Симптоми като тежест в гърдите и лесна умора могат да алармират за сериозен сърдечно-съдов проблем
През студеното време се изисква адаптиране на лечението при заболели с артериална хипертония
От близо пет години доктор Петър Муховски е шеф на Кардиологичното поделение на МБАЛ „ Бургасмед ”. Неговата процедура стартира още през 1990 година, като минава през доста разнообразни звена, равнища и отделения. Д-р Муховски е с богат професионален опит и има процедура в кардиологията, интервенционалната кардиология, електростимулацията, ехокардиографията и ехографията със компетентност вътрешни заболявания и кардиология.
Д-р Муховски, кои кардиологични признаци се обострят в интервала на късната есен?
Есенно-зимният интервал е обвързван с климатични особености - студено и влажно време, понижено слънцегреене, а това също е и интервала на „ настинките ”. Студеното време изисква цялостна „ готовност ” на човешкия организъм. Това е обвързвано с невро-хуморална акомодация, което повлиява метаболизма и несъмнено и условията към сърдечно-съдовата система. Във връзка с това, групите прояви при хора със сърдечно-съдови болести може да обединим в три. Това са новоизявена стенокардия или акцелерация на налична; ритъмно-проводни нарушавания с изява или зачестяване на възприятие на „ сърцетуптене ” или „ прекъсване на сърцето ” и повишение на артериално налягане. Понякога пациентът към този момент самичък знае, че през този интервал артериалното налягане се покачва, явява се сърцетуптене и гръден дискомфорт – тежест в гърдите, възприятие на зной, лесна отмалялост. Това са признаци, които могат да сигнализират за сериозен сърдечно-съдов проблем. Например при гръдна тежест, болежка или зной при студова експозиция или излагане на леден вятър се изисква бърза консултация с доктор, най-добре експерт кардиолог. Изявата на нараснало артериално налягане при заболели с артериална хипертония, на фона на постоянно одобрявана терапия в дома, с която са се реализирали таргетираните стойности на домашно мониторирано артериално налягане, изисква адаптиране на лечението през този интервал – постоянно е нужно единствено повишение на дозата на одобряваните до момента лекарства.
Изявите на ритъмно-проводни нарушавания също е признак, на който пациент и общопрактикуващ доктор би трябвало да извърнат внимание. Понякога е обвързван единствено с невро-хуморална акомодация, само че е допустимо и съществуване на подлежащи болести на сърдечно-съдова и /или ендокринна система. В обобщение, при изява на нови или акцелериране на хронични признаци от страна на сърдечно-съдова система предлагам пациентът да потърси лекарска консултация, най-добре от експерт кардиолог.
Забранявате ли на хора със сърдечни проблеми да вършат дълги разходки или в противен случай – насърчавате ги?
Физическата интензивност е значим фактор за здравето на индивида и положението на сърдечно-съдовата му система. Доказано е, че ежедневна 30-минутна разходка въздейства положително за ограничение на заболяванията на сърцето, както и усъвършенства прогнозата, а и качеството на живот на заболели със сърдечно-съдови болести. Разбира се това би трябвало да става на правилото „ последователно и непрекъснато ”. В актуалното всекидневие, психоемоционалният битов и работен стрес и застоялият метод на живот са два огромни риска за най-малко две заболявания на сърцето – Исхемична болест и Артериална хипертония. Затова на мои пациенти след в началото диагностициране на болест на сърдечно-съдовата система постоянно предлагам само смяна в метода на живот. Разбира се, това от време на време е мъчно постижимо, само че най-малко усилване на ежедневната физическа интензивност е въпрос на персонално предпочитание и достижение. Искам да отбележа, че предложената физическа интензивност би трябвало да е приспособена към положението и тежестта на демонстрация на сърдечно заболяване. Има по-леки случаи – да вземем за пример ново изявена артериална хипертония при младежи, при които единствено смяната в метода на живот (ограничаване на психоемоционални натоварвания, адаптивна физическа активност) е задоволително лекуване, с което се реализират естествени стойности на артериално налягане единствено след 2-3 седмици. Тук ще прибавя и нуждата от приспособен диетичен режим – понижен банкет на сол, общо понижение на дневните хранителни калории, както и типа на храните. В други случаи се изисква прибавяне на едно или повече медикаменти, само че постоянно смяната в метода на живот и повишение на физическата интензивност са със забележителен позитив за съвсем всички сърдечно-съдови болести.
