Закон за образа на врага
През седмицата четирима депутати от Движение за права и свободи демонстрираха дълбока угриженост за регулацията на медиите в България. Грижата им доближи законодателна висота и е ориентирана към следното:
Разпространителите на вестници и списания ще са длъжни да уведомяват Министерство на културата кой е действителният им притежател,
Собствениците и доставчиците на медийни услуги също се задължават да разгласят кой е действителният им притежател, както и информация за всяко получено финансиране през миналата година.
Накъсо казано може би се цели да е ясно кой е издател, кой - пропагандатор. И на пръв прочит всичко е тъкмо!
При втори прочит на законопроекта точността в мозъка на четящия стартира да се разсейва и той стартира да си мисли, че създателите на законопроекта са хора, които или не познават езика, или правото, или и двете.
Повод за тези подозрения ни дава следното – формулировка за използваното в законопроекта " лице, разпространяващо и/или продаващо печатни издания " няма. Няма и отпратка към различен закон, който да споделя какво са имали поради законотворците. Но пък остава задължението да се заявяват действителният притежател и броят обекти за разпространяване. Така излиза, че всички - от кварталните бакалии, продаващи с изключение на всичко друго и вестници, през бензиностанциите до будките по спирките, са разпространители на печатни издания и ще би трябвало да заявяват притежателите си и обектите си. Като цяло в страната ще настане една всеобща декларативна активност.
Вторият противоречив по план и наличие текст е този за задължението Министерството на културата да уведомява Комисията за защита на конкуренцията, когато " лице употребява в комерсиалната си активност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на печатни издания в страната ". И тук всичко е тъкмо също така, че не е ясно кое е това " лице " – разпространителят, издателят или притежателят на вестници и списания. Така, в случай че един жител е притежател на три магазина за хранителни артикули в Каспичан и в един от тях продава вестници и списания, то неизбежно откакто е заявил това събитие в Министерството на културата (МК), от МК ще уведомят и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Какво и по какъв начин ще прави Комисия за защита на конкуренцията не е ясно, само че очевидно ще се трансформира в колекторска компания на уведомления.
Съвсем по същия метод стоят нещата и по въпроса с финансирането – за предложилите изменението на закона под " финансиране " се схваща освен средства и имущество, само че и всичко, " без значение от употребяваната правната форма ". В този текст наличието още веднъж не е ясно, само че може би се цели " осветляване " (или пък уязвяване?) на медии, получили безплатно финансиране по планове или дарения. Поне това се схваща от претекстовете: " да се сведе до най-малко опцията за манипулиране на публичното мнение от медии, съществуващи не поради приходите от активността си, а с помощта на безплатно корпоративно или задгранично финансиране. "
Отвъд комичното, откакто си поошетат изрече, законотворците очевидно вървят по Путиново-Орбановия уклон – да си приказваме за медии-агенти, както и да убием всяка свободна медия, която не е корпоративно подвластна (прост образец е ПРАС-ПРЕС).
Предвид обстоятелството, че от вносителите оферират техните текстове да станат част от настоящия Закон за наложителното складиране на печатни и други творби, чиято цел е да бъдат съхранени тези издания като национално културно завещание, си представяме по какъв начин след години четец в Народната библиотека чете " Шок! Бомба! Само тук! Зловещо: 22-годишна русенка взе жилище чартърен, отвори дрешника и се вцепени от смут ". Медийната среда има потребност от различен вид регулация, която да я отърве от шока и бомбата...
Какво остава неусетно
Отвъд нелепите текстове на законопроекта обаче мотив за паника има.
Макар и скрита зад словесна грубост, задачата е да бъдат подложени на инспекции и заклеймяване всички издатели и разпространители на печатни издания, с изключение на тези, близки до властта. Така с лека ръка ще се даде опция за репресиране на разпространители на вестници и списания, които не се харесват на някого. А получилите безплатно финансиране медии да бъдат заклеймявани от медийните бухалки като задгранични сътрудници и врагове на народа. И в случай че погледнем какво се случваше в 43-то и настоящото 44-то Народно заседание сходен вид законодателстване напълно не е непознато на депутатите. Оттогава насам част от законите служат за почистване на сметки с враговете на модела КОЙ в редица сфери – от правосъдната власт, през неправителствените организации до медиите и партиите. Освен това носят и различен белег – на посредствена законодателна техника.
През 2016 година бе признат текст в Закона за правосъдната власт (чл. 30, алинея 2 т. 19), който задължава Висшия правосъден съвет да поддържа указател на всички планове, изпълнявани от професионалните организации на магистратите. Текстът страда от същата законодателна несръчност, като в първичния си вид даже оферираше страната директно да конфискува средствата на тези организации. Негови вносители са част от днешните така наречен Патриоти, само че бе признат под ехидното удовлетворение на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. При приемането му даже бе дадена отмора в Правна комисия, тъй като депутатите изпитваха голяма компликация да сформират свястно изречение.
През юли 2017 година още веднъж в Закона за правосъдната власт ГЕРБ предложиха възбрана за задгранично финансиране на неправителствените организации на съдии и прокурори, а след (по неофициална информация) среща на един почитан партиен кадър в едно посолство текстът бе отдръпнат.
