Кои народи влизали в армията на Ксеркс?
През пролетта на 480 година прочие Хр. войските на персийския цар Ксеркс тръгнали на поход към Гърция.
Според Херодот, по време на похода Ксеркс посетил мястото, където в миналото се издигал дворецът на Приам, и слушал истории за Троянската война.
В деня, когато войските почнали да минават по издигнатите над Хелеспонт (Дарданелите) мостове, персийските жреци отправили молебствия, запалили благовония и обсипали пътя с клони от мирта. Самият Ксеркс хвърлил в морето златна чаша и персийски меч.
Първи по моста минали елитните царски гвардейци – 10 000 „ безсмъртни “ с венци на главата. На втория ден самият Ксеркс повел армията. Отпред имало 1000 конни и 1000 пеши царски бодигардове, също украсени с венци. След тях водели 10 свещени коня, красиво украсени. Следвала свещената каляска на господ Митра, в която били впрегнати осем бели коня.
Общо персийската войска вървяла по моста 7 дни и нощи без спиране. Отстрани стоели „ регулировчици “ с бичове в ръце, с цел да поддържат ред.
Флотът от 1200 триреми влезнал в залива Енос при устието на Хебър (Марица). 3000 транспортни кораба били извлечени на брега – множеството били просто огромни лодки с по 30 гребци.
В равнината покрай град Дориск армията на Ксеркс била преброена и разграничена на отряди. За да се откри броя на всички участници в похода – кавалерия, пехота, моряци и конвойни прислужници, преброили 10 000 души, сложили ги компактно един до различен, обрисували това място и го заобиколили с ограда. Извели хората, вкарали други – и по този начин постъпили 170 пъти.
Така, съгласно описа на Херодот, броят на всички персийски воини и помощни елементи достигнал нечуваното тогава число от 1 700 000 души.
Разбира се, този способ на преброяване не бил прецизен, а и доста от хората били обслужващ личен състав – само че можем да считаме, че Ксеркс навлязъл през 480 година прочие Хр. в Гърция с войска от над 800 000 души. Флотът му се състоял от 1200 бойни кораба с екипажи от 250 000 души.
Никой до тогава не бил водил такава голяма войска с толкоз доста разнообразни нации, колкото видял Ксеркс в равнината на Хебър. Воините от всеки народ били със свое национално облекло и нормалното си въоръжение.
Персийската и мидийската пехота били в цветни кафтани, шалвари, на главата с тиари. Въоръжението им се състояло от огромен лък с тръстикови стрели, късо копие и кинжал в кръста.
Бойците от скитското племе саки носели лък и бойна брадва. Следвали войски от Източен Иран: бактрийци, арийци, гирканци, празненство и други Ксеркс имал в армията си воини от Индия, с бели памучни дрехи – те носели лъкове и тръстикови стрели. До тях стоели етиопци с гладка коса, които вместо шлемове носели кожи от конски глави с ушите и гривата, а щитовете им били покрити с кожа от жерави.
Редом били войнствени планинци от южните и западните крайбрежия на Каспийско море, с дървени шлемове, а щитовете им били от волска кожа. Воините от долините на Ефрат и Тигър носели медни шлемове с причудливи декорации, и ленени дрехи; те били въоръжени с дървени боздугани, обковани в желязо.
В армията на Ксеркс имало и нации от юг: араби в бели облекла с дълги лъкове, етиопци в леопардови и лъвски кожи, с копия, в края на които вместо желязо имало изострен рог от газела; либийци в кожени доспехи.
От Мала Азия пристигнали пафлагонци, кападокийци, фригийци с плетени шлемове, дребни щитове и копия за мятане – дротици с върхове от обгорено дърво. Лидийците носели оръжие съвсем като гръцкото. Витинците били облечени в пъстри облекла, ботуши от еленова кожа и шапки от лисици.
Не по-малко разнообразна била конницата, която наброявала 80 000 воини. Тук били мидийци и перси в тежки брони, на мощни бойни коне. Леките конници-сагарди пък употребявали за оръжие единствено кожено ласо. Имало бойни колесници, теглени от коне и диви магарета – онагри.
Войските били следвани от безчет каруци с хранителни запаси, колесници с наложниците на царя и благородниците, доста прислужници.
Такава била армията, която вървяла в 3 колони към Стримон (Струма) през земите на тракийските племена, като принуждавали племената по пътя си да им дават воини, а крайбрежните градове – кораби. Само войнствените бисалти, които живеели високо в планините, се осмелили с оръжие в ръка да защитят своята самостоятелност.
Моряците от войските на Ксеркс също били доста разнообразни по облекло и оръжие. Във флота имало 300 финикийски кораба и 200 египетски. Египтяните носели плетени шлемове и ризници, а оръжието им били стоманени куки. Кипърските царе дали на Ксеркс 150 триреми. Броят на киликийските кораби бил 100; моряците носели шлемове, дребни кръгли щитове от волска кожа, дротици и мечове. Ликийците изпратили 50 кораба; техните воини носели кози кожи на раменете си, а оръжието им било лъкове с неоперени стрели. Карийците със 70 триреми били въоръжени съвсем също, както гърците – разликата била, че носели още кинжали и бойни сърпове.
Всички гръцки градове на азиатския бряг и острови също били принудени да изпратят своите кораби – 427 триреми. Целият флот на европейска Гърция не разполагал с толкоз кораби. Събрали се общо 1327 триреми.
Но, както посочила историята, количеството бойци не взема решение изхода от сражението. Спартанският цар Леонид останал вечно в историята със своя героизъм в прохода Термопили.
А по-късно в борбите при Саламин и Платея гърците дефинитивно разгромили нашествениците.
