Христо Маринов: Българската борба ще се върне към медалите
Президентът на федерацията ни по битка Христо Маринов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Преди година той застана отпред на най-успешния български спорт в историята, наследявайки на поста великия Валентин Йорданов. Като играч Маринов стана международен първенец през 2010-а и европейски отличник две години по-късно. Участва и на олимпийските игри в Лондон през 2012-а.
- Здравейте, господин президент! Как се чувствате като най-млад началник на федерация в олимпийските спортове? Младостта в действителност ли не е недостатък? Неудобство ли е или пък плюс?
- Чувствам се добре, към този момент привикнах с работата. Защо да е недостатък младостта? Всеки, който застане на този пост и преди не се е занимавал с това, е обикновено всичко да му е ново. Може да прави неточности, само че човек се учи от тях.
- На шампионатите „ Дан Колов “ и „ Никола Петров “ нашите борци завоюваха четири трофеи в конкуренцията на 500 състезатели от 32 страни. Какво действително се крие зад тази статистика?
- Мисля, че дадохме повече от максимума си и спечелихме четири златни медала. За страдание го направиха все по-старите и по-опитни борци. Повечето от по-младите не можаха да победят по-силните състезатели.
- Имаме ли стойностни тимове в трите стила за европейското в съветския град Каспийск?
- Да кажем, че имаме прилични тимове. В свободния жанр е съвсем напълно сменен съставът. Ще мине време, до момента в който се наложат по-младите борци. За страдание водачите ни са доста малко. А в един тим би трябвало да има водачи, които да дърпат отбора и по-младите да се учат от тях.
- Българският състезателен почитател стартира да привиква страната ни да има по два-три медала от летни олимпиади. Първоначалната нервност сякаш я няма и към този момент не се задава въпросът - къде са ни медалите? Как е ситуацията в битката – става ли част от тази наклонност или да чакаме нещо друго?
- Към битката постоянно е имало огромни упования. За страдание имаме малко погрешно мислене – одобряваме нещата като даденост, а това не е по този начин. Трябва да се работи всекидневно. Когато борците имат медали, хората споделят: „ Ясно, борците си взимат оценки! “. Но когато нямат, споделят: „ Страшен неуспех! Видяхте ли ги какво направиха!? “.
- Не толкоз от дълго време бяхте първокласен играч, в този момент към този момент ръководите най-успешния български спорт. Къде е по-трудно – на тепиха или край него?
- Вече става малко клиширано, само че в действителност в профил е по-трудно, тъй като когато си играч носиш отговорност за себе си, а в този момент за доста хора.
- Кой е най-необичайният проблем, който ви се наложи да разрешавате, откогато сте на поста?
- Най-необичайният проблем е настоящ и надали в миналото ще бъде решен. След като минах от другата страна – от играч като началник, виждам, че нещата не са по този начин, както съм си ги представял. Сега ми е мъчно да обясня на треньори или на мои някогашни съотборници, които още се състезават, че нещата са разнообразни.
- С какво най-трудно свикнахте на новия си пост или още не можете да свикнете?
- С времето се понаучих. През първите шест месеца много-много не бях наясно с всичко. Мисля, че към този момент с всичко привикнах.
- Колко тежко е да наследиш на поста именития Валентин Йорданов – състезател и човек с кристално чиста известност?
- Като цяло е доста тежко, тъй като в този момент съзнавам какъв товар е носил на гърба си 19 години. Още когато заех поста, имаше сходни въпроси към мен. Застанал съм с концепцията да запазя тази конструкция, която той е градил през тези 19 години, а в случай че можем и нещо да подобрим, ще бъде още по-добре.
- Какво желаете да подобрите?
- Иска ми се настройката на състезателите – да станат по-самоуверени като начало. За финансирането да не приказваме – постоянно не е задоволително, тъй като сме доста гарнитури и т. н. Иска ми се да се подобрим в тенденция състезателите да имат по-уверено мислене.
