на доставките на зърно води до повишение на цените на храните. Киев желае да получи поддръжка и от военните си съдружници, измежду които Америка има най-голямо значение, защото обезпечава към една трета от директните дарения на оръжия за украинската войска.

Сега Белият дом е изискал от Конгреса спомагателни 24 милиарда $ за помощ за Украйна, които наподобява ще бъдат вплетени в партийните битки за разноските тази есен. Зеленски ще има опция да се опита да сплоти демократите и републиканците по отношение на нуждата от продължение на военната помощ, предвижда „ Ню Йорк таймс “.

Вестникът отбелязва, че визитата на Зеленски е обвързвано и с американските президентски избори, до които остава малко повече от година. Лидерите в Киев са обезпокоени от вероятността за втора администрация на Тръмп и по-малко възторг в уговорката за подкрепяне на Украйна.

Украинските водачи са решени да продължат да се бият, защото алтернативата е страната им да бъде завладяна от съветския президент Владимир Путин, разяснява в. " Лос Анджелис таймс ". Но армията им не е напреднала задоволително, с цел да накара Путин да реши да понижи загубите си. Той залага на това, че Съединени американски щати и европейските им съдружници ще се уморят да изпращат пари и оръжия на Киев.

Вестникът показва, че друга причина Путин да продължи да се бори, е вероятността, че Доналд Тръмп може да се върне в Белия дом. Тръмп похвали нахлуването на Путин предходната година като " гениално " и съобщи, че в случай че бъде определен, ще приключи войната " за 24 часа ", което звучи като изваждане от строя на Украйна.

Така че ще е нужна още една година на бойни дейности плюс президентски избори, преди Путин въобще да намерения за договаряния, заключава " Лос Анджелис таймс ".

Американското сп. „ Форин полиси “ отбелязва, че в Ню Йорк тече последната подготовка на задграничните водачи за тазгодишната сесия на Общо заседание на Организация на обединените нации, което стартира през днешния ден. На дневен ред е всичко - от смисъла на блока за интернационалните спорове до климатичните промени. Но международната среща на върха е единствено началото на договарянията с висок залог, разяснява списанието.

Целите на Зеленски за тазгодишната сесия на Общото заседание на международната организация са две - да събере поддръжка за своето предложение за мир от 10 точки и да откри решение на рецесията с продоволствената сигурност на Украйна, показва в разбора си „ Форин полиси “. Що се отнася до първата цел - намирането на съдружници става все по-трудно след напъните на Русия да ухажва страните от Глобалния юг.

Що се отнася до второто - решението на Русия да напусне черноморската зърнена самодейност през юли и да наложи фактическа обсада на доставките, преминаващи през нейни води, докара до понижаване на питателните ресурси на Украйна през последните месеци, отбелязва списанието.

Украински публични лица също по този начин намекнаха за опцията за привикване на специфична сесия на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации за разискване на войната. Въпреки това, даже и да се организира тази специфична сесия, вероятността тя да докара до осезаеми резултати остава дребна - не на последно място, тъй като съветският президент Владимир Путин не взе участие в сесията, изпращайки вместо това външния министър Сергей Лавров.

През февруари и март 2022 година повече от 140 страни в Общото заседание на Организация на обединените нации одобриха две резолюции, осъждащи нападението на Москва. Но като се изключи че демонстрираха необятен интернационален консенсус против войната, резолюциите не способстваха за решение на рецесията.

Графикът на Зеленски и отсъствието на Путин не са единствените решения, привличащи огромно внимание в Ню Йорк, показва „ Форин полиси “. Нито китайският президент Си Дзинпин, нито външният му министър Ван И ще участват на тазгодишната среща на върха. Вместо това Пекин ще изпрати вицепрезидента Хан Чжън, който има най-вече церемониална роля.

Сред другите значими неявили се участници са френският президент Еманюел Макрон, английският министър председател Риши Сунак и индийският министър-председател Нарендра Моди. По този метод Байдън става единственият водач от петимата непрекъснати членове на Съвета за сигурност, който ще участва, отбелязва списанието.

