Този Кемал не е Ататюрк
През последните няколко години най-големият конкурент на турския президент Реджеп Тайип Ердоган не бе опозицията в страната, а инфлацията. През октомври месец предходната година тя доближи рекордните стойности от малко над 85%. И макар че обезценяването на турската лира и отслабването на покупателната дарба също ще бъдат фактор на задаващите се избори за президент и Меджлис в Турция през месец май, в тази ситуация те няма да играят водещата ролята, която имаха до момента. Този път Ердоган ще би трябвало да се състезава не с цифри, а с хора. При това, с тези хора от обединенията, които към този момент го победиха на локалния избор през 2019-та година, когато опозицията завоюва Истанбул и Анкара. И в случай че тогава тя взе короната на Ердоган, в този момент опозицията гледа и към главата на турския президент. За първи път, откогато съществува АКП, която през последните 22 години послужи на Ердоган като средство за установяването на електорален авторитаризъм с ислямистки конотации в страната, президентската партия може да загуби най-важните избори в страната - парламентарните и президентските.
Давайки си сметка за това, турският президент стартира да прави всичко това, което зависеше от него, с цел да разбие тази съпротива. Така да вземем за пример, в опит да подкани обособени партии да я изоставен, явявайки се настрана на изборите, парламентарната преграда за влизане в Меджлиса бе смъкната от 10% на 7%. Междувременно един от водачите на опозиционния блок, Мерал Акшенер, която е ръководител на Добрата партия, бе ухажвана от турския президент, предлагащ й разнообразни позиции в бъдещата администрация. Но в случай че опозицията на Ердоган се оказа устойчива на сходна тактика, включваща в себе си и тоягата, и моркова, то тя стартира да прави неточности, когато се оказа, че самодейността е в нейните ръце.
Така да вземем за пример, в границите на три дни упомената Мерал Акшенер в началото се отдръпна от опозиционния блок (наричан " масата на шестимата " около реципрочния брой събиращи се ръководители на партии), а по-късно се завърна назад в него. Но в това време Акшенер към този момент бе споделила най-малко две неуместни неща. Едното бе, че налаганият за претендент за президент Кемал Кълъчдароглу, който е ръководител на Народно-републиканската партия (НРП), е неизбираем. Другото бе, че съдружният формат - " масата на шестимата " - е станал пленник на себе си, отдалечавайки се от желанията на хората, удостоверение за което било желанието на партийните опозиционери да наложат кандидатурата на Кълъчдароглу. Добре знаем, че в случай че три дни не могат да завоюват една акция, то те са повече от задоволителни, с цел да бъде изгубена такава. И в случай че в действителност е прекомерно рано да се вършат такива равносметки по отношение на задаващите се избори в Турция, то сигурно опозиционният блок не завоюва нищо, само че по-скоро загуби от тази краткосрочна динамичност в средите си. Понеже с внезапните си придвижвания Мерал Акшенер даде задоволително мотиви за офанзиви по кандидатурата на ръководителя на НРП, които политическата и медийна машина на Ердоган занапред ще експлоатира.
Всъщност в упоменатите съображения на Мерал Акшенер има аргумент, в случай че погледнем социологията. Изправен против Ердоган, Кемал Кълъчдароглу изостава електорално, въпреки и с малко, в границите на статистическата неточност. Това би била добра стартова база за опозицията, само че единствено в случай, че не притежаваше по-добри разновидности. А в действителност тя има тъкмо такива. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу и неговият сътрудник в Анкара Мансур Яваш, да вземем за пример, побеждават турския президент в пряк конфликт с разлика сред 5% и 10% (разбира се, това са цифри, които по-скоро ще бележат началото на акцията, а не нейния изход). Още повече, че сериозната оценка на Мерал Акшенер по отношение на вероятностите на Кемал Кълъчдароглу да бъде определен за държавен глава не е оригиналност: още предходната година тя бе предложила на водачите на обединенията от опозиционния блок никой от тях да не се кандидатира за президент, а да се заложи на консенсусен претендент (като Имамоглу или Яваш).