- Не е ли към този момент нереално да желаеме България да е огромна мощ в битката, откакто се вижда, че 30 години след измененията се радваме единствено на две олимпийски трофеи, и то на феномените в този спорт Валентин Йорданов и Армен Назарян?
- Виждате, че в спорта всичко еволюира. Времената са толкоз разнообразни. Много е мъчно, всички страни се развиват, натурализират непознати състезатели. Не е като едно време, всичко е радикално друго и е обикновено да става все по-трудно.
- Как се почувствахте, когато след международното загатнахте тематиката, че когато има триумфи, се одобряват за нещо обикновено? Изведнъж хората настръхнаха, недоброжелателите попитаха за какво нямаме орден на шампионата на планетата? Как приехте всичко това?
- Тежко го претърпях. Бях на самото съревнование, гледах и какво се изписва. Има куп аргументи да се стигне до такава степен, само че оправданията нямат смисъл. Хората гледат обстоятелствата и има ли орден – няма, значи е неуспех. Знаете, че някои от любимците ни бяха контузени – Иво Ангелов, Тарек и т. н.
- Участвахме без четиримата най-силни.
- Да, само че все пак считам, че ще си стъпим на краката. Ще обърнем посоката и отново ще взимаме медали.
- Какво бихте споделил на хората, които незабавно започнаха да подлагат на критика битката? Приличаше малко на реваншизъм след толкоз години и се сложи въпросът за какво имате максимален бюджет.
- Да, знам, че постоянно се хващат за бюджета. Може да извадят една статистика на техните достижения през дадена година. Аз също незабавно изваждам нашата статистика и в случай че те имат повече медали и достижения, дано кажат, че не заслужаваме този бюджет и би трябвало да е за тях.
- Какво е ситуацията с подрастващите? Скоро в Интернет излезе една фотография с 400-500 деца на юношеско състезание. Преди кантара – цялостна зала, не могат да се разминат. Но в това време знаете ли, че на университетското състезание в Съединени американски щати за шест дни има приблизително по 19 200 фенове, а в Иран има 5 милиона картотекирани борци? Къде сме ние – една дребна страна с огромни обичаи в битката?
- Именно. С Америка ли да се съпоставяме? Или с Иран? Фактът, че имаме 400-500 деца на едно съревнование е щастлив. Няма всички да станат състезатели, само че когато има повсеместност, може да излизат един-двама медалисти на потомство и това въпреки всичко е нещо.
- Европейското състезание ще бъде в Каспийск от 30 април до 6 май. През 2010 година точно на съветска земя станахте международен първенец, побеждавайки любимеца на домакините Алексей Мишин и то под голям негов афиш на тепихите. Разкажете ни нещо за това състезание.
- Това съревнование за мен беше огромна стъпка в кариерата ми като състезател. Там получих убеденост. Реално първият ми орден беше на международното състезание и то златен. Може би съм имал някаква психическа бариера, тъй като по-късно взех още два медала. Беше стъпка за мен, с цел да се отпуша.
- Бяхте сензацията на шампионата.
- Да, никой не го очакваше от мен. Факт!
- Как реагира нашият щаб на извоюваната купа?
- Много се радваха. Треньорите стоят най-близко до състезателя през цялата му подготовка. Дори да не си давал поръчка досега по шампионатите и огромните шампионати, когато те са с теб по лагери, те наблюдават твоя подготвителен развой. Виждат, че побеждаваш на тренировки елитни състезатели, тогава даваш поръчка, че на следващия ден може и на съревнование да го направиш и да бъдеш измежду медалистите. Радваха се доста.
- Тогава в Москва в името на върха България беше единствената страна от 102 участнички на шампионата, която имаше международен първенец и в трите стила битка – вие, Михаил Ганев и Станка Златева. Възможно ли е да ни се случи в миналото още веднъж сходна наслада?
- Тайничко се надявам да се случи. А и в случай че може да е на олимпиада, тогава ще бъде незабравимо.
- Имате европейска купа от Белград в олимпийска година, само че не станахте ли тогава жертва на преследване на два върха в една година? В Лондон като че ли целият ни тим не беше пресен.
