Защо зеленият водород остава трудно достъпна алтернатива
През последните няколко години шумът към водорода става все по-силен - мнозина виждат в него значим инструмент за понижаване на екологичния отпечатък на тежката индустрия и за подкрепяне на стопанските системи да реализират задачите си за нулеви чисти въглеродни излъчвания. Секторът на " зеления " водород, който е концентриран върху производството на водород благодарение на възобновими източници на сила като вятъра и слънцето, притегля изключително мощно интереса и може да се похвали с някои високопрофилни поддръжници. Сред тях е и немският канцлер Олаф Шолц, който през 2022 година назова водорода " една от най-важните технологии за един климатично безпристрастен свят " и " ключ към декарбонизацията на нашите стопански системи ", напомня CNBC, като прибавя, че и света на бизнеса не е апатичен към опциите на зеления водород. Пример за това са мултинационални компании като Iberdrola и Siemens Energy, които също се стремят да се включат в производството му. Но макар че капацитетът на водорода провокира голямо неспокойствие и даже Международната организация по енергетика (МАЕ) го разказва като " повсеместен енергиен притежател ", пред необятното му въвеждане безспорно има съществени провокации.
Като начало, по-голямата част от производството на водород към момента се основава на изкопаеми горива, а не на възобновими енергийни източници - факт, който явно опонира на задачите за нулево чисто ползване на твърди горива.
А що се отнася съответно до екологичния водород, индустриалните разноски са забележителен проблем и ще би трябвало да бъде открит метод да бъдат редуцирани през идващите години. Транспортирането на водорода от местата на произвеждане до потребителите е друго също толкоз огромно предизвикателство, което би трябвало да се вземе поради. " Превозът на водород е много безценен ", споделя Мъри Дъглас, началник на отдела за проучвания на водорода в Wood Mackenzie, в изявление за CNBC. " Пренасянето му е по-трудно от това на природния газ механически, инженерно и всячески ”. И Дъглас не е единственият, който акцентира някои от пречките при доставката на водород като сериозен проблем.
Министерството на енергетиката на Съединени американски щати да вземем за пример отбелязва, че главните провокации " включват понижаване на разноските, повишение на енергийната успеваемост, поддържане на чистотата на водорода и свеждане до най-малко на приключването му ". Ведомството прибавя, че са нужни спомагателни проучвания, с цел да се " проучват компромисите сред разновидностите за произвеждане на водород и разновидностите за доставка на водород, когато се преглеждат дружно като система ".
Местоположение на индустриалните съоръжения Една от областите на логистиката, обвързвана с екологичния водород, на която ще би трябвало да се обърне внимание, е местоположението на индустриалните уреди. Често това са региони, в които източниците на възобновима сила са в обилие - Австралия, Северна Африка и Близкия изток, само че на доста километри от местата, където водородът ще се употребява на процедура. Дъглас от Wood Mackenzie подчертава точно върху транспортните благоприятни условия, когато разсъждава върху капиталовия небосвод за идващите 10 години.
" Очевидно можете да го транспортирате по тръби, само че евентуално ще ви е нужен специфичен водопровод ", казва Дъглас и отбелязва, че той евентуално ще би трябвало занапред да се строи и да е покрай крайните консуматори. Според него единствената друга реалистична опция в този капиталов небосвод е износът на водород като амоняк.
" Произвеждате водорода, зелен водород, и по-късно го синтезирате в амоняк с азот ", изяснява Дъглас и прибавя, че превозването на амоняк е " много одобрена технология и промишленост - към този момент има построени голям брой пристанища за приемане ". След това този амоняк може да се продава непосредствено на крайни консуматори като производителите на торове. Алтернатива на тези доставки би било амонякът да се " разгради назад във водород ", само че и това не би било безпроблемно. " Веднага щом започнете да превръщате назад водорода, стартирате да понасяте някои много огромни енергийни загуби ", споделя Дъглас.
Ефективна система за доставки
В позиция, изпратена до CNBC, Йорго Чацимаркакис, основен изпълнителен шеф на индустриалната асоциация Hydrogen Europe, е оптимистично надъхан за вероятностите пред " зеления " водород, заявявайки, че той " ще се трансформира в световна стока, само че за това е нужна ефикасна система за доставка ". Чацимаркакис също по този начин акцентира нуждата от стратегия за узаконяване, защото " зеленият водород би трябвало да потвърди, че произлиза от възобновима сила ". Въпреки някои явно огромни спънки, партньорствата и стратегиите, свързани с доставката и разпространяването на зелен водород, към този момент стартират да се оформят, подчертава CNBC и дава образци: “В началото на тази година да вземем за пример Greenergy и Octopus Hydrogen - част от Octopus Energy Group, оповестиха, че са почнали партньорство за доставка на зелен водород. В същото време немската Enertrag твърди, че от 2021 година експлоатира цистерна и транспортно ремарке за доставка на огромни количества зелен водород на клиенти. През 2022 година енергийната компания Cepsa със седалище в Мадрид декларира, че ще работи с пристанището в Ротердам за създаването на първия кулоар за зелен водород сред Южна и Северна Европа ".
