През последната седмица активно се говори за проблемите в здравеопазването,

През последната седмица интензивно се приказва за проблемите в опазването на здравето, които породиха с новите електронни предписания за медикаменти. Като младеж, който е изцяло “за ” цифровизацията, си мислех, че не е нещо кой знае какво и просто би трябвало да се отиграе… до момента в който не ми се наложи да купя антибиотик за детето си.

Ако системата не може да покрие потребностите на пациентите, допустимо е страната да даде заден ход, счита още той

След обзор при персонален доктор се открива ангина и се изписва банкет на антибиотик. Пишем електронна рецепта, отлично.

- Отидете в този момент в нашата аптека да забележим излезе ли рецептата, че не е несъмнено - споделя персоналният доктор.

Отивам в аптеката - рецептата не излиза в системата на нейното ЕГН.

И тук стартира тъгата.

Разстоянието от кабинета до аптеката на столичното ДКЦ е 10-15 метра, само че в границите на 2 часа аз го минавам общо шест пъти , тъй като електронната рецепта не излиза.

Как се отразява всичко това на пациентите?

- Джипито ви би трябвало да налучка кой е интензивният антибиотик. В тяхната система го има въведен несъмнено 20 пъти, само че единствено един е деен. Него би трябвало да изберат - споделят в аптеката.

- А вие може ли да ми кажете кой е интензивният?

- Не, тъй като не го виждаме.

Обратно за нова рецепта. Този път на моето ЕГН. Обратно в аптеката - отново неверно налучкване.

Връщам се при персоналния доктор. Анулират остарялата рецепта, вкарват новата. Връщам се в аптеката – отново не излиза.

Снимка: София Крачанова

Отново се връщам при джипито, псуваме дружно, вкарват отново, отново се връщам – отново не излиза.

Пак пробваме с ЕГН-то на детето – отново не излиза.

- Моля ви, кажете ми какво да създадем, с цел да го купя този антибиотик.

- Сега ще ви напиша на едно листче какво да вкарат в системата и ще ви го заменя генерично като се върнете – дават отговор от аптеката.

Взимам хвърчащото листче, прибирам се при персоналния доктор. Изписват нещото. Говорим си.

„ Да не трансформираме българския пациент в екскурзиант “, прикани доктор Николова.

Оплакват ми се, че това се случва на съвсем всяко изписване на антибиотик. Двете системи – на фармацевтите и на джипитата – нямат общо една с друга. Реално персоналният доктор не знае като изписва лекарството дали го има в аптеката или не. Не му излиза.

Поглеждам и интерфейса на системата. Всички лекарства са изписани поименно в голям лист. Предизвикателство е изобщо да намериш това, което ти би трябвало, пък камо ли да избереш вярното.

Така наподобява падащото меню, от което би трябвало да се избере верният медикамент Снимка: София Крачанова

- Представете си – ние имаме фамилии с бебета, дребни деца. При тях приемът на антибиотик от време на време е извънредно незабавен. И тези хора са принудени да обикалят из цяла София, с цел да получат това, от което имат потребност. Сърдят се на нас, тъй като си мислят, че ние сме отговорни, а ние нищо не можем да създадем – споделя персоналният ни доктор.

Междувременно здравната сестра деликатно вкарва електронната рецепта. С моя помощ – диря лекарството по безумния лист. Изписано по същия метод както на хвърчащото листче от аптеката.

Връщам се назад при фармацевта. Ура! Рецептата излиза в системата… само че не е посочено, че може да се заменя. И тук към този момент се предадох. Дадоха ми еквивалента на същия антибиотик и се разделихме.

В цялата тази обстановка детето ми подвига 40 градуса температура в колата. Имам шанс, че съм с мъжа ми и двамата се прибират вкъщи, до момента в който аз обикалям от аптеката до кабинета за следващ път. Но в случай че бях сама? Ако бях с нея на ръце? Или пък беше уикенд, както постоянно се случва при фамилиите с дребни деца?

Дори не желая да си представям по какъв начин си взимаш медикамент, когато си с животозастрашаващо заболяване и приемът му е под час.

Налучкваш. И със здравето си налучкваш. И с живота си.