16 бизнес центъра в страната правят 80% от икономиката
През последното десетилетие голям брой провокации трансформират икономическата и обществена карта на страната – закъснение на вложенията и растежа, пандемия и последвалата криза, бързо възобновяване, политическа неустойчивост, война в Украйна и енергийна рецесия в Европа. Тези интервали имат друго проявяване на локално равнище, тестват капацитета за локално справяне и реакция, разрешават на някои райони да напреднат в развиването си, само че в последна сметка разликите остават, а пропастта сред столицата и останалата част от страната, сред огромните и дребните, сред развитите и бедните, сред северните и южните области не се свива доста.
Почти всяка област се отличава с сполучливо показване в избрана сфера – положително е образованието в Смолян, опазването на здравето в Плевен, капиталовата интензивност в София област, Габрово и Стара Загора, туризмът в Бургас, а в редица райони се вижда капацитет за възстановяване на цялостното развиване.
Сериозно предизвикателство, в това число в столицата, остава демографската картина. Наблюдават се удобни миграционни процеси, само че общата загуба на човешки капитал в последното десетилетие слага под въпрос бъдещето на районното развиване. И до момента в който сривът на естествения приръст отразява дълготрайни процеси и за обръщането му са нужни визия и време, механичният приръст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Инвестициите имат съществена роля за локално развиване, привличане на население, повишение на заетостта и приходите. Докато стопанските системи на столицата, Варна и Бургас са мощно доминирани от услугите, измежду доста от другите водачи – Стара Загора, София област, Габрово, Враца – промишлеността е най-големият източник на богатство. Като фактор, ограничителен вложенията и заетостта, изпъква слабото обучение. В регионите със мощно застъпени услуги са съсредоточени висшистите, а в тези с висок дял на преработващата индустрия голямата част от работната мощ е със приблизително обучение.
В същото време в някои области броят на хората с главно и по-ниско обучение и с съвсем невъзможна реализация на пазара на труда остава огромен. Резултатите на национални външни оценения и на зрелостните изпити и през тази година не дават мотиви за оптимизъм. Особено стеснителен е делът на слабите оценки на матурата по български език и литература, който надвишава ¼ в шест области (Шумен, Перник, Плевен, Разград и Кюстендил), а в шест български общини няма нито един възпитаник, който е съумял да получи оценка най-малко " Среден " 3,00.
Все отново дългогодишното наблюдаване на данни и анализът на районните трендове и сполучливи образци демонстрират, че няма непреодолими бариери пред икономическото и общественото видоизменение на локално равнище. Потенциалът за активизиране на вложенията, стопанската интензивност и основаването на привлекателни работни места зависи от голям брой политики на национално равнище, само че също по този начин и от упоритостта, напъните, пълномощията и финансовата самостоятелност на локалните управляващи.
Фокус на тазгодишните " Регионални профили " е битката с корупцията на локално равнище. Емпиричното проучването на ИПИ посредством запитвания до общините по реда на ЗДОИ демонстрира, че административните форми на битка с корупцията измежду чиновниците в локалната администрация не работят приемливо и оставят усещане, че подобен проблем не съществува. В доста малко случаи се подават сигнали към локалните комисии за битка с корупцията и съвсем липсват данни за нарушавания. Възможните решения на казуса са или опазване на сегашния децентрализиран модел при по-широки пълномощия на централната комисия за битка с корупцията да се намесва, ревизира чиновниците и постанова наказания, или връщане към централизирания модел, работил до анулацията на предходния закон.
Ето още данни за гадовете и областите:
Разпределението на брутния вътрешен артикул (БВП) сред областите продължава да е извънредно неравномерно и в първата година на възобновяване на националната стопанска система след пандемията от Ковид-19. Столицата резервира своето водещо място с 59 милиарда лева БВП, или 43% от общия за страната. Втората стопанска система е тази на Пловдив, която към този момент надвишава 10 милиарда лева Брутният вътрешен продукт, или 7,4% от този на цялата страна, следвана от тази на Варна (8,4 милиарда лева.), Бургас (6,5 милиарда лева.) и Стара Загора (6,2 милиарда лева.). Все още има области, като Видин, Силистра, Кюстендил, Перник и Смолян, чиито стопански системи са под границата от 1 милиарда лева БВП.