- Може би. След европейското аз към момента нямах виза, тъй като трансформираха правилника. Преди най-добре класиралият се без квота, получаваше виза за олимпиадата. Но тогава трансформираха разпоредбите. Станах европейски първенец и по-късно трябваше да играя на още два шампионата, с цел да взема виза за олимпиадата. Състезанията бяха през две-три седмици и когато взех квота, трябваше да си отдъхна и да стартира отначало да се приготвям, а олимпиадата просто чукаше на вратата. Може би това е повода.
- Съжалявате ли?
- Разбира се, че скърбя. Олимпиадата е най-големият конгрес. Като го пропуснеш, след четири години я се случи, я не.
- Как се работи с Армен Назарян? Плюс или минус е фактът, че близо десетилетие бяхте съотборници, той беше капитан и водач на тима?
- С Армен Назарян всичко е елементарно. Няма минуси в тази ситуация. Човек като него, когато е в залата около тима, го въодушевява единствено с осанката си. Има толкоз трофеи и медали. Аз съм бил дете, когато пристигнах в тима, а той към този момент беше при мъжете. За мен е бил огромно ентусиазъм.
- Има ли разделяне на класици и свободняци в българската битка сега и в близкото минало?
- Не мисля, че е имало. Аз персонално не съм усещал, сега също няма. Може би въпросът е към Валентин Йорданов. Аз не съм усещал някакво разделяне. Не би трябвало и да го има, всички са равни и дружно работим в една идея.
- С какво самочувствие се изправят нашите борци примерно против представителите на „ сборная “ като се знае, че бюджетът на тяхната федерация е колкото на целия български спорт?
- Невероятно, само че факт – доста постоянно побеждаваме страни, които са доста по-добре обезпечени финансово и освен. Но намираме сили да ги победим. Значи сме доста надарен народ!
- Борбата към момента е марка за класа, каквото и да се случва. Неслучайно има искащи непознати спортисти да се състезават под български байрак. Но и у нас има отзиви против натурализирането на борци. Какво мислите по този въпрос?
- Аз персонално не съм срещу натурализирането на чужденци, тъй като концепцията не е да изместваме нашите състезатели. А там, където виждаме, че за момента нямаме играч, да вземем класен чужденец, който да дръпне нашите момчета и да вървят нагоре около него.
- Случва ли се това с египтянина Тарек?
- Да, мисля, че се случва. Когато беше на 77 кг след отказването на Явор Янакиев и Илиян Георгиев, там остана една дупка. А малко по-късно се видя, че едно момче – Росиан Дермански взе орден на юноши до 23 години в същата категория. Според мен Тарек е съдействал за това, като е упражнявал с него. Сега качи на 87 кг и там виждам две-три млади момчета, които дават поръчка, че могат да взимат медали от огромни шампионати. Като ги мачка всекидневно, те порастват. Утре като вземат точка на европейския първенец, знаят, че са в вярната посока. След това потеглят за четири, пък най-после като го надвият, си споделят: „ Аз ще стана европейски първенец! “.
- Не е ли време генерално да се смени методът на подготовка в битката? Например дългите лагери да бъдат сменени с посещение и приемане на други национални тимове. Мислили ли сте за нова система?
- Да, мислим за нови системи. Иска ми се да вървим по лагери в чужбина, само че обстановката е малко по-сложна, тъй като в случай че хванем една шепа хора да ги водим единствено по чужбина, надали не пренебрегваме останалите. Страх ме е, че ще се разбие цялата конструкция. Затова гледаме да е по-умерено.
- За състезателите, които са след първите, няма да има тласък.
- Да, те остават тук, а другите ще се развиват и ще вървят нагоре. А тях какво – зарязали сме ги. Ако някой стане нещо – окей.
- Елитните български борци се състезават с триумф в Бундеслигата и там си заработват пари. Намери ли се точната формула – дали техните участия пречат на проектите на националните треньори?
