Американците не понасят да им се показват грешките ~ Чарлз ДИКЕНС
През януари 1842 година Чарлз Дикенс отпътува дружно с жена си на обиколка из Америка. Това се оказва доста сполучливо пътешестване. Дикенс е уважаван от всички. Посещава банкети и балове, държи речи и отива на визита при тогавашния президент Джон Тайлър. „ Не мога да пресъздам посрещането ми тук ”, написа той на своя непосредствен другар Томас Митън. „ Не е имало крал или император на тази земя, толкоз приветстван и следван от тълпите и обществено забавляван на прелестни балове и вечери… ”
Но Дикенс не се лимитира единствено с приятните преживявания, той посещава и заведения за душевно заболели, затвори, приюти за небогати, сиропиталища и даже институт за слепите, и е надалеч от разочарованието, тай като открива по-модерен метод към общественото благоустройство от това в Обединеното кралство. Така или другояче обаче не всичко е розово и в Новия свят в действителност има повече от няколко пречки по пътя. Една от тях е породена от мнението на Дикенс, че английските създателя са мамени с огромни парични суми поради американските закони за авторски права. Това води до неотложен митинг на американската преса. „ Нещата стоят по този начин, че нямаме потребност от препоръки ”, написа „ Хартфорд Таймс ” по тематиката, и „ би било по-добре, в случай че господин Дикенс се въздържа да повдига въпроса оттук-нататък ”.
Следните фрагменти са някои от по-хумористичните наблюдения на Дикенс.
Вярвам, че няма страна на земята, където има по-малко независимост на мнението по който и да е въпрос, с вероятни толкоз разнообразни отзиви, колкото в тази … Ето! Пиша думите с отвращение, отчаяние и страдание, само че го имам вяра от дъното на душата си… Треперя от идването на радикал тук, в случай че не е радикал по принцип, с разсъдък и мисъл, с възприятие за истина. Страхувам се, че, в случай че е бил каквото и да е друго, ще се върне в къщи част от Торите… Страхувам се, че най-тежкият удар, в миналото нанасян на свободата, ще бъде нанесен от тази страна в неуспеха на образеца й.
(Дикенс в писмо до Джон Форстър, 1842)
...
- Находчивост ли е американската дума за машинация? - попита Мартин.
- Е! - каза полковникът. - Смятам, че е американска дума за доста неща, които можеш да назовеш и с други имена. Но вие не можете да се оправите в Европа. Ние можем.
„ И го вършиме от време на време ” намерения си Мартин.
(„ Мартин Чъзълуит ”, 1843-1844)
...
Виждам преса по-зла и по-незначителна, и по-глупава, и по-просташка, в сравнение с във всяка друга страна, която познавам… Говоря за Банкрофт и съм отдаден да си мълча по този въпрос, тъй като той е „ черна овца - демократ ”. Говоря за Брайънт и съм предизвестен да внимавам - по същата причина. Говоря за интернационалното авторско право и съм свикан да не се саморазрушавам. Говоря за девойка Мартино и всички партии - Поддръжници на робството, Противници на робството, Уиги, Тайлърови Уиги и Демократи, я заливат с водопад от хули.
- Но какво е направила? Със сигурност е харесала Америка задоволително?
- Да, но ни сподели някои от грешките им, а американците не понасят да им демонстрират грешките.
(Писмо до Уилям Чарлс Макреди, 1842 г.)
...
Никъде няма толкоз доста досадници, както в Съединените щати.
(Наблюдение на Дикенс, 1842)
...
Наистина считам, че лицето ми е придобило закрепено изражение на горест и откровена скука, която понасям… Имам гънка на брадата (отдясно на долната устна), сложена там за безконечни времена от „ Ню Инглъндър ”… Една трапчинка изчезна от бузата ми, като усетих по какъв начин ми бе отнета от един умен законодател.
(Дикенс за визитата си в Съединени американски щати, 1842)
...
Техният (американския народ) метод е без изключение тъмен, раздразним, комичен и неприветлив. Би трябвало да считам, че на света няма различен народ, толкоз лишен от възприятие за комизъм, живина и дарба да се забавлява.
(Наблюдение на Дикенс, 1842)
...
…запечени дами и господа… ядат нечувани количества парещ царевичен самун (почти толкоз полезен за храносмилането, колкото намачкан игленик) за закуска и за вечеря. Тези, които не съблюдават този бит и вместо това ядат по няколко пъти, нормално облизват приборите си умислено, до момента в който решат какво да изберат този път; по-късно ги изваждат от устата си и ги оставят в чиниите. Сипват си и още веднъж се залавят за работа. На вечеря на масата няма нищо за пиянство, с изключение на големи кани със студена вода. Никой не споделя нищо на никого по време на хранене. Всички пасажери са доста озлобени и наподобяват по този начин, като че ли страховити секрети лежат на плещите им. няма диалог, няма смях, няма забавление, няма другарство, с изключение на плюенето. То се прави с тиха взаимност към фурната, когато яденето завърши.
(„ Американски бележки ”, 1842)
От: „ Хапливите прозрения на Чарлз Дикенс ”, изд. А и Т пъблишинг/A & T Publishing
Изображение: Oxford Australia blog - Oxford University Press