В междинната част на класацията Русе още веднъж с малко задминава по общ размер на стопанската система тази на Велико Търново, а с помощта на мощното си индустриално развиване София (област) към този момент се приближава до водещите пет области. Неравномерното систематизиране на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията ясно демонстрира огромната разлика сред столицата и всички останали области. През 2021 година в София (столица) той е 45 хиляди лева – това е единствената област, чийто условен Брутният вътрешен продукт е по-висок от междинната за страната стойност (20,2 хиляди лева на човек). С близки до междинния Брутният вътрешен продукт се подреждат Стара Загора (20,2 хиляди лева на човек), София (19,3 хиляди лева на човек) и Варна (17,9 хиляди лева на човек). Известни разбърквания обаче има в дъното на класацията, като с най-ниска степен на икономическо развиване в страната към този момент е област Хасково (9,8 хиляди лева на човек), следвана от Силистра (10 хиляди лева на човек) и Сливен (10,5 хиляди лева на човек). Разликите сред по-слабо развитите области са релативно дребни, като цели 17 области са с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията под 13 хиляди лв.. Малкото разстояние значи, че актуалното нареждане отразява другите темпове на напредък в годината на възобновяване след пандемията и наподобява доста евентуално през идващите години то да се промени още веднъж.
Брутната добавена стойност на човек от популацията варира от съвсем 41 хиляди лева в столицата до малко над 9 хиляди лева в област Хасково. Отрасловото и систематизиране разрешава ясно да се диференцират моделите на развиване на другите региони на страната. С най-силен превес на услугите е стопанската система на столицата, където те съставляват 87% от добавената стойност, а в същото време земеделският бранш на практика отсъства. С висок дял на услугите, частично с помощта на бързото възобновяване на туризма след локдауните, са също и областите Бургас (78%) и Варна (72%).
В областите с най-висока добавена стойност на човек от популацията след столицата значима роля има промишлеността. В Стара Загора (53% добавена стойност в индустрията) и Враца (52%) това е най-много производството на електрическа енергия. С най-голям дял на промишлеността (54%) се отличава област София, в която са ситуирани бързо разрастващите се индустриални зони към столицата, както и мощните локални стопански системи на Средногорието. Същевременно стопански по-слабо развитите области се характеризират с по-високи дялове на селското стопанство – в Силистра то съставлява 27% от добавената стойност, в Добрич – 21%, в Разград – 20%.
Видимо обвързвана със степента на икономическо развиване е и капиталовата интензивност в районите. Към 2021 година директните задгранични вложения (ПЧИ) с струпване означават растеж по отношение на предходната година в съвсем всички области, само че остават съсредоточени най-много във водещите районни стопански системи. Претеглени по отношение на популацията, най-вече ПЧИ има в столицата (11,2 хиляди евро), следвана от областите София (7,3 хиляди евро) и Бургас (5,6 хиляди евро). В редица области – Велико Търново, Кюстендил, Ямбол, Силистра, Монтана – равнището на задграничните вложения остава под 500 евро на човек от популацията. Въпреки че на национално равнище се следи забележителен спад в разноските за придобиване на дълготрайни материални активи, това се дължи на първо място на стесняване на капиталовата интензивност в столицата през 2021 година. Въпреки това София (столица) остава с най-високите капиталови разноски в границите на годината (7,8 хиляди лева на човек от населението), следвана от областите Пловдив (3,3 хиляди лева.) и София (област) с 3,2 хиляди лв..
Възстановяването на районните пазари на труда продължава с бързи темпове през 2022 година, като в 24 от 28-те области се следи увеличение на коефициента на претовареност на 15–64-годишните. В няколко области заетостта към този момент надвишава и равнищата от предкризисната 2019 година, която е рекордна за развиването на пазара на труда – в столицата заетостта доближава 77,9%, във Варна – 77,2%, в Стара Загора – 75,0%. Варна отбелязва и най-голямото покачване на заетостта по отношение на 2019 година – с цели 7,6 пункта, като за разлика от множеството области при нея няма и забележими спадове в хода на пандемията и локдауните.