Добавят ли разновидностите на омикрон нови постковидни недоволства от страна на сърдечно-съдова система?
Това също касае тематиката за пациенти със сърдечно-съдови болести и акомодация през есенно-зимния интервал. До 2019г. имаше отчетлива сезонност на възпалителните затруднения на сърцето – миокардит, перикардит. Като че ли след изява на COVID-19 тази сезонност се наруши и тези затруднения следваха всяка нова вълна от повишаване на заболеваемостта от вируса целогодишно. Използването на персонални защитни средства и спазването на предложените противоепидемични ограничения ни защитиха от сезонните грипни епидемии. В моята процедура кардиологичните затруднения при COVID-19 могат да се групират по следния метод - перикардит и перикарден излив; ритъмно-проводни нарушавания – по-често тахиаритмии, само че и проводни нарушавания от време на време изискващи съществени лечебни интервенции. В същата поредност е съществуването на изява на исхемична болест на сърцето, в това число с атипично протичане – имах няколко случая на пациенти с дисекирана коронарна артерия, някои от които не бяха с изразени сърдечни признаци, а също и постковиден интервал с нараснали стойности на артериално налягане.
При новите разновидности на омикрон не се регистрират нови или характерни прояви от страна на сърдечно-съдовата система. Може би по-чести са асимптомните перикардити и изявите на тахиаритмии. Във всеки случай предлагам при пациенти преболедували COVID-19 или били в непосредствен контакт с заболели от заболяването и изява на някакви недоволства да бъдат съветвани с доктор, а когато е належащо и с кардиолог за реализиране на по-задълбочени проучвания – ЕКГ, ехокардиография.
Тук желая да отбележа, че посковидният синдром е потвърдена клинична единица в съвремието ни. Понякога признаците като сърцетуптене, гръдна тежест, лесна отмалялост и зной са като последица от COVID-19 и не изискват изключително лечебно държание. Но също по този начин, това може да са признаци на сърдечно заболяване и по тази причина предлагам при сходни недоволства да се реализира консултация със експерт кардиолог.
От близо пет години доктор Петър Муховски е шеф на Кардиологичното поделение на МБАЛ „ Бургасмед ”. Неговата процедура стартира още през 1990 година, като минава през доста разнообразни звена, равнища и отделения. Д-р Муховски е с богат професионален опит и има процедура в кардиологията, интервенционалната кардиология, електростимулацията, ехокардиографията и ехографията със компетентност вътрешни заболявания и кардиология.
Д-р Муховски, кои кардиологични признаци се обострят в интервала на късната есен?
Есенно-зимният интервал е обвързван с климатични особености - студено и влажно време, понижено слънцегреене, а това също е и интервала на „ настинките ”. Студеното време изисква цялостна „ готовност ” на човешкия организъм. Това е обвързвано с невро-хуморална акомодация, което повлиява метаболизма и несъмнено и условията към сърдечно-съдовата система. Във връзка с това, групите прояви при хора със сърдечно-съдови болести може да обединим в три. Това са новоизявена стенокардия или акцелерация на налична; ритъмно-проводни нарушавания с изява или зачестяване на възприятие на „ сърцетуптене ” или „ прекъсване на сърцето ” и повишение на артериално налягане. Понякога пациентът към този момент самичък знае, че през този интервал артериалното налягане се покачва, явява се сърцетуптене и гръден дискомфорт – тежест в гърдите, възприятие на зной, лесна отмалялост. Това са признаци, които могат да сигнализират за сериозен сърдечно-съдов проблем. Например при гръдна тежест, болежка или зной при студова експозиция или излагане на леден вятър се изисква бърза консултация с доктор, най-добре експерт кардиолог. Изявата на нараснало артериално налягане при заболели с артериална хипертония, на фона на постоянно одобрявана терапия в дома, с която са се реализирали таргетираните стойности на домашно мониторирано артериално налягане, изисква адаптиране на лечението през този интервал – постоянно е нужно единствено повишение на дозата на одобряваните до момента лекарства.
