През последните три десетилетия Самюъл Л. Джаксън се превърща в

През последните три десетилетия Самюъл Л. Джаксън се превърща в една от най-известните кинозвезди в света. Но преди този момент да стане, Джаксън е деятел за цивилен права. Той е студент в колежа обичайно за цветнокожи Морхаус в Атланта през 1968 година, когато за пръв път се включва в активизъм след убийството на Мартин Лутър Кинг, младши. Но яростта на Джaксън бързо ескалира, когато се озовава в центъра на обстановка с заложници в неговия образователно заведение. Преди нито да е виждал Джaксън на екрана, той е чиновник на погребението на Мартин Лутър Кинг-младши и държи бащата на Кинг в плен по време на университетската обстановка.

Роден на 21 декември 1948 година във Вашингтон, Джаксън отраства в Чатануга, Тенеси, отгледан от строгата си баба. Майката на Джaксън Елизабет се причисли към тях, когато той е на 10. Макар че до този миг той към този момент е развил обич към киното, несправедливостите на расизма му пречат и го вбесяват. „ Изпитвах яд в себе си “, споделя Джаксън пред списание Parade през 2005 година „ Той произтича от израстването ми в потиснато, сегрегирано общество. Всички тези години в детството ми имаше доста „ места единствено за бели “, а децата в рейса ми крещяха „ Негър! “ Тогава не можех да направя нищо. “

Джаксън си напомня по какъв начин някои даже на пръв взор съкровени детски мемоари са опетнени от расова дискриминация. Той обожава локалното си кино, където върви постоянно, само че не не помни, че един път гледа „ Band of Angels “, който е редактиран за чернокожа аудитория и в който сцена, където чернокожият артист Сидни Поатие зашлевява бяла жена, е пропусната.

В колежа обаче Джаксън се сблъсква с опцията да направи нещо за сегрегацията. През първите няколко месеца в Морхаус, той се среща с психеделичните опиати и твърди, че те повлияват надълбоко на неговия активизъм. „ Бях хипи! Взимах опиати и слушах Джими Хендрикс “, спомня си той. „ През първата година в университета и първото нещо, което изучихме по литература, беше „ Полет над кукувиче гнездо “. Професорът сподели: „ Вие имате страхотни хрумвания, може би би трябвало да опитате това “.

Той е второкурсник, когато преподобният Мартин Лутер Кинг-младши е погубен. Беше 4 април 1968 година и Джaксън си купува бира за идната филмовата нощ, когато чува, че Кинг е прострелян, само че е приет в болница. „ В средата на кино лентата този човек влезе и сподели, че доктор Кинг е мъртъв и би трябвало да създадем нещо… Няколко дни по-късно едни момчета ни споделиха, че Бил Козби и Робърт Кълп желаят да се качим на аероплан с тях и да отидем до Мемфис, за шествие. “

В изявление за Access Самюел за присъединяване му в погребението на Мартин Лутър Кинг-младши той си спомни какъв брой признателен се усеща като част от нещо продуктивно и ненасилствено и си спомня по какъв начин Кълп и Козби инструктират него и връстниците му по какъв начин вярно да стачкуват. Те отиват на шествието и отдават почитание на доктор Кинг, който лежи в Сестринския параклис в Колледжа Спелман.

„ На идващия ден беше погребението “, сподели Джaксън. „ Имаха потребност от доброволци, които да оказват помощ на хората да се ориентират из кампуса и аз станах доброволец. Спомням си, че видях хора като Хари Белафонте и Сидни Поатие. Хора, които мислех, че в никакъв случай няма да видя… Погребението беше много размито. “

Особено тъй като това, което се случи по-нататък, щеше да дефинира кариерата на Джaксън в активизма.

Подобно на доста обществено осъзнати по това време черни американци, Джаксън се тормози от дейностите на държавното управление и бруталната полиция. Той е срещу войната, защото братовчед му е погубен във Виетнам, само че по-скоро се занимава с остарялата нравственос в университета. Както изяснява: „ Бяхме отгледани, с цел да бъдем нещо, което не наложително желаех да бъда “. Според Джaксън, Морхаус желае студентите да станат адвокати, учени или лекари. Но това не би удовлетворило фантазиите на Джaксън за действителна смяна. „ Не желаех да бъда следващият чернокож в машината за развиването на Америка. Нямахме връзка с хората, които живееха в близост. Бях скептично надъхан към това. Ние даже нямахме лекции по историята на чернокожите. Това бяха нещата, които трябваше да променим. “

За идващия ден и половина Джаксън и група студенти държат за заложници членовете на университетския съвет, в това число бащата на доктор Кинг. Въпреки че Джаксън знае, че нарушават закона по този метод, той счита, че повода им си заслужава. Така е, до момента в който бащата на доктор Кинг не стартира да изпитва болки в гърдите.

„ Не искахме да отключим вратата “, напомни си той. „ Така че просто го сложихме на стълба, спуснахме го през прозореца и го изпратихме долу. “

В началото на втората половина на втория ден от заключването Джaксън договаря с борда да не изключват групата, в случай че ги пуснат. Бордът е склонен, само че когато учебното заведение се разпуска за лятна почивка същата година, съветът ги изключва.