- В Бундеслигата за мен има и плюс, има и минус. Минусът е, че се вършат срещи, които много постоянно съответстват с нашите лагери, макар че имат контракт, съгласно който преди всичко е задължението към националния тим. Но когато създадат 10-15 срещи в лигата, която свършва януари, те са пропуснали базови лагери като Белмекен, изморени са, а занапред би трябвало да гонят върхова форма за европейското състезание. Има оттегляне в тяхната форма. Плюсът е, че си оказват помощ финансово, натрупат опит, изключително по-млади борци, които нямат опция да вземат участие на толкоз надпревари. А там срещат състезатели от разнообразни страни.
- Липсата на финанси довела ли е до изпускането на гении в българската битка?
- Много. Може би най-критичната възраст за нас е 19-23 години, когато нито са юноши, нито са мъже. Разчитат на една заплата, не могат да вземат медали от огромни шампионати, с цел да получат по-големи награди. Тогава много се отхвърлят.
- Разчитате ли на помощ от Валентин Йорданов, от Гриша Ганчев или на него в този момент приоритет му е футболът?
- Разбира се, че разгадавам на помощ. Когато пристигнах на този пост, бях със съзнанието, че аз съм лицето, а те са гърбът на това нещо. На господин Ганчев футболът може да му е приоритет, само че той самия е някогашен герой и е реалност, че 25 години неразделно оказва помощ на битката. Мисля, че до момента в който има опция, постоянно ще го прави.
- С оптимизъм ли да чакаме европейското състезание?
- Да, считам, че още веднъж ще вземем медали и ще тръгнем в позитивна посока.
- Нещо в персонален проект да споделите – остава ли ви време за отмора?
- Имате поради по какъв начин ме търпят у дома ли?
- Не желаех да прозвучи толкоз жестоко, само че лагери, надпревари, наслада в края на кариерата и в този момент още веднъж се завъртате…
- За благополучие имам прелестна брачна половинка, разбираме се с нея. Тя самата е била състезателка по синхронно плуване и нямам проблеми с това.
- Някога съжалявали ли сте, че поехте поста президент на Българската федерация по битка?
- Не. Приятно ми е да се занимавам с нещо, което съм правил цялостен живот, въпреки в този момент да съм от другата страна като началник.
- Валентин Йорданов беше 19 години президент. Вие какъв брой години си давате?
- Не знам, може и да го мина.
- Здравейте, господин президент! Как се чувствате като най-млад началник на федерация в олимпийските спортове? Младостта в действителност ли не е недостатък? Неудобство ли е или пък плюс?
- Чувствам се добре, към този момент привикнах с работата. Защо да е недостатък младостта? Всеки, който застане на този пост и преди не се е занимавал с това, е обикновено всичко да му е ново. Може да прави неточности, само че човек се учи от тях.
- На шампионатите „ Дан Колов “ и „ Никола Петров “ нашите борци завоюваха четири трофеи в конкуренцията на 500 състезатели от 32 страни. Какво действително се крие зад тази статистика?
- Мисля, че дадохме повече от максимума си и спечелихме четири златни медала. За страдание го направиха все по-старите и по-опитни борци. Повечето от по-младите не можаха да победят по-силните състезатели.
- Имаме ли стойностни тимове в трите стила за европейското в съветския град Каспийск?
- Да кажем, че имаме прилични тимове. В свободния жанр е съвсем напълно сменен съставът. Ще мине време, до момента в който се наложат по-младите борци. За страдание водачите ни са доста малко. А в един тим би трябвало да има водачи, които да дърпат отбора и по-младите да се учат от тях.
- Българският състезателен почитател стартира да привиква страната ни да има по два-три медала от летни олимпиади. Първоначалната нервност сякаш я няма и към този момент не се задава въпросът - къде са ни медалите? Как е ситуацията в битката – става ли част от тази наклонност или да чакаме нещо друго?
- Към битката постоянно е имало огромни упования. За страдание имаме малко погрешно мислене – одобряваме нещата като даденост, а това не е по този начин. Трябва да се работи всекидневно. Когато борците имат медали, хората споделят: „ Ясно, борците си взимат оценки! “. Но когато нямат, споделят: „ Страшен неуспех! Видяхте ли ги какво направиха!? “.