Изявите на ритъмно-проводни нарушавания също е признак, на който пациент и общопрактикуващ доктор би трябвало да извърнат внимание. Понякога е обвързван единствено с невро-хуморална акомодация, само че е допустимо и съществуване на подлежащи болести на сърдечно-съдова и /или ендокринна система. В обобщение, при изява на нови или акцелериране на хронични признаци от страна на сърдечно-съдова система предлагам пациентът да потърси лекарска консултация, най-добре от експерт кардиолог.
Забранявате ли на хора със сърдечни проблеми да вършат дълги разходки или в противен случай – насърчавате ги?
Физическата интензивност е значим фактор за здравето на индивида и положението на сърдечно-съдовата му система. Доказано е, че ежедневна 30-минутна разходка въздейства положително за ограничение на заболяванията на сърцето, както и усъвършенства прогнозата, а и качеството на живот на заболели със сърдечно-съдови болести. Разбира се това би трябвало да става на правилото „ последователно и непрекъснато ”. В актуалното всекидневие, психоемоционалният битов и работен стрес и застоялият метод на живот са два огромни риска за най-малко две заболявания на сърцето – Исхемична болест и Артериална хипертония. Затова на мои пациенти след в началото диагностициране на болест на сърдечно-съдовата система постоянно предлагам само смяна в метода на живот. Разбира се, това от време на време е мъчно постижимо, само че най-малко усилване на ежедневната физическа интензивност е въпрос на персонално предпочитание и достижение. Искам да отбележа, че предложената физическа интензивност би трябвало да е приспособена към положението и тежестта на демонстрация на сърдечно заболяване. Има по-леки случаи – да вземем за пример ново изявена артериална хипертония при младежи, при които единствено смяната в метода на живот (ограничаване на психоемоционални натоварвания, адаптивна физическа активност) е задоволително лекуване, с което се реализират естествени стойности на артериално налягане единствено след 2-3 седмици. Тук ще прибавя и нуждата от приспособен диетичен режим – понижен банкет на сол, общо понижение на дневните хранителни калории, както и типа на храните. В други случаи се изисква прибавяне на едно или повече медикаменти, само че постоянно смяната в метода на живот и повишение на физическата интензивност са със забележителен позитив за съвсем всички сърдечно-съдови болести.
Добавят ли разновидностите на омикрон нови постковидни недоволства от страна на сърдечно-съдова система?
Това също касае тематиката за пациенти със сърдечно-съдови болести и акомодация през есенно-зимния интервал. До 2019г. имаше отчетлива сезонност на възпалителните затруднения на сърцето – миокардит, перикардит. Като че ли след изява на COVID-19 тази сезонност се наруши и тези затруднения следваха всяка нова вълна от повишаване на заболеваемостта от вируса целогодишно. Използването на персонални защитни средства и спазването на предложените противоепидемични ограничения ни защитиха от сезонните грипни епидемии. В моята процедура кардиологичните затруднения при COVID-19 могат да се групират по следния метод - перикардит и перикарден излив; ритъмно-проводни нарушавания – по-често тахиаритмии, само че и проводни нарушавания от време на време изискващи съществени лечебни интервенции. В същата поредност е съществуването на изява на исхемична болест на сърцето, в това число с атипично протичане – имах няколко случая на пациенти с дисекирана коронарна артерия, някои от които не бяха с изразени сърдечни признаци, а също и постковиден интервал с нараснали стойности на артериално налягане.
При новите разновидности на омикрон не се регистрират нови или характерни прояви от страна на сърдечно-съдовата система. Може би по-чести са асимптомните перикардити и изявите на тахиаритмии. Във всеки случай предлагам при пациенти преболедували COVID-19 или били в непосредствен контакт с заболели от заболяването и изява на някакви недоволства да бъдат съветвани с доктор, а когато е належащо и с кардиолог за реализиране на по-задълбочени проучвания – ЕКГ, ехокардиография.
Тук желая да отбележа, че посковидният синдром е потвърдена клинична единица в съвремието ни. Понякога признаците като сърцетуптене, гръдна тежест, лесна отмалялост и зной са като последица от COVID-19 и не изискват изключително лечебно държание. Но също по този начин, това може да са признаци на сърдечно заболяване и по тази причина предлагам при сходни недоволства да се реализира консултация със експерт кардиолог.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