С над 70% претовареност към този момент са и областите Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Русе и София (област). Заетостта в стопански по-слабо развитите области обаче остава ниска – в Монтана и Силистра тя е едвам 56% измежду популацията в трудоспособна възраст, в Разрад – 60%, в Сливен и Враца – 61%, в Търговище и Плевен – 62%. Притеснително е и събитието, че на фона на експанзията на трудовия пазар в съвсем цялата страна има области, в които заетостта се свива. Това се следи най-отчетливо в Перник (–2 пр.п. по отношение на 2021 г.), където конкуренцията с огромния пазар на труда в София затруднява основаването на нови локални работни места, както и в Сливен (–1,9 пр.п.) и във Велико Търново (–1 пр.п.).
Измерената от Агенция по заетостта безработица сочи към стабилизиране на пазара на труда в множеството области. След късия потрес през 2020 година в съвсем всички области през 2022 година няма особени промени по отношение на предходната година. Най-сериозно нарастване на записаната от бюрата по труда безработица има във Видин (1,8 пр.п.), Смолян (1,4 пр.п.) и Добрич (1,3 пр.п.), най-бързо стесняване – във Варна и Бургас
(с по –0,7 пр.п.), в следствие най-много на нарасналото търсене на служащи в туризма. И от позиция на безработицата сред областите също се следят огромни разлики – до момента в който в столицата тя към този момент е свита до 1,6% от популацията на 15–64 години, а във Варна – до 3,2%, то във Видин делът на безработните е над 14%, а в Монтана – съвсем 12%.
Почти двойна остава разликата сред водача по възнаграждение София и областите с най-ниски заплати към второто тримесечие на 2023 година. Докато междинната заплата в столицата се приближава до 2700 лева, възнагражденията във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Хасково са към 1300 хиляди лева на месец.
Относително високо – към 1800 хиляди лева месечно – е заплащането в София (област), Варна, Стара Загора и Враца, като в последните две забележителна роля за това имат високите заплати в енергийния бранш. Ако съдим по актуалната динамичност, огромните отстояния в междинните заплати ще се резервират и отсега нататък. Областите с най-голям растеж на годишна база са със приблизително към високо възнаграждение – до 16% в Русе и Пазарджик и 14% в столицата. Единственото изключение е Габрово, където годишното покачване е едвам 6%. За сметка на това нарастването на възнагражденията в областите с по-ниски заплати е по-ограничено – в множеството случаи към 9–10%, а най-ниско е то в Силистра – едвам 4% на годишна база.
Почти всяка област се отличава с сполучливо показване в избрана сфера – положително е образованието в Смолян, опазването на здравето в Плевен, капиталовата интензивност в София област, Габрово и Стара Загора, туризмът в Бургас, а в редица райони се вижда капацитет за възстановяване на цялостното развиване.
Сериозно предизвикателство, в това число в столицата, остава демографската картина. Наблюдават се удобни миграционни процеси, само че общата загуба на човешки капитал в последното десетилетие слага под въпрос бъдещето на районното развиване. И до момента в който сривът на естествения приръст отразява дълготрайни процеси и за обръщането му са нужни визия и време, механичният приръст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Инвестициите имат съществена роля за локално развиване, привличане на население, повишение на заетостта и приходите. Докато стопанските системи на столицата, Варна и Бургас са мощно доминирани от услугите, измежду доста от другите водачи – Стара Загора, София област, Габрово, Враца – промишлеността е най-големият източник на богатство. Като фактор, ограничителен вложенията и заетостта, изпъква слабото обучение. В регионите със мощно застъпени услуги са съсредоточени висшистите, а в тези с висок дял на преработващата индустрия голямата част от работната мощ е със приблизително обучение.
В същото време в някои области броят на хората с главно и по-ниско обучение и с съвсем невъзможна реализация на пазара на труда остава огромен. Резултатите на национални външни оценения и на зрелостните изпити и през тази година не дават мотиви за оптимизъм. Особено стеснителен е делът на слабите оценки на матурата по български език и литература, който надвишава ¼ в шест области (Шумен, Перник, Плевен, Разград и Кюстендил), а в шест български общини няма нито един възпитаник, който е съумял да получи оценка най-малко " Среден " 3,00.
