Хемингуей – победил съдбата, но не и системата
През Първата международна война, спасявайки ранен италиански снайперист, Хемингуей бил подложен под обстрел от австрийски картечници и минохвъргачки. Получава 237 обособени рани по краката си и са извадени 26 осколки. Простреляната коленна капачка, лекарите заменят с алуминиева протеза.
Два пъти се наранява по време на лов и едвам не изгаря при горски пожар. Хемингуей оцелява след рак на кожата, антракс, анемия, малария, диабет, хепатит и пневмония. Оцелява и след две самолетни произшествия, случили се в два поредни дни. Имал е раздран бъбрек и черен дроб, строшен череп, строшен гръбначен прешлен, заобикаля парализа.
След връщането си от Куба в Съединени американски щати е подложен на десетки сеанси с електрошок, предписани му в битката с дълбоката меланхолия и параноята, че е следен от спецслужбите. След това Хемингуей схваща, че към този момент не може да написа и се прострелва. Според друга доктрина, писателят се е самоубил точно поради натиска от ФБР, които му проверявали пощата, банковите сметки и му следели телефонните диалози.
50 години след гибелта на писателя въз основа на Закона за независимост на информацията във ФБР било направено питане по отношение на Ърнест Хемингуей. Оказва се, че в действителност е бил наблюдаван и подслушван – даже в психиатричната клиника, откъдето той се обаждал, с цел да заяви за това.
„ Светът е прелестно място и си коства да се борим за него и ненавиждам извънредно доста обстоятелството, че би трябвало да го напусна. “ – Ърнест Хемингуей.