Проблемни точки
Технологията и знанията за производството и доставката на водород са налице, само че те не вземат решение другия главен миг - рентабилността. “Индустрията знае по какъв начин да транспортира водорода ", споделя Дъглас от Wood Mackenzie, добавяйки, че енергийният и химическият бранш го транспортират " отдавна - това не е нещо ново, просто е скъпо ". А намаляването на индустриалните разноски е от основно значение, защото колкото по-ниски са те, толкоз по-управляеми ще станат транспортните разноски. " Не съм сигурен, че има някаква магическа технология за понижаване на разноските, която ще се появи в транспортната част на уравнението. Няма по какъв начин внезапно да намерим по-добър метод за превозване на водород. Ако го втечнявате, би трябвало да го изстудявате доста, а това е скъпо. Ако го превръщате в амоняк, също има разноски, а по-късно има и куп провокации, свързани с токсичността. Учените знаят по какъв начин да се оправят с това, само че всичко още веднъж опира до разноските ”.
Като начало, по-голямата част от производството на водород към момента се основава на изкопаеми горива, а не на възобновими енергийни източници - факт, който явно опонира на задачите за нулево чисто ползване на твърди горива.
А що се отнася съответно до екологичния водород, индустриалните разноски са забележителен проблем и ще би трябвало да бъде открит метод да бъдат редуцирани през идващите години. Транспортирането на водорода от местата на произвеждане до потребителите е друго също толкоз огромно предизвикателство, което би трябвало да се вземе поради. " Превозът на водород е много безценен ", споделя Мъри Дъглас, началник на отдела за проучвания на водорода в Wood Mackenzie, в изявление за CNBC. " Пренасянето му е по-трудно от това на природния газ механически, инженерно и всячески ”. И Дъглас не е единственият, който акцентира някои от пречките при доставката на водород като сериозен проблем.
Министерството на енергетиката на Съединени американски щати да вземем за пример отбелязва, че главните провокации " включват понижаване на разноските, повишение на енергийната успеваемост, поддържане на чистотата на водорода и свеждане до най-малко на приключването му ". Ведомството прибавя, че са нужни спомагателни проучвания, с цел да се " проучват компромисите сред разновидностите за произвеждане на водород и разновидностите за доставка на водород, когато се преглеждат дружно като система ".
Местоположение на индустриалните съоръжения Една от областите на логистиката, обвързвана с екологичния водород, на която ще би трябвало да се обърне внимание, е местоположението на индустриалните уреди. Често това са региони, в които източниците на възобновима сила са в обилие - Австралия, Северна Африка и Близкия изток, само че на доста километри от местата, където водородът ще се употребява на процедура. Дъглас от Wood Mackenzie подчертава точно върху транспортните благоприятни условия, когато разсъждава върху капиталовия небосвод за идващите 10 години.
" Очевидно можете да го транспортирате по тръби, само че евентуално ще ви е нужен специфичен водопровод ", казва Дъглас и отбелязва, че той евентуално ще би трябвало занапред да се строи и да е покрай крайните консуматори. Според него единствената друга реалистична опция в този капиталов небосвод е износът на водород като амоняк.
" Произвеждате водорода, зелен водород, и по-късно го синтезирате в амоняк с азот ", изяснява Дъглас и прибавя, че превозването на амоняк е " много одобрена технология и промишленост - към този момент има построени голям брой пристанища за приемане ". След това този амоняк може да се продава непосредствено на крайни консуматори като производителите на торове. Алтернатива на тези доставки би било амонякът да се " разгради назад във водород ", само че и това не би било безпроблемно. " Веднага щом започнете да превръщате назад водорода, стартирате да понасяте някои много огромни енергийни загуби ", споделя Дъглас.
Ефективна система за доставки
В позиция, изпратена до CNBC, Йорго Чацимаркакис, основен изпълнителен шеф на индустриалната асоциация Hydrogen Europe, е оптимистично надъхан за вероятностите пред " зеления " водород, заявявайки, че той " ще се трансформира в световна стока, само че за това е нужна ефикасна система за доставка ". Чацимаркакис също по този начин акцентира нуждата от стратегия за узаконяване, защото " зеленият водород би трябвало да потвърди, че произлиза от възобновима сила ". Въпреки някои явно огромни спънки, партньорствата и стратегиите, свързани с доставката и разпространяването на зелен водород, към този момент стартират да се оформят, подчертава CNBC и дава образци: “В началото на тази година да вземем за пример Greenergy и Octopus Hydrogen - част от Octopus Energy Group, оповестиха, че са почнали партньорство за доставка на зелен водород. В същото време немската Enertrag твърди, че от 2021 година експлоатира цистерна и транспортно ремарке за доставка на огромни количества зелен водород на клиенти. През 2022 година енергийната компания Cepsa със седалище в Мадрид декларира, че ще работи с пристанището в Ротердам за създаването на първия кулоар за зелен водород сред Южна и Северна Европа ".
Проблемни точки
Технологията и знанията за производството и доставката на водород са налице, само че те не вземат решение другия главен миг - рентабилността. “Индустрията знае по какъв начин да транспортира водорода ", споделя Дъглас от Wood Mackenzie, добавяйки, че енергийният и химическият бранш го транспортират " отдавна - това не е нещо ново, просто е скъпо ". А намаляването на индустриалните разноски е от основно значение, защото колкото по-ниски са те, толкоз по-управляеми ще станат транспортните разноски. " Не съм сигурен, че има някаква магическа технология за понижаване на разноските, която ще се появи в транспортната част на уравнението. Няма по какъв начин внезапно да намерим по-добър метод за превозване на водород. Ако го втечнявате, би трябвало да го изстудявате доста, а това е скъпо. Ако го превръщате в амоняк, също има разноски, а по-късно има и куп провокации, свързани с токсичността. Учените знаят по какъв начин да се оправят с това, само че всичко още веднъж опира до разноските ”.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