Все отново дългогодишното наблюдаване на данни и анализът на районните трендове и сполучливи образци демонстрират, че няма непреодолими бариери пред икономическото и общественото видоизменение на локално равнище. Потенциалът за активизиране на вложенията, стопанската интензивност и основаването на привлекателни работни места зависи от голям брой политики на национално равнище, само че също по този начин и от упоритостта, напъните, пълномощията и финансовата самостоятелност на локалните управляващи.
Фокус на тазгодишните " Регионални профили " е битката с корупцията на локално равнище. Емпиричното проучването на ИПИ посредством запитвания до общините по реда на ЗДОИ демонстрира, че административните форми на битка с корупцията измежду чиновниците в локалната администрация не работят приемливо и оставят усещане, че подобен проблем не съществува. В доста малко случаи се подават сигнали към локалните комисии за битка с корупцията и съвсем липсват данни за нарушавания. Възможните решения на казуса са или опазване на сегашния децентрализиран модел при по-широки пълномощия на централната комисия за битка с корупцията да се намесва, ревизира чиновниците и постанова наказания, или връщане към централизирания модел, работил до анулацията на предходния закон.
Ето още данни за гадовете и областите:
Разпределението на брутния вътрешен артикул (БВП) сред областите продължава да е извънредно неравномерно и в първата година на възобновяване на националната стопанска система след пандемията от Ковид-19. Столицата резервира своето водещо място с 59 милиарда лева БВП, или 43% от общия за страната. Втората стопанска система е тази на Пловдив, която към този момент надвишава 10 милиарда лева Брутният вътрешен продукт, или 7,4% от този на цялата страна, следвана от тази на Варна (8,4 милиарда лева.), Бургас (6,5 милиарда лева.) и Стара Загора (6,2 милиарда лева.). Все още има области, като Видин, Силистра, Кюстендил, Перник и Смолян, чиито стопански системи са под границата от 1 милиарда лева БВП.
В междинната част на класацията Русе още веднъж с малко задминава по общ размер на стопанската система тази на Велико Търново, а с помощта на мощното си индустриално развиване София (област) към този момент се приближава до водещите пет области. Неравномерното систематизиране на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията ясно демонстрира огромната разлика сред столицата и всички останали области. През 2021 година в София (столица) той е 45 хиляди лева – това е единствената област, чийто условен Брутният вътрешен продукт е по-висок от междинната за страната стойност (20,2 хиляди лева на човек). С близки до междинния Брутният вътрешен продукт се подреждат Стара Загора (20,2 хиляди лева на човек), София (19,3 хиляди лева на човек) и Варна (17,9 хиляди лева на човек). Известни разбърквания обаче има в дъното на класацията, като с най-ниска степен на икономическо развиване в страната към този момент е област Хасково (9,8 хиляди лева на човек), следвана от Силистра (10 хиляди лева на човек) и Сливен (10,5 хиляди лева на човек). Разликите сред по-слабо развитите области са релативно дребни, като цели 17 области са с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията под 13 хиляди лв.. Малкото разстояние значи, че актуалното нареждане отразява другите темпове на напредък в годината на възобновяване след пандемията и наподобява доста евентуално през идващите години то да се промени още веднъж.
Брутната добавена стойност на човек от популацията варира от съвсем 41 хиляди лева в столицата до малко над 9 хиляди лева в област Хасково. Отрасловото и систематизиране разрешава ясно да се диференцират моделите на развиване на другите региони на страната. С най-силен превес на услугите е стопанската система на столицата, където те съставляват 87% от добавената стойност, а в същото време земеделският бранш на практика отсъства. С висок дял на услугите, частично с помощта на бързото възобновяване на туризма след локдауните, са също и областите Бургас (78%) и Варна (72%).
В областите с най-висока добавена стойност на човек от популацията след столицата значима роля има промишлеността. В Стара Загора (53% добавена стойност в индустрията) и Враца (52%) това е най-много производството на електрическа енергия. С най-голям дял на промишлеността (54%) се отличава област София, в която са ситуирани бързо разрастващите се индустриални зони към столицата, както и мощните локални стопански системи на Средногорието. Същевременно стопански по-слабо развитите области се характеризират с по-високи дялове на селското стопанство – в Силистра то съставлява 27% от добавената стойност, в Добрич – 21%, в Разград – 20%.
