Путин е убиец, а Си Дзинпин е диктатор: Байдън продължава да трупа врагове за САЩ
Президентът на Съединени американски щати Джо Байдън назова китайския президент Си Дзинпин деспот.
Американският водач сподели, че китайският политик може да не е знаел за местоположението на сваления на 4 февруари балон в американското въздушно пространство и призна, че Си Дзинпин не е разполагал с информация, че обектът се е отклонил от курса. Което съгласно него е „ срам за един деспот “.
Байдън разяснява и визитата на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен предния ден, където той беседва със Си Дзинпин. По негово мнение връзките сред Вашингтон и Пекин " са на прав път ".
Какво значи това? Започнали за мир, а приключили за здраве? В последна сметка Блинкен и Си организираха доста градивни диалози.
Очевидно ръководителят на Държавния департамент особено отиде в Пекин, с цел да подписа мир с Китай след случая с балона - той сподели на китайския водач, че случаят е завършил, а по-късно пристигна Байдън с изказванията си, които могат да скапват всичко...
- Да, концепцията беше тъкмо тази: най-малко отчасти да върнат връзките в преговорното поле, - счита политологът Владимир Можегов.
- Изказването на Байдън може да скапе всички " достижения " на Блинкен, а това към този момент се трансформира в предписание.
" СП ": Блинкен сподели, че случаят с балона е завършил, а Байдън твърди противоположното и назовава Си деспот. Какво е това? Старческо безумство Байдън? Или цялостно противоречие?
- Според мен и двамата (Блинкън и Байдън) не схващат какво вършат. Като цяло, да, съгласно мен първото е по-близо - това е каша.
" СП ": Байдън като цяло обича да наскърбява ръководителите на други страни, или Путин ще бъде наименуван палач, или Си - деспот. Това оказва ли въздействие върху връзките сред страните? Или сериозните политици не се наскърбяват от това? Особено с Байдън...
- Ами какво има в поради трезвомислещият човек... Байдън е говореща глава и артикул на систематичен сговор. Зад Байдън има няколко клана, много, да кажем, враждебни един към различен: неоконсерваторите (Нюланд, Коган, Блинкен), екипът на Обама, Клинтънови, чиито ползи съставлява Съливан, са принудени да се схващат по някакъв метод.
Техният компромис е фигурата на " спящия дядо Джо ". Така да се каже, на повърхността. Изглежда, че не постоянно е допустимо да се управлява какво прави Джо понякога. Това са разноските на сегашната система.
" СП ": Според Вас каква тактика за връзките с Китай в последна сметка избраха Съединени американски щати? Съперничество? Съжителство? Провокации и балансиране на ръба на войната? Или съдействие? На какво ще се даде приоритет? Какво ще се промени. Ами в случай че републиканците дойдат на власт?
- Тайван е препъникамъкът, към който умерено може да се предвижда спорът на ползи сред Съединени американски щати и Китай най-малко през идващите 20 години. Ако Тайван е в ръцете на Съединените щати, Китай е заключен във вътрешното си Китайско море. За него това е като гибел.
Напротив, контролът над Тайван дава на Китай, в дълготраен проект, надзор над цялата Азиатско-тихоокеанска зона. Това е тъкмо същият проблем, пред който са изправени Съединените щати в тази ситуация с Япония през 30-те години на предишния век.
Те не знаят по какъв начин да го решат по различен метод с изключение на посредством война. Това беше повода за провокацията на Пърл Харбър: Съединени американски щати се нуждаеха от мотив за война, те го получиха посредством поредни " ултиматуми " към Япония, които доведоха до войната. Нещо сходно се случва през днешния ден в Китай.
Но с днешната адекватност на американците всичко е доста по-лошо. Ако републиканците дойдат на власт, тогава политиката на Съединени американски щати, сигурен съм, ще стане доста по-предсказуема. Републиканците също ще оказват напън върху Китай, само че благодарение на стопански, а не военни лостове.
Бихме могли съществено да си сътрудничим с републиканците (това е невероятно с глобалистите на Байдън) в построяването на нова геометрия на света, която да устройва всички. Представете си триполюсна настройка: Китай-Русия от едната страна, Западът от другата и Индия-Иран от третата.
С Тръмп би било изцяло допустимо. За разлика от глобалистите на Байдън, консерваторите на Тръмп не желаят да преобладават над целия свят, за тях преди всичко са ползите на Америка, а не ползите на интернационалните банки и мултинационалните корпорации.
„ Както знаете, Джоузеф Байдън направи това изказване в Калифорния на събитие за набиране на средства за предизборната си акция, т.е. това беше стъпка, ясно предопределена за вътрешна публика в Съединените щати “, споделя Михаил Нейжмаков, шеф на аналитични планове в Агенция за политически и стопански връзки.
- По форма това в доста връзки е опит на президента демократ да играе на терена на републиканците. Първо, защото измежду последователите на " Великата остаряла партия ", както назовават републиканците, антикитайските настроения обичайно са по-силно изразени.
Второ, тъй като на фона на по-резкия Доналд Тръмп и по-младия Рон ДеСантис настоящият президент на Съединени американски щати очевидно не желае да наподобява като „ отегчителен възрастен бюрократ “, заради което от време на време прибягва до по-небрежно бравурна изразителност.
Тоест, това е все едно „ усърден възпитаник “, който се пробва да копира „ хулиганския жанр “ в компанията на своите връстници, пробвайки се да завоюва престиж.
Ясно е, че линията на Байдън на от време на време прибягване до остра изразителност по „ китайския въпрос “ не стартира през днешния ден.
Например през последните 2 години актуалният президент на Съединени американски щати минимум 4 пъти удостовери готовността си да отбрани Тайван с военни средства при положение на интервенция на китайските войски против острова - само че като предписание отбелязвайки, че в реалност такива дейности от КНР не би трябвало да се чакат.
Въпреки това, в случай че тонът на Байдън при положение на неотдавнашни изказвания в Калифорния беше нахален и благосклонен към Пекин, то във връзка с наличието мнозина видяха тук неумел опит да се дистанцира Си Дзинпин от тази история с китайската сонда.
" СП ": Ден преди този момент Блинкен на среща със Си сподели, че Вашингтон и Пекин би трябвало да оставят историята за сваления китайски балон в предишното... Това игра на положително и зло ченге ли е? Или цялостна променчивост измежду американските елити?
- Тук в действителност има известно " разминаване ". Например Антъни Блинкен сподели преди пътешестване до Китай, че „ главата за балоните с парещ въздух би трябвало да бъде затворена “, а Джоузеф Байдън още веднъж се върна към тази тематика.
Но си коства да повторим, че това е просто работа за разнообразни целеви аудитории - Блинкен се обърна към Китай, Байдън - към своите гласоподаватели.
Но до каква степен сходна игра в действителност ще помогне на Байдън, повдига въпроси. Дори да вземем чисто вътрешнополитическия му смисъл - да бъдем по-твърди от опозиционните републиканци, сегашният президент на Съединени американски щати и неговият екип надали ще могат да го създадат.
Например неотдавнашното изказване на Антъни Блинкен, че Америка не поддържа независимостта на Тайван, стана мотив за остра реакция от страна на политици и специалисти, близки до републиканците.
Може да се напомни забележката на конгресмена републиканец Джим Банкс по този въпрос, че " слабостта предизвика експанзия ". Тоест администрацията на Байдън към момента не може да избегне обвиняванията за уязвимост в връзките с Пекин.
" СП ": Китайското външно министерство към този момент стачкува. Как изказването на Байдън ще се отрази на връзките с Китай? Може ли да се приказва. Че ще анулира всичко, което Блинкен е постигнал?
- Китай в действителност реагира остро - можете да си припомните да вземем за пример изявлението на представителя на китайското външно министерство Мао Нин, който назова изказването на Байдън " открита провокация ".
От друга страна, КНР сигурно схваща, че американският президент направи това изказване в опит да завоюва политически точки в страната.
Пекин също е надъхан да понижи напрежението. Показателно е да вземем за пример, че доста наблюдаващи в Съединени американски щати не бяха сигурни, че по време на визитата в Китай американският държавен секретар ще бъде признат персонално от Си Дзинпин, само че договаряния на това равнище въпреки всичко се състояха.
Можете също по този начин да си припомните по прилика по какъв начин известно време след пътуването на тогавашния ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван през август 2022 година, което провокира недоволството на Пекин, протекоха много доброжелателни договаряния сред водачите на двете страни място през ноември в коридорите на срещата на върха на Г-20 в Бали.
Друго нещо е, че колкото повече наближават президентските избори, толкоз по-често Байдън най-вероятно ще би трябвало да жертва, най-малко, темпото на договарянията с Пекин в името на реториката, която може да се хареса на антикитайски настроените гласоподаватели вкъщи. Това, несъмнено, в допълнение ще усложни връзките сред Пекин и Вашингтон през 2023-2024 година
" СП ": Блинкен реализира ли нещо? Защо въобще отиде? Опит за отделяне на Китай от Русия? Получаване на гаранции, че Пекин няма да доставя оръжие на Москва и да нападна Тайван? Нещо друго?
— Наистина това посещаване по-скоро се трансформира в „ договаряния за продължение на договарянията “, без съответни резултати до момента.
Дори по редица въпроси, които бяха просто свързани с развиването на контактите сред двете страни, не беше реализиран прогрес - да вземем за пример не беше допустимо да се контракти с представители на Китай за възобновяване на информационните канали сред военните на двете страни. страни.
Тоест Вашингтон в този момент има главните си очаквания - за малко повече прогрес при положение на следващи визити на високопоставени представители на Съединени американски щати в Пекин - в края на краищата вероятността от сходни работни пътувания на министъра на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън и специфичния представител по въпросите на климата на президента Джон Кери, се разискват.
" СП ": Съединените щати остават главният търговски сътрудник на Китай. Търгуват за стотици милиарди! Можем ли да кажем, че тяхната борба няма да надвиши взаимните упреци и дребните търговски ограничавания?
— Въпреки че икономическите ограничения за напън върху Китай, въведени от Съединените щати, мъчно могат да се нарекат незначителни, тази борба е годна до известна граница.
И двете страни ще се стремят от време на време да понижават напрежението, защото прекомерно тежката борба (дори в случай че вземем поради единствено " икономическа война " и игра на нерви) би коствала прекомерно скъпо и на двете.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Американският водач сподели, че китайският политик може да не е знаел за местоположението на сваления на 4 февруари балон в американското въздушно пространство и призна, че Си Дзинпин не е разполагал с информация, че обектът се е отклонил от курса. Което съгласно него е „ срам за един деспот “.
Байдън разяснява и визитата на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен предния ден, където той беседва със Си Дзинпин. По негово мнение връзките сред Вашингтон и Пекин " са на прав път ".
Какво значи това? Започнали за мир, а приключили за здраве? В последна сметка Блинкен и Си организираха доста градивни диалози.
Очевидно ръководителят на Държавния департамент особено отиде в Пекин, с цел да подписа мир с Китай след случая с балона - той сподели на китайския водач, че случаят е завършил, а по-късно пристигна Байдън с изказванията си, които могат да скапват всичко...
- Да, концепцията беше тъкмо тази: най-малко отчасти да върнат връзките в преговорното поле, - счита политологът Владимир Можегов.
- Изказването на Байдън може да скапе всички " достижения " на Блинкен, а това към този момент се трансформира в предписание.
" СП ": Блинкен сподели, че случаят с балона е завършил, а Байдън твърди противоположното и назовава Си деспот. Какво е това? Старческо безумство Байдън? Или цялостно противоречие?
- Според мен и двамата (Блинкън и Байдън) не схващат какво вършат. Като цяло, да, съгласно мен първото е по-близо - това е каша.
" СП ": Байдън като цяло обича да наскърбява ръководителите на други страни, или Путин ще бъде наименуван палач, или Си - деспот. Това оказва ли въздействие върху връзките сред страните? Или сериозните политици не се наскърбяват от това? Особено с Байдън...
- Ами какво има в поради трезвомислещият човек... Байдън е говореща глава и артикул на систематичен сговор. Зад Байдън има няколко клана, много, да кажем, враждебни един към различен: неоконсерваторите (Нюланд, Коган, Блинкен), екипът на Обама, Клинтънови, чиито ползи съставлява Съливан, са принудени да се схващат по някакъв метод.
Техният компромис е фигурата на " спящия дядо Джо ". Така да се каже, на повърхността. Изглежда, че не постоянно е допустимо да се управлява какво прави Джо понякога. Това са разноските на сегашната система.
" СП ": Според Вас каква тактика за връзките с Китай в последна сметка избраха Съединени американски щати? Съперничество? Съжителство? Провокации и балансиране на ръба на войната? Или съдействие? На какво ще се даде приоритет? Какво ще се промени. Ами в случай че републиканците дойдат на власт?
- Тайван е препъникамъкът, към който умерено може да се предвижда спорът на ползи сред Съединени американски щати и Китай най-малко през идващите 20 години. Ако Тайван е в ръцете на Съединените щати, Китай е заключен във вътрешното си Китайско море. За него това е като гибел.
Напротив, контролът над Тайван дава на Китай, в дълготраен проект, надзор над цялата Азиатско-тихоокеанска зона. Това е тъкмо същият проблем, пред който са изправени Съединените щати в тази ситуация с Япония през 30-те години на предишния век.
Те не знаят по какъв начин да го решат по различен метод с изключение на посредством война. Това беше повода за провокацията на Пърл Харбър: Съединени американски щати се нуждаеха от мотив за война, те го получиха посредством поредни " ултиматуми " към Япония, които доведоха до войната. Нещо сходно се случва през днешния ден в Китай.
Но с днешната адекватност на американците всичко е доста по-лошо. Ако републиканците дойдат на власт, тогава политиката на Съединени американски щати, сигурен съм, ще стане доста по-предсказуема. Републиканците също ще оказват напън върху Китай, само че благодарение на стопански, а не военни лостове.
Бихме могли съществено да си сътрудничим с републиканците (това е невероятно с глобалистите на Байдън) в построяването на нова геометрия на света, която да устройва всички. Представете си триполюсна настройка: Китай-Русия от едната страна, Западът от другата и Индия-Иран от третата.
С Тръмп би било изцяло допустимо. За разлика от глобалистите на Байдън, консерваторите на Тръмп не желаят да преобладават над целия свят, за тях преди всичко са ползите на Америка, а не ползите на интернационалните банки и мултинационалните корпорации.
„ Както знаете, Джоузеф Байдън направи това изказване в Калифорния на събитие за набиране на средства за предизборната си акция, т.е. това беше стъпка, ясно предопределена за вътрешна публика в Съединените щати “, споделя Михаил Нейжмаков, шеф на аналитични планове в Агенция за политически и стопански връзки.
- По форма това в доста връзки е опит на президента демократ да играе на терена на републиканците. Първо, защото измежду последователите на " Великата остаряла партия ", както назовават републиканците, антикитайските настроения обичайно са по-силно изразени.
Второ, тъй като на фона на по-резкия Доналд Тръмп и по-младия Рон ДеСантис настоящият президент на Съединени американски щати очевидно не желае да наподобява като „ отегчителен възрастен бюрократ “, заради което от време на време прибягва до по-небрежно бравурна изразителност.
Тоест, това е все едно „ усърден възпитаник “, който се пробва да копира „ хулиганския жанр “ в компанията на своите връстници, пробвайки се да завоюва престиж.
Ясно е, че линията на Байдън на от време на време прибягване до остра изразителност по „ китайския въпрос “ не стартира през днешния ден.
Например през последните 2 години актуалният президент на Съединени американски щати минимум 4 пъти удостовери готовността си да отбрани Тайван с военни средства при положение на интервенция на китайските войски против острова - само че като предписание отбелязвайки, че в реалност такива дейности от КНР не би трябвало да се чакат.
Въпреки това, в случай че тонът на Байдън при положение на неотдавнашни изказвания в Калифорния беше нахален и благосклонен към Пекин, то във връзка с наличието мнозина видяха тук неумел опит да се дистанцира Си Дзинпин от тази история с китайската сонда.
" СП ": Ден преди този момент Блинкен на среща със Си сподели, че Вашингтон и Пекин би трябвало да оставят историята за сваления китайски балон в предишното... Това игра на положително и зло ченге ли е? Или цялостна променчивост измежду американските елити?