- Не толкоз от дълго време бяхте първокласен играч, в този момент към този момент ръководите най-успешния български спорт. Къде е по-трудно – на тепиха или край него?
- Вече става малко клиширано, само че в действителност в профил е по-трудно, тъй като когато си играч носиш отговорност за себе си, а в този момент за доста хора.
- Кой е най-необичайният проблем, който ви се наложи да разрешавате, откогато сте на поста?
- Най-необичайният проблем е настоящ и надали в миналото ще бъде решен. След като минах от другата страна – от играч като началник, виждам, че нещата не са по този начин, както съм си ги представял. Сега ми е мъчно да обясня на треньори или на мои някогашни съотборници, които още се състезават, че нещата са разнообразни.
- С какво най-трудно свикнахте на новия си пост или още не можете да свикнете?
- С времето се понаучих. През първите шест месеца много-много не бях наясно с всичко. Мисля, че към този момент с всичко привикнах.
- Колко тежко е да наследиш на поста именития Валентин Йорданов – състезател и човек с кристално чиста известност?
- Като цяло е доста тежко, тъй като в този момент съзнавам какъв товар е носил на гърба си 19 години. Още когато заех поста, имаше сходни въпроси към мен. Застанал съм с концепцията да запазя тази конструкция, която той е градил през тези 19 години, а в случай че можем и нещо да подобрим, ще бъде още по-добре.
- Какво желаете да подобрите?
- Иска ми се настройката на състезателите – да станат по-самоуверени като начало. За финансирането да не приказваме – постоянно не е задоволително, тъй като сме доста гарнитури и т. н. Иска ми се да се подобрим в тенденция състезателите да имат по-уверено мислене.
- Не е ли към този момент нереално да желаеме България да е огромна мощ в битката, откакто се вижда, че 30 години след измененията се радваме единствено на две олимпийски трофеи, и то на феномените в този спорт Валентин Йорданов и Армен Назарян?
- Виждате, че в спорта всичко еволюира. Времената са толкоз разнообразни. Много е мъчно, всички страни се развиват, натурализират непознати състезатели. Не е като едно време, всичко е радикално друго и е обикновено да става все по-трудно.
- Как се почувствахте, когато след международното загатнахте тематиката, че когато има триумфи, се одобряват за нещо обикновено? Изведнъж хората настръхнаха, недоброжелателите попитаха за какво нямаме орден на шампионата на планетата? Как приехте всичко това?
- Тежко го претърпях. Бях на самото съревнование, гледах и какво се изписва. Има куп аргументи да се стигне до такава степен, само че оправданията нямат смисъл. Хората гледат обстоятелствата и има ли орден – няма, значи е неуспех. Знаете, че някои от любимците ни бяха контузени – Иво Ангелов, Тарек и т. н.
- Участвахме без четиримата най-силни.
- Да, само че все пак считам, че ще си стъпим на краката. Ще обърнем посоката и отново ще взимаме медали.
- Какво бихте споделил на хората, които незабавно започнаха да подлагат на критика битката? Приличаше малко на реваншизъм след толкоз години и се сложи въпросът за какво имате максимален бюджет.
- Да, знам, че постоянно се хващат за бюджета. Може да извадят една статистика на техните достижения през дадена година. Аз също незабавно изваждам нашата статистика и в случай че те имат повече медали и достижения, дано кажат, че не заслужаваме този бюджет и би трябвало да е за тях.
- Какво е ситуацията с подрастващите? Скоро в Интернет излезе една фотография с 400-500 деца на юношеско състезание. Преди кантара – цялостна зала, не могат да се разминат. Но в това време знаете ли, че на университетското състезание в Съединени американски щати за шест дни има приблизително по 19 200 фенове, а в Иран има 5 милиона картотекирани борци? Къде сме ние – една дребна страна с огромни обичаи в битката?
- Именно. С Америка ли да се съпоставяме? Или с Иран? Фактът, че имаме 400-500 деца на едно съревнование е щастлив. Няма всички да станат състезатели, само че когато има повсеместност, може да излизат един-двама медалисти на потомство и това въпреки всичко е нещо.
