КНСБ скочи срещу решение на служебното правителство за минималната работна заплата
През последните дни сме очевидци на редица политически процеси, които слагат под подозрение повишаването на минималната работна заплата (МРЗ) от 710 лева на 850 лева от 1 януари 2023 година Макар този размер да бе признат единомислещо от всички народни представители на първо четене, както в обществена комисия, по този начин и на пленарно съвещание, все още остават редица въпросителни.
На първо място, на 9.12.2022 година (ден откакто Народно събрание реши единомислещо на първо четене за размер на МРЗ за 2023 година от 850 лева.) вицепремиерът и длъжностен министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров адресира до Министерския съвет Доклад по отношение на план на разпореждане на Министерски съвет (МС) за установяване на размера на МРЗ от 1.01.2023 година Този отчет е оповестен за публично разискване, като в него се предлага равнище от 770 лева на минималната заплата, което е доста по-нисък размер от избрания ден по рано от законодателната власт.
КНСБ не схваща логиката на сходно държание, което по наши оценки основава спомагателна конспирация в така и така сложния спор по тематиката. В текста на Доклада е записано, че „ МРЗ е един от главните принадлежности за осъществяване на подоходната политика “. Нали служебният кабинет не организира независима политика и това беше главният мотив, с който отхвърли да внесе Бюджет 2023? Защо се ползва двоен стандарт, освен това тъкмо в този миг, когато явно е налице цялостно единогласие в законодателната власт? Според нас това е недопустимо държание, което ще докара до понижение на крайния размер на растежа на МРЗ за 2023 година, показват в своя позиция до медиите от КНСБ.
Ние неведнъж сме защитавали този растеж през миналите месеци с голям брой разбори, оценки на въздействието и планове, както макроикономически, по този начин и фискални. Министерството на труда и обществената политика разполага със всички тези наши разбори, само че явно не са взети поради. Вместо това като претекстове за определянето на размера на 770 лева са представени остарели данни от прогнози, които към този момент не са настоящи, употребявани са остарели базисни интервали, като най-после е изработен изводът, че размер на МРЗ от 770 лева дава отговор напълно на Директивата за съответните минимални заплати. За нас сходно изказване е скандално.
Припомняме, че страната ни няма настояща тригодишна прогноза тъкмо поради отвод на служебното държавно управление да внесе Бюджет 2023 с претекста, че то няма пълномощията да организира каквато и да е политика. По-конкретно по Доклада на вицепремиера и министър на труда и обществената политика:
1) На първо място - при установяване на размера на МРЗ за 2023 година се предлага разбиране на оферти в Директивата двоен предел на съответствие на МРЗ към 50% от брутната междинна заплата и 60% от брутната медианна заплата. Тук обаче като база за осъществяване на съпоставката главно се приема 2021 година, което не подхожда на нашите претенции за отчитане на шестмесечието на 2022 година Създава се разлика от две години сред определянето на настоящата минимална в съответствие към размера на СРЗ. По този метод няма по какъв начин да се регистрира икономическата обстановка и действителната динамичност на пазарните процеси, в това число и ценовите такива. Използването на сходен базисен интервал е неаргументирано и не почива на никакви справедливи съображения.
2) Второ, по данни на Национален статистически институт междинната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правно отношение за 2021 година е 18 733 лева или 1561 лева месечна заплата. В предварителната оценка на МТСП обаче се борави със междинна годишна брутна работна заплата за 2021 година от 1530 лева (като за месец декември са включени годишни награди от 83 лева.). Това значи, че не просто се употребява стар базисен интервал за да се понижи оптимално възможното повишаване на МРЗ като функционалност от наредбите на Директивата, само че и се употребяват неверни цифри от НСИ;
3) Трето, липсва периодическа публична статистика по отношение на размера на медианната работна заплата. Последните настоящи данни за медианната заплата са от 2018 година, като за задачите на установяване на нов размер на МРЗ за 2023 година са направени експертни планове на МТСП. От тях не излиза наяве дали изчислената стойност от 1144 лева медианна заплата е за 2022 година или за 2021 година Напротив, в случай че се проследят претекстовете към трите разновидността, то се вижда, че цената на медианната РЗ от 1144 лева е и за 2021 година и за 2022 година Според нас следва да се ревизира дали е истинно да се твърди, че няма смяна на медианната заплата през 2022 година (при състояние, че е изчислена на база екстраполации, отчитащи растежа на СРЗ). Искаме да отбележим, че оповестените планове за размера на медианната заплата не са обществени и данните от тях не могат да се верифицират. Настояваме за отчитане на методиката на осъществяване на сметките пред обществените сътрудници.