Основният проблем на Кемал Кълъчдароглу обаче даже не е електорален - било, че се показва по-слабо от различните претенденти на НРП, било, че е с изравнени стойности с тези на Ердоган. Базовото стеснение на кандидатурата на ръководителя на НРП е, че той просто не въодушевява хората, не носи в себе си политическия вирус, който заразява жителите и ги трансформира в гласоподаватели. От 2010-та година, когато Кемал Кълъчдароглу стана ръководител на НРП, той има неславна поредност от загуби против президентската партия АКП. Промяната в това пораженческо статукво за най-голямата опозиционна партия се случи чак на упоменатите локални избори преди четири години. Но тогава гласоподавателите не трябваше да гласоподават за ръководителя на НРП, а за други лица от партията като Имамоглу и Яваш. Последните двама имат това, което Кемал Кълъчдароглу не има: харизма, в тази ситуация на кмета на Истанбул, идеологическа поредност, в тази ситуация на кмета на Анкара. Този Кемал несъмнено не е Ататюрк. Но сигурно е най-желаният за конкурент от страна на Реджеп Таиип Ердоган.
Това обаче не значи, че идните избори ще бъдат лесни за настоящия държавен глава на югоизточната ни съседка и неговата ислямистка групировка. Турската съпротива ще се опита да запази необятната коалиция, включваща секуларисти, националисти, умерени ислямисти и кюрди, която им завоюва Истанбул и Анкара през 2019-та година. И тук може би се корени най-голямото достолепие на Кемал Кълъчдароглу - с самообладание и дисциплинираност, той работи, с цел да бъде съединено и съхранено това партньорство. Още повече, че то не съставлява документирана и устойчива коалиция, колкото е по-скоро ситуационна такава (кюрдите, да вземем за пример, не вземат участие в " масата на шестимата ", а в случай че вземат, че се появят, от масата няма да остане нищо; само че кюрдите още веднъж могат да не издигат претенденти там, където това би помогнало на опозицията). И сигурно тя може да рухне във всеки един миг (по оста турски националисти - кюрди или секуларизъм - ислямизъм). Ако политиката е редене на пъзел, не може да му се отхвърли на Кемал Кълъчдароглу, че той се пробва да сглоби части, които даже нямат пасващи си накрайници.
Включването на Екрем Имамоглу и Мансур Яваш като възможни вицепрезиденти на Кемал Кълъчдароглу, като се изключи че даде формалното оправдание на Мерал Акшенер да се завърне в опозиционния блок, в действителност цели да компенсира главните проблеми, с които претендентът на опозицията ще се сблъсква в развой на акцията. Кметът на Истанбул може да придаде сила и харизма, каквито да накарат умерени леви и десни, както и градски кюрди, да поддържат Кълъчдароглу. Същото може да направи и кметът на Анкара, единствено че обслужвайки различен идеологически бранш, този на поредните турски националисти.
В мажоритарни избори като президентските най-после обаче значение имат съответните персони, а не спомагателните принадлежности, на които претендентите са се подпирали в границите на акцията. И в случай че Мерал Акшенер е отговорна, че срита курника на турската съпротива, то тя не носи виновност за това, че от него не излезе тъкмо петел.
Давайки си сметка за това, турският президент стартира да прави всичко това, което зависеше от него, с цел да разбие тази съпротива. Така да вземем за пример, в опит да подкани обособени партии да я изоставен, явявайки се настрана на изборите, парламентарната преграда за влизане в Меджлиса бе смъкната от 10% на 7%. Междувременно един от водачите на опозиционния блок, Мерал Акшенер, която е ръководител на Добрата партия, бе ухажвана от турския президент, предлагащ й разнообразни позиции в бъдещата администрация. Но в случай че опозицията на Ердоган се оказа устойчива на сходна тактика, включваща в себе си и тоягата, и моркова, то тя стартира да прави неточности, когато се оказа, че самодейността е в нейните ръце.
Така да вземем за пример, в границите на три дни упомената Мерал Акшенер в началото се отдръпна от опозиционния блок (наричан " масата на шестимата " около реципрочния брой събиращи се ръководители на партии), а по-късно се завърна назад в него. Но в това време Акшенер към този момент бе споделила най-малко две неуместни неща. Едното бе, че налаганият за претендент за президент Кемал Кълъчдароглу, който е ръководител на Народно-републиканската партия (НРП), е неизбираем. Другото бе, че съдружният формат - " масата на шестимата " - е станал пленник на себе си, отдалечавайки се от желанията на хората, удостоверение за което било желанието на партийните опозиционери да наложат кандидатурата на Кълъчдароглу. Добре знаем, че в случай че три дни не могат да завоюват една акция, то те са повече от задоволителни, с цел да бъде изгубена такава. И в случай че в действителност е прекомерно рано да се вършат такива равносметки по отношение на задаващите се избори в Турция, то сигурно опозиционният блок не завоюва нищо, само че по-скоро загуби от тази краткосрочна динамичност в средите си. Понеже с внезапните си придвижвания Мерал Акшенер даде задоволително мотиви за офанзиви по кандидатурата на ръководителя на НРП, които политическата и медийна машина на Ердоган занапред ще експлоатира.