Видимо обвързвана със степента на икономическо развиване е и капиталовата интензивност в районите. Към 2021 година директните задгранични вложения (ПЧИ) с струпване означават растеж по отношение на предходната година в съвсем всички области, само че остават съсредоточени най-много във водещите районни стопански системи. Претеглени по отношение на популацията, най-вече ПЧИ има в столицата (11,2 хиляди евро), следвана от областите София (7,3 хиляди евро) и Бургас (5,6 хиляди евро). В редица области – Велико Търново, Кюстендил, Ямбол, Силистра, Монтана – равнището на задграничните вложения остава под 500 евро на човек от популацията. Въпреки че на национално равнище се следи забележителен спад в разноските за придобиване на дълготрайни материални активи, това се дължи на първо място на стесняване на капиталовата интензивност в столицата през 2021 година. Въпреки това София (столица) остава с най-високите капиталови разноски в границите на годината (7,8 хиляди лева на човек от населението), следвана от областите Пловдив (3,3 хиляди лева.) и София (област) с 3,2 хиляди лв..
Възстановяването на районните пазари на труда продължава с бързи темпове през 2022 година, като в 24 от 28-те области се следи увеличение на коефициента на претовареност на 15–64-годишните. В няколко области заетостта към този момент надвишава и равнищата от предкризисната 2019 година, която е рекордна за развиването на пазара на труда – в столицата заетостта доближава 77,9%, във Варна – 77,2%, в Стара Загора – 75,0%. Варна отбелязва и най-голямото покачване на заетостта по отношение на 2019 година – с цели 7,6 пункта, като за разлика от множеството области при нея няма и забележими спадове в хода на пандемията и локдауните.
С над 70% претовареност към този момент са и областите Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Русе и София (област). Заетостта в стопански по-слабо развитите области обаче остава ниска – в Монтана и Силистра тя е едвам 56% измежду популацията в трудоспособна възраст, в Разрад – 60%, в Сливен и Враца – 61%, в Търговище и Плевен – 62%. Притеснително е и събитието, че на фона на експанзията на трудовия пазар в съвсем цялата страна има области, в които заетостта се свива. Това се следи най-отчетливо в Перник (–2 пр.п. по отношение на 2021 г.), където конкуренцията с огромния пазар на труда в София затруднява основаването на нови локални работни места, както и в Сливен (–1,9 пр.п.) и във Велико Търново (–1 пр.п.).
Измерената от Агенция по заетостта безработица сочи към стабилизиране на пазара на труда в множеството области. След късия потрес през 2020 година в съвсем всички области през 2022 година няма особени промени по отношение на предходната година. Най-сериозно нарастване на записаната от бюрата по труда безработица има във Видин (1,8 пр.п.), Смолян (1,4 пр.п.) и Добрич (1,3 пр.п.), най-бързо стесняване – във Варна и Бургас
(с по –0,7 пр.п.), в следствие най-много на нарасналото търсене на служащи в туризма. И от позиция на безработицата сред областите също се следят огромни разлики – до момента в който в столицата тя към този момент е свита до 1,6% от популацията на 15–64 години, а във Варна – до 3,2%, то във Видин делът на безработните е над 14%, а в Монтана – съвсем 12%.
Почти двойна остава разликата сред водача по възнаграждение София и областите с най-ниски заплати към второто тримесечие на 2023 година. Докато междинната заплата в столицата се приближава до 2700 лева, възнагражденията във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Хасково са към 1300 хиляди лева на месец.
Относително високо – към 1800 хиляди лева месечно – е заплащането в София (област), Варна, Стара Загора и Враца, като в последните две забележителна роля за това имат високите заплати в енергийния бранш. Ако съдим по актуалната динамичност, огромните отстояния в междинните заплати ще се резервират и отсега нататък. Областите с най-голям растеж на годишна база са със приблизително към високо възнаграждение – до 16% в Русе и Пазарджик и 14% в столицата. Единственото изключение е Габрово, където годишното покачване е едвам 6%. За сметка на това нарастването на възнагражденията в областите с по-ниски заплати е по-ограничено – в множеството случаи към 9–10%, а най-ниско е то в Силистра – едвам 4% на годишна база.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