4) Четвърто, за нас е неприемливо да се прави съответствие МРЗ/Медианна работна заплата със стойности за 2022 година, когато съотношението СРЗ по отношение на междинна заплата е със стойности за 2021 година При състояние, че са налични данни за 2022 година, то за какво се прави отпратка към 2021 година? Според нас това е неприемливо и целево се употребява, с цел да се сътвори чувство за преизпълнение на съотношението от 60% по отношение на медианната и постигане на съответствие от 50% със междинната.
5) Пето, средногодишната инфлация за интервала октомври 2022 - октомври 2021 година е 17,6% (ИПЦ, НСИ). Използването на 2021 година като базисна за установяване на МРЗ значи пропускане на насъбраната инфлация през 2022 година, т.е. през годината, предхождаща осъвременяването на размера на МРЗ.
6) Шесто, намираме за неудобен и логичен несъвършен разбора в заключителната част на Предварителната оценка на въздействието. Под табличен тип са показани в банален тип степени на осъществяване по 24 цели към три раздел „ Ефективност “, „ Ефикасност “ и „ Съгласуваност “. Самите цели не са обвързани с измерими критерии и за нас остава да гадаем кой и по какъв начин е точкувал и/или степенувал осъществяването на задачите и надлежно за какво към съответна цел е приписана дадена оценка. Липсва методология на попълване на таблицата и оставаме с усещане за субективно преписване на оценките.
7) Седмо, по отношение на в дадените оценки към всеки раздел се следят основни несъгласия. Така да вземем за пример в раздел „ Ефективност “ и цел 4, не можем да разберем по какъв начин по този начин по-високият размер на МРЗ (от 830 лева.) не води до същия тласък за претовареност и задържане на заетостта, както един размер на МРЗ от 770 лева?
Не на последно място - през последните дни се основава целеустремено заблуждаване във връзка с някои механически особености на Директивата и това по какъв начин се дефинира минималната заплата в България.
В тази връзка КНСБ желае да напомни исторически досега по какъв начин се развиваха договарянията с бизнеса и по какъв начин стигнахме до тази обстановка. Считаме, че е значима тази ретроспекция в светлината на сегашния спор:
1. С дребни изключения в избрани интервали работодателите постоянно са се стремели да торпилират процеса с аргумента, че са срещу „ административното установяване на МРЗ “. Но това не значи, че са били градивни в предложенията си за „ договаряне на МРЗ “ – било то трипартитно или бипартитно.
2. Публично се нападна несъответствието сред растежа на продуктивността на труда и растежа на МРЗ, огромните районни разлики и оттова „ ерозиращата роля “ на МРЗ върху заетостта в изостаналите региони. Стига се до неуместни оферти за районни МРЗ – нещо, което за размерите на дребна България е немислимо и би имало още по-отрицателен резултат върху миграцията и заетостта, а оттова и за усилване на районните диспропорции. Да не приказваме, че негативна връзка сред растежа на МРЗ и понижението на заетостта не съществува в България, а междинните заплати по райони са толкоз ниски, тъй като постоянно не се дефинират на пазарен принцип, а посредством други механизми;
3. Нашият опит досега демонстрира, че за множеството работодателски организации не е толкоз значим механизмът, а това размерът на МРЗ да се поддържа невисок. Това елементарно може да се ревизира от техните публични мнения по тематиката през последните години. Няма нито веднъж, в който да са подкрепили какъвто и да е ръст;
4. На последващо място, едно кардинално положително предложение, издигнато от КНСБ, да се размени бипартитното договаряне на МОД с бипартитно договаряне на МРЗ по стопански действия още веднъж бе торпилирано с „ дребната детайлност “, че не е нужна МРЗ за страната или че за такава може да служи „ най-ниско контрактуваната в дадена икономическа активност “. Абсолютно хазартно предложение, което при практиката да се саботират договарянията от страна на браншовите работодателски организации, е извънредно недопустимо за синдикатите. КНСБ постоянно е разбирала бипартитните договаряния като надграждащи законово-установената МРЗ за страната;
5. И не на последно място – „ шлагерът измежду причините “ на работодателските организации – за „ брутната МРЗ “, която в България била с 11% по-висока, тъй като би трябвало към законово-установената МРЗ да се прибавят и доплащанията за трудов стаж и професионален опит. Това е безспорна нечиста сделка, тъй като такова автоматизирано обвързване няма – нито при начинаещите служащи, нито при промяната на специалност, а да не приказваме, че аргументи за неначисляването на тази добавка могат да се намерят от всякакво естество. Евростат пресмята тези съотношения сред МРЗ и СРЗ по единна методика за всички страни и там България не прави изключение. Понятието „ брутна МРЗ “ съставлява закрепеното законоустановено заплащане, от което се приспадат полагащите се налози и социално-осигурителни вноски. Всички типове добавки и доплащания (нощни, изключителни и т.н.) не се вземат поради. Да не приказваме, че всеобщо наетите на минимална заплата са наети в стопански действия, където не се ползват класове.
В умозаключение - нашата оценка по отношение на показания план на Постановление за установяване на МРЗ за 2023 година от вицепремиера и министър на труда и обществената политика господин Лазар Лазаров е отрицателна. От една страна, поради ниското равнище на упоритост в него, което не дава отговор на ценовите действителности и покупателната дарба на работещите, и от друга - поради погрешния, стопански и статистически несъвършен разбор, който ни е показан като претекстове. Оставаме с усещането, че този Доклад е писан за да не се вдигне минималната заплата на 850 лева, а не да се даде справедлива оценка на нейното положение. Настояваме изпълнителната и законодателната власт да вземат поради настоящите данни и статистики, настоящата икономическа конюнктура в страната, да отчетат покупателната дарба на работещите на минимална заплата на фона на рекордната инфлация и да вземат осведомено, стопански стимулирано и обществено заслужено решение, а не да търсят механически и методологически похвати, с цел да аргументират по-нисък растеж за 2023 г.
На първо място, на 9.12.2022 година (ден откакто Народно събрание реши единомислещо на първо четене за размер на МРЗ за 2023 година от 850 лева.) вицепремиерът и длъжностен министър на труда и обществената политика Лазар Лазаров адресира до Министерския съвет Доклад по отношение на план на разпореждане на Министерски съвет (МС) за установяване на размера на МРЗ от 1.01.2023 година Този отчет е оповестен за публично разискване, като в него се предлага равнище от 770 лева на минималната заплата, което е доста по-нисък размер от избрания ден по рано от законодателната власт.
КНСБ не схваща логиката на сходно държание, което по наши оценки основава спомагателна конспирация в така и така сложния спор по тематиката. В текста на Доклада е записано, че „ МРЗ е един от главните принадлежности за осъществяване на подоходната политика “. Нали служебният кабинет не организира независима политика и това беше главният мотив, с който отхвърли да внесе Бюджет 2023? Защо се ползва двоен стандарт, освен това тъкмо в този миг, когато явно е налице цялостно единогласие в законодателната власт? Според нас това е недопустимо държание, което ще докара до понижение на крайния размер на растежа на МРЗ за 2023 година, показват в своя позиция до медиите от КНСБ.
Ние неведнъж сме защитавали този растеж през миналите месеци с голям брой разбори, оценки на въздействието и планове, както макроикономически, по този начин и фискални. Министерството на труда и обществената политика разполага със всички тези наши разбори, само че явно не са взети поради. Вместо това като претекстове за определянето на размера на 770 лева са представени остарели данни от прогнози, които към този момент не са настоящи, употребявани са остарели базисни интервали, като най-после е изработен изводът, че размер на МРЗ от 770 лева дава отговор напълно на Директивата за съответните минимални заплати. За нас сходно изказване е скандално.
Припомняме, че страната ни няма настояща тригодишна прогноза тъкмо поради отвод на служебното държавно управление да внесе Бюджет 2023 с претекста, че то няма пълномощията да организира каквато и да е политика. По-конкретно по Доклада на вицепремиера и министър на труда и обществената политика:
1) На първо място - при установяване на размера на МРЗ за 2023 година се предлага разбиране на оферти в Директивата двоен предел на съответствие на МРЗ към 50% от брутната междинна заплата и 60% от брутната медианна заплата. Тук обаче като база за осъществяване на съпоставката главно се приема 2021 година, което не подхожда на нашите претенции за отчитане на шестмесечието на 2022 година Създава се разлика от две години сред определянето на настоящата минимална в съответствие към размера на СРЗ. По този метод няма по какъв начин да се регистрира икономическата обстановка и действителната динамичност на пазарните процеси, в това число и ценовите такива. Използването на сходен базисен интервал е неаргументирано и не почива на никакви справедливи съображения.
2) Второ, по данни на Национален статистически институт междинната годишна работна заплата на наетите по трудово и служебно правно отношение за 2021 година е 18 733 лева или 1561 лева месечна заплата. В предварителната оценка на МТСП обаче се борави със междинна годишна брутна работна заплата за 2021 година от 1530 лева (като за месец декември са включени годишни награди от 83 лева.). Това значи, че не просто се употребява стар базисен интервал за да се понижи оптимално възможното повишаване на МРЗ като функционалност от наредбите на Директивата, само че и се употребяват неверни цифри от НСИ;
3) Трето, липсва периодическа публична статистика по отношение на размера на медианната работна заплата. Последните настоящи данни за медианната заплата са от 2018 година, като за задачите на установяване на нов размер на МРЗ за 2023 година са направени експертни планове на МТСП. От тях не излиза наяве дали изчислената стойност от 1144 лева медианна заплата е за 2022 година или за 2021 година Напротив, в случай че се проследят претекстовете към трите разновидността, то се вижда, че цената на медианната РЗ от 1144 лева е и за 2021 година и за 2022 година Според нас следва да се ревизира дали е истинно да се твърди, че няма смяна на медианната заплата през 2022 година (при състояние, че е изчислена на база екстраполации, отчитащи растежа на СРЗ). Искаме да отбележим, че оповестените планове за размера на медианната заплата не са обществени и данните от тях не могат да се верифицират. Настояваме за отчитане на методиката на осъществяване на сметките пред обществените сътрудници.
4) Четвърто, за нас е неприемливо да се прави съответствие МРЗ/Медианна работна заплата със стойности за 2022 година, когато съотношението СРЗ по отношение на междинна заплата е със стойности за 2021 година При състояние, че са налични данни за 2022 година, то за какво се прави отпратка към 2021 година? Според нас това е неприемливо и целево се употребява, с цел да се сътвори чувство за преизпълнение на съотношението от 60% по отношение на медианната и постигане на съответствие от 50% със междинната.
5) Пето, средногодишната инфлация за интервала октомври 2022 - октомври 2021 година е 17,6% (ИПЦ, НСИ). Използването на 2021 година като базисна за установяване на МРЗ значи пропускане на насъбраната инфлация през 2022 година, т.е. през годината, предхождаща осъвременяването на размера на МРЗ.
6) Шесто, намираме за неудобен и логичен несъвършен разбора в заключителната част на Предварителната оценка на въздействието. Под табличен тип са показани в банален тип степени на осъществяване по 24 цели към три раздел „ Ефективност “, „ Ефикасност “ и „ Съгласуваност “. Самите цели не са обвързани с измерими критерии и за нас остава да гадаем кой и по какъв начин е точкувал и/или степенувал осъществяването на задачите и надлежно за какво към съответна цел е приписана дадена оценка. Липсва методология на попълване на таблицата и оставаме с усещане за субективно преписване на оценките.
7) Седмо, по отношение на в дадените оценки към всеки раздел се следят основни несъгласия. Така да вземем за пример в раздел „ Ефективност “ и цел 4, не можем да разберем по какъв начин по този начин по-високият размер на МРЗ (от 830 лева.) не води до същия тласък за претовареност и задържане на заетостта, както един размер на МРЗ от 770 лева?
Не на последно място - през последните дни се основава целеустремено заблуждаване във връзка с някои механически особености на Директивата и това по какъв начин се дефинира минималната заплата в България.
В тази връзка КНСБ желае да напомни исторически досега по какъв начин се развиваха договарянията с бизнеса и по какъв начин стигнахме до тази обстановка. Считаме, че е значима тази ретроспекция в светлината на сегашния спор:
1. С дребни изключения в избрани интервали работодателите постоянно са се стремели да торпилират процеса с аргумента, че са срещу „ административното установяване на МРЗ “. Но това не значи, че са били градивни в предложенията си за „ договаряне на МРЗ “ – било то трипартитно или бипартитно.
2. Публично се нападна несъответствието сред растежа на продуктивността на труда и растежа на МРЗ, огромните районни разлики и оттова „ ерозиращата роля “ на МРЗ върху заетостта в изостаналите региони. Стига се до неуместни оферти за районни МРЗ – нещо, което за размерите на дребна България е немислимо и би имало още по-отрицателен резултат върху миграцията и заетостта, а оттова и за усилване на районните диспропорции. Да не приказваме, че негативна връзка сред растежа на МРЗ и понижението на заетостта не съществува в България, а междинните заплати по райони са толкоз ниски, тъй като постоянно не се дефинират на пазарен принцип, а посредством други механизми;
3. Нашият опит досега демонстрира, че за множеството работодателски организации не е толкоз значим механизмът, а това размерът на МРЗ да се поддържа невисок. Това елементарно може да се ревизира от техните публични мнения по тематиката през последните години. Няма нито веднъж, в който да са подкрепили какъвто и да е ръст;
4. На последващо място, едно кардинално положително предложение, издигнато от КНСБ, да се размени бипартитното договаряне на МОД с бипартитно договаряне на МРЗ по стопански действия още веднъж бе торпилирано с „ дребната детайлност “, че не е нужна МРЗ за страната или че за такава може да служи „ най-ниско контрактуваната в дадена икономическа активност “. Абсолютно хазартно предложение, което при практиката да се саботират договарянията от страна на браншовите работодателски организации, е извънредно недопустимо за синдикатите. КНСБ постоянно е разбирала бипартитните договаряния като надграждащи законово-установената МРЗ за страната;
5. И не на последно място – „ шлагерът измежду причините “ на работодателските организации – за „ брутната МРЗ “, която в България била с 11% по-висока, тъй като би трябвало към законово-установената МРЗ да се прибавят и доплащанията за трудов стаж и професионален опит. Това е безспорна нечиста сделка, тъй като такова автоматизирано обвързване няма – нито при начинаещите служащи, нито при промяната на специалност, а да не приказваме, че аргументи за неначисляването на тази добавка могат да се намерят от всякакво естество. Евростат пресмята тези съотношения сред МРЗ и СРЗ по единна методика за всички страни и там България не прави изключение. Понятието „ брутна МРЗ “ съставлява закрепеното законоустановено заплащане, от което се приспадат полагащите се налози и социално-осигурителни вноски. Всички типове добавки и доплащания (нощни, изключителни и т.н.) не се вземат поради. Да не приказваме, че всеобщо наетите на минимална заплата са наети в стопански действия, където не се ползват класове.
В умозаключение - нашата оценка по отношение на показания план на Постановление за установяване на МРЗ за 2023 година от вицепремиера и министър на труда и обществената политика господин Лазар Лазаров е отрицателна. От една страна, поради ниското равнище на упоритост в него, което не дава отговор на ценовите действителности и покупателната дарба на работещите, и от друга - поради погрешния, стопански и статистически несъвършен разбор, който ни е показан като претекстове. Оставаме с усещането, че този Доклад е писан за да не се вдигне минималната заплата на 850 лева, а не да се даде справедлива оценка на нейното положение. Настояваме изпълнителната и законодателната власт да вземат поради настоящите данни и статистики, настоящата икономическа конюнктура в страната, да отчетат покупателната дарба на работещите на минимална заплата на фона на рекордната инфлация и да вземат осведомено, стопански стимулирано и обществено заслужено решение, а не да търсят механически и методологически похвати, с цел да аргументират по-нисък растеж за 2023 г.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