И с актуалното изпитание сме изправени пред следващ опит за справяне с самостоятелния дух и свободното слово, само че и този план е тест – какъв брой и какво от нашето общество е живо и може да понесе.
Разпространителите на вестници и списания ще са длъжни да уведомяват Министерство на културата кой е действителният им притежател,
Собствениците и доставчиците на медийни услуги също се задължават да разгласят кой е действителният им притежател, както и информация за всяко получено финансиране през миналата година.
Накъсо казано може би се цели да е ясно кой е издател, кой - пропагандатор. И на пръв прочит всичко е тъкмо!
При втори прочит на законопроекта точността в мозъка на четящия стартира да се разсейва и той стартира да си мисли, че създателите на законопроекта са хора, които или не познават езика, или правото, или и двете.
Повод за тези подозрения ни дава следното – формулировка за използваното в законопроекта " лице, разпространяващо и/или продаващо печатни издания " няма. Няма и отпратка към различен закон, който да споделя какво са имали поради законотворците. Но пък остава задължението да се заявяват действителният притежател и броят обекти за разпространяване. Така излиза, че всички - от кварталните бакалии, продаващи с изключение на всичко друго и вестници, през бензиностанциите до будките по спирките, са разпространители на печатни издания и ще би трябвало да заявяват притежателите си и обектите си. Като цяло в страната ще настане една всеобща декларативна активност.
Вторият противоречив по план и наличие текст е този за задължението Министерството на културата да уведомява Комисията за защита на конкуренцията, когато " лице употребява в комерсиалната си активност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на печатни издания в страната ". И тук всичко е тъкмо също така, че не е ясно кое е това " лице " – разпространителят, издателят или притежателят на вестници и списания. Така, в случай че един жител е притежател на три магазина за хранителни артикули в Каспичан и в един от тях продава вестници и списания, то неизбежно откакто е заявил това събитие в Министерството на културата (МК), от МК ще уведомят и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Какво и по какъв начин ще прави Комисия за защита на конкуренцията не е ясно, само че очевидно ще се трансформира в колекторска компания на уведомления.
Съвсем по същия метод стоят нещата и по въпроса с финансирането – за предложилите изменението на закона под " финансиране " се схваща освен средства и имущество, само че и всичко, " без значение от употребяваната правната форма ". В този текст наличието още веднъж не е ясно, само че може би се цели " осветляване " (или пък уязвяване?) на медии, получили безплатно финансиране по планове или дарения. Поне това се схваща от претекстовете: " да се сведе до най-малко опцията за манипулиране на публичното мнение от медии, съществуващи не поради приходите от активността си, а с помощта на безплатно корпоративно или задгранично финансиране. "
Отвъд комичното, откакто си поошетат изрече, законотворците очевидно вървят по Путиново-Орбановия уклон – да си приказваме за медии-агенти, както и да убием всяка свободна медия, която не е корпоративно подвластна (прост образец е ПРАС-ПРЕС).
Предвид обстоятелството, че от вносителите оферират техните текстове да станат част от настоящия Закон за наложителното складиране на печатни и други творби, чиято цел е да бъдат съхранени тези издания като национално културно завещание, си представяме по какъв начин след години четец в Народната библиотека чете " Шок! Бомба! Само тук! Зловещо: 22-годишна русенка взе жилище чартърен, отвори дрешника и се вцепени от смут ". Медийната среда има потребност от различен вид регулация, която да я отърве от шока и бомбата...
Какво остава неусетно
Отвъд нелепите текстове на законопроекта обаче мотив за паника има.
Макар и скрита зад словесна грубост, задачата е да бъдат подложени на инспекции и заклеймяване всички издатели и разпространители на печатни издания, с изключение на тези, близки до властта. Така с лека ръка ще се даде опция за репресиране на разпространители на вестници и списания, които не се харесват на някого. А получилите безплатно финансиране медии да бъдат заклеймявани от медийните бухалки като задгранични сътрудници и врагове на народа. И в случай че погледнем какво се случваше в 43-то и настоящото 44-то Народно заседание сходен вид законодателстване напълно не е непознато на депутатите. Оттогава насам част от законите служат за почистване на сметки с враговете на модела КОЙ в редица сфери – от правосъдната власт, през неправителствените организации до медиите и партиите. Освен това носят и различен белег – на посредствена законодателна техника.
През 2016 година бе признат текст в Закона за правосъдната власт (чл. 30, алинея 2 т. 19), който задължава Висшия правосъден съвет да поддържа указател на всички планове, изпълнявани от професионалните организации на магистратите. Текстът страда от същата законодателна несръчност, като в първичния си вид даже оферираше страната директно да конфискува средствата на тези организации. Негови вносители са част от днешните така наречен Патриоти, само че бе признат под ехидното удовлетворение на ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. При приемането му даже бе дадена отмора в Правна комисия, тъй като депутатите изпитваха голяма компликация да сформират свястно изречение.
През юли 2017 година още веднъж в Закона за правосъдната власт ГЕРБ предложиха възбрана за задгранично финансиране на неправителствените организации на съдии и прокурори, а след (по неофициална информация) среща на един почитан партиен кадър в едно посолство текстът бе отдръпнат.
И с актуалното изпитание сме изправени пред следващ опит за справяне с самостоятелния дух и свободното слово, само че и този план е тест – какъв брой и какво от нашето общество е живо и може да понесе.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