Всъщност в упоменатите съображения на Мерал Акшенер има аргумент, в случай че погледнем социологията. Изправен против Ердоган, Кемал Кълъчдароглу изостава електорално, въпреки и с малко, в границите на статистическата неточност. Това би била добра стартова база за опозицията, само че единствено в случай, че не притежаваше по-добри разновидности. А в действителност тя има тъкмо такива. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу и неговият сътрудник в Анкара Мансур Яваш, да вземем за пример, побеждават турския президент в пряк конфликт с разлика сред 5% и 10% (разбира се, това са цифри, които по-скоро ще бележат началото на акцията, а не нейния изход). Още повече, че сериозната оценка на Мерал Акшенер по отношение на вероятностите на Кемал Кълъчдароглу да бъде определен за държавен глава не е оригиналност: още предходната година тя бе предложила на водачите на обединенията от опозиционния блок никой от тях да не се кандидатира за президент, а да се заложи на консенсусен претендент (като Имамоглу или Яваш).
Основният проблем на Кемал Кълъчдароглу обаче даже не е електорален - било, че се показва по-слабо от различните претенденти на НРП, било, че е с изравнени стойности с тези на Ердоган. Базовото стеснение на кандидатурата на ръководителя на НРП е, че той просто не въодушевява хората, не носи в себе си политическия вирус, който заразява жителите и ги трансформира в гласоподаватели. От 2010-та година, когато Кемал Кълъчдароглу стана ръководител на НРП, той има неславна поредност от загуби против президентската партия АКП. Промяната в това пораженческо статукво за най-голямата опозиционна партия се случи чак на упоменатите локални избори преди четири години. Но тогава гласоподавателите не трябваше да гласоподават за ръководителя на НРП, а за други лица от партията като Имамоглу и Яваш. Последните двама имат това, което Кемал Кълъчдароглу не има: харизма, в тази ситуация на кмета на Истанбул, идеологическа поредност, в тази ситуация на кмета на Анкара. Този Кемал несъмнено не е Ататюрк. Но сигурно е най-желаният за конкурент от страна на Реджеп Таиип Ердоган.
Това обаче не значи, че идните избори ще бъдат лесни за настоящия държавен глава на югоизточната ни съседка и неговата ислямистка групировка. Турската съпротива ще се опита да запази необятната коалиция, включваща секуларисти, националисти, умерени ислямисти и кюрди, която им завоюва Истанбул и Анкара през 2019-та година. И тук може би се корени най-голямото достолепие на Кемал Кълъчдароглу - с самообладание и дисциплинираност, той работи, с цел да бъде съединено и съхранено това партньорство. Още повече, че то не съставлява документирана и устойчива коалиция, колкото е по-скоро ситуационна такава (кюрдите, да вземем за пример, не вземат участие в " масата на шестимата ", а в случай че вземат, че се появят, от масата няма да остане нищо; само че кюрдите още веднъж могат да не издигат претенденти там, където това би помогнало на опозицията). И сигурно тя може да рухне във всеки един миг (по оста турски националисти - кюрди или секуларизъм - ислямизъм). Ако политиката е редене на пъзел, не може да му се отхвърли на Кемал Кълъчдароглу, че той се пробва да сглоби части, които даже нямат пасващи си накрайници.
Включването на Екрем Имамоглу и Мансур Яваш като възможни вицепрезиденти на Кемал Кълъчдароглу, като се изключи че даде формалното оправдание на Мерал Акшенер да се завърне в опозиционния блок, в действителност цели да компенсира главните проблеми, с които претендентът на опозицията ще се сблъсква в развой на акцията. Кметът на Истанбул може да придаде сила и харизма, каквито да накарат умерени леви и десни, както и градски кюрди, да поддържат Кълъчдароглу. Същото може да направи и кметът на Анкара, единствено че обслужвайки различен идеологически бранш, този на поредните турски националисти.
В мажоритарни избори като президентските най-после обаче значение имат съответните персони, а не спомагателните принадлежности, на които претендентите са се подпирали в границите на акцията. И в случай че Мерал Акшенер е отговорна, че срита курника на турската съпротива, то тя не носи виновност за това, че от него не излезе тъкмо петел.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