Френският в. „ Монд “ обръща внимание на обстоятелството, че Зеленски се чака в Капитолия и Белия дом след присъединяване си в Общото заседание на Организация на обединените нации, което идва в миг, когато американският Конгрес разисква даването на военна и филантропична помощ в размер на до 24 милиарда $ за Украйна в нейната битка с съветското навлизане.

Вестникът разяснява, че Конгресът на Съединени американски щати е все по-раздвоен във връзка с даването на в допълнение финансиране за Украйна. Байдън изиска пакет от още 13 милиарда $ военна помощ за Украйна и 8 милиарда $ за филантропична помощ.

Но консервативни конгресмени републиканци упорстват за широкообхватни съкращения на федералните разноски, а някои от тях съответно се стремят да спрат парите за Украйна, защото Конгресът желае да одобри годишните си законопроекти за бюджетните заеми преди крайния период 30 септември, с цел да може да продължи работата на американското държавно управление.

В коментар на същата тематика английският в. „ Гардиън “ показва друго мнение, а точно, че Украйна се нуждае от помощ на всички фронтове - боен, цивилен и филантропичен. Нашата воля не може да се разколебае, отбелязва вестникът, като цитира мнението на един от водещите анализатори на войната в Украйна Майкъл Кофмън, старши помощник във Фондацията за интернационален мир " Карнеги ", който насочва апел към Запада да " прави проекти за дългата война ", имайки поради военните провокации, пред които е изправена страната - муниции, противовъздушна защита, основни средства и усилване на образованието.

Според Кофмън големият мащаб на идната интервенция не може да бъде надценяван. Тъй като краят на войната не се вижда, би трябвало да се възнамеряват цивилен и филантропични потребности, а освен военни, твърди той.

Опасността се състои в това да се възстановява ненормалното, разяснява в. „ Гардиън “. Украинското цивилно население е изправено пред колосален стрес - загуба на близки или боязън от загубата им, спиране на образователния развой, предизвестия за въздушни набези измежду нощ, голям брой бежанци и вътрешно разселени лица, наводненията от скъсването на язовирната стена край Каховка, носещи невзривени мини в жилищните региони, както и жертви измежду цивилното население, които по скромни оценки са 27 000 души.

Но смелостта и устойчивостта не се поддържат във вакуум, отбелязва английският вестник. Сега 18 милиона украинци се нуждаят от филантропична помощ в цялата страна, изключително в регионите, ситуирани най-близо до фронтовата линия, както и в регионите, намиращи се под краткотраен съветски боен надзор. Близо 6 милиона души са вътрешно разселени. Докато не престават борбите, екипите на Международния комитет за избавление, които наблюдават от близко сраженията, откриват доста висока степен на нуждаещи се измежду цивилното население.

Планирането на дългата война на гражданския фронт значи също по този начин да се сложи психическото здраве наедно с физическото. Това е изключително значимо за най-уязвимите групи от популацията, като децата и възрастните хора.

Това значи също по този начин да се поддържат ефикасни филантропични дейности, учредени на обстоятелства и разноски. Съществува също по този начин жизненоважна нужда от поддръжка за участниците от гражданското общество в Украйна, които са деен съставен елемент на филантропичната реакция и постоянно са първите на мястото на събитието, когато настъпи злополучие, заключава „ Гардиън “.

Под заглавие „ Поглед към руините на Украйна “ американският всекидневник „ Вашингтон пост “ помества серия от фотоси от Орехов и отбелязва, че градът, значим възел за украинските бойци, които се насочат към контраатака, е трансфорат в скелет спрямо предходния си тип след нахлуването на Русия. Руската артилерия в продължение на месеци бомбардира дребния град в Южна Украйна, принуждавайки доста поданици да избягат или да се скрият подземен, където животът и даже градският бизнес не престават, показва вестникът.

Къщите са в руини. Въоръжени с пушки бойци стоят на контролно-пропускателните пунктове. Ръждясали стоманени клопки за танкове се виждат настрана. Пътищата минават през обширни равнини, превърнати в полета на гибелта, затрупани с противопехотни мини - още едно завещание от войната, с което локалните поданици ще би трябвало да се борят, когато пристигна време за възобновяване, отбелязва „ Вашингтон пост “.