- Европейското състезание ще бъде в Каспийск от 30 април до 6 май. През 2010 година точно на съветска земя станахте международен първенец, побеждавайки любимеца на домакините Алексей Мишин и то под голям негов афиш на тепихите. Разкажете ни нещо за това състезание.
- Това съревнование за мен беше огромна стъпка в кариерата ми като състезател. Там получих убеденост. Реално първият ми орден беше на международното състезание и то златен. Може би съм имал някаква психическа бариера, тъй като по-късно взех още два медала. Беше стъпка за мен, с цел да се отпуша.
- Бяхте сензацията на шампионата.
- Да, никой не го очакваше от мен. Факт!
- Как реагира нашият щаб на извоюваната купа?
- Много се радваха. Треньорите стоят най-близко до състезателя през цялата му подготовка. Дори да не си давал поръчка досега по шампионатите и огромните шампионати, когато те са с теб по лагери, те наблюдават твоя подготвителен развой. Виждат, че побеждаваш на тренировки елитни състезатели, тогава даваш поръчка, че на следващия ден може и на съревнование да го направиш и да бъдеш измежду медалистите. Радваха се доста.
- Тогава в Москва в името на върха България беше единствената страна от 102 участнички на шампионата, която имаше международен първенец и в трите стила битка – вие, Михаил Ганев и Станка Златева. Възможно ли е да ни се случи в миналото още веднъж сходна наслада?
- Тайничко се надявам да се случи. А и в случай че може да е на олимпиада, тогава ще бъде незабравимо.
- Имате европейска купа от Белград в олимпийска година, само че не станахте ли тогава жертва на преследване на два върха в една година? В Лондон като че ли целият ни тим не беше пресен.
- Може би. След европейското аз към момента нямах виза, тъй като трансформираха правилника. Преди най-добре класиралият се без квота, получаваше виза за олимпиадата. Но тогава трансформираха разпоредбите. Станах европейски първенец и по-късно трябваше да играя на още два шампионата, с цел да взема виза за олимпиадата. Състезанията бяха през две-три седмици и когато взех квота, трябваше да си отдъхна и да стартира отначало да се приготвям, а олимпиадата просто чукаше на вратата. Може би това е повода.
- Съжалявате ли?
- Разбира се, че скърбя. Олимпиадата е най-големият конгрес. Като го пропуснеш, след четири години я се случи, я не.
- Как се работи с Армен Назарян? Плюс или минус е фактът, че близо десетилетие бяхте съотборници, той беше капитан и водач на тима?
- С Армен Назарян всичко е елементарно. Няма минуси в тази ситуация. Човек като него, когато е в залата около тима, го въодушевява единствено с осанката си. Има толкоз трофеи и медали. Аз съм бил дете, когато пристигнах в тима, а той към този момент беше при мъжете. За мен е бил огромно ентусиазъм.
- Има ли разделяне на класици и свободняци в българската битка сега и в близкото минало?
- Не мисля, че е имало. Аз персонално не съм усещал, сега също няма. Може би въпросът е към Валентин Йорданов. Аз не съм усещал някакво разделяне. Не би трябвало и да го има, всички са равни и дружно работим в една идея.
- С какво самочувствие се изправят нашите борци примерно против представителите на „ сборная “ като се знае, че бюджетът на тяхната федерация е колкото на целия български спорт?
- Невероятно, само че факт – доста постоянно побеждаваме страни, които са доста по-добре обезпечени финансово и освен. Но намираме сили да ги победим. Значи сме доста надарен народ!
- Борбата към момента е марка за класа, каквото и да се случва. Неслучайно има искащи непознати спортисти да се състезават под български байрак. Но и у нас има отзиви против натурализирането на борци. Какво мислите по този въпрос?
- Аз персонално не съм срещу натурализирането на чужденци, тъй като концепцията не е да изместваме нашите състезатели. А там, където виждаме, че за момента нямаме играч, да вземем класен чужденец, който да дръпне нашите момчета и да вървят нагоре около него.
- Случва ли се това с египтянина Тарек?
- Да, мисля, че се случва. Когато беше на 77 кг след отказването на Явор Янакиев и Илиян Георгиев, там остана една дупка. А малко по-късно се видя, че едно момче – Росиан Дермански взе орден на юноши до 23 години в същата категория. Според мен Тарек е съдействал за това, като е упражнявал с него. Сега качи на 87 кг и там виждам две-три млади момчета, които дават поръчка, че могат да взимат медали от огромни шампионати. Като ги мачка всекидневно, те порастват. Утре като вземат точка на европейския първенец, знаят, че са в вярната посока. След това потеглят за четири, пък най-после като го надвият, си споделят: „ Аз ще стана европейски първенец! “.
- Не е ли време генерално да се смени методът на подготовка в битката? Например дългите лагери да бъдат сменени с посещение и приемане на други национални тимове. Мислили ли сте за нова система?
- Да, мислим за нови системи. Иска ми се да вървим по лагери в чужбина, само че обстановката е малко по-сложна, тъй като в случай че хванем една шепа хора да ги водим единствено по чужбина, надали не пренебрегваме останалите. Страх ме е, че ще се разбие цялата конструкция. Затова гледаме да е по-умерено.
- За състезателите, които са след първите, няма да има тласък.
- Да, те остават тук, а другите ще се развиват и ще вървят нагоре. А тях какво – зарязали сме ги. Ако някой стане нещо – окей.
- Елитните български борци се състезават с триумф в Бундеслигата и там си заработват пари. Намери ли се точната формула – дали техните участия пречат на проектите на националните треньори?
- В Бундеслигата за мен има и плюс, има и минус. Минусът е, че се вършат срещи, които много постоянно съответстват с нашите лагери, макар че имат контракт, съгласно който преди всичко е задължението към националния тим. Но когато създадат 10-15 срещи в лигата, която свършва януари, те са пропуснали базови лагери като Белмекен, изморени са, а занапред би трябвало да гонят върхова форма за европейското състезание. Има оттегляне в тяхната форма. Плюсът е, че си оказват помощ финансово, натрупат опит, изключително по-млади борци, които нямат опция да вземат участие на толкоз надпревари. А там срещат състезатели от разнообразни страни.
- Липсата на финанси довела ли е до изпускането на гении в българската битка?
- Много. Може би най-критичната възраст за нас е 19-23 години, когато нито са юноши, нито са мъже. Разчитат на една заплата, не могат да вземат медали от огромни шампионати, с цел да получат по-големи награди. Тогава много се отхвърлят.
- Разчитате ли на помощ от Валентин Йорданов, от Гриша Ганчев или на него в този момент приоритет му е футболът?
- Разбира се, че разгадавам на помощ. Когато пристигнах на този пост, бях със съзнанието, че аз съм лицето, а те са гърбът на това нещо. На господин Ганчев футболът може да му е приоритет, само че той самия е някогашен герой и е реалност, че 25 години неразделно оказва помощ на битката. Мисля, че до момента в който има опция, постоянно ще го прави.
- С оптимизъм ли да чакаме европейското състезание?
- Да, считам, че още веднъж ще вземем медали и ще тръгнем в позитивна посока.
- Нещо в персонален проект да споделите – остава ли ви време за отмора?
- Имате поради по какъв начин ме търпят у дома ли?
- Не желаех да прозвучи толкоз жестоко, само че лагери, надпревари, наслада в края на кариерата и в този момент още веднъж се завъртате…
- За благополучие имам прелестна брачна половинка, разбираме се с нея. Тя самата е била състезателка по синхронно плуване и нямам проблеми с това.
- Някога съжалявали ли сте, че поехте поста президент на Българската федерация по битка?
- Не. Приятно ми е да се занимавам с нещо, което съм правил цялостен живот, въпреки в този момент да съм от другата страна като началник.
- Валентин Йорданов беше 19 години президент. Вие какъв брой години си давате?
- Не знам, може и да го мина.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