- Тук в действителност има известно " разминаване ". Например Антъни Блинкен сподели преди пътешестване до Китай, че „ главата за балоните с парещ въздух би трябвало да бъде затворена “, а Джоузеф Байдън още веднъж се върна към тази тематика.
Но си коства да повторим, че това е просто работа за разнообразни целеви аудитории - Блинкен се обърна към Китай, Байдън - към своите гласоподаватели.
Но до каква степен сходна игра в действителност ще помогне на Байдън, повдига въпроси. Дори да вземем чисто вътрешнополитическия му смисъл - да бъдем по-твърди от опозиционните републиканци, сегашният президент на Съединени американски щати и неговият екип надали ще могат да го създадат.
Например неотдавнашното изказване на Антъни Блинкен, че Америка не поддържа независимостта на Тайван, стана мотив за остра реакция от страна на политици и специалисти, близки до републиканците.
Може да се напомни забележката на конгресмена републиканец Джим Банкс по този въпрос, че " слабостта предизвика експанзия ". Тоест администрацията на Байдън към момента не може да избегне обвиняванията за уязвимост в връзките с Пекин.
" СП ": Китайското външно министерство към този момент стачкува. Как изказването на Байдън ще се отрази на връзките с Китай? Може ли да се приказва. Че ще анулира всичко, което Блинкен е постигнал?
- Китай в действителност реагира остро - можете да си припомните да вземем за пример изявлението на представителя на китайското външно министерство Мао Нин, който назова изказването на Байдън " открита провокация ".
От друга страна, КНР сигурно схваща, че американският президент направи това изказване в опит да завоюва политически точки в страната.
Пекин също е надъхан да понижи напрежението. Показателно е да вземем за пример, че доста наблюдаващи в Съединени американски щати не бяха сигурни, че по време на визитата в Китай американският държавен секретар ще бъде признат персонално от Си Дзинпин, само че договаряния на това равнище въпреки всичко се състояха.
Можете също по този начин да си припомните по прилика по какъв начин известно време след пътуването на тогавашния ръководител на Камарата на представителите на Съединени американски щати Нанси Пелоси в Тайван през август 2022 година, което провокира недоволството на Пекин, протекоха много доброжелателни договаряния сред водачите на двете страни място през ноември в коридорите на срещата на върха на Г-20 в Бали.
Друго нещо е, че колкото повече наближават президентските избори, толкоз по-често Байдън най-вероятно ще би трябвало да жертва, най-малко, темпото на договарянията с Пекин в името на реториката, която може да се хареса на антикитайски настроените гласоподаватели вкъщи. Това, несъмнено, в допълнение ще усложни връзките сред Пекин и Вашингтон през 2023-2024 година
" СП ": Блинкен реализира ли нещо? Защо въобще отиде? Опит за отделяне на Китай от Русия? Получаване на гаранции, че Пекин няма да доставя оръжие на Москва и да нападна Тайван? Нещо друго?
— Наистина това посещаване по-скоро се трансформира в „ договаряния за продължение на договарянията “, без съответни резултати до момента.
Дори по редица въпроси, които бяха просто свързани с развиването на контактите сред двете страни, не беше реализиран прогрес - да вземем за пример не беше допустимо да се контракти с представители на Китай за възобновяване на информационните канали сред военните на двете страни. страни.
Тоест Вашингтон в този момент има главните си очаквания - за малко повече прогрес при положение на следващи визити на високопоставени представители на Съединени американски щати в Пекин - в края на краищата вероятността от сходни работни пътувания на министъра на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън и специфичния представител по въпросите на климата на президента Джон Кери, се разискват.
" СП ": Съединените щати остават главният търговски сътрудник на Китай. Търгуват за стотици милиарди! Можем ли да кажем, че тяхната борба няма да надвиши взаимните упреци и дребните търговски ограничавания?
— Въпреки че икономическите ограничения за напън върху Китай, въведени от Съединените щати, мъчно могат да се нарекат незначителни, тази борба е годна до известна граница.
И двете страни ще се стремят от време на време да понижават напрежението, защото прекомерно тежката борба (дори в случай че вземем поради единствено " икономическа война " и игра на нерви) би коствала прекомерно скъпо и на двете.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