Президентът на Македония не подписа указа за името
Президентът на Македония Георге Иванов реши да не подпише указа за обявяване на Закона за одобрение на Окончателното съглашение за решение на разликите, разказани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените народи, за преустановяване на смисъла на Временното съглашение от 1995 година и за определяне на стратегическо партньорство сред страните, оповестяват македонските медии.
В решението, което кабинетът на Иванов през днешния ден изпрати до медиите като писмо, са посочени аргументите, заради които президентът няма да подпише указа, съобщи БГНЕС.
В писмото се споделя: " При осъществяването на функционалностите на президент на Република Македония постоянно действам отговорно и правя своите права и отговорности въз основа и в границите на Конституцията, законите и ползите на Република Македония. “
По-нататък се цитират членовете от конституцията, въз основа на които президента отхвърля да постави подписа си под документа, контрактуван от министър председателите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас. Иванов твърди, че „ няма мандат да подпише указа, защото в програмата му от 2014 година било записано, че „ не приема смяна на конституцията за смяна на конституционното име “. Президентът акцентира, че „ не приема хрумвания или оферти, които биха заплашили македонската национална еднаквост, уникалността на македонската нация, македонския език и македонския модел на общуване “. Иванов напомня, че за тази изборна стратегия са дали своят вот 534 910 жители на Македония, с което е бил определен за държавен глава.
Според президента „ съглашението слага Република Македония в положение на послушание и взаимозависимост от друга страна, т.е. Република Гърция. Според член 308 от Наказателния кодекс, " Гражданин, който ще докара Република Македония в състояние на послушание или взаимозависимост към друга страна, се санкционира с отнемане от независимост от пет години ".
Македонските депутатите с 69 гласа " за " на 20 юни гласоподаваха в поддръжка на утвърждението на съглашението с Гърция, реализирано на 17 този месец в Преспа.
Според конституцията и парламентарния устав при положение на несъгласие от президента, законът още веднъж отива в парламентарна процедура, само че тогава ще би трябвало да бъде гласуван с безусловно болшинство от общия брой депутати, т.е. да получи зелена светлина от минимум 61 депутати. Законът в този случай още веднъж се изпраща на президента, който съгласно Конституцията е задължен да го подпише.
В решението, което кабинетът на Иванов през днешния ден изпрати до медиите като писмо, са посочени аргументите, заради които президентът няма да подпише указа, съобщи БГНЕС.
В писмото се споделя: " При осъществяването на функционалностите на президент на Република Македония постоянно действам отговорно и правя своите права и отговорности въз основа и в границите на Конституцията, законите и ползите на Република Македония. “
По-нататък се цитират членовете от конституцията, въз основа на които президента отхвърля да постави подписа си под документа, контрактуван от министър председателите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас. Иванов твърди, че „ няма мандат да подпише указа, защото в програмата му от 2014 година било записано, че „ не приема смяна на конституцията за смяна на конституционното име “. Президентът акцентира, че „ не приема хрумвания или оферти, които биха заплашили македонската национална еднаквост, уникалността на македонската нация, македонския език и македонския модел на общуване “. Иванов напомня, че за тази изборна стратегия са дали своят вот 534 910 жители на Македония, с което е бил определен за държавен глава.
Според президента „ съглашението слага Република Македония в положение на послушание и взаимозависимост от друга страна, т.е. Република Гърция. Според член 308 от Наказателния кодекс, " Гражданин, който ще докара Република Македония в състояние на послушание или взаимозависимост към друга страна, се санкционира с отнемане от независимост от пет години ".
Македонските депутатите с 69 гласа " за " на 20 юни гласоподаваха в поддръжка на утвърждението на съглашението с Гърция, реализирано на 17 този месец в Преспа.
Според конституцията и парламентарния устав при положение на несъгласие от президента, законът още веднъж отива в парламентарна процедура, само че тогава ще би трябвало да бъде гласуван с безусловно болшинство от общия брой депутати, т.е. да получи зелена светлина от минимум 61 депутати. Законът в този случай още веднъж се изпраща на президента, който съгласно Конституцията е задължен да го подпише.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